Неочаквана бремнност - да оставя ли бебето.

Не знам защо очакваш анонимни хора в нета да вземат, вместо теб, подобно отговорно решение.
То трябва да е твое и на съпруга ти.
Казваш,че финансово не е пречка. Децата ви вече са достатъчно големи, за да се съобразяват и да са дори в помощ. Пък и ако работиш, това са 2 г. да останеш у дома и да обърнеш достатъчно внимание и на ученичката, и на другото по-малко дете, а и пак да имаш достатъчно време за бебето, докато другите се занимават с техните неща.
Е, аз имам и вече доста изкривено виждане и покрай изживеното от мен. Но бих оставила детето на твое място.
Но... това съм аз, която е погребала едно дете, изстрадала всеки един ден от зачеването до раждането на дъщерите ми и вече 2,5 г. /как бързо лети времето/ правеща опити за бебе, като през последните 9 месеца вече имам 3 спонтанни аборта. Та не ме слушай - възможно е и да завиждам за чертичките.
Дано на 40 г. и аз да имам своите мечтани 4 деца, но надали.
Ако пък си убедена, че ще ти е трудно да се справиш или мисълта за минаване през всичко отначало те мъчи, по-добре не задържай бебето /стига и съпругът ти да те подкрепи/. Важно е и твоето физическо здраве и психично спокойствие.
Каквото и да решиш, успех!

Имала си смелостта да родиш три. Какво му мислиш на четвъртото?! Това си е богатство! Раждай! Знаеш ли колко жени си мечтаят за толкова радост, но не им стиска /и аз съм от тях /.

  Първо това е ваше решение- твое и на съпруга ти.
  Аз лично бих го оставила. Искам да имам повече деца, но пък при нас оказва влияние и финансовата част. Решили сме да имаме още едно детенце. Когато да забременея не знам как ще съм психически, защото сега синът ми има някои проблеми, но добре, че са поправими. Не съм си мислила, че съм толкова силна психически, но явно е така и самите ние не подозираме. За това си мисля, че в момента е такова състоянието ти. Както казва azaf, другите деца са вече по- големи и колкото и да е мисля, че ще ти помагат.
  Успех, каквото и да решите!

Щом финансовата страна не е проблем, аз бих го оставила. Ще можеш да взимаш от време на време детегледачка, за да разтоварваш напрежението. Другите деца ще помагат, не са малки.
Късмет!

*Sunrise* това е твое и на съпруга ти решение. То е много лично и отговорно. Повечето потребители тук ще ти кажат да го задържиш включително и аз. Имаш и по-големи деца, които ще ти помагат в отглеждането. Щом нямаш и финансови проблеми можеш да си позволиш и детегледачка, която да те отмени. Може би този мъничък живот и майка на 40 би те подмладило, заредило с нови сили и енергия...
Вярвам, че ще вземете най-правилното решение. Успех, каквото и да решите!

На мен ми е много трудно да реша - ем ми се иска ем не ми стиска дето викат хората. Казах на мъжа ми снощи той каза,че иска поне един ден да помисли, много ми е трудно Дили и Бо няма да имат проблем даже Бо непрекъснато ме пита мамо - а аз кога ще стана батко, но пък Ляна едвали ще е на седмото небе от това, че вкъщи отново ще има бебе. Знам,че решението е само на мен и на мъжа ми но децата също трябва да се чувстват комфортно ситуацията. Довечера след като говорим с мъжа ми отново ще кажем и на децата пък ще видим (може да ме изненадат).

Позволи ми един съвет - не прехвърляй подобна отговорност на децата ти.
Ако те кажат, че не искат бебе и го махнеш, ще чувстват вина.
Ако искат, а ти не си готова, може ти да ги обвиняваш.
На тях кажете по-добре, чак след окончателното решение и то само ако запазите бебето. Ако не го запазите, не ги натоварвай с подобна отговорност.

Азаф - Аз не оставям решението в техни ръце но искам да знам и тяхното мнение.

