Времето

  • 2 047
  • 43
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 555
Имам сериозен проблем да обясня на дъщеря си концепцията, че времето минава. За смяната на деня и нощта е очевидно, но когато разполагаме с много малко време, за да се свърши нещо (например 10 минути да се облече за градина), не мога да й обясня, че те изтичат.
Имаме пясъчен часовник, опитала съм се да визуализирам, доколкото мога, но тя гледа с интерес пясъка и пак нищо не схваща за времето.
Като закъснеем за градина и ни затворят вратата под носа, това пак не й помага да осъзнае, че преди половин час е трябвало да си обуе панталона по-бързо... Тя си мисли, че закъснението е нещо, което се случва в секундата на пристигане и всяко предварително забавяне може да се компенсира с тичане накрая.
На 4 години е. Не е ли време вече да осъзнава подобни неща или искам прекалено много от нея?

Бързането й е абсолютно непосилно. Осъзнава какво значи да бързаш само, ако се надбягва с някого. За по-голям интервал от време, в който трябва последователно да направи с по-голяма скорост няколко неща - няма начин.
От всичко в ежедневието ни, най-много се ядосвам, когато трябва да я накарам да побърза (и не успявам!). Много ще се радвам ако споделите как е при вас. Кога децата схващат тази концепция?

# 1
  • София
  • Мнения: 6 627
Моето дете вече схваща концепцията, но това не я кара да се забърза - напротив, започва нарочно да се влачи, колкото повече я карам да бърза, толкова гледа да се забави.  Mr. Green
На 4 г. и 5 м. е. Затова гледам да организирам нещата така, че да имаме винаги малко време в аванс, но не винаги се получава. Май не ти помогнах много. Grinning
Всъщност ако закъснеят - например за градина - твоят проблем не е техен, затова според мен не си дават зор. Виж, ако закъсняваме за театър и й кажа, че няма да ни пуснат да влезем - става вихър, веднъж успяхме да се облечем и стигнем до театъра 20 мин. след ставането от сън, само 10-15 от които са пътя с колата. Simple Smile

# 2
  • Мнения: 741
Личен пример не мога да дам, защото моите деца не са ходили на градина. Но мисля, че наистина на 4-годишна възраст детето е все още малко и е още рано, за да му се прехвърли отговорността за времето на него. По-скоро, може би отговорността за сварване навреме, за каквото и да било, трябва да е на родителя.

# 3
  • Sf
  • Мнения: 978
Малката ми е на 3 и половина, с нея проблем със закъсненията нямам. Знае, че не бива да закъсняваме (принцесите не закъсняват  Crazy ), че не бива да изпускаме автобуса, защото ще закъснеем за градина и няма да ни пуснат. Забързва се в общи линии като й кажа. В краен случай, с нея безотказно действа играта "Кой ще е първи?" Кой първи ще се облече, кой първи ще се обуе, кой е първи в банята - бърза не, ами като фурия е.

Голямата е на почти 16 г. За нея времето не съществува като фактор. Така си е била винаги, не успях да се преборя. Няма забързване, няма идване навреме. Няма кой ще е първи - "голяма работа, не искам да съм първа". Като ходим някъде заедно, е едно бързане, тичане, препъване - все се закъснява. Аз се изнервям до краен предел, нашата - спокойна.  Що оплаквания отнасям в училище, да не ти казвам. Още се опитвам да въздействам, но започвам да си мисля, че тази борба съм я загубила, за съжаление.

# 4
  • Мнения: 10 547
Зодия Дева, нали? Моето е на седем, познава часът, ползва часовник, но това ни най-малко не прави времето фактор. Четейки и поста на Mrs. Lovett, се убеждавам за пореден път, че е характер, не толкова неразбиране. Другото- закъснението не предизвиква ни най-малко притеснение.

# 5
  • Мнения: 741
Да, това с "Кой ще е първи", при сина ми (от предучилищна нататък - постоянно) беше - "Непременно аз трябва да съм първи".  И когато успеехме да е първи в училище, беше една такава радост и гордост! Сякаш някакво важно състезание сме спечелили! Може би Елора трябва да опита и по този начин да насърчи детето да бъде по-бързичко.

# 6
  • София
  • Мнения: 1 555

Всъщност ако закъснеят - например за градина - твоят проблем не е техен, затова според мен не си дават зор. Виж, ако закъсняваме за театър и й кажа, че няма да ни пуснат да влезем - става вихър, веднъж успяхме да се облечем и стигнем до театъра 20 мин. след ставането от сън, само 10-15 от които са пътя с колата. Simple Smile

Съгласна съм, при нас положението е същото.  Peace Когато закъсняваме за градина обикновено и казвам: "Хайде да се облечем бързо, за да не ни изпревари Х и да си първа". И така бързаме, за да стигнем преди някое дете. Много се вълнува и много бърза.   Laughing Но, ако кажа: "Хайде обличай се бързо, защото ще закъснеем за детска градина" хич и няма да се впечатли. Опитай по този метод - превърни закъснението в привидно нейн проблем.  Peace

# 7
  • Мнения: 654
Деца,какво да ги правиш.
Времето е тяхно.
Това,че на нас не ни стига си е наш проблем.
Децата имам някакво шесто чувство и правят нещата наопаки.
Пробвай под формата на състезание.

