Потребност да радваш хората и липсата на такава

  • 3 454
  • 75
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 2 623
Случвало ли ви се е, без никакъв повод, да зарадвате
някой, да го изненадате приятно или просто да го почерпите ...
ей така, защото това вас самите ви радва ?
Днес, по един много хубав повод,
се замислих, какво огромно удоволствие ми доставя,
да радвам хората, които обичам, които са ми скъпи
или просто близки приятели и колеги.
Замислих се и за тези, които никога и по никакъв повод
не го правят, а нямат и потребност от това.
Защо една част от хората са такива и съответно друга част, да
изненадаш приятел, колега или близък ги прави щастливи ?
Интересно ми е какво е вашето мнение ?

Последна редакция: чт, 18 авг 2011, 23:34 от jullianna

# 1
  • Мнения: 15 619
Да, това е щастието за мен. Да давам, подарявам.

# 2
  • Мнения: 170
Доставя ми удоволствие, когато зарадвам някой, но предпочитам това да става по моя инициатива или по идея на някой, която ми допада и е за човек, когото наистина искам да зарадвам. Не обичам доброзорното събиране на парички с цел доставяне на радост. При мен тия пориви са импулсивни, инак и аз като колежката ти, бих го сметнала за досадно. Винаги, когато имам възможност помагам на хората около себе си с каквото и както мога, но не обичам да ме назорват, това ми се струва нахално, някой да ме подбутва да зарадвам някого. За мен това е импулс отвътре, а не наложен такъв. И може да става въпрос за три лева, ама тука три, там три иии не му се види края...а понякога на човек и три лева са му много, нищо, че иде реч да зарадваш някой, който всъщност не си наясно дали наистина искаш да зарадваш...Те така мисля аз....Мисля, че импулса трябва да иде от душата, и да е за хора, които наистина искаш да зарадваш с жеста си....били близки или случайни...Като цяло обаче да доставям радост ми доставя удоволствие и деня ми е усмихнат...Преди няколко дена купих сладолед на една бабичка, която и се хапваше, но нямаше парички, жената толкова се зарадва, че цял ден след това, само като си спомнех благодараното и и радостно лице ми ставаше някак едно такова хубаво....Дребен, почти незначителен жест, но от сърце....

# 3
  • София
  • Мнения: 1 573
Защото думата "егоист" не е измислена просто така. Има хора, които повече ще се зарадват ако тия 3лв ги похарчат за себе си, отколкото за някой друг, бил той и колега или роднина. Друг е въпроса, че когато те имат празник едва ли ще се обидят ако получат подарък  Laughing Така или иначе не вярвам да има човек, който да не изпитва никакво удоволствие да радва поне най-близките си - деца, родители...
На мен друго ми е по-интересно - случва ли ви се понякога да имате някакъв непреодолим порив да зарадвате напълно непознат? Просто ей така, без причина - приисква ви се и го правите без да се замисляте?

# 4
  • Мнения: 4 916
И мен никога не ме е радвало това събиране на пари по ведомост за подаръци. То е задължително, няма нищо общо с отношението към приятелите и това как го чувстваш отвътре. По-скоро ще направя някакъв индивидуален подарък на близък колега или приятел извън трите лева.

# 5
  • Мнения: 741
На мен друго ми е по-интересно - случва ли ви се понякога да имате някакъв непреодолим порив да зарадвате напълно непознат? Просто ей така, без причина - приисква ви се и го правите без да се замисляте?
ooooh! Много, много често ми се случваше това преди години, толкова често, че чак се чудех нормално ли е това в мен. Обаче ми прави впечатление, че вече българите са малко недоверчиви, мнителни - защо пък, с каква цел им даваш, май има нещо съмнително тук... Някак не могат да повярват, че някой просто ей така, ще се почувства щастлив да даде без да иска нещо в замяна.

# 6
  • София
  • Мнения: 2 623
Не, момичета, не ме разбирайте погрешно.
Много ясно, че и на мен не всички колеги са ми близки
и приятни, но от години, това се прави за всеки колега, който
има РД. Просто си е станало някаква традиция.
Такъв коментар за мен е неприемлив, но и човека си е такъв.
Много ясно, че ние извън този протокол си правим и индивидуални подаръци Simple Smile

Клише, да. Много пъти, особено когато видя, че
човека видимо не може да си позволи нещо, а много иска,
но пък и често пъти съм се възспирала, защото не знам
как би изглеждала постъпката ми в неговите очи.

