Здравейте, от известно време се тормозя, че нещо не ми се получават нещата- нямам свободно време за елементарни неща.Как е при вас, как си разпределяте времето, колко работите, как след работа се организирате - хем да сте с детето, хем да сте сготвили, хем да сте си починали?Къде е мъжът ви през това време.То аз съм си виновна, ама имам чувството че ми се качиха на главата всички. Хайде разкажете.
- Публикувана: 18 авг. 2011, 23:50 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2011, 12:44 ч.
Помагат ли ви мъжете и колко време имате за себе си?
Ами нямам време за всичко и понякога някои неща са неподредени,не остава време за готвене и хапваме сандвичи или каквото намерим в хладилника.По-рано съпругът ми помагаше,сега работи на две места и излиза рано сутрин и се връща късно вечер и е скапан.Но това е положението!Но по принцип е от помагащите съпрузи.Има семейства,в които мъжете като се приберат от работа,лягат на дивана,вирват краката и заповядват на жена си,дай това,дай онова.При мен го няма това положение...То любовта не е достатъчна,за да си избереш партньора за цял живот,;трябва да притежава качества,да взема участие в къщната работа,това не е само женска работа,нали за това е семейството,за да споделя и върши всичко заедно! 
Баща ми, примерно, след работа се обтягаше пред телевизора и майка ми поднасяше, отсервираше и т.н. И не знам как насмогваше при положение, че е супер бавна, но винаги е било подредено, почистено у дома и тя винаги изглеждаше добре, а ходеше на работа със стандартно работно време.
При мен нещата са други. Мъжът ми си е такъв - взема дейно участие в домакинстването. И не виждам ако не ми помага дали бих могла да постигна и половината от резултата от домакинстването на майка ми.
Таа... кой както се уреди - във всеки един смисъл.
При мен нещата са други. Мъжът ми си е такъв - взема дейно участие в домакинстването. И не виждам ако не ми помага дали бих могла да постигна и половината от резултата от домакинстването на майка ми.
Таа... кой както се уреди - във всеки един смисъл.
То аз съм си виновна, ама имам чувството че ми се качиха на главата всички. Хайде разкажете.
Това го слушам ежедневно...защо все си мислите че сте изпуснали нещата и се самообвинявате затова????
Колкото и да помагам...ами времето не стига за всичко...а ответната страна само реве че не смогва...и на нас мъжете хич не ни е лесно...но пък кой ни пита ...по важно е вашето да се вижда!!!!
Баща ми, примерно, след работа се обтягаше пред телевизора и майка ми поднасяше, отсервираше и т.н.
Баща ти е пич!!!!
Съпругът ми е перфектният баща,с три деца сме,разпределяме грижите за тях почти по равно,
имам време за себе си,когато приспа двете малки принцеси,излизам един път седмично-вечер с приятелки,той пък играе футбол след нощна смяна
,не е капризен относно храна,но му осигурявам здрав сън ,/работата му е извънредно отговорна/,
времето за себе си - извоювах го тази година,започнах да се чувствам "зацикляща" и реших да променя това си състояние.....
за нас заедно,обаче,за съжаление -няма общо време,но и това ще мине,
гледам да сме емоционално и физически добре, другото-ще дойде след време,само да сме здрави
имам време за себе си,когато приспа двете малки принцеси,излизам един път седмично-вечер с приятелки,той пък играе футбол след нощна смяна
,не е капризен относно храна,но му осигурявам здрав сън ,/работата му е извънредно отговорна/,времето за себе си - извоювах го тази година,започнах да се чувствам "зацикляща" и реших да променя това си състояние.....
за нас заедно,обаче,за съжаление -няма общо време,но и това ще мине
,гледам да сме емоционално и физически добре, другото-ще дойде след време,само да сме здрави
И двамата работим по равно следователно е нормално и да си поделяме по равно домашната работа. Така и правим - и аз и той готвим, кой когато има вдъхновение, и аз и той чистим, гладим, пускаме перални, вършим разни неща за розителите, занимаваме се с детенце... и свободно време има за всеки.
Мъжът ми не помага изобщо. Време за себе си обаче имам предостатъчно когато детето спи следобяд и вечерта или докато той се е заиграл нещо си оправям из нас на две на три. Е, вкъщи никога не е чисто и подредено съвсем като в аптека, но на мен това не ми пречи, нито на мъжа ми (то пък оставаше и да смее да каже нещо като той самият нищо не попипва ). Не сме вманиачени на тази тема.
). Не сме вманиачени на тази тема. 
Грижите за детето и домът са общи.
Та в тая връзка, ако мие чинии или простира не помага на мен, просто поема част от общите задължения.
Работя по 9 часа на ден, той често и по повече. Всеки си има задължения и си ги върши нпр. чистенето на банята, миенето на прозорците и щорите са си негова работа. Аз готвя, пера и т.н.
Не страдам от мании - ако не ми се чисти, не чистя, ако не съм сготвила, взимаме нещо готово. Поне веднъж седмично намирам време за вечер с момичетата, събота и неделя излизаме семейно някъде на зелено.
Та в тая връзка, ако мие чинии или простира не помага на мен, просто поема част от общите задължения.
Работя по 9 часа на ден, той често и по повече. Всеки си има задължения и си ги върши нпр. чистенето на банята, миенето на прозорците и щорите са си негова работа. Аз готвя, пера и т.н.
Не страдам от мании - ако не ми се чисти, не чистя, ако не съм сготвила, взимаме нещо готово. Поне веднъж седмично намирам време за вечер с момичетата, събота и неделя излизаме семейно някъде на зелено.
Аз работя 4 часа, мъжа ми 12 - следователно аз правя повечето неща из нас. И пак ми тежи - мразя домакинска работа /само готвенето ми понася/. Мразя да чистя, да мия, да бърша пода. Никога не съм мила прозорци. Не знам как, но в нас не е мръсно, въпреки, че не се поддържа особено, както стана ясно. 
Мъжа ми пуска основно прахосмукачка понякога и мие балконите. Изби цялата кухня преди 3 години за да сложи съдомиялна, тогава му се чудих що се занимава
но сега го благославям всеки ден.
Най-добрата ми приятелка е маниачка на чистенето, и когато идва в къщи /всяка Неделя/ се хваща винаги да глади и да полира мебелите /аз пък и купувам подаръци после за благодарност/.
Мъжа ми пуска основно прахосмукачка понякога и мие балконите. Изби цялата кухня преди 3 години за да сложи съдомиялна, тогава му се чудих що се занимава
но сега го благославям всеки ден. Най-добрата ми приятелка е маниачка на чистенето, и когато идва в къщи /всяка Неделя/ се хваща винаги да глади и да полира мебелите /аз пък и купувам подаръци после за благодарност/.
Никога нямаше да смогна, ако не беше той! 