# 8
  • Мнения: 4 555
Работата е там, че тя не може да схване, че скоростта, с която се облича, ще има отражение върху нещо, което се случва след половин час - пристигането в градината и евентуалното заключване на вратата пред нас.
Ако й кажа "Няма смисъл да тръгваме, защото закъсняхме", тя смята, че това аз го решавам и го правя, за да я накажа. Не разбира, че времето наистина е свършило. Казва ми "Ще тичаме". Дори когато времето за пристигане вече е минало и аз й го кажа, тя продължава да спори "Ще тичаме много, много бързо", все едно си мисли, че с много бързо тичане може да се стигне в минал момент  Crazy

За да й кажа да изпревари някой, тя трябва да го вижда този някой, че прави същото като нея и цялото нещо да се случва в момента. На абстрактно състезание няма да се върже.
Дори, когато е неин проблем и бързаме да идем на площадката, за да може да поиграе, преди да се е стъмнило, като тръгне да си обува обувките, вижда люлката на вратата и сяда да се люшка, като напълно забравя за какво е тръгнала.
Не осъзнава, че този момент в люшкане й се отрязва от игрането навън. Ако я оставя на спокойствие да се приготви сама, без да я юркам по никакъв начин, ще се разсейва с нещо на всяка крачка и въобще няма да стигне до излизане. Но като кажа, че се е стъмнило и е станало време за лягане, ще плаче, че не е излизала и ще иска да излезе първо. Все едно си мисли, че като се заплесне да се разсейва с нещо, времето спира и я чака да си спомни какво е тръгнала да прави.
Откачам  Crazy

# 9
  • Мнения: 22 343
Елора, струва ми се, че просто имаш проблем с темперамента на детето, не толкова с това, че не осъзнава промяната във времето и че то тече. )
И в този случай може би просто трябва да създадеш някакви по-ясни и стриктни правила, които да следва, за да не закъснявате за градина.
Събуждаш я достатъчно рано, дрехите и са приготвени и тя остава само да ги облече, за да излезете.


Моята щерка от около половин година постоянно ми задава въпроси за времето.
Като се започне с това, "кога ще стане утре", "кога ще стане другата седмица" и т.н., "колко са 5мин". Обяснявам и сякаш вече започва да придобива представа какво е днес, утре, в момента.
Когато кажа, че бързаме, защото ще закъснеем, моментално се забързва в каквото прави.

# 10
  • София
  • Мнения: 2 079
Елора, не се ядосвай напразно, защото няма да можеш да постигнеш нищо,
ако се ядосваш.   Heart Eyes    
Трябва да си спокойна, за да имаш резултати.   Hug
Просто детето е флегматичен тип. Оставяй й повече време,
за да имаш някакъв резултат - обличане, събличане, приготвяне и т. н.

В човека, а особено в децата, не съществува анализатор за възприемане на времето.
То се опознава постепенно.
            Децата се насочват към организирано и целенасочено възприемане на времевите еталони и отношения и към осмислянето на времевите характеристики.
            Времето тече, винаги е в движение, необратимо е, не може да се задържи и/или да се покаже, няма нагледна форма за време и затова се възприема трудно от децата и поражда у тях съмнения за съществуването си непрекъснато.
            Времето се опознава чрез жизнените процеси или с помощта на часовника.

Това се случва около и след 6-тата година на детето.
        Дотогава детето се учи на организация, умения за планиране на времето си,
съзнание, че има задължения и че носи отговорност за тях.

Дано съм ти помогнала малко!   bouquet

# 11
  • Мнения: 1 583
За къде да бързат-деца са.Понякога и аз искам така да изключа и да не бързам за никъде.И при нас е така по някога-влачат се,особенно ако трябва да се свъши нещо,а нямат желание.

# 12
  • Мнения: 9 894
а защо децата не стават по-рано?

# 13
  • Мнения: 25 447
Работата е там, че тя не може да схване, че скоростта, с която се облича, ще има отражение върху нещо, което се случва след половин час - пристигането в градината и евентуалното заключване на вратата пред нас.


Според мен проблемът не е, че не осъзнава понятието време, а че не може да схване причинно-следствените връзки.
Мотаеш се => закъсняваш
Закъсняваш => мама се сърди и се кара
Мама се сърди и се кара => няма да играеш навън
и т. н.

Нормално е за тази възраст, но все пак може да поработите в тази насока. Рано или късно ще схване логиката.  Simple Smile

# 14
  • Мнения: 1 404
Ако я оставя на спокойствие да се приготви сама, без да я юркам по никакъв начин, ще се разсейва с нещо на всяка крачка и въобще няма да стигне до излизане. Но като кажа, че се е стъмнило и е станало време за лягане, ще плаче, че не е излизала и ще иска да излезе първо. Все едно си мисли, че като се заплесне да се разсейва с нещо, времето спира и я чака да си спомни какво е тръгнала да прави.
Откачам  Crazy

Все едно описваш голямата ми дъщеря Laughing Няма да ти помогна със съвет, просто защото при нас нищо, ама наистина нищичко не проработи. Вече е на седем, миналата година беше първокласничка, но с понятието време още е на " Вие" Confused Познава часовника, може чудесно да смята, решава текстови задачи за време и т.н, но е в състояние да тръгне на гости на приятелка, на двора да се заиграе "за малко " с кучето и така да откара до залез. Според мен е въпрос на темперамент.

Малката ми дъщеря е на три, но само при едно подканване- "закъсняваме, моля те побързай"- ускорява приготовленията и дори сама редуцира ненужните действия- например решава, че може да излезе без раничката си( ако не я намира), с опашка вместо плитчици и т.н.

Общи условия

Активация на акаунт