Т.е. искаш те да ти кажат дали според тях е добре да абортираш или не. Това е същото за мен.
Още повече, че моите дъщери са на възрастта на по-малката ти дъщеря и знам как изживяха първия от серията ми спонтанни аборти - твърде рано им бяхме казали. Сега поне знам, че ще си мълча поне докато почне да ми личи...
С децата човек трябва да е откровен, но не и да ги пита "Как мислите - да раждам или да абортирам, понеже съм бременна и ми е ценно мнението ви." За мен е точно прехвърляне на емоционалния товар към тях. Да има или да няма една двойка /още/ деца трябва да се реши само и единствено от тях двамата - те са тези, които правят детето и после носят отговорност за него. Не от непознати, познати и най-малко от останалите деца...
Ти си знаеш. Просто се опитвам да ти дам насока. Защото кажеш ли им веднъж, каквото и решение да вземеш след това, то ще трябва да е съобразено с това как ще им се отрази на бъдещия живот - особено на по-малките.

Да научиш тяхното мнение можеш и чрез просто зададения въпрос "Как мислите, иска ли ви се още едно братче или сестричка, че с татко ви мислим по въпроса?" и толкова, но не и да ги поставиш пред свършен факт и те да дават мнение за или против.
Но ... и да отговорят положително или отрицателно /или всяко да е на различно мнение, когато пък не знам как ще действаш/, пак решението трябва да е ваше със съпруга ти.
Достатъчно безотговорно е човек да създаде дете, без да е сигурен, че го иска. Но два пъти по-безотговорно е да очаква друг да му каже дали да остави или не детето си. Особено да се допитва до децата си.
Ако малките ти деца кажат, че искат бебето, а голямата ти дъщеря каже, че не го иска? Какво ще правиш тогава? Чие мнение ще зачетеш? И ще им кажеш ли, че си направила аборт, ако решиш да правиш или ще ги излъжеш? А двете ти по-малки деца знаят ли какво представлява абортът, как се правят бебетата, че не можеш да ги върнеш в магазина, например?

Само ти и съпругът ти можете да решите дали да имате още едно дете. Каквото и да решите, дано това да бъде правилното за вас решение и да можеш да живееш в мир със себе си.

Азаф - Аз ще ги питам искат ли да имат братче или сестриче,  няма да им казвам,че съм бременна ще им кажа след това ако решим да оставим бебето. Не съм казала, че ще ги попитам да направя ли аборт или не.

Така те разбирам.
Но те са трима и надали ще са всички на едно мнение. Трябвало е да им зададеш този въпрос доста преди сегашната ситуация, щом цениш мнението ми.
Сега е напълно възможно още повече да затруднят избора ти и да направят решението ти още по-мъчително.
Дано поне да са на едно мнение, щом ще съобразите решението си и с тяхното желание.

Azaf - на мен мнението на Бо и Дили ми е ясно,единствено голямата може да има, някакви възражения.

Аз мисля, че авторката вече е взела своето решение, но търси оправдание за него....

Добре, де. Ако е така кое от децата ще послушаш? Малките, които искат бебе или голямата, която не иска?

Или наистина си взела решение, но искаш да го оправдаеш с реакцията на голямата си дъщеря? Или пък с желанието на малките, но пък тогава защо би искала изобщо мнението им на всяка цена?
Странна ми е логиката ти.
А важно ли е какво иска съпругът ти? Ако той каже "не", изобщо ще го коментирате ли? Или ако твърдо реши, че иска бебето?

Не съм взела решение ако бях взела най-вероятно вече щях да имам и час за аборт. Аз искам бебето но не знам дали ми стиска да го оставя. Преди две години нямаше и да го мисля но сега. Както казах в момента съм на 40години и трите ми бременности до сега 90% се прекарани в болница. Бо се роди в началото на 7месец  - не даваха никакви шансове да оцелее - и за мен това също е много стресов фактор и важен за решението ми.

Хубаво е, че си казала на съпруга ти. Изчакай и с неговото мнение. Решете заедно и тогава, ако ще оставяте детето го кажете на децата. Сугурна съм, че 2-те по-малки деца ще са много щастливи. Ако има отпор по-скоро ще е при 17-годишната тинейджърка и то от егоизъм, защото може да й се наруши спокойствието и като най-голяма да мисли, че ще я ангажираш с помагането.  Но пък тя след още някоя и друга година ще си вземе живота в ръце...