И това ми дава и време за мен, вечер обикновено готви той и то винаги нещо вкусно, а не бъркани яйца 
Например снощи случайно на гости ми дойде най-добрата ми приятелка с майка си, той ни направи вечерята и то каква...ммммм... докато той готвеше преди това аз пуснах прахосмукачка и минах с мопа, и това докато си обсъждахме ежедневието и си говорехме 
После докато си измия косата и я изправя той отиде да потренира и да ми донесе нещо сладичко - ми как да не го обичам безумно! Едно нещо не ме оставя да правя сама - дали ще мием прозорци или ще чистим къщата винаги без изключение ми помага Пък за мъжката работа е винаги на място и може да прави какво ли не, ама какво ли не! Сега ако ви кажа, че освен любвеобилен, ужасно грижовен, е и ужасно красив и секси... 
Ма няма да ви го казвам, че ще ме накъсате на парченца 
пп - за протокола ще кажа, че и двамата работим еднакво, даже работата ни е една и съща - 8 часа на ден.
И това ми дава и време за мен, вечер обикновено готви той и то винаги нещо вкусно, а не бъркани яйца Например снощи случайно на гости ми дойде най-добрата ми приятелка с майка си, той ни направи вечерята и то каква...ммммм... докато той готвеше преди това аз пуснах прахосмукачка и минах с мопа, и това докато си обсъждахме ежедневието и си говорехме После докато си измия косата и я изправя той отиде да потренира и да ми донесе нещо сладичко - ми как да не го обичам безумно! Едно нещо не ме оставя да правя сама - дали ще мием прозорци или ще чистим къщата винаги без изключение ми помага Пък за мъжката работа е винаги на място и може да прави какво ли не, ама какво ли не! Сега ако ви кажа, че освен любвеобилен, ужасно грижовен, е и ужасно красив и секси... Ма няма да ви го казвам, че ще ме накъсате на парченца пп - за протокола ще кажа, че и двамата работим еднакво, даже работата ни е една и съща - 8 часа на ден.
Грижите за детето и домът са общи.
Та в тая връзка, ако мие чинии или простира не помага на мен, просто поема част от общите задължения.
Работя по 9 часа на ден, той често и по повече. Всеки си има задължения и си ги върши нпр. чистенето на банята, миенето на прозорците и щорите са си негова работа. Аз готвя, пера и т.н.
Не страдам от мании - ако не ми се чисти, не чистя, ако не съм сготвила, взимаме нещо готово. Поне веднъж седмично намирам време за вечер с момичетата, събота и неделя излизаме семейно някъде на зелено.
Та в тая връзка, ако мие чинии или простира не помага на мен, просто поема част от общите задължения.
Работя по 9 часа на ден, той често и по повече. Всеки си има задължения и си ги върши нпр. чистенето на банята, миенето на прозорците и щорите са си негова работа. Аз готвя, пера и т.н.
Не страдам от мании - ако не ми се чисти, не чистя, ако не съм сготвила, взимаме нещо готово. Поне веднъж седмично намирам време за вечер с момичетата, събота и неделя излизаме семейно някъде на зелено.
, е при мен няма вечер с приятелки, но то е заради детето, не заради мъжа ми . Много благодаря на свекърва ми как е възпитала съпруга ми, ще се постарая и аз така да възпитам моя син - да няма разделение на мъжка и женска работа. 
Трейси, късметлийка
Ние с МиУото сме си горе-долу разделили нещата - той мие прозорци (всяка седмица- не ме питайте защо...
) мие банята, тоалетната и хвърля боклука. Аз пускам прахосмукачки, парцали, бърша прах, пускам перални, прострирам, готвя, мия чинии. Е, когато има много чинии - пускаме миялна, когато съм изморена и го помоля, до сега не ми е отказвал да простре прането или да измие чиниите, но по принцип той работи повече от мен и работата му е доста тежка физически. А и аз например, специално за простирането предпочитам лично да си го направя, щото после като видя следи от щипки по дрехите или пък подгънати и изсъхнали по някакъв странен "мъжки" начин и направо .. Ние за сега нямаме деца, но имаме малко кученце, за него се грижим по равно, той се прибира в къщи на обяд за да го храни и да почисти...
Като цяло мисля, че съм го поразглезила малко де, но не се оплаквам
В този ред на мисли, нямам кой знае колко време за себе си, но събота и неделя излизаме заедно, през седмицата всяка вечер си играя с кучето, сега ще започнем да ходим и на разходки, успявам да намеря време за скубане и лакиране, но ако имах дете.... леле ... по-сложничко ще да е
Ние с МиУото сме си горе-долу разделили нещата - той мие прозорци (всяка седмица- не ме питайте защо...
) мие банята, тоалетната и хвърля боклука. Аз пускам прахосмукачки, парцали, бърша прах, пускам перални, прострирам, готвя, мия чинии. Е, когато има много чинии - пускаме миялна, когато съм изморена и го помоля, до сега не ми е отказвал да простре прането или да измие чиниите, но по принцип той работи повече от мен и работата му е доста тежка физически. А и аз например, специално за простирането предпочитам лично да си го направя, щото после като видя следи от щипки по дрехите или пък подгънати и изсъхнали по някакъв странен "мъжки" начин и направо .. Ние за сега нямаме деца, но имаме малко кученце, за него се грижим по равно, той се прибира в къщи на обяд за да го храни и да почисти...Като цяло мисля, че съм го поразглезила малко де, но не се оплаквам
В този ред на мисли, нямам кой знае колко време за себе си, но събота и неделя излизаме заедно, през седмицата всяка вечер си играя с кучето, сега ще започнем да ходим и на разходки, успявам да намеря време за скубане и лакиране, но ако имах дете.... леле ... по-сложничко ще да е
Много пъти съм го казвала, но да - случва се понякога да му помагам.
Нямам търпение за бебе, че малко да си уплътня времето.
Особено откакто останах само с една допълнителна работа /пък и нея мисля да зарязвам, че няма нужда/, в свободното време се чудя какво да правя...
Иначе, вкъщи не делим работата на мъжка и женска. Взаимозаменяеми сме. Само за децата той е по-активната страна - чисто физически има повече време и нерви да води, прибира, да тича с тях и т.н. Често и по почивки ходят сами тримата - и в момента са - днес се връщат от планина и утре заминават на море. Мама има нужда от релакс - особено сега.
Ходя на работа, а вечер се разхождаме, излизаме, изобщо всякакви семейни неща. Когато са някъде тримата, моето време си е само за мен.
Домакинстването сме си го улеснили с уреди и той обича да се занимава - пуска перящата прахосмукачка /за мен е твърде тежка/, готви, зарежда пералнята.
Аз единствено зареждам миялната и сушилнята. И изхвърлям боклука.
За големите почиствания викам помощ. А и не се вторачвам прекалено.
През седмицата обичайно се храним на заведения вечер. Това лято броихме, че сме сготвили точно 2 манджи, че и едната остана недоядена.
Изобщо, не се оплаквам...
Толкова.
