От няколко години съм червенокоса , но от както се появи бебчо нямам много време да поддържам този цвят и мисля пак да се боядисам в черно, та въпросът ми е дали тази промяна ще се приеме лесно от почти 7 месечния ми бебешок 
- Публикувана: 27 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 ноем. 2011, 18:33 ч.
Отразява ли се промяната във външния вид на някой от родителите върху детето
От няколко години съм червенокоса , но от както се появи бебчо нямам много време да поддържам този цвят и мисля пак да се боядисам в черно, та въпросът ми е дали тази промяна ще се приеме лесно от почти 7 месечния ми бебешок
Не, не мисля. Най-вероятно ще изпадне в тежка депресия, но с помощта на 6-месечен курс с антидепресанти ще свикне с новия цвят на косата ти.
Абе, момичета, вие сериозно ли ги задавате тези въпроси?
От няколко години съм червенокоса , но от както се появи бебчо нямам много време да поддържам този цвят и мисля пак да се боядисам в черно, та въпросът ми е дали тази промяна ще се приеме лесно от почти 7 месечния ми бебешок
Споко! Ще те познае.
Нали няма да си сменяш лицето си, да си изменяш гласа си, да се гримираш до неузнаваемост... само една коса от червена на черна. Те сигурно и най-близките ти и може да не забележат в първия момент. Но, ако случайно това стане, че да не те познае 7 месечното бебешоче - пак можеш от черна да станеш червена. 
Просто си купуваш червена боя
Сори, но не се стърпях - страхотна тема
може темата да е тъпа ама все пак да питам 
аз все още помня как веднъж се прибрах от гости на баба и дядо и заварих баща си с брада като на поп и цяла седмица се крих от него щот ме беше страх и ми изглеждаше непознат
аз все още помня как веднъж се прибрах от гости на баба и дядо и заварих баща си с брада като на поп и цяла седмица се крих от него щот ме беше страх и ми изглеждаше непознат Ами предполагам, че не си била на 7 месеца тогава
Бебчо ще познае гласа ти със сигурност
независимо как изглеждаш. 
Нашия обаче пищя 
От тъмно руса, се направих на светло руса..е нямаше такива писъци
Беше 8 месечен; но понеже и аз не се харесах, седнах обратно на стола да ме боядисат отново в стария цвят (който си ми е естествен де)..та не знам колко би се тръшкал ако не се бях префасонирала пак
От тъмно руса, се направих на светло руса..е нямаше такива писъци
Беше 8 месечен; но понеже и аз не се харесах, седнах обратно на стола да ме боядисат отново в стария цвят (който си ми е естествен де)..та не знам колко би се тръшкал ако не се бях префасонирала пак
авторката на темата задава адекватен въпрос, но за такава възраст не може да се предположи дали ще има някаква реакция в бебето.
Промяната в цвета на косите се отразява и на възприемането ни от децата, които вече са свикнали да ни виждат по определен начин и всяко нещо което буди различие от обичайното може да предизвика въпроси, а понякога и безпокойство.
От личен опит-дълги години подържах светъл цвят на косата и когато го промених трудно ме възприе детето-искаше си стария ми вид, който за нея си беше нормалния естествен вид на неговата майка и настояваше пак да си бъда предишната.
Промяната в цвета на косите се отразява и на възприемането ни от децата, които вече са свикнали да ни виждат по определен начин и всяко нещо което буди различие от обичайното може да предизвика въпроси, а понякога и безпокойство.
От личен опит-дълги години подържах светъл цвят на косата и когато го промених трудно ме възприе детето-искаше си стария ми вид, който за нея си беше нормалния естествен вид на неговата майка и настояваше пак да си бъда предишната.
Спокойно, ще си те познае, че си неговата майка, ако това те тревожи 
Баща ми ми е разказвал, че съм плакала ужасно, когато заради запасна военна служба се е подстригал и обръснал (било е голяма промяна, защото преди запаса е бил обрасъл като типично хипи на ония години). Била съм на 5 месеца. Но връзката с майката е много по-дълбока от външния вид все пак.
Eдинствено са плакали като бебета и двамата, като съм била с кърпа на главата. Последният път малкия нещо се разрева и не се бях изсушила още и с кърпа на главата, от което последва голям рев. Но той беше на 5-6 месеца. Спокойно, и да се зачуди в началото, ще свикне. 
Същата работа е и при нас-щерката като ме види с кърпа на главата и се плаши. Гледам вече да не се появявам така пред нея.
Синът ми като ме видя за 1-ви път с грим се уплаши доста
(беше на 1-вият му рожден ден, личи си колко често се гримирам). Следващият път като ме видя гримирана вече беше в по-осъзната възраст- на около 2, заяви че съм мръсна и да отида да се измия . 
Баща ми ми е разказвал, че съм плакала ужасно, когато заради запасна военна служба се е подстригал и обръснал (било е голяма промяна, защото преди запаса е бил обрасъл като типично хипи на ония години). Била съм на 5 месеца. Но връзката с майката е много по-дълбока от външния вид все пак.
После до първи клас не давах да ме подстригват. Но едно бебе едва ли ще се вживява много във вида на майка си щом дава храна и забавления. 
iveto_11, твоята случка ми припомни как се смях с баба ми преди години.
Не помня вече колко голяма съм била.
Баба ми работеше в цех за авточасти, на смени, с още 8 жени. И решили да са модерни баби, ще си правят кола маска, почистване на мустаци и бради
Речено - сторено. Всички си направили кола маска. На другия ден едната разказва: "Прибирам се у дома. Децата ме гледат втрещено и питат:
- Мамо, дека са ти мустаците?