Нито възрастта, нито тежките бременности биха ме спрели да имам дете, ако го искам. /Аз имам общо 5 бременности, от които само една успешна, която се превърна в успешна "на магия", защото до последно беше застрашен и моя, и на децата ми живот. Но това не ме отказва да вярвам, че ще мога да имам поне още 1 или 2 деца и да съм готова да рискувам дори и живота си за тази мечта./
По-скоро, ако проблемите ми продължат, бих изпаднала в параноя да не забременея случайно, но вече заченато дете не бих махнала, въпреки всичките си страхове...
В случая май наистина колебанията са лично твои /не на цялото ти семейство/ и те съветвам да не търсиш ничие мнение - нито във форума, нито на децата ти. Остани сама с мислите си няколко дни и чак тогава решавай.
В зависимост единствено от на мнението на мъжа ти и от твоето лично желание.

Здравей и от мен!
Явно Божията воля е такава и чудото е станало при вас без да го очаквате.Сега е нормално да има страх от изненадата, но тя е толкова приятна изненада 
За децата не знам какво биха си помислили, но това зависи само от начина, по който ще бъдат предразположени към подобен род разговор.Мисля, че след първоначалната им изненада ще има радост.
Каквото и да решите, желая късмет!Аз мисля, че за себе си ти си почти сигурна, че искаш тази все още мъничка точица 

Щом финансово няма да ви тежи, а и щом вече се колебаеш, не го махай

Здравей и от мен!
Както всички останали, които са ти отговорили, така и аз ще потвърдя, че решението си е само ваше, но след като си задаваш въпроса тук, предполагам че очакваш и отговор от наше име. Аз лично не бих го махнала, според мен няма нищо случайно и не се случва просто хей така. Но това е мое лично мнение. И искам да подкрепя тази ми мисъл с една притча:
http://www.beinsadouno.com/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8/ … 0%D1%82%D0%B0-r90
Аз самата съм на 40 години,  четвърта бременност(т.е. 6-та ако смятам и 2 аборта преди тази ми бременност).И както можеш сама да предположиш, след 2 аборта и сега съм бременна, то значи че самата бременност е и желана, макар че вече се бях почти примирила, че няма да има следваща.  Най-големият ми син е на 21. Когато му казах за бременността си, само ми каза живи и здрави да сме всички и поне не показа неудовлетворение от негова страна, въпреки че може и да не го е приел така както го показа. Може би страда вътрешно в себе си. Но той самият вече поема своя път като зрял човек и аз ще му помагам със съвети, ако иска да ме чуе, пък той ще направи така както си пожелае. Да, аз съм майката, която ще го упътва и съветва и нищо повече. Решенията си взима ,той самият. Същото ще важи и за другите ми деца.  Затова аз самата бих послушала моят вътрешен глас и мнението на съпруга ми. И един въпрос от мен: Сигурна ли си, че най-голямата ти дъщеря ще го приеме с неудовлетворение? ! Това ни е лошото на повечето от нас, че почти винаги си представяме отрицателната реакция на околните(роднини, приятели, съседи и т.н.), вместо да става обратното.
Май се унесох в писането и накрая, тъй като търсиш съвет и моят е: Ти живееш твоят живот, вървиш по твоят си път и не набърквай децата да вземат решение вместо теб. Те са твоите деца и не смятам, че техните реакции трябва да ти дадат отговора.
Извини ме ако съм те засегнала с нещо!
Успех в решението ти, независимо какво ще бъдe, но на мен лично ми се иска да направиш така и да вземеш твоето решение и не - решението на другите!

Роди го! Така ще си имаш 2 момчета и 2 момичета. 

Снощи говорих с децата - Ляна  ме изненада положително, за нея не било  проблем. Мъжът ми и той иска бебето. След разговор с гинеколожката ми днес на обед, ще реша окончателно.

Здравей,ще чакаме решението ти 
Ето и нещо от мен-разбрах много късно за бременността ми,беше късно за аборт,не беше нито планувана,нито желана,със сигурност,ако имах опция за аборт-щях да го направя-не се чуствах нито готова,а и бях в друг етап от живота ми,но може би така е трябвало да стане,сега-всеки ден благодаря на Господ,че ме дари с най-голямото ми съкровище,дори се радвам,че не разбрах по-рано ,разбира се моята ситуация е различна от твоята,аз само споделям,желая ти успех,каквото  и да решиш! 

