За тихите занимания и настолните игри с близнаци

не мога да ти помогна, защото съм против такова обучение. като училище, днес ще учим за кравата  никога не съм правила такива неща. всичко при нас се учи в движение. като видим червена кола, казвам ето това е червено. това като пример. оставям да си рисуват и творят на воля, без да ги ограничавам. според мен в движение могат да научат много повече от такива целенасочени занимания. аз съм и привърженик на монтесори, може би затова. не ме интересува какво могат или не могат другите деца на тази възраст. всяко дете се развива индивидуално и не виждам причина да ги вкарваме всички в един калъп. нека се развиват бавно и споконо, кой с каквото темпо може.

|Мога да споделя и моя опит. Децата тръгнаха на 3 г. на детска градина и бяха много назад. Не можеха да се обличат сами, не говореха и т.н.Там напреднаха много бързо. Всяка вечер, когато ги вземе е 19 часа ни остава малко време за занимания.Когато заспиват, в леглото им рисувах какво ли не, а когато се изчерпах на идеи, започнах да пиша азбуката и се оказа, че на 3 г, единият(непослушкото), се научи да познава буквите,
 а на 5 чете свободно. В този един час преди заспиване, аз съм легнала между тях и всичко се подава под формата на рисунки и игри. Чета приказки с тембрите на различните животни, карам ги да повтарят и да правят диалозите като в театър. Много се забаляват и казват - хайде сега да си сменим ролите. Получава се единство и бързо запомняне. Когато едното дете не може нещо се учи от другото.Единствено събота и неделя сме заедно по цял ден и тогава ходим в планината с колата. Там на живо уроците продължават, но само като игри.Сега през ваканцията сме 2 месеца по цял ден заедно/ осигурих им пластелини, книжки блокчета и цветни моливи и ги оставям да правят каквото искат. Наблюдавам ги и ако ме питат нещо съм готова да помогна. В такъв момент правим и логопедични упражнения с единия, защото му е отвлечено вниманието с играта. Иначе отказва да повтаря думичките.Това е за сега. На 5 години са. Нашите проблеми са от друго естество, както знаеш/

Аз също подхождам като Дж-то.Учим в движение.Когато са дозрели за нещо,те сами желаят да им покажа или обясня.Когато започна да показвам на единия по негова молба, обикновено и другия се присъединява.Ако не го направи ,не го карам.След време установявам,че го е усвоил от брат си.Понякога се чувства гузен,че брат му знае нещо ,а той не и моли да му покажа специално на него.В случаите ,когато съм опитвала програмирани занимания,резултатът е незадоволителен.За това установих че първо трябва да им създам мотивация да научат нещо и после същинското обучение.Например цифрите научиха по номерата на етажите в асансьора-броим на глас и виждат цифрата изписана на вратата.После двуцифрените числа по телефона в желанието си сами да набират номера на баба си и на баща си.Буквите в стремежа да изпишат имената на всички близки и т.н.това е моят скромен опит.Не ги притискам.Водя се от тяхното желание.

  Аз също рядко целенасочено се занимавам с тях, но или обяснявам нещо едновременно и на двете, или се рудават. Едната си рисува или прави нещо, докато обяснявам на сестра и, после се сменяме. Те обаче са доста различни и докато едната има огромно желание да чете, пише, смята и рисува, другата като цяло изобщо не я вълнуват такива неща.

Ние понеже сме по-големи вече се пробваме със семейни игри тип борд геймс или някакви фентъзи игри с карти. Но определено няма тихи игри Не спират да спорят и да се карат. Иначе играят с удоволствие и само двамата, но непрекъснато се налага да съм арбитър в някой спор Иначе сядат вече да си рисуват сами, но дори и тогава успяват да намерят за какво да спорят - защо ми гледаш рисунката, не прави като моето небе, дай си ми лилавото и прочие
Няма опция да се занимават и двамата с едно и също и да не се стигне до препирня. Единственият вариант е всеки да се занимава с нещо негово - например той сглобява бионикъли, тя рисува дрешки за куклите и така има известно време мир и спокойствие. Естествено всеки иска да покаже какво е направил, но понеже нещата се случват с различна скорост е по-лесно да обърна внимание на всеки поотделно

Креми, все едно унас си била  как успяват и не знам, но няма шанс да не скарат, винаги си намират приЧина и накрая се Чува- тогава не съм ти приятелка повеЧе 

Нямаш поводи за оплаквания, значи. Днес не са приятелки - утре пак са При нас е вече не си ми брат/сестра ГотвИ се

аз тогава няма да съм им майка веЧе 

А при вас единият поучава ли другия?Моят Богдан е със самочувствие ,че прави по-добре нещата и винаги поучава брат си.

ааа и това го имаме. изпадам в нервна криза. тони се беШе опитвала в детската да не и дава да яде, Щото била дебела  инаЧ постоянно Чува тая песен не е така, това не се прави така, а как порти само ...................... не ми се разказва

 О да Николета винаги обяснява всичко на Ваня, реално наистина знае повече към момента, но е с огромно самочувствие, от типа аз знам всичко и често прекалява....