Нямам търпение за бебе, че малко да си уплътня времето.
Особено откакто останах само с една допълнителна работа /пък и нея мисля да зарязвам, че няма нужда/, в свободното време се чудя какво да правя...
Иначе, вкъщи не делим работата на мъжка и женска. Взаимозаменяеми сме. Само за децата той е по-активната страна - чисто физически има повече време и нерви да води, прибира, да тича с тях и т.н. Често и по почивки ходят сами тримата - и в момента са - днес се връщат от планина и утре заминават на море. Мама има нужда от релакс - особено сега.
Ходя на работа, а вечер се разхождаме, излизаме, изобщо всякакви семейни неща. Когато са някъде тримата, моето време си е само за мен.
Домакинстването сме си го улеснили с уреди и той обича да се занимава - пуска перящата прахосмукачка /за мен е твърде тежка/, готви, зарежда пералнята.
Аз единствено зареждам миялната и сушилнята. И изхвърлям боклука.
За големите почиствания викам помощ. А и не се вторачвам прекалено.
През седмицата обичайно се храним на заведения вечер. Това лято броихме, че сме сготвили точно 2 манджи, че и едната остана недоядена.
Изобщо, не се оплаквам...
Толкова.
Сега съм в къщи и той ми помага. Но преди когато ходех и аз на работа не беше ясно кой на кого помага. Просто и двамата се включвахме по равно (или почти по равно) в домакинската работа. Сега след като се върне той поема грижите за малкия и аз имам минутки за себе си. Не че времето ми стига , но съм благодарна и за малкото лично време. Ако се налага да работя или да отсъствам по дълго, през уикенда, например, съпругът ми гледа детето. Ако на него му се налага, аз го гледам. И така Никога не сме го подлага ли на обсъждане или пазарлък. И двамата приемаме , че така е редно.
Никога не сме го подлага ли на обсъждане или пазарлък. И двамата приемаме , че така е редно.
Помага ми, плаща на помощницата в домакинството.
Също е неоценима помощта му в забавленията и генерирането на идеи за това.
Равноправен родител е, намесва се адекватно при възпитанието на децата, без да чака аз да съм лошата.
Какво друго остана... не зарежда миялната машина, не пуска пералня, не оправя легла, нито масата след вечеря. Обаче аз никак не му се сърдя, никак.
Също е неоценима помощта му в забавленията и генерирането на идеи за това.
Равноправен родител е, намесва се адекватно при възпитанието на децата, без да чака аз да съм лошата.
Какво друго остана... не зарежда миялната машина, не пуска пералня, не оправя легла, нито масата след вечеря. Обаче аз никак не му се сърдя, никак.
Ако го помоля за нещо го прави веднага и с желание.
Обаче аз предпочитам сама да се занимавам с домакинстване- готвене, чистене, пране.
Винаги има нещо в неговият начин на изпълнение, което ме дрази.
Обичам да знам кое къде се намира в дома ми и както казват бабите "да ми е минало през ръцете".
Идеален родител е. От момента, в който прекрачи прага взима дребното и си играят, къпят се и се приспиват сами.
Тогава и аз имам достатъчно време за себе си.
Това е много точно написано- важно е да има хармония в дома, другото са подробности.
Обаче аз предпочитам сама да се занимавам с домакинстване- готвене, чистене, пране.
Винаги има нещо в неговият начин на изпълнение, което ме дрази.
Обичам да знам кое къде се намира в дома ми и както казват бабите "да ми е минало през ръцете".
Идеален родител е. От момента, в който прекрачи прага взима дребното и си играят, къпят се и се приспиват сами.
Тогава и аз имам достатъчно време за себе си.
А защо да помага?
Кой както му харесва.
Кой както му харесва.
Това е много точно написано- важно е да има хармония в дома, другото са подробности.
Такава теми сме имали много пъти... На въпроса - мъжът ми основно разхожда детето вечер, докато аз върша домакинската работа. През седмицата най-много да измие чиниите през вечер. В събота и неделя си разпределяме каквото има за вършене. Уморявам се, но умерено - за каквото не ми остане време или ищах го зарязвам.
Аз пък не изисквам и не държа мъжа ми да се включва в подобни дейности като миене на баня, стъкла, балкони и прочие. А и не мога да си го представя след цял ден преговори, срещи или съвещания, да го чакам в нас, за да му връча мопа или парцала. Или каквото и да е.
За сметка на това пък ме осигурява финансово, за да мога, ако има нужда, да си платя на жена, която ще свърши цялата тази работа.
Освен това никога не ми се е налагало да мисля, че трябва да се плащат битови сметки, кредит, застраховки, учебни такси или подобно. Ако понякога го попитам за такива неща - отговора му е, ,,остави ме мен да мисля за тези работи,,.
За мен това е голямо облекчение.
Има дни, в които съм доста ангажирана. Има дни, в които не съм и това ми дава възможност да си подомакинствам и сама из нас.
Децата ни са сравнително големи, така че си имат свои занимания вече. Което автоматично означава, че и личното ни свободно време е в повече.
За сметка на това пък ме осигурява финансово, за да мога, ако има нужда, да си платя на жена, която ще свърши цялата тази работа.
Освен това никога не ми се е налагало да мисля, че трябва да се плащат битови сметки, кредит, застраховки, учебни такси или подобно. Ако понякога го попитам за такива неща - отговора му е, ,,остави ме мен да мисля за тези работи,,.
За мен това е голямо облекчение.
Има дни, в които съм доста ангажирана. Има дни, в които не съм и това ми дава възможност да си подомакинствам и сама из нас.
Децата ни са сравнително големи, така че си имат свои занимания вече. Което автоматично означава, че и личното ни свободно време е в повече.
tzarina браво,прозвуча ми коментара като супер спокоен и улегнал живот да водите.
И двамата работим заедно - семеен бизнес, и двамата бачкаме по равно.Аз и двете си деца съм ги гледала до 11м, защото трябва да се работи и свъкърва ми ги гледа/ше през деня.Дразни ме факта, че като се приберем аз хуквам с децата по плащадките, а той е изморениия и нуждаещият се вечно от релакс с бира след работа.Бабата като ме види си тръгва на мига, защото се е скапала от търчане по децата през деня - разбираемо е, и аз имам 10 мин от офиса до нас почивка. Неразбирам поведението - аз трябва да си почина, не ме занимавай сега.Е, добре де а аз кога да си почина.Децата ни са малки, каката в общи линии вече сама се глада, но по малчо си иска тичане на 1г 6м е почти. Нито майчинство съм изкарала като нормалните майки, първият път бачках до 19ч и родих в 22,50ч, а вторият път 1 ден преди да родя реших, че няма да ходя на работа.Частният бизнес изисква жертви ама.... в тая криза вече си е ад под небето/но това да не го дискутирам/.Имаме и куче, което преди второто раждане само аз разхождах, сега съм сутрин аз, вечер той.Но сутрин е ад - каката за градина трябва да приготвя, малкият да го приготвя и закуси, и кучето да разходя - а той води каката на градина и до тръгване за работа пие кафе долу в кафенето.Бабата идва в 9 и аз хуквам с кучето на разходка и докато се оправя е дошло време за работа.Прибирам се най-рано в 19ч и грабвам децата.А той - биричката.Прибирам се да ги изкъпа, да хапнат , а той след това идва за кучето .През това време ми се е разказала играта вече, защото реве дете, куче вие, че му се пишка.......Няма желание за нищо в къщи.Как да го провокирам - незнам.Разчита на мен , че няма да си оставя ей така децата и не му дреме.
