За децата и „надзора” им

В старото училище на децата доста от съучениците им още в четвърти клас се мотаеха из квартала. вярно, че повечето пътуваха с метрото сами до къщи, но се е случвало като имат свободен час, да ги засичам дружно да се моткат, вместо да си отиват. Някои дори пропускаха последния час понякога, за да се разхождат по магазини и заведения за хранене, та голям скандал стана като се разбра на родителлската среща. Родителите обвиняваха учителката, че ги е пуснала (?!), а тя им обясняваше, че това се случва, когато са имали часове при друг учител и го е разбрала по отсъствията, както и не е можела да знае защо децата са си тръгнали, тъй като повечето деца и родители не си правят труда да я предупредят.

Пред кого?
[/quote]
Пред другите деца.
София, не е провинцията.
Тук училищата до 8-ми клас са максимум на 200м. и не се ползва транспорт.
Да те заведат първите учебни дни- да, да  те прибират когато си втора смяна на училище- да, но да те водят за ръчичка е при много особени случаи.

Доколкото разбрах, не става въпрос децата в шести-седми-осми клас да се водят за  ръчичка, макар за шестокласниците да е малко спорно. И не всички деца учат на двеста метра от дома си, дори забелязвам, че повечето ги водят и прибират, къде с кола, къде лично, всяка сутрин. Седмокласниците видимо се привдижват самостоятелно. Нещата не са толкова прости.
А за пред блока, направо нямам думи. Такава сбирщина на всякакви хора със всякакви разбирания, култура, социално положение е по блоковете, че предпочитам децата ми да не са в кварталната банда.

О, ама чакайте сега - те "гаменчетата" ги има навсякъде. Важно е детето да разбере защо не трябва да контактува с такива и най-вече да не се страхува от тях. Това обикновено са деца от проблемни семейства и избиват комплекси като бият и се подиграват. Но го правят, когато усетят страх в отсрещната страна. Да не забравяме, че и те са деца все пак.
Относно хайманосването - и аз съм против, а и моя от ангажименти почти не му остава време да мисли за такива неща.

Е, в 7-ми клас не вярвам да ги водим и взимаме. Но поне до 5-ти, със сигурност. После ще преценявам.
А има разлика в квартала и в града, при нас има на 100м едно ромско общежитие, хич не ми е все едно, мен ме е страх да минавам покрай него към 8 вечерта (лятно време), какво да говорим.

В нашия квартал има  едно възрастово разделение на  децата.
Когато са бебета или малко по-големи, са на една малка детска площадка, заедно с родителите си .До детската площадка има две-три пейки и е любимо място на  пенсионерите.Така децата са под "двоен  надзор".

Когато малко поотраснат.В непосредствена близост до детската площадка има закрито футболно игрище, малко  импровизирано  и предназначено за деца.Това е притегателно място за  по-големи.Там вече се ходи без мама.Моят син отсега иска "да участва", но самите деца  не го приемат,  защото е малък и могат  да го наранят.Но след година-две, живот  и здраве  ще иска и той на  игрището.Още отсега ми се свива сърцето, знам си, че трябва да го пусна, но как да посмея?

Когато поотраснат  още повече.  Посочените места са между нашия блок и  друг, а зад другия има също градинка с пейки, повече дървета, бели люляци.Там се събират вече  тийнове от махлата.Играят карти, шушукат си, пламват любови...не ти е работа.Че и на плаж се уговарят да ходят заедно,а се прибират от плажа към 20 часа, то вярно светло е, ама как се чака дете да се върне от плаж, от морето, колко навътре във водата е влизало, скачало ли е от забранени места и хиляда и емнайсет ужасии.В този период май   изобщо  пък няма да имам място при детето.