Моето мнение, е да го родиш, разбира се без да се налагам!

Всички са ЗА. Супер!
Чакаме мнението на док и стискаме палци и майката на новото бебе да му даде шанс. 

Стискам палци всичко да е наред . Радвам се на положителното мнение на съпруга ти и на дъщеря ти.    Лека бременност от мен!  

щом поставяш като проблем психиката ти и щом сама оценяваш, че и с три не се справяш... не виждам защо да раждаш поредно дете.

Браво, радвам се за положителните мнения на мъжа ти и на дъщеря ти. Аз като гледам вече си решила какво да правиш, просто искаш още едно положително мнение - това на гинеколожката ти. Ще чакам да споделиш какво е казала доки и оконателното ти мнение по въпроса все пак.
Иначе аз съм за оставяне на детенцето

Гинеколожката ми каза,че няма проблем да износя бебето  но трябва от първи все пак да вляза в втора градска за наблюдение, заради повишен рисков фактор.  Решихме да го оставим установихме,че бебчо е на 5седмици.  Мъжът ми е много щастлив,че ще имаме ново бебе, даже ми сподели, че много му липсвало да има бебе у дома.

Поздравявам Ви!Това е чудесна новина.
Лека и безпроблемна бременност, всичко ще бъде наред!

 Ти си щастлив човек!

Браво на вас!Много се зарадвах!Ами остава да пожелая лека и приятна бременност и живо и здраво бебче на финала!

Радвам се за вас!

*Sunrise* , поздравления

Страхотна новина *Sunrise* .  Много се радвам за теб и за цялото ти семейство. Признавам си, че тайничко се надявах да стигнете до това решение. Пожелавам ти лека бременност и пиши от време навреме в темата как сте с бебчо

Честито!!!
Леле, каква еуфория! Преиска ми се бебе. 

Страхотна новина!
Честито и лека бременност с едно прекрасно бебе на финала!
 

Много се радвам, че сте решили да оставите бебето! Да са ви живи и здрави децата, много лека бременност ти желая. 

Браво за хубавата новина! Желая ти лека бременност до термин и едно здраво и пухкаво бебче 

Поздравления и от мен   
Зарадвах се като Ви прочетох.

   Честито!
 Радвам се, че стигнахте до това решение!
 Желая ти много лека и безпроблемнна бременост 

Ами...честито

Желая ти лека бременост и раждане и достатъчно сили после да бъдеш пълноценна мама на 4-ма

Браво на теб и семейството ти за подкрепата,радвам се за вас,искрено пожелавам лека бременност и успешен финал   

Браво !Браво!

Поздравления! Дано да ти донесе много щастие това бебенце!

Радвам се за доброто решение! Лека бременност ти желая!

Sunrise,чудесна новина!   
Наслаждавай се като за последно!  
Благородно ти завиждам за реакцията на съпруга ти! Аз ужасно много искам още едно дете,уж и той искаше,но нещо промени мнението му и сега дори не смея да повдигна темата...
Успех! 

Sunrise, много се радвам за Вас! Пожелавам ти лека бременност и много щастие на теб и  семейството ти! 

Здравейте! И аз трябва да взимам решение... В момента сме в ужасно финансово състояние... Останахме без нищо и се наложи аз, мъжа ми и 2-те ни деца /на 7 г. и 5.5 г./ да заминем в чужбина и да се опитаме да си подредим живота, но... Точно в деня преди да тръгнем се оказа, че съм бременна или поне така се предполага, защото отидох на гинеколог, но не можа да види нищо в матката. Каза, че най-вероятно е твърде рано и затова не се вижда. В момента съм в 8 г.с. по мои изчисления и с всички симптоми на бременност - гадене от всичко, световъртеж, сънливост, уголемен бюст и т.н. Проблема е, че в момента разчитаме изцяло на помощта на майка ми, а тя ме притиска да правя аборт...  Не знам какво да правя, аз и мъжа ми си искаме бебчето, но като сме зависими от други хора... Кажете вие какво мислите? Благодаря ви!   

itali, в никакъв случай не прави аборт, който ТИ не искаш. Стискам палци да намериш верния начин и да отстояваш себе си.
Тялото е твое, детето също. Никой ен може да те заведе на сила в кабинет, да ти сложи упойка и да ти остърже матката.
Стискай зъби и не позволявай вмешателство.
 