# 7
  • София
  • Мнения: 1 735
Обичам импулсивно да купувам за близките си различни неща за мое и тяхно удоволствие и радост.Относно подаръците за колеги не изпитвам някакво удовоствие като давам пари за подарък,но не от егоизъм.Това са две съвсем различни ситуации.Аз лично винаги давам,но много по-интересно и приятно ми е да си говорим после кой какво си е купил.При нас даваме парите на рожденика,което е малко тъпо,ама поне си купува това,което му харесва.То нямам как да се познаваме добре 70човека.
Относно порива към непонати.Последният беше към просяк на Съдебната палата,който искаше геврек.Тъкмо се запътих да му купя/от жената до него/ и майка ми,която работи наблизо ми каза,че това му бил номера.Иска геврек,после го връща и му дават парите.Като си представих колко гадничко/уж да се нахрани,а друга му била целта/ и колко нехигиенична е цялата дейност направо се ядосах на ентусиазма си.

# 8
  • Мнения: 2 199
Да много обичам да зарадвам някой с нещо, но за жалост не винаги се разбира правилно.
Някои казват купуваш си приятели, други казват иска да покаже че има финансови възможности и т.н. Но го правя когато ми идва от вътре и за хора които харесвам. Например за колега които ми е неприятен няма да дам пари, лицемерно ми се струва, а било то и 1 лв.
Иначе сега последно пращам 10-12 баби за уикенд в Гърция, много се радват жените, от тях само майка ми ми е близка другите са нейни приятелки.

# 9
  • в рока
  • Мнения: 1 119
Много хубава тема Hug

Доставя ми огромно удоволствие да изненадам някой близък  с подарък.Правя го импулсивно.Предпочитам да давам ,отколкото да получавам.

# 10
  • Мнения: 234
Случвало ли ви се е, без никакъв повод, да зарадвате
някой, да го изненадате приятно или просто да го почерпите ...

Да случвало ми се е.
Като започнах сегашната си работа подарявах мартеници с картички, сърчица за 14 февруари,правех им кексове,питки,сладки за кафе....
После спрях. Не може да се отнасяш добре с някого,а той да ти се присмива и злослови.
Сега го правя само за близките си  Heart Eyes


Джули,защо се чудиш,че не искала да дава? Това не я прави лош човек.Всеки знае себе си.
И при нас е така. Мърморещи винаги ще има.

# 11
  • На морето!
  • Мнения: 5 749
Случвало ли ви се е, без никакъв повод, да зарадвате
някой, да го изненадате приятно или просто да го почерпите ...
Да случвало ми се е.
Като започнах сегашната си работа подарявах мартеници с картички, сърчица за 14 февруари,правех им кексове,питки,сладки за кафе....
После спрях. Не може да се отнасяш добре с някого,а той да ти се присмива и злослови.
Сега го правя само за близките си  Heart Eyes
В конкретния пример е спорно доколко е било уместно да се раздаваш по такъв инфантилен начин, за да спечелиш екипа.
Иначе по темата- смятам, че на всеки човек му се случва да зарадва близки, познати и непознати, като това не означава задължително подаряване на подаръци. Не мисля, че такива "пориви" ме правят изключителна или свръх добра, просто те са част от това да си човек.

# 12
  • Мнения: 234
Къде написах,че съм искала да спечеля екипа? И коя си ти да ме определяш като инфантилна?
Като почнете да ми интерпретирате....


Правила съм го и преди това за приятели,в училище,на други работни места.
После спрях.


# 13
  • София
  • Мнения: 2 623
Джули,защо се чудиш,че не искала да дава? Това не я прави лош човек.Всеки знае себе си.
И при нас е така. Мърморещи винаги ще има.

Защото тя по принцип е такава.
За нея и 20 ст. са разхищение ако не ги е похарчила за себе си.
Аз не разбирам такива хора, а и не искам да ги разбирам.
Те са толкова далеч от моята същност, че няма смисъл дори да опитвам.

# 14
  • Мнения: 234
Джули,защо се чудиш,че не искала да дава? Това не я прави лош човек.Всеки знае себе си.
И при нас е така. Мърморещи винаги ще има.

Защото тя по принцип е такава.
За нея и 20 ст. са разхищение ако не ги е похарчила за себе си.
Аз не разбирам такива хора, а и не искам да ги разбирам.
Те са толкова далеч от моята същност, че няма смисъл дори да опитвам.



Така е ,Джули Laughing.
 Затова не се втрещявай следващия път.
Различни сме в раздаването от себе си.

Общи условия

Активация на акаунт