И този кръговрат е още от времето, когато събориха в  квартала старите ни къщи и построиха блоковете, виждам как  децата растат,преминават от една "позиция" в "друга". А и  когато кварталът преди години изглеждаше по съвсем, съвсем друг начин пак не  беше по-различно, възрастово се сближаваха децата, имаха си свой "махленски живот".Кварталът е стар, на много от семействата , както и на нашето  са живели баби и прабаби,сегашните баби са били приятелки още от бебешка количка  и  т.н.Дали поради тези причини или поради други  има известна доза на остарелите "надзиравания" на децата на принципа  "всеки за всеки",квартални хулигани и отявлени престъпници и хаймани нямаме.Но изроди и неуравновесени личности минават отвсякъде и  навсякъде.

През  учебно време как да е, но и аз не зная кое е  правилно.
-Да го държа непрекъснато под наблюдение, който иска да му се подиграва.
-Да го пускам навсякъде, със свито сърце
-Да  използвам хитринки, така  че да му е най-добре в семейството.Има и такива деца,  наистина родителите им са най-добрите   приятели, но някак не ми  се вижда честно.

Ох, като чета темата ,вярно че  е радост и безгрижие да отглеждаш малко дете.

Да, като е на 15 и аз не бих искала да я вардя на всеки метър

Охххх, точно на 14+ ще ми се иска нон стоп да я дебна, повярвайте ми. Но няма да има как. 

То си показва детето, какви да са тактиките! Колкото е възможно, го наблюдаваш в естествената му среда извън къщи, например като отидеш по-рано да го вземеш и не влезеш веднага в двора. Виждаш с какви деца дружи, кои от класа са му приятели, дали лесно се води по чужд акъл, дали спазва правила и уговорки с вас... Сигурно още ще се сетя, ако се замисля. То не е като да речеш и отсечеш. Аз засега съм привилегирована, така да се каже, защото моите си имат за приятели в училище свестни деца, с кварталните деца почти не контактуват, а другите им приятелски кръгове са от извънкласните занимания, където ходят от години и се познаваме и родителите помежду си, дето се вика, минали сме заедно бойното кръщение. Като влязат в гимназията вече не знам, първо да видим къде ще ги приемат.

То може да ги "надзираваме" и да вървим по петите им до една определена възраст.Дали ще бъде до 12 год. възраст,до 14 или до 18 е строго индивидуално.Мога само да се надявам,че съм ги възпитала достатъчно добре,че са попаднали в подходяща среда и мога достатъчно да им вярвам.

+ малко късмет.

Дъщеря ми е на 7г., но даже не съм си помисляла да я пусна сама пред/зад блока. Нито пространството позволява спокойна игра, нито хората, които се въртят в околността. На разходка в близката градинка например, винаги я виждам къде е и какво прави. Така ще е още дълго време, без значение колко ощетявам детето.
Изключение към момента правя само за мястото, на което почиваме лятото, но тя ходи във въпросния хотел вече няколко години, познава прекрасно терена, персонала и тази година вече я оставях в детския кът например, пък аз си допивах кафето. Или се качваше сама до стаята, за да вземе нещо.

Касита, 


Нали? Неслучайно хората казват "Малки деца - малки проблеми" 

Мисля, че зорлем инфантилизираме децата и не им даваме да пораснат. Не ги учим да плуват от малки и като поотраснат и скъсат синджира попадат направо в дълбокото. Свободата се получава малко по малко, когато я заслужиш. Но и обратното е вярно, когато не ти дават възможност да се докажеш като отговорен, загубваш интерес да се напъваш и да мислиш. Когато някой  мисли и преценява вместо теб, защо да го правиш ти?!

Я! Някой каза същото като мен  Чак не повярвах на очите си.
 

Надзор не означава непременно липса на свобода. Едно дете може свободно да се развива и справя самО с ежедневието си от най-ранна възраст, и пак да е под надзор. Може от четиригодишно да се грижи за пространството и вещите си без родителска помощ; може да обслужва хигиената и храната си без някой да го държи за ръка; може да носи еднолична отговорност и да взема адекватни за възрастта си решения; да разпределя деня си; да играе и да прекарва качествено време с връстници; може да избира, пазарува и плаща в магазина и още, и още... Всичко това далеч не означава, че маминка и тате се влачат с оплезен език на два сантима от лицето му. "Бъди там, но спазвай дистанция" е принципът, по който се водя аз лично. Поне до 12-13.