И двамата работим заедно - семеен бизнес, и двамата бачкаме по равно.Аз и двете си деца съм ги гледала до 11м, защото трябва да се работи и свъкърва ми ги гледа/ше през деня.Дразни ме факта, че като се приберем аз хуквам с децата по плащадките, а той е изморениия и нуждаещият се вечно от релакс с бира след работа.Бабата като ме види си тръгва на мига, защото се е скапала от търчане по децата през деня - разбираемо е, и аз имам 10 мин от офиса до нас почивка. Неразбирам поведението - аз трябва да си почина, не ме занимавай сега.Е, добре де а аз кога да си почина.Децата ни са малки, каката в общи линии вече сама се глада, но по малчо си иска тичане на 1г 6м е почти. Нито майчинство съм изкарала като нормалните майки, първият път бачках до 19ч и родих в 22,50ч, а вторият път 1 ден преди да родя реших, че няма да ходя на работа.Частният бизнес изисква жертви ама.... в тая криза вече си е ад под небето/но това да не го дискутирам/.Имаме и куче, което преди второто раждане само аз разхождах, сега съм сутрин аз, вечер той.Но сутрин е ад - каката за градина трябва да приготвя, малкият да го приготвя и закуси, и кучето да разходя - а той води каката на градина и до тръгване за работа пие кафе долу в кафенето.Бабата идва в 9 и аз хуквам с кучето на разходка и докато се оправя е дошло време за работа.Прибирам се най-рано в 19ч и грабвам децата.А той - биричката.Прибирам се да ги изкъпа, да хапнат , а той след това идва за кучето .През това време ми се е разказала играта вече, защото реве дете, куче вие, че му се пишка.......Няма желание за нищо в къщи.Как да го провокирам - незнам.Разчита на мен , че няма да си оставя ей така децата и не му дреме.
Аз пък не изисквам и не държа мъжа ми да се включва в подобни дейности като миене на баня, стъкла, балкони и прочие. ...
Е, това не изисквам не само от него, но и от себе си. И се надявам никога да не се налага да го правим.
За останалото, не бих имала това спокойствие, ако оставя някой друг да контролира изцяло нещата.
У дома си помагаме, само когато този, който върши нещо, не може да се справи сам физически. Няма мъжка и женска работа, няма разпределение. Всеки върши това, което е нужно в момента да се свърши и според времето си. Единствената ми строго лична територия е прането и простирането, но защото аз не позволявам да се включи, а ми е слабост.
Най-щастлива съм от факта, че мъжът ми обожава да готви и го прави далеч по-често отколкото аз. Много ми тежи готвенето, и съм доволна от това стечение на обстоятелствата.
Най-щастлива съм от факта, че мъжът ми обожава да готви и го прави далеч по-често отколкото аз. Много ми тежи готвенето, и съм доволна от това стечение на обстоятелствата.
А и не мога да си го представя след цял ден преговори, срещи или съвещания, да го чакам в нас, за да му връча мопа или парцала. Или каквото и да е.
Така е лесно, ама я пробвай с варианта при който и ти се прибираш след цял ден преговори, съвещания и срещи, понякога повече и от тези на мъжа ти, щото при мен това е случая
Или по - лошото от работа в производството, която те е оставила без кръст и без ръце... все някой трябва да хване мопа и в тия случаи. А и не мога да си го представя след цял ден преговори, срещи или съвещания, да го чакам в нас, за да му връча мопа или парцала. Или каквото и да е.
Или по - лошото от работа в производството, която те е оставила без кръст и без ръце... все някой трябва да хване мопа и в тия случаи.Но сами знаете, че тези неща са ,,подреждат,, в едно семейство в първите му години на такова. Още тогава не се ли изговорят тези неща, после е леко късничко, според мен.
А и всичко си е до индивидуалността на човека. Едни мъже и без подсещане и молби помагат, други - с топ не може да ги вдигнеш от дивана.
Насила хубост не става.
Ако не иска, или не е научен от личния пример в семейството си, няма да ти помага. Пък ти ако щеш и на кътни зъби да застанеш от зор, той пак ще си цъка с дистанционното.
Ако не иска, или не е научен от личния пример в семейството си, няма да ти помага. Пък ти ако щеш и на кътни зъби да застанеш от зор, той пак ще си цъка с дистанционното.
Колко си права!
tarasss, след като цялата тежест пада върху теб, и не виждаш начин нещата да се оправят,
разреди част от домакинските задължения, които търпят отлагане. Не е нужно всяка вечер да правиш всичко. Къщата няма да пострада кой знае колко, ако подът не е всяка вечер минат с мопа (примерно). Ти си знаеш кое можеш да игнорираш.
Имам няколко приятелки като теб, до една си докараха болести - плексити, дископатии и пр. Но трябваше да станат на 30+ години, за да се сетят, че за скапване от домакинска работа, плюс 10-часов работен ден, плюс всички грижи по децата, тиквени медали не раздават. И когато си "позарязаха" къщите, принудени от болки в стави, рамене и кръстове, вече и децата им бяха поотраснали, си дадоха сметка, че е било възможно всичко това да се случи навреме и да си спестят болките.
разреди част от домакинските задължения, които търпят отлагане. Не е нужно всяка вечер да правиш всичко. Къщата няма да пострада кой знае колко, ако подът не е всяка вечер минат с мопа (примерно). Ти си знаеш кое можеш да игнорираш.
Имам няколко приятелки като теб, до една си докараха болести - плексити, дископатии и пр. Но трябваше да станат на 30+ години, за да се сетят, че за скапване от домакинска работа, плюс 10-часов работен ден, плюс всички грижи по децата, тиквени медали не раздават. И когато си "позарязаха" къщите, принудени от болки в стави, рамене и кръстове, вече и децата им бяха поотраснали, си дадоха сметка, че е било възможно всичко това да се случи навреме и да си спестят болките.
Насила хубост не става.
Ако не иска, или не е научен от личния пример в семейството си, няма да ти помага. Пък ти ако щеш и на кътни зъби да застанеш от зор, той пак ще си цъка с дистанционното.
Ако не иска, или не е научен от личния пример в семейството си, няма да ти помага. Пък ти ако щеш и на кътни зъби да застанеш от зор, той пак ще си цъка с дистанционното.
Колко си права!
