Ролята на бащата?

  • 6 041
  • 92
  •   1
Отговори
  • Мнения: 442
      Видях, че преди време е имало подобна тема, само че за ролята на бащата при отглеждане на бебето. А аз бих искала да ви попитам за ролята на бащата през различните възрастови периоди. Забелязвам ( от познати и пр. ) , че татковците като че ли не играят достатъчно активна роля в живота на детето, независимо за каква възраст става въпрос. При повечето съм забелязвала, че вниманието се свежда до прегръдки, целувки и игри от време на време. Което лично според мен е крайно недостатъчно... Не се занимават активно с възпитанието, с обучението (вярвам, че всяка майка помага, когато е нужно, на детето си), свъобще като цяло, а причината винаги е, че много работят. Да обаче на днешно време жената работи наравно с мъжа, ами тогава? Не обвинявам никого, не желая да прозвучи така. Просто ми е безкрайно любопитно- не изпитват ли нужда и желание да се интересуват и от най-малките подробности ( е, зависи и от пола на детето). Ако аз бях мъж  Grinning и имах дете, не мога да си представя защо ще се интересувам по-малко от живота на детето ми, отколкото като жена...
     Целта на темата ми е да разбера наистина ли са толкова малко мъжете, които приемат адекватно ролята си на родители (не ги окачествявам като лоши родители, моят собствен баща е с този модел на поведение) , но все пак, защо така се получава? Според вас как трябва да бъде и как се справят вашите мъже, например?  Peace

# 1
  • Мнения: 741
Има разбира се, бащи, които са отговорни, грижовни и отдадени на децата си и тяхното отглеждане. Познавам такива. И мога да разказвам в подробности за тях. И да - съгласна съм, че са малко. Има и други, които пък изобщо не смятат за необходимо, нито пък за нормално да се грижат за децата си. Просто, на късмет е общо взето работата. Докато не стане баща съпругът - не знаеш какво ти се е паднало.

# 2
  • Мнения: 989
Около мен пък всички бащи играят и учат децата си непрестанно на нови неща. Даже бих казала, че майките си седят по пейките и си говорят сладко сладко, докато децата се забавляват сами. Но върнат ли се татковците от работа, се започват една игра, едно тичане и викане...

# 3
  • Мнения: 442
   anjali, можеш ли да дадеш пример за тези бащи, наистина ми е интересно, в моето обкръжение за съжаление са все бащи, които смятат, че тяхната роля се простира до изкарването на пари( което също е важно, разбира се).
    polito_87 за игрите съм съгласна, мисълта ми беше за по-сериозната част- възпитание, отглеждане, интерес към училището или градината и пр., интерес към приятелчетата му, истински, жив интерес за всичко?

# 4
  • Мнения: 741
Единият от познатите ми, сутрин преди да тръгне за работа, събуждал децата, сресвал ги, изпращал ги на училище. Когато са били бебета, вечер когато плачели, той бил родителят с отговорно и любящо отношение - става, храни ги, обръща им нужното внимание, отново ги приспива - докато майката доволно си спи. Дори имал един случай, много показателен струва ми се, на един от празниците 8-ми март (когато са били ученички), децата подготвили празничен концерт за майките си, обаче само тяхната майка преценила, че може и да си спести този цирк ( ooooh! ) и вместо нея, присъствал той. Учителката - малко сконфузена от тази ситуация, посрещнала гостите с думите: "Добре дошли мили майки.... и ... татковци"!... И до днес си е така, макар че децата са вече доста големи - все той тича да помага за проблемите им, а майката и до днес - си стои встрани като гостенка - никакво отношение, сякаш не са нейните деца...  Shocked
Друг познат - цял ден докато той е на работа, майката - спи, мързелува, а всичко вкъщи - хаос... Децата - гладни, необлякани, ревящи...  Вечер като се върне таткото го чака: тичане на пазар, готвене, сервиране, отсервиране, миене не чинии, чистене, къпане на деца, подреждане на стаите... И както в първия случай - все той оправя проблемите на децата, за каквото и да става въпрос. Дори на гостите им, той приготвял масата и цялото посрещане. Онова чудо, майката - само си пуши цигарите и си стои - също като гостенка!  

# 5
  • Мнения: 442
    :shock.
 Знам, че има и такива майки, но все пак...  Shocked То и това е в другата крайност, трудно е. Браво на тези татковци, такива ги харесвам, от другия тип не ги разбирам...

# 6
  • София
  • Мнения: 62 595
Дори най-грижовните бащи като че ли по-комфортно се чувстват и по-пълноценно е общуването като поотраснат малко децата. Сякаш самите деца като станат 5-6-годишни се преориентират от майката към бащата и дават мило и драго да са с него, пък ако ще да е за някоя велика глупост. За мен това е напълно нормално и приемливо - бащите са по-логични, по-праволинейни, дори не толкова съобразителни като майките относно грижата за децата, разчитат повече на това детето вече да е с изградени някакви навици. Нещо подобно на това, което твърдят някои детски специалисти - майката е закрилницата и гледаща навътре към детето, а бащата е законът и води детето към външния свят.