Вие все пак заминахте ли в чужбина,или сте в бг все още?
Много се надявам ако сте заминали,бързо да се устроите и започнете работа,та да сте независими. Аз също не мисля че някой има право да настоява и да те притиска за това решение...
Дано вземете правилното решение   

Щом искате бебето - не го махай! Остава доста време до като се роди, все по някое време ще си стъпите на краката. Говори с майка ти и я накарай да ти влезне малко повече в положението и да не те притиска да правиш нещо, което не искаш. Желая ти успех! 

Благодаря ви за подкрепата, момичета!!!    В момента съм под голям стрес, но се надявам, че ще се оправят нещата! Вече сме в чужбина и се опитваме да си намерим работа. Стискайте ни палци! 

itali, наистина е ужасно, че майка ти има такова отношение. Дано по-скоро да си стъпите на краката с мъжа ти и дано бебенцето да ви е на късмет на новото място!

Итали, стискам палци, дано по-бързо се наредят нещата при вас 

Не е много по темата, но аз бих се замислила много по въпроса, коя е тази майка, която ще принъждава дъщеря си да направи аборт??? Не говорим за бременност на 14г. 

Най-добре питай във подфоррума за майки в Италия как стоят нещата за майчинството там,ако трябва още от сега да подготвяш нещата-застраховки,осигуровки-нямам представа какво? Така хем ще си подготвена,хем ще ти е по-спокойно ако решите да оставите детето,за което се надявам 

явно не съм само аз в затруднено положение.имам бебе почти на 8 месеца а съм бременна отново. финансово с едно дете едва се оправяме и също сме зависими от родителите си.и майка ми и свекърва ми казват да направя аборт и аз повече клоня към тази посока,а мъжа ми си искаа бебето. сега уж ме разбра и утре сме на преглед и за аборт. друга причина е че съм съвсем сама и  с едно прохождащо и едно новородено не се виждам. трудно ми е защото искам второ дете,но неможем да си го позволим 

Майка ми ме натиска да правя аборт, защото в момента разчитаме изцяло на нея, докато си намерим работа..., а и го приема като прищявка, защото имаме 2 деца и според БЪЛГАРИНА това е общоприетата норма. Ако имаме повече сме или луди, или цигани... . Писах във италианската тема, но за момента няма включване. Наистина варианта е да успеем да си оправим документите. Лошото е, че тук ни приемат за туристи, т.к. не сме почнали работа и сме от ЕС и не ни се предлага никаква помощ. Ако бяхме африканци или азиатци щеше да ни е по-лесно. Постоянно търся варианти за решение на нашия казус, надявам се да се справим по-бързо. Поне женската консултация, изследванията и раждането са безплатни.    . Днес казах на майка ми, че не искам да го правя и тя почти не реагира, само измрънка нещо, което ми прилича на затишие пред буря...
   клеопатра. помисли си, дали наистина искаш да махнеш детето. Малката разлика си е плюс понякога, казвам го от опит. Двете ми деца имат 1 г. и 7 м. разлика. Почти като близнаци... А сега са почти винаги заедно, въпреки че са момче и момиче...

Поне това като начало е улеснение,а след няколко месеца съм сигурна,че ще сте се устроили вече и приготвени ще чакате бебчето. Успех!

клеопатра. дано да вземете правилното за вас решение!

Клеопатра, и аз като Клеми се чудя какви са тези майки, които карат дъщерите си да праавят аборт и на теб не ти е лесно! Все пак искам да ти кажа, че ако мъжът ти има възможност достатъчно да ти помага, ще се справиш, по-голямото дете би могло например да ходи на ясла докато през деня си сама и ти ще се занимаваш само с бебето! Успех и на теб и на itali!