Май не:
И двамата работим заедно - семеен бизнес, и двамата бачкаме по равно....
Частният бизнес изисква жертви ама.... в тая криза вече си е ад под небето/но това да не го дискутирам/.
Частният бизнес изисква жертви ама.... в тая криза вече си е ад под небето/но това да не го дискутирам/.
И ние сме си разпределили отговорностите почти по равно, все пак отчитайки предпочитанията на всеки.
Той обича да готви и го прави превъзходно. Аз чистя, подреждам и т.н.
В гледането на децата също сме почти равностойни.
Само гладенето сме го възложили на една жена, която идва веднъж седмично вкъщи. Това никой от нас не го обича
Стараем се всеки да си има и лично време, и да прекарваме достатъчно време заедно. Аз излизам по женски два-три пъти в месеца. Той ходи да покара мотори/ ски през някой уикенд.
Въобще, мъж за чудо и приказ си имам
Той обича да готви и го прави превъзходно. Аз чистя, подреждам и т.н.
В гледането на децата също сме почти равностойни.
Само гладенето сме го възложили на една жена, която идва веднъж седмично вкъщи. Това никой от нас не го обича
Стараем се всеки да си има и лично време, и да прекарваме достатъчно време заедно. Аз излизам по женски два-три пъти в месеца. Той ходи да покара мотори/ ски през някой уикенд.
Въобще, мъж за чудо и приказ си имам
Аз правя повечето неща вкъщи (пера,чистя,гладя,дори и компа аз оправям) готвенето хич не го обичам пък и не готвя всеки ден,взимаме си готова храна по някой път.Двамата къпем малкия понякога аз, понякога той приспиването по същия начин.Когато е почивка той готви,а често го правим заедно - много е забавно 
разхождаме се тримата,но рядко имаме свободно време да излезем заедно.Случвало се е да повтарям нещо по няколко пъти за да се свърши,но рядко искам помощ за нещо.Разбирам го,аз не работя стоя си вкъщи с малкия,а той от 5 сутрин до 8 вечер,затова и не го тормозя допълнително,но когато е вкъщи(почивка) ми помага,дори много пъти не се налага да искам помощ.Е,предполагам че когато ззапочна и аз работа няма да мога да върша всичко наведнъж както сега.Важното е да сме живи и здрави
разхождаме се тримата,но рядко имаме свободно време да излезем заедно.Случвало се е да повтарям нещо по няколко пъти за да се свърши,но рядко искам помощ за нещо.Разбирам го,аз не работя стоя си вкъщи с малкия,а той от 5 сутрин до 8 вечер,затова и не го тормозя допълнително,но когато е вкъщи(почивка) ми помага,дори много пъти не се налага да искам помощ.Е,предполагам че когато ззапочна и аз работа няма да мога да върша всичко наведнъж както сега.Важното е да сме живи и здрави Това го слушам ежедневно...защо все си мислите че сте изпуснали нещата и се самообвинявате затова????
Колкото и да помагам...ами времето не стига за всичко...а ответната страна само реве че не смогва...и на нас мъжете хич не ни е лесно...но пък кой ни пита ...по важно е вашето да се вижда!!!!
Соте, ти ли нямаш време?
Ти дето се шляеш по цели седмици за риба, и горката ти жена, изобщо не те знае къде си. Айде, айде... 
Единственото ,което не е правил моят мъж у дома, е да роди и да кърми.
Всичко друго му идва отръки....
tarasss, няма какво да се чудиш как да го провокираш.
Просто следващата вечер ,като се върнете от работа,му връчваш децата и направо му казваш :
"Мило,и аз работя наравно с теб!Така че,днес е твой ред да се погрижиш за децата ,докато аз си почина с чаша бира/вино!"
Честно,дами,не знам как издържате!
Всичко друго му идва отръки....
tarasss, няма какво да се чудиш как да го провокираш.
Просто следващата вечер ,като се върнете от работа,му връчваш децата и направо му казваш :
"Мило,и аз работя наравно с теб!Така че,днес е твой ред да се погрижиш за децата ,докато аз си почина с чаша бира/вино!"
Честно,дами,не знам как издържате!
Помага ми, но винаги може и повече.
Това колко време имам за себе си повече зависи от работата, не от мъжа ми. Той уважава личното ми пространство и интереси и не очкава да бъда негов придатък. От друга страна не държи всичко вкъщи да блести от чистота. Като цяло нямам повод да се оплаквам чаак толкова. Не знам като се появят децата, тогава може би ще вида големия зор.
Това колко време имам за себе си повече зависи от работата, не от мъжа ми. Той уважава личното ми пространство и интереси и не очкава да бъда негов придатък. От друга страна не държи всичко вкъщи да блести от чистота. Като цяло нямам повод да се оплаквам чаак толкова. Не знам като се появят децата, тогава може би ще вида големия зор.
А пари за дом.помощница осигурява ли въпросният прелестен екземпляр?
[/quote]
Не става дума само за домашно помощтница- майка му я изпълнява тази роля, докато ни няма.Проблемът е, че тя като си отиде и мен ме тритира като такава.А най-ми тежи , че децата искат и имат нужда от двама родители, а той все играе ролята на най-изморения, като че ли не ходим заедно на работа и незнам какво прави през деня -нали работим заедно........... Непрекъснато мисли и говори за работа, разбирате ли....ноно-стоп..... ето, вчера бяхме в парка почти цял ден с децата, аз доволна щастлива, че сме били заедно - а той накрая егати сцената заворми, че цял ден искал да си почине и виждате ли аз му правя пак програмата.... на моменти се питам сама ли си правих децата...
[/quote]
Не става дума само за домашно помощтница- майка му я изпълнява тази роля, докато ни няма.Проблемът е, че тя като си отиде и мен ме тритира като такава.А най-ми тежи , че децата искат и имат нужда от двама родители, а той все играе ролята на най-изморения, като че ли не ходим заедно на работа и незнам какво прави през деня -нали работим заедно........... Непрекъснато мисли и говори за работа, разбирате ли....ноно-стоп..... ето, вчера бяхме в парка почти цял ден с децата, аз доволна щастлива, че сме били заедно - а той накрая егати сцената заворми, че цял ден искал да си почине и виждате ли аз му правя пак програмата.... на моменти се питам сама ли си правих децата...
Аз съм случила на хипер-мързелив индивид. За съжаление го обожавам и съм му простила.
Не прави почти нищо от собствена инициатива. Ако искам нещо и е лесно го прави ( слагане, вдигане на маса, простиране или вадене и слагане на пране в пералнята), ако е по-ангажиращо ( например косене на трева, смяна на луничка в банята, или викане на водопроводчик..) може да отнеме месеци. На 4ти март бяхме поразени от голям сняг, който откърши много клони , които през май месец в изблик на истерия събрах и на 6 курса с колата изнесох. Но остана един клон доста голям, който не влиза в колата. Идеята ми беше той да го нареже и да го изхвърли лека полека. Онзи ден ( 20 август) в изблик на повторна истерия отидох и го нарязах, изметох, но по дяволите остана нещо като голям скелет, като ми беше обещано, че 'ей сега ще го изхвърли'.
