Синът ми е 4 г. и от скоро започна да ми 'отговаря'.Противопоставя се на всяка моя дума .Когато му направя забележка започва да хленчи и изпада в истерия.Вече не знам как да постъпя.Аз самата се изнервям и започвам да крещя/ за съжеление/ .Явно не мога да се справя.КАК ДА СЕ СПРАВЯ ?
- Публикувана: 14 авг. 2011, 10:02 ч.
- Последно мнение: 14 авг. 2011, 16:02 ч.
когато детето 'отговаря ' на родителите си
Според мен най-важното е да се реагира спокойно и много да се обяснява, защо даденото нещо не е хубаво. Забелязвам, че децата често отговарят на крясъците с крясъци, затова е много важно и родителят да се владее и да говори със спокоен тон. Аз уж следвам тази тактика към моето дете, което също отвреме навреме като не му се угоди крещи и реве!
Случват се такива пререкания и родителски избухвания на всеки. Аз лично не вярвам и ми се струва подозрително, ако някой родител започне да твърди, че винаги запазва спокойствие и общува с детето логично и овладяно. Хора сме, подвластни сме на емоциите, дори понякога сме груби с най-близките си. Но след като така или иначе се е случило, все някак трябва да се ограничат щетите и да се излезе от ситуацията с някакви ползи. Затова ще се концентрирам върху тази стъпка, а после нещата може да се регулират с времето.
Като мине бурята между вас и се успокоите, отиди при детето и вече спокойно си поговорете защо то реагира така, какво не му е харесало и най-важното, извини му се, ако си крещяла и изобщо че си се държала лошо с него. Обясни с аргуенти решението да забраниш или нещо друго конкретното действие в конкретната ситуация. Ако ти имаш куража да му се извиниш и признаеш грешката си в поведението и аргументираш решението си, също и аргументите на детето, то е по-вероятно да се разберете и детето да осмисли, доколкото му е по възможностите, защо ии как си решила. Малко по малко детето ще разбере, че ти се грижиш за него и имаш сериозни основания да решиш едно или друго, а не просто за да покажеш кой е по силен. Защото започнат ли такива битки, то край няма, получава се порочен кръг на налагане на власт.
Като мине бурята между вас и се успокоите, отиди при детето и вече спокойно си поговорете защо то реагира така, какво не му е харесало и най-важното, извини му се, ако си крещяла и изобщо че си се държала лошо с него. Обясни с аргуенти решението да забраниш или нещо друго конкретното действие в конкретната ситуация. Ако ти имаш куража да му се извиниш и признаеш грешката си в поведението и аргументираш решението си, също и аргументите на детето, то е по-вероятно да се разберете и детето да осмисли, доколкото му е по възможностите, защо ии как си решила. Малко по малко детето ще разбере, че ти се грижиш за него и имаш сериозни основания да решиш едно или друго, а не просто за да покажеш кой е по силен. Защото започнат ли такива битки, то край няма, получава се порочен кръг на налагане на власт.