Не помня вече колко голяма съм била.
Баба ми работеше в цех за авточасти, на смени, с още 8 жени. И решили да са модерни баби, ще си правят кола маска, почистване на мустаци и бради
Речено - сторено. Всички си направили кола маска. На другия ден едната разказва: "Прибирам се у дома. Децата ме гледат втрещено и питат:
- Мамо, дека са ти мустаците?
Като си сложиш шапка реагира ли? Може така да пробваш първо.
Аз често ходя с голяма шапка с очила и малка част от лицето ми се вижда или с кърпа на главата, хваната коса на конска опашка или пусната, не съм забелязала разлика в поведението. Единствено с шапките имам проблем, защото ми ги маха и си ги слага на главата, но друго няма.
Сега се сещам, че в Джъмбо има едни перуки, може ако ходите там да си сложиш да пробваш как ще те гледа.
Аз често ходя с голяма шапка с очила и малка част от лицето ми се вижда или с кърпа на главата, хваната коса на конска опашка или пусната, не съм забелязала разлика в поведението. Единствено с шапките имам проблем, защото ми ги маха и си ги слага на главата, но друго няма.
Сега се сещам, че в Джъмбо има едни перуки, може ако ходите там да си сложиш да пробваш как ще те гледа.
Моите започнаха да се заглеждат в мен и в баща си след като навършиха 3 г. /горе-долу там някъде/. Тогава бяха опознали себе си, имаха собствено мнение за техния външен вид, можеха да коментират чуждия външен вид /боравеха с достатъчно богат речник/. Преди това просто отчитаха присъствие/отсъствие на съответното лице, но не и детайли в облеклото или прическата.
Едва ли седем месечно бебе изобщо би обърнало внимание на подробности като цвят на косата или нова рокля примерно.
Едва ли седем месечно бебе изобщо би обърнало внимание на подробности като цвят на косата или нова рокля примерно.
Моите започнаха да се заглеждат в мен и в баща си след като навършиха 3 г. /горе-долу там някъде/. Тогава бяха опознали себе си, имаха собствено мнение за техния външен вид, можеха да коментират чуждия външен вид /боравеха с достатъчно богат речник/. Преди това просто отчитаха присъствие/отсъствие на съответното лице, но не и детайли в облеклото или прическата.
Едва ли седем месечно бебе изобщо би обърнало внимание на подробности като цвят на косата или нова рокля примерно.
Едва ли седем месечно бебе изобщо би обърнало внимание на подробности като цвят на косата или нова рокля примерно.
Моята дъщеря беше на 6 месеца, когато се раболях жестоко и се грижех за нея само с маска. Не само, че не я притесни ( гледаше любопитно), ами дори успяваше да разбере, предполагам по очите ми, кога и се усмихвам, въпреки, че не виждаше устата ми.
Сега е на 15 месеца и онзи ден ме гледаше пак с интерес когато бях с кърпа на главата след баня и го намери за много смешно.
Б.
Сега е на 15 месеца и онзи ден ме гледаше пак с интерес когато бях с кърпа на главата след баня и го намери за много смешно.
Б.
Преди почти 2 седмици се подстригах.От дълга до кръста коса,стана малко под раменете.Когато малката ме видя в началото се втрещи.Гледа и не мига,не смее да ми пипне косата(няколко дена).А преди това ме скубеше,хващаше ми опашката.И в един момент....няма опашкаааа...Само леко ми докосваше къдриците,доста плахо...Така че зависи от детето как ще те възприеме.Може да е малко,но не значи че не разбира
Да споделя и аз опита си от вчера. Къпя се и чувам рев като на гладно, тичам от банята, съответно с кърпа главата, взимам бебо и му давам да яде. Като се стресна това дете . Само ме гледа ококорено, мълчи и нито засуква, нито нищо. А аз пощипвам, побутвам и се чудя какво става.
Накрая се усетих и свалих кърпата. Такъв смях падна като ми видя косата. После половин час слагах кърпа, махах кърпа.
Така че, да, реагира на промяната. Но пък с баткото не си спомням такова нещо, а навремето доста често си променях цвета.
. Само ме гледа ококорено, мълчи и нито засуква, нито нищо. А аз пощипвам, побутвам и се чудя какво става.Накрая се усетих и свалих кърпата. Такъв смях падна като ми видя косата. После половин час слагах кърпа, махах кърпа.
Така че, да, реагира на промяната. Но пък с баткото не си спомням такова нещо, а навремето доста често си променях цвета.
Малкия днес не е познал чичо си, защото е бил с шапка и очила + че е отслабнал 10кг.
То 10 килограма не се смъкват за 2 дена, та явно отдавна детето не е виждало чичо си, та нормално да не го познае.
и двете ми деца винаги са ме познавали по гласа - опитвала съм в игра да се правя на кумчо вълчо или някой си друг и винаги ме познават по гласа
и аз като дете сега си спомням беше дошъл дядо Мраз в детската градина - познах му гласа на една от другарките ни - и много плаках защото тя отказваше да си признае () - а аз я хванах че това не е дядо Мраз - още си я спомням другарката
и аз като дете сега си спомням беше дошъл дядо Мраз в детската градина - познах му гласа на една от другарките ни - и много плаках защото тя отказваше да си признае (
) - а аз я хванах че това не е дядо Мраз - още си я спомням другарката 