Пак ще пиша ако настъпи промяна.
Не прави почти нищо от собствена инициатива. Ако искам нещо и е лесно го прави ( слагане, вдигане на маса, простиране или вадене и слагане на пране в пералнята), ако е по-ангажиращо ( например косене на трева, смяна на луничка в банята, или викане на водопроводчик..) може да отнеме месеци. На 4ти март бяхме поразени от голям сняг, който откърши много клони , които през май месец в изблик на истерия събрах и на 6 курса с колата изнесох. Но остана един клон доста голям, който не влиза в колата. Идеята ми беше той да го нареже и да го изхвърли лека полека. Онзи ден ( 20 август) в изблик на повторна истерия отидох и го нарязах, изметох, но по дяволите остана нещо като голям скелет, като ми беше обещано, че 'ей сега ще го изхвърли'.
Пак ще пиша ако настъпи промяна.
Честно казано,на твое място бих поела децата за разходка,а съпругът ти -у дома/да си почива /,
на следващия ден,например,обратният вариант....
В Морската градина е пълно с двойки,стоящи безмълвно-отегчени,изморени-,докато децата им играят.
Кому е нужно??.
Възможно е, действително да е изморен,изнервен,енергийно изчерпан/така се изразява моя приятелка/.
Въобще не се сравнявай с него,жените са в пъти по-издръжливи от мъжете,както физически,така и психически......ти си способна да се мобилизираш,да стиснеш зъби и да се усмихнеш,
за тях това е безумие,ако не са се наспали.....
/,на следващия ден,например,обратният вариант....
В Морската градина е пълно с двойки,стоящи безмълвно-отегчени,изморени-,докато децата им играят.
Кому е нужно??.
Възможно е, действително да е изморен,изнервен,енергийно изчерпан/така се изразява моя приятелка
/.Въобще не се сравнявай с него,жените са в пъти по-издръжливи от мъжете,както физически,така и психически......ти си способна да се мобилизираш,да стиснеш зъби и да се усмихнеш,
за тях това е безумие,ако не са се наспали.....
Цитат
А пари за дом.помощница осигурява ли въпросният прелестен екземпляр?
Опитай се да обърнеш ситуацията като му я покажеш огледално, защото само, оказвайки се в "обувките ти", някой друг може да те разбере, съчувства и помогне.
Сеща се, че може да се включи. Но не се сеща с какво Затова най-редовната реплика е "Кажи какво да направя". И аз казвам. Обикновено се включва с чистенето, простирането и миенето на чинни. Когато се върне от работа поема детето, за да мога да свърша и аз нещо или простода си почина. Гледаме я сами, без баби и дядовци. Единственото ни време "за нас" е когато малката спи.
tarasss - съветът ми към теб е - с неговите камъни по неговата глава. Аз ако не кърмех малката щях да я оставям и да излизам без тях, но и това ще стане
Затова най-редовната реплика е "Кажи какво да направя". И аз казвам. Обикновено се включва с чистенето, простирането и миенето на чинни. Когато се върне от работа поема детето, за да мога да свърша и аз нещо или простода си почина. Гледаме я сами, без баби и дядовци. Единственото ни време "за нас" е когато малката спи. tarasss - съветът ми към теб е - с неговите камъни по неговата глава. Аз ако не кърмех малката щях да я оставям и да излизам без тях, но и това ще стане
Насила хубост не става.
Ако не иска, или не е научен от личния пример в семейството си, няма да ти помага. Пък ти ако щеш и на кътни зъби да застанеш от зор, той пак ще си цъка с дистанционното.
Ако не иска, или не е научен от личния пример в семейството си, няма да ти помага. Пък ти ако щеш и на кътни зъби да застанеш от зор, той пак ще си цъка с дистанционното.
Колко си права!
Не знам! Аз хипотетично говорех. Та, хипотетично - по-скоро не осигурява. Нали си е взел слугиня.
Той инсталира уредите и чете упътванията, но после никога не ползва наученото
С домакинството се занимавам аз, аз сменям крушките и контактите, аз правя компютърната мрежа и пак аз викам по децата.
Той ме обича, подкрепя решенията ми, одобрява плановете и ги финансира.
С домакинството се занимавам аз, аз сменям крушките и контактите, аз правя компютърната мрежа и пак аз викам по децата.
Той ме обича, подкрепя решенията ми, одобрява плановете и ги финансира.
Мъжът ми участва наравно с мен във всичко...общо взето...И пак не ми стига време за всичко....
но предвид ,колко съм взискателна относно чистота и подредба,най -вероятно чистенето ще си остане моя грижа пък впрочем аз обичам да чистя 
Знам, че сте прави - с неговите камъни по неговата глава.... При нас бабите, по-скоро свекърва ми, прави жената всичко, каквото може, винаги е на разположение, и това го отчитам като огромна мечешка услуга.Ето, снощи бяхме на рожден ден, с каката, тя е останала в къщи до 22ч, за да оправи малкият, а тати да си почине..... уф, идиотско гадно ми е, че не мога да съм спокойна, когато децата ми са с него...все съм на тръни, а той много добре го знае това..... Притеснявам се, че ако и аз направя като него, децата ми ще страдат най-много те...може би изобщо няма да се сети да ги изведе навън....е, не е чак такъв тупан, ама като може да кривне, що да не го направи...мда...аз просто трябва да се променя.......
Инициаторът за ремонти, размествания и какво ли не още съм аз.Аз съм и техническият надзор т.е. това тряббва да се направи така.Иначе сме си разделили домакинската работа.Пазаруваме заедно.Аз готвя, той мие чиниите.Чистенето е поравно, а изхвърлянето на боклука изцяло негов приоритет.
Мъжът ми участва наравно с мен във всичко...общо взето...И пак не ми стига време за всичко....
но предвид ,колко съм взискателна относно чистота и подредба,най -вероятно чистенето ще си остане моя грижа пък впрочем аз обичам да чистя
Не намирах време за себе си , докато не порасна малко детето ми . От няколко месеца съм безработна , и намирам време за много неща , за които преди не можех и да помисля . Мъжът ми ми помага , когато има желание , не сме си разпределяли домакинската работа . Преди , докато работех , в дните когато ми се струпаха много неща за вършене , го вдигах под тревога , да ги свършим по-бързо двамата и да почиваме после . Инициатива не поема . Чака да му се дадат подробни инструкции , а на мен ми е по-лесно да си го свърша сама , вместо да се хабя да обяснявам и пак да не е свършено както трябва.
......Чака да му се дадат подробни инструкции , а на мен ми е по-лесно да си го свърша сама , вместо да се хабя да обяснявам и пак да не е свършено както трябва.