И моите се поучават и критикуват един друг. Много са ми смешни. Николай поучава за рисуването и пъзелите, които наистина му се отдават повече. А Жоро за двигателните умения. Вчера Жоро се опитва да му покаже как се кара тротинетка. След 10-ия неуспешен опит му се изчерпа търпението, врътна се и си промрънка под носа "Оффф че си смотан... " (което си е истина). Умрях от смях. 

Ето това е първото нещо, което ми идва наум всеки път като видя заглавието на тази темичка    Звучи по-скоро като пожелание 
Мисля, мисля в момента и не мога да се сетя за тиха игра... Последно им задържах вниманието няколко минути с низане на гердани, но след това веднага започнаха щастливите викове "Виж колко ми е хубав гердана!" и "Хайде ми го сложи!" 
Тихо става и когато вземат да вадят всичките си дрехи и играчки 

Ама защо така тези деца .....Ето днес пак. Мамооо виж какъв трик научих със скейта!   и показва ,получава похвала.Следва другият-показва и също похвала.А Богдан-"Да обаче той не го прави толкова добре.Не вдига предните гуми,колкото аз ги вдигам"  Следваше лекция как трябва да се гордеем освен със собствените си успехи,а и с успехите на брато.И понеже бяхме на кафене, в края на лекцията се чуха аплодисменти от младежи на съседната маса и дружен смях.Явно чуха незабравени все още поуки.

Относно научаването на цветовете - Ние си падаме по коли, затова съм измислила следната игра - подай червената кола или синята, намери зелената кола и така постепенно научихме цветовете.
Броенето - броите нещо, което им е интересно - копчета, коли, стъпала. Аз го използвам и дисциплинарно - броя до 5 или до 10 и после следва.....
Докато играят двамата или самостоятелно им пускам детски песнички и понякога си ги тананикат и им се набиват в главите.
Купила съм пластелин и т.к. децата много обичат да готвят играем на супа топчета или правим кифли от пластелин.Може да им направиш колички или каквото им е интересно.
За буквите-покажи им тяхните букви,можеш да им надпишеш накои от играчките с тяхните букви. Запознай ги с буквите и на вашите роднини и приятели. Можеш да им купиш магнитни букви за хладилник - за 6 лв от Кауфланд има и така да работите. Периодично ги питай коя е твоята буква, буквата на мама и т.н
Купи им пъзели с нещо, което харесват - коли (на маккуин) или мечок първоначално с по-малко парчета и заедно го направете. Въпросът е да е с нещо, което им е любимо и да им грабнеш интереса.
Предполагам, че имат любимо филмче. Можеш да им купиш книжка с това филмче и във време, когато са по-изморени (например вечер преди лягане) да им предложиш да прочетете книжките.
На моите момчета съм им купила тематични табла за стена - например "за движението по пътищата", "плодовете", "буквите" и т.н и съм ги закачила в единият коридор. Понякога сядаме пред тях и ги обсъждаме. Всеки сяда на по-един крак и им разказвам какво има на таблото и им задавам въпроси(понякога възникват скандали, за моя радост все по-радко).
Напоследък им рисувам големи формички - кръг, квадрат, триъгълник и т.н и ги уча да оцветяват (моите са на 2г9мес) Все още им е трудно, но им е интересно.
Важното е да ги занимаваш с нещо, което им е интересно. Този, който разваля дисциплината го накарай да се занимава с нещо, което му е интересно или да отива в другата стая. После пък се занимай с него.Дано да съм била полезна.

Да ви кажа, на мен за сега ми се получава, може би защото са още сравнително малки (2г1м), но имаме един чин с две пейки, на които сядат и пластелини разточваме и изрязваме формички, с флумастери рисуваме, пъзели редим, конструктори, мозайки ... Има едни играчки, които вървят с нещо като отвертка и се разглобяват/сглобяват и в момента всичките тези неща са им прекалено интересни, за да се карат, т.в. вниманието им е погълнато и не се сещат да спорят за нещо. От тези неща повечето изискват моето присъствие, но например с конструкторите и пъзелите ги оставям и няма много конфликти - строят заедно. За уточнение: мозайката е с големи елементи, пъзелите са дървени от по 4 големи части, пластелинът е от пшеница, флумастерите са с гумени заоблени върхове, с които не могат да се наранят, безвредни са и се мият само с вода - преди няколко месеца не си представях, че има такива играчки за толкова малки деца, но се оказа, че има. Напоследък голям хит са едни пластмасови плодчета, състоящи се от две половинки, залепени с велкро и подходящ не остър пластмасов нож, с който ги "разрязват". Научиха се и да си ги сглобяват сами и режат, сглобяват на поразия, даже не съм им необходима.

И при нас е така, но мойте си казват и: " - аз не съм ти сестричка повече"  

Иначе за "ученето" и аз го прилагам в движение, между другото, с игри и също вечер преди заспиване много им харесва да броят от специалните за това книжки пеперудки, гъбки и т.н (не че и други не стават), казват цветове, буквички и накрая им прочитам приказка за лека нощ. Но всичко е само за по няколко минутки, те не могат да се съсредоточават дълго време, ако видя че са малки за нещо го отлагам за следващите месеци и не ги насилвам никога. Едната вече си пише името, другата ивобщо не се интересува от това, тя пък схваща по-добре песнички. Всичко е много индивидуално...