# 7
  • Мнения: 445
До човек си е, не е до мъж, жена. Лошо е когато и двамата родители решат че детето има нужда само и единствено от пари и въобще не им обръщат никакво внимание, познавам и пораснали такива деца, отразило се е малко или много на характера им. Познавам и две мънички дечица, родителите си работят в Испания, бабата и дядото ги гледат след детската градина. Физически ги гледат добре, обаче явно на момиченцето му липсва майката, постоянно се върти около мене, споделя ми за приятелките си в детската, за танцовата в която ходи, много неща. Майката, когато си бяха ваканция тук се оплака, че няма кой да я отмени да й изкъпе децата, защото бабата си била на село. Не мога да го разбера по никакъв начин, както и това което Нес описва, но разни хора, разни идеали, сигурно и те са убедени, че правят най-доброто за децата си. Между другото в нашия блок имаме двама татковци в майчинство, перфектно си гледат децата. А ние с мъжа ми, независимо кой ще изведе детето, никога не седим на пейката на приказки, може би защото такова ни е детето, онзи ден се опитах за секунда да седна и веднага налапа едно стъкло. Даже мъжа ми не иска да ходи на една определена площадка, че там му се смеели че много ходи след това дете, пречел му да се развива.

# 8
  • Юпитер- Сатурн
  • Мнения: 536
Наскоро ми се наложи да разсъждавам по тази тема. Установихме, че всичко опира до човека. Минахме през патриархалното възпитание на дядовците и родителите ни и какво ли още не, но накрая бяхме единодушни, че всичко опира до първите 7 години.
Иначе в квартала ми има няколко татковци, които бих казала, че възпитават и познават децата си по-добре от много майки около мен. Искрено им се възхищавам.
Наскоро малката племенница се разболя. При педиатърката отиват баща и, баба и и тя. Педиатърката започва да разпитва и се обръща към майка ми, но останала като гръмната, когато отговорите дошли от зет ми  Grinning.

# 9
  • Мнения: 10 547
Точно- опира до човек. Макар и родители, мнозина не умеят да общуват с деца- нито със своите, нито с чужди. Жените се научават криво-ляво, защото основната физическа грижа пада върху тях, а при мъжете часовете вечер и през почивните дни определено не са достатъчни.

anjali, описаният от теб, не толкова е добър баща, колкото майката не струва.

# 10
  • Мнения: 654
В едно семейство не трябва да има мъжка и женска работа.
В едно семейство всеки прави това с което може да е полезен.
В едно семейство има двама родители-с еднакви права и задължения.
Аз мисля така и за моя радост съпругът  ми също.

# 11
  • София
  • Мнения: 62 595
За мен майката и бащата имат равни (не еднакви) права и задължения към гледането на децата, но не са абсолютно заменяеми по всяко време, защото са различни. Разликата е в мисленето. Майката и бащата гледат децата по различен начин.

# 12
  • Мнения: 304
Джоджо това много ми хареса.И аз мисля така,но чак равни права и задължения нямаме с мъжа ми.Той се справя прекрасно с дъщеря ни.Страшно добре се разбират и като го види направо изпада в екстаз.
Той работи на смени и почива по често от другите татковци и има повече време за нас двете.
Но моята дъщеря е малка още и незнам по нататък как ще е.

# 13
  • Мнения: 10 547
Равни права и равни задължения, но не на всяка цена. Когато единият родител е по-слаб в едно, следва другият да компенсира.

# 14
  • Мнения: 445
А не мислите ли че тази майка, която не е отишла на тържеството за 8-ми март, може просто да не е имала възможност? Работя в завод и около с около 800 души, предимно жени и около 15-септември, 8-ми март настава едно чудо, кои ще ги пусне фирмата, кои не, дори с производителността се е обвързвало. Много ми е гадно, като се замисля, че като се върна на работа и за мен ще е много трудно да излизам в такива ситуации, а осъзнавам, че детето в определени ситуации има нужда най-вече от майка си. То ще ми е трудно и да излизам да си водя детето на лекар, те са едни пропуски, едни магнитни карти, въпроси:"Няма ли кой друг да го заведе?" Шанс за друга работа нямам за момента, вариант да се издържаме със заплатата на мъжа ми също. Имам приятелка, която работи вечер до късно, детето й от детската го взимаха мъжа й и свекървата. Е един ден отишла да го вземе и чула коментари, "Добре че се появи, че да видим че това дете има и майка." Е не е ли тъпо, трябва ли детето да стои последно в градината, защото добрата майка винаги взема тя децата си?

Общи условия

Активация на акаунт