Използвам твоя пост,но питам всички ,дето писаха тук,че предпочитат сами да си вършат нещата,щото мъжа нямало да ги свърши като хората....
И съвсем сериозно питам.
И не е ли по-важно той да свърши нещо ,както си знае и може ,и да имате време за релакс, отколкото да се пънете да свършите всичката работа на света качествено и перфектно ,но за сметка на това да сте все изморени, нервни ,недоспали,изтормозени и т.н.?
Цитат на: Краси...*
И съвсем сериозно питам.
И не е ли по-важно той да свърши нещо ,както си знае и може ,и да имате време за релакс, отколкото да се пънете да свършите всичката работа на света качествено и перфектно ,но за сметка на това да сте все изморени, нервни ,недоспали,изтормозени и т.н.?
И не е ли по-важно той да свърши нещо ,както си знае и може ,и да имате време за релакс, отколкото да се пънете да свършите всичката работа на света качествено и перфектно ,но за сметка на това да сте все изморени, нервни ,недоспали,изтормозени и т.н.?
Цитат на: Приятно ми е - Богиня!
Някои жени умират да се вживяват в образа на Многострадална Геновева. И да манипулират с това.
Мъжът ми помага вкъщи във всичко. Не сме си разделяли гласно почти нищо, с изключение на това, че изхвърлянето на буклука си е запазено за него.
Готвим и двамата като признавам си, има ястия, манджи и завъртяни по-екзотични салати, които той ги готви в пъти по-добре от мен. Аз съм по десертите обаче, а той ги харесва. По месенето аз съм спецът, по готвенето на мръвки - най-вече той (освен ако не говорим за пълнене с плънка от зеленчуци и дреболийки на животинки по Гергьовден, Коледа и т.н.).
Чистим заедно и му се радвам, че ме отменя в работните уикенди. Може да си глади ризите сам и го прави, което ме радва много, особено лятото. Аз пък помагам в миенето на колите.
В ремонтите също го бива, въпреки че инициаторът им обикновено съм аз. Има вкус за нещата, за възпитанието на което съм благодарна на родителските му тела, а и неговата самостоятелност е спомогнала да се научи сам кое и как става.
Не знам защо, но и на двамата най-любимото от задълженията ни е да пазаруваме.
Готвим и двамата като признавам си, има ястия, манджи и завъртяни по-екзотични салати, които той ги готви в пъти по-добре от мен. Аз съм по десертите обаче, а той ги харесва. По месенето аз съм спецът, по готвенето на мръвки - най-вече той (освен ако не говорим за пълнене с плънка от зеленчуци и дреболийки на животинки по Гергьовден, Коледа и т.н.).
Чистим заедно и му се радвам, че ме отменя в работните уикенди. Може да си глади ризите сам и го прави, което ме радва много, особено лятото. Аз пък помагам в миенето на колите.
В ремонтите също го бива, въпреки че инициаторът им обикновено съм аз. Има вкус за нещата, за възпитанието на което съм благодарна на родителските му тела, а и неговата самостоятелност е спомогнала да се научи сам кое и как става.
Не знам защо, но и на двамата най-любимото от задълженията ни е да пазаруваме.
Цитат
. Мъжът ми не знае ..... да простира , да чисти , да глади , да подреди( дори това да означава , само да мушне една купчина дрехи в гардероба ) . Не знае кои дрехи да облече на детето при разходка и кои вкъщи.
Т.е.,не знае как се закачат дрехите със щипки?
Или не знае как се пуска прахосмукачка?
Нямам предвид да делегирате определени неща да ги върши само той.
Но защо отвреме -навреме да не го прави,па макар и не според вашите критерии?
Няма да се срути къщата,ако веднъж е изчистена от мъжа според възможностите му.
И на детето нищо няма да му стане ,ако го облече с нещо неподходящо....
А и мъжете са като децата-колкото по-често вършат нещо,толкова по-добре започват да го правят.
Само им дайте шанс.
Пп:Моят мъж също не простира дрехите като мен.Нито ги опъва по същия начин, нито ги подрежда в някакъв ред....И какво?Пак са сухи.
Или мислиш,че като са се родили децата ни ,е знаел кое как ?
И на мен ми се е случвало да питам :"Ама защо сега си го облякъл така?"
Нито чисти като мен....нито готви като мен...абе ,с една дума ,прави нещата по свой си начин.
Ама ние сме различни и е напълно нормално .
Темата е "Помагат ли ви мъжете и колко време имате за себе си?"
Отговорих как стоят нещата в моя дом , а не как бих искала да са . Не става въпрос за липса на
даване на шанс , а за липса на желание. Не желая да навлизам в подробности , просто приемете , че получавам помощ за домакинската работа изключително рядко .
Отговорих как стоят нещата в моя дом , а не как бих искала да са . Не става въпрос за липса на
даване на шанс , а за липса на желание. Не желая да навлизам в подробности , просто приемете , че получавам помощ за домакинската работа изключително рядко .
Не помага. Помощ е, ако иде да сготви на комшиите, в собствения му дом не е помощ.
Просто си поема половината (условно, разбира се) от нещата, които има да се вършат за деня по дома детето и всичко останало.
Когато стане нещо изънредно (счупен уред или подобно), тогава естествено - поемам всичко и не ми остава време за нищо. Но това е 1-2 пъти в годината, нормално е.
Не разбирам нито мъже, нито жени, които седят и чакат да ги обслужи някой, но пък хора разни, щом ви харесва, лошо няма
Просто си поема половината (условно, разбира се) от нещата, които има да се вършат за деня по дома детето и всичко останало.
Когато стане нещо изънредно (счупен уред или подобно), тогава естествено - поемам всичко и не ми остава време за нищо. Но това е 1-2 пъти в годината, нормално е.
Не разбирам нито мъже, нито жени, които седят и чакат да ги обслужи някой, но пък хора разни, щом ви харесва, лошо няма
С мъжа ми имаме общ бизнес , неговата тежест на работа е по-голяма , по-стресова и по-натоварена .Но вкъщи е пълна скръб - не пипа нищо свързано с домакинството , помага единствено за детето от време на време ,но като се има предвид ,че се прибира средно 20-21.00 часа , няма как да е много.Цялата "бумащина" вкъщи и офиса също е моя грижа .Сигурна съм ,че ако не дай се боже утре ме няма, дори не знае къде , как и кога да си плати тока 
.Много пъти сме говорили за това , клати глава разбиращо и обещава , но никога сега за 11 години не си е спазил обещанието да започне поне малко да се включва в семейните дела.Лошото е ,че с годините моите ангажименти , според мен чисто мъжки , също се увеличават- ремонт на колите , дори обикаляне по моргите за авточасти 
.Много пъти сме говорили за това , клати глава разбиращо и обещава , но никога сега за 11 години не си е спазил обещанието да започне поне малко да се включва в семейните дела.Лошото е ,че с годините моите ангажименти , според мен чисто мъжки , също се увеличават- ремонт на колите , дори обикаляне по моргите за авточасти 
Ние сме много тежък случай. Не само че не помага, но и ми държи речи кое как трябва да бъде направено. Тъй като още съм в майчинство и си стоя вкъщи съм длъжна да се справям с всичко. Той си работи вкъщи и не следва да бъде притесняван за нищо. Шансът ми за почивка е, че майка му живее с нас и много ме отменя в извеждането на малката. Проблемът е обаче, че тя е много палава и баба й едва я удържа навън, така че и това ми облекчение е на път да отпадне. Не дай си боже да се развали някой електроуред вкъщи, с месеци ще стои така преди да бъдат взети мерки. Преди да се роди детето, беше доста активен, сега е станал адски мързелив и апатичен и нищо не помага - и се карам, и викам, и мълча...нищо.