мъжа ми изобщо не ми помага с детето   но по-големия ни проблем са парите

Клеопатра, наистина трудна ситуация! За парите мен ако питаш докато са малки децата не е толкова трудно, ако са от един пол и за дрехите ще е лесно, ако кърмиш и пари за храна няма да ти трябват първите месеци, така че според мен финансовата страна не трябва да е водеща при взимане на такова важно решение, а и парите са нещо непостоянно, може днеска да ги нямаш, утре да ги имаш, както и обратното де!
п.с. като ти видях аватара се замислих, че някъде съм го виждала, сега разбрах, че от темата за очакващи бебета през м.май, дано щом и там си се записала, все пак да решиш да запазиш бебето, успех още веднъж

itali, не знам какво да те посъветвам.

Ако навремето бях послушала майка ми нямаше да имам дъщеря. А бях на доста зряла възраст, родих я 7м преди да навърша 28.

Aз бих я посъветвала да Не ражда 3 то дете , предвид проблемите които има в момента .
Но тя си решава в крайна сметка.

Е аз съм на 29....

Аз също. Същото се отнася и за клеопатра. Мисля, че техните случаи са доста по-различни от този на авторката на темата. Независимо, че не са на 14 не могат да минат без финансовата помощ на родителите си и в такъв случай е редно да се съобразят с мнението им. Или да обрекат децата си на мизерия.

Положението и /на Итали/ хич не е розово за трето дете .И щом са така затънали и ги издържа изцяло майка и е редно да се вслуша в съветите и .
Но Итали е решила да роди третото си дете , тъй че съветите ни са вече ненужни .Тя си е взела решението .

Майка ни издържа в момента, докато започнем работа. Не  сме дошли тук, за де не работим и някой да ни отглежда. В чужбина сме от 2 седмици. Ако нямаме работа, просто няма да сме тук.

Itali, много се радвам на решението ти! Честито и лека бременност! Парите, работата, битовизмите ще ги уредите, сигурна съм!

Добре де, а ако не намерите работа, ако  никой не те вземе бременна? ще се опътите пак към БГ и тук  пак ще търсите работа... и ти няколко месеца по-късно дори и да работиш ще излезеш в отпуска или ще напуснеш....
Не знам за мен такъв момент никак не е подходящ за бебе...но вие си решавате..

Аз не съм от хората, които стоят без работа. В БГ винаги съм работила, дори и когато съм била бременна или в майчинство. На първо време е достатъчно дори и мъжа ми само да започне работа. Освен това, когато си подавам документите няма да казвам още в началото, че съм бременна. Ако го направя едва ли някой ще ме наеме! Все още не ми личи, така че не мисля, че това ще е проблем. Много бяха причините, които ни принудих да напуснем БГ, но между тях не беше работата. Хубавото е, че от там също имам да получавам малко пари, но в бъдеще. И ако не се устроим тук, ще се ориентираме към друга държава, но не БГ. Имаме опит и образование, млади сме и в най-лошият случай можем да емигрираме някъде, където децата са едно от основните изисквания и колкото повече, толкова по-добре. Благодаря на тези, които ме подкрепиха!

ами успех...дано успеете да си подредите нещата както ги искате.

Angel_Dust , всъщност може съвсем скоро да си намерят работа, да се устроят и горчиво да съжаляват за бебето. Не мисля, че това е по-добрият вариант, връщане назад няма да има. Работа така или иначе все ще започнат, няма да седят цял живот без.  
Късмет!

Благодаря ви, момичета! Дано по-скоро се оправим. Ще ви пиша какво се случва. 

При наличието на две деца и куп проблеми , не виждам причина за 3 то.

Markrit, точно така разсъждават повечето българи! Като имаме 2 деца, което е общо приетото и то момиче и момче - "Какво търсим още?!?". Само че, за нас децата са нещо повече от предмети - те са смисъла на живота ни и най-прекрасното нещо, което ни се е случвало!!! За мен третата бременност не е просто поредната бройка, а още едно малко човече, което вече живее в мен и с което ще прекараме голяма част от живота си. Мисля, че за да се появи, точно сега, може би си има причина... Има хора, които ни съветват да направя аборт, а като си стъпим на краката да си направим друго. Някой дали ще си убие детето, защото е в затруднено положение, а като си стъпи на краката да си роди друго?!? А замисляли ли сте се какво точно представлява аборта...?!? Хората са различни...

