Прочетох една много интересна идея на някой си ректор, пускам я тук, вижте и от къде я прочетох. Интересно ми е мнението ви.
"Близо четвърт век след началото на промените в България е време да се смени социалистическият модел на висше образование, който е ресурсно ориентиран и централизиран. Новият модел по естествен начин (като при всяка дейност) трябва да преориентира висшите училища към потребителите на техните услуги. Сърцевината му е начинът на финансиране като висшите училища формират бюджета си главно от непосредствения потребител (“парите следват студента”). Това не означава, че държавата ще избяга от задължението си да финансира висшето образование. Но тя ще финансира пряко студентите, а не висшите училища.
Моделът, описан по-нататък, доразвива принципа “парите следват студента”, но предлага и друго решение, което ще позволи държавата да плаща за съответния студент според резултата, т.е. според качеството и ефекта от неговото обучение.
Три са основните “стълбове” на идеята:
1.Държавата гарантира всеобщо и достъпно студентско кредитиране - съответният закон вече успешно действа.
2.Висшите училища определят сами размера на учебните си такси и с тях покриват по-голямата част от издръжката си - държавните висши училища отдавна настояват за въвеждане на платено обучение.
3.Държавата връща на студента (напълно или частично) инвестираните от него средства, като поема изплащането на кредита му (лихви и/или главница) чрез НОИ.
Вложените средства (включително от онези, които не са ползвали кредит) ще се връщат само при условие, че съответният студент се осигурява в НОИ. Ако той повече от година не е регистриран като активно търсещ работа и/или не плаща вноските си в НОИ, задълженията му по целия студентски кредит, заедно с лихвата, стават изискуеми от банката и държавата."
Вижте цялата статия от тук: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=983597
"Близо четвърт век след началото на промените в България е време да се смени социалистическият модел на висше образование, който е ресурсно ориентиран и централизиран. Новият модел по естествен начин (като при всяка дейност) трябва да преориентира висшите училища към потребителите на техните услуги. Сърцевината му е начинът на финансиране като висшите училища формират бюджета си главно от непосредствения потребител (“парите следват студента”). Това не означава, че държавата ще избяга от задължението си да финансира висшето образование. Но тя ще финансира пряко студентите, а не висшите училища.
Моделът, описан по-нататък, доразвива принципа “парите следват студента”, но предлага и друго решение, което ще позволи държавата да плаща за съответния студент според резултата, т.е. според качеството и ефекта от неговото обучение.
Три са основните “стълбове” на идеята:
1.Държавата гарантира всеобщо и достъпно студентско кредитиране - съответният закон вече успешно действа.
2.Висшите училища определят сами размера на учебните си такси и с тях покриват по-голямата част от издръжката си - държавните висши училища отдавна настояват за въвеждане на платено обучение.
3.Държавата връща на студента (напълно или частично) инвестираните от него средства, като поема изплащането на кредита му (лихви и/или главница) чрез НОИ.
Вложените средства (включително от онези, които не са ползвали кредит) ще се връщат само при условие, че съответният студент се осигурява в НОИ. Ако той повече от година не е регистриран като активно търсещ работа и/или не плаща вноските си в НОИ, задълженията му по целия студентски кредит, заедно с лихвата, стават изискуеми от банката и държавата."
Вижте цялата статия от тук: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=983597