При нас аз му помагам от време на време. Още от началото на връзката ни той ме измести от кухнята и сега дори салата вечер си я прави сам, защото просто е по-добър. В почистването на апартамента участваме и двамата, като пак основно му помагам. И двамата работим с нормирано работно време, но моята работа е свързана с огромно ежедневно психическо натоварване и той ме разбира. На ученика основно аз помагам при учебния процес, но с възпитанието и на двете деца пак той играе основна роля. През лятото води децата на море и се оправя отлично. На плуване и футбола при баткото, пак той ги води. Но той винаги казва, че му харесва сам да си готви и много обича да се грижи за децата. Е, имало е моменти, когато от задължения промърморва, но такъв е живота... Аз пък основно обичам да създавам разлеченията на семейството - пътувания, организация на РД и т.н.
Относно времето за мен - да имам го. Често ходя на фризьор, козметик, шопинг, а фитнеса си го правя в къщи. Все пак трябва да изглеждам добре, защото знам, че друг такъв мъж няма да срещна.
Но и той си има свободно време - ходи редовно на футболни мачове или излиза от време с приятели на биричка.
Относно времето за мен - да имам го. Често ходя на фризьор, козметик, шопинг, а фитнеса си го правя в къщи. Все пак трябва да изглеждам добре, защото знам, че друг такъв мъж няма да срещна.
Но и той си има свободно време - ходи редовно на футболни мачове или излиза от време с приятели на биричка.
Моят мъж много ми помага в домакинството. Вярно е, че почти винаги трябва да го помоля да го направи, но пък никога не ми е отказвал. За най-дребните неща се налага дълго да обяснявам как се правят, но се надявам някой ден вече да не се налага да обяснявам. Не ги може нещата както аз но пък при всички положения си е помощ! И двамата работим по 8-9 часа. И на двамата се случва да вземаме допълнително работа вкъщи. Напоследък виждам напредък и относно детето (2,5 г) - все по-често се заиграва с него, ходят на разходки. Докато бях по майчинство гледах всичко вкъщи да е свършено, за да имаме повече време един за друг. Но така или иначе, докато не порастнат достатъчно децата, времето все ще липсва... За себе си нямам време 
Но мога да кажа, че това е личен избор. Ако поискам, мога да излизам всяка седмица с приятелки, да ходя често-често на фризьор и козметик, на маникюр... но не го правя. За мен това не е приоритет в момента (времево и финансово). Излизаме всеки месец на женско парти. Мъжът ми и той излиза сам с приятели, но не всеки месец.
но пък при всички положения си е помощ! И двамата работим по 8-9 часа. И на двамата се случва да вземаме допълнително работа вкъщи. Напоследък виждам напредък и относно детето (2,5 г) - все по-често се заиграва с него, ходят на разходки. Докато бях по майчинство гледах всичко вкъщи да е свършено, за да имаме повече време един за друг. Но така или иначе, докато не порастнат достатъчно децата, времето все ще липсва... За себе си нямам време Но мога да кажа, че това е личен избор. Ако поискам, мога да излизам всяка седмица с приятелки, да ходя често-често на фризьор и козметик, на маникюр... но не го правя. За мен това не е приоритет в момента (времево и финансово). Излизаме всеки месец на женско парти. Мъжът ми и той излиза сам с приятели, но не всеки месец.
Чета и хем ми става смешно, колко елемантарни неща се изисват/ им изискваме.И думата пак не е подходяща.Защо да изисквам и обяснявам, като сама знам, че не е нужно.Той просто си прави пас - защото така просто му е по-лесно и има кой да го свърши вместо него.Да, всеки по своемо се справя, но той може, а ме дразни, че не иска.Че все си мисли, че повече работи, че всичко можел по-добре от мен - ама на, няма да го направи.Защото съм нямала подход. Ама защо все за подход от моя/наша /ваша/ имам предвид женската страна/ трябва да става въпрос.Къде отива партньорството - значи в бизнеса ще сме партньори, въпреки че на моменти и там се опитва да се изтъкне , че е мъж , а аз съм негова жена - а аз не ги бъркам тези понятия - бизнеса си е бизнас, семейството си е семейство.Е, като сме се скарали за нещо вечерта, сигурно околните усещат напрежение между нас, все пак сме хора, но незнам къде му е проблема вече...Май се обърках в собствените си мисли вече ............
С моята... половинкa/изприщвам се да намеря точната дума,щото не сме офиц.женени,пък гадже ми звучи.../та с него много се разбираме по тези въпроси.Тоест и двамата правим всичко на равно без да се юркаме.Ако и на двамата не ни се мият чинии тази вечер,утре ще ги измие някой.Като сметне някой,че е прашно взима кърпата и бърше,а не да бие тъпана,че видиш ли сега и изчистил пък другия седи на компа...Тоест той и готви и чисти...
Единствено с кучето което имаме всеки си знае точно задълженията/аз го храня,той го разхожда/,но за това си има причина.
Искрено се надявам сега,като ни се роди бебчето да продължи да се включва наравно с мен!
Единствено с кучето което имаме всеки си знае точно задълженията/аз го храня,той го разхожда/,но за това си има причина.
Искрено се надявам сега,като ни се роди бебчето да продължи да се включва наравно с мен!
Не ми помага в домакинството, но аз и не искам. Ходя на работа после готвя (обикновено лесни неща, които не изискват много часове висене). Събота и неделя чистя, гладя, а през седмицата само забърсвам прах и минавам с моп, че в центъра е ад с прахта.
Но пък съпружеството много ми помага с децата. Води ги, взима ги, занимава се с тях. Облича, къпе понякога. Изобщо тук мога само да съм благодарна. Момчетата имат нужда от баща си, за да се научат на мъжки работи
И затова успявам да намеря време и за спорт, както и за излизане с приятелки.
Но пък съпружеството много ми помага с децата. Води ги, взима ги, занимава се с тях. Облича, къпе понякога. Изобщо тук мога само да съм благодарна. Момчетата имат нужда от баща си, за да се научат на мъжки работи
И затова успявам да намеря време и за спорт, както и за излизане с приятелки.