въпроса изобщо не е в бройката.

аз също никак не съм за раждането на деца само защото са станали, защото, колкото и да е тъпо деца само с любов не се гледат....но всеки си знае положението и си решава в крайна сметка...така или иначе вероятно от страни много неща разглеждат по-различно от колкото са.

Ще се оправят, решенито вече е взето. Не виждам какво има още да се коментира. Трето дете в семейството ще е, така че родителите много добре разбират и знаят какво е да имаш бебе. Колко струва - в материален и нематериален аспект.
Много лесно се раздават съвети за аборти последно време, като чистене на зъбен камък. 

Това много лесно може да се обърне и в изказването  Много лесно се раздават  съвети за раждане последно време, като чистене на зъбен камък.

Все пак, ако човек няма причина, най-вероятно изобщо няма да му мине  мисъл за аборт... ако има причина...вече трябва да си прецени ситуацията...
Съветите са най-лесното и в двата случая.  Всеки си ги дава от собствената камбанария и то на базата на  описание на ситуацията в 2-3 изречения...

Да. Но когато се налага е по доброто решение , отколкото мизерията на която ще подложиш децата си в бъдеще .
Учудвам се как всички дружно те съветват да го родиш , пък после сте щели да се оправите ..
Направо немога да повярвам , че зрели жени могат да бъдат толкова безотговорни и наивни .

Ами представи си, че животът е въртележка. Веднъж си горе, веднъж си долу - финансово. От финансова дупка се излиза, но назад аборт не можеш да върнеш. Така че запрятат ръкави и си стъпват на краката, млади са, с образование. И с много хъс да успеят, явно е. Не мисля, че е по-отговорно да направи аборт на бебе, което и двамата с мъжа й искат. Голяма отговорност, няма що. 

Клеми , имам чувството , че това го пише жена без никакъв опит .Чак немога да повярвам , честно.Знаеш много добре точно за италия колко "лесно" се гледат там деца .Изключително трудно е за местните , а пък за чужденци без документи .. е направо ужас и безумие.
Абсолчтна безотговорност е да родиш трето , при положение че си неспособен да се оправяш с две / както е видно от разказа и за положението в което са /.Да отидеш в чужда държава с две деца на ръце и да създаваш трето е направо глупаво.После да разчиташ на нечия помощ - роднини , близки , държавата в която се намираш,Каритас , църквата и т.н. .Разберете , че никой на никого не е длъжен да помага. Всеки си има глава на раменете .Има предпазни мерки срещу забременяване , ако ли не аборт .Ако толкова искаш да си многодетна , не търси помощ , вадете си сами парите за отглеждането им и не разчитай , че майкати ще ви издържа до живот.
Това с въртележката изобщо не е довод да родиш третото поредно , предвид ситуацията в която се намират.Когато си стъпят на краката и започнат да се издържат сами , могат да си родят 3 или 4 то дете .Тогава никой няма да им държи сметка колко да разжда.Ако ме разбираш какво имам предвид.И не говорим само за финансовата страна на нещата , децата са си грижа и тя следва да е основно на родителите , а не на баби и дядовци.Децата си имат нужда и от жнимание , не да ги връчиш после на баби и дядовци , те не са длъжни .Ако имат време ще помагат , ако ли не .. не.

Честно казано не виждам голяма разлика между гледане на деца в Италия и в БГ. Освен, че там яслата е до 3 часа. 
Както и да е. Точно аз много добре знам как се гледат деца без помощ, но да не изместваме темата. Майка й е поела ангажимент да им помага за известно време. Не е длъжна, но вече го е поела. А да караш някой да прави аборт, само защото временно има нужда от помощта е много подло. Много.
Това е извиване на ръце.

Почти винаги обаче помоща от временна се превръща в постоянна , а както казах никой на никого не е длъжен , пък било то и собствените ни майки.

Като чета itali въобще не мисля, че ще се превърне в постоянна. 

Не мога,и не бих посъветвала никого да прави аборт,както и дали да ражда или не.Че коя съм аз?Най-малко пък във форум..Това си е мое мнение,и не ангажирам никой с него,но ми звучи абсурдно цялата тази работа