Станислав Стратиев за българския модел
--------------------------------------------------------------------------------
24 юни 2010 г.
Българският модел
Ако сме дали нещо на света – това е българският модел.
Той е – както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула – нашият принос в съкровищницата на човечеството.
Казано сложно – това е състояние на духа. Определен начин на мислене. Тип душевност.
Казано просто – обратното на всичко.
Колумб тръгва за Индия и открива Америка.
Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия.
Все откриваме Америка и все се оказва, че сме открили Индия.
Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол.
У нас се получи обратното – кралят е облечен, а народът е гол. И гладен. И безработен.
Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора. У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев.
Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето.
У нас те са на ръководни места.
Там, когато стреляш по някого, той умира.
Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов.
Там са велики народите.
Тук – Народното събрание.
Там от великото до смешното има само една крачка.
Тук няма никаква разлика.
При тях са свободни хора, а при нас – цените.
Това е българският модел.
Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник.
В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват.
И знаеш, че ги няма.
При българския модел ги има, но не са те.
И не знаеш какво е.
Нарича се бензиностанция, но нито има бензин, нито ти сменят маслото, нито проверяват гумите, нито мият стъклата.
Знаеш само, че е най-високото на Балканите. Или най-широкото.
Според този модел българските джуджета са най-ниските в света, а българските мъже – най-мъжествените.
Българският модел е, когато мълчанието е злато, а преклонената главичка остра сабя не сече и по-добре яйце днес, отколкото кокошка утре, защото кроткото агне от две майки суче.
И когато отвличаме останките на Чарли Чаплин за откуп.
При българския модел селяните идват в града, за да купуват мляко, а гражданите отиват на село, за да прибират реколтата.
Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила.
И когато заводите произвеждат художествена самодейност.
Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно на асансьор и да говорим безплатно по телефон.
При българския модел няма девета дупка на кавала. Тя не е пробита. Пробита е направо десетата.
Българският модел е не аз да съм добре, а ти да си зле.
Българският модел е неунищожаем.
С него ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада.
Както ще бъде свършено и със самата Канада.
в. “Култура” от 1 март 1991
Станислав Стратиев
"Намирам, че нещата, които е написал Станислав Стратиев преди 19 години са същите, както и днес, както и преди 150 или 1200 години.
Моделът е неунищожаем, защото никой не иска и да направи опит да го унищожи – парен, каша духа: малцината, които са се опитвали, са били обявявани за прекалено умни, които трябва да служат на господа и са били обесвани на първото дърво, за да идат по-бързо на небето.
В наши дни това обесване може да не е буквално, но то става по други, по-фини, по-гадни начини: например да те набедят в нещо, да те изтипосат във вестника на 1-ва страница с някой мазен намек, петната от който не можеш да изпереш – дори и с накисване.
Както правилно е отбелязал Станко, у нас теориите са оптимистични (бедни, бедни Иван Хаджийски, добре, че си отиде и ти навреме, та да не се разочароваш и от “социализЪма”), а практиката е не песимистична, а трагична.
Но колко актуално звучат думите му за това колко са мъжествени българските мъже, а?"-цитат
Ако имате какво да кажете във връзка с написаното, можете да го направите. Аз нямам въпроси.
--------------------------------------------------------------------------------
24 юни 2010 г.
Българският модел
Ако сме дали нещо на света – това е българският модел.
Той е – както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула – нашият принос в съкровищницата на човечеството.
Казано сложно – това е състояние на духа. Определен начин на мислене. Тип душевност.
Казано просто – обратното на всичко.
Колумб тръгва за Индия и открива Америка.
Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия.
Все откриваме Америка и все се оказва, че сме открили Индия.
Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол.
У нас се получи обратното – кралят е облечен, а народът е гол. И гладен. И безработен.
Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора. У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев.
Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето.
У нас те са на ръководни места.
Там, когато стреляш по някого, той умира.
Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов.
Там са велики народите.
Тук – Народното събрание.
Там от великото до смешното има само една крачка.
Тук няма никаква разлика.
При тях са свободни хора, а при нас – цените.
Това е българският модел.
Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник.
В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват.
И знаеш, че ги няма.
При българския модел ги има, но не са те.
И не знаеш какво е.
Нарича се бензиностанция, но нито има бензин, нито ти сменят маслото, нито проверяват гумите, нито мият стъклата.
Знаеш само, че е най-високото на Балканите. Или най-широкото.
Според този модел българските джуджета са най-ниските в света, а българските мъже – най-мъжествените.
Българският модел е, когато мълчанието е злато, а преклонената главичка остра сабя не сече и по-добре яйце днес, отколкото кокошка утре, защото кроткото агне от две майки суче.
И когато отвличаме останките на Чарли Чаплин за откуп.
При българския модел селяните идват в града, за да купуват мляко, а гражданите отиват на село, за да прибират реколтата.
Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила.
И когато заводите произвеждат художествена самодейност.
Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно на асансьор и да говорим безплатно по телефон.
При българския модел няма девета дупка на кавала. Тя не е пробита. Пробита е направо десетата.
Българският модел е не аз да съм добре, а ти да си зле.
Българският модел е неунищожаем.
С него ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада.
Както ще бъде свършено и със самата Канада.
в. “Култура” от 1 март 1991
Станислав Стратиев
"Намирам, че нещата, които е написал Станислав Стратиев преди 19 години са същите, както и днес, както и преди 150 или 1200 години.
Моделът е неунищожаем, защото никой не иска и да направи опит да го унищожи – парен, каша духа: малцината, които са се опитвали, са били обявявани за прекалено умни, които трябва да служат на господа и са били обесвани на първото дърво, за да идат по-бързо на небето.
В наши дни това обесване може да не е буквално, но то става по други, по-фини, по-гадни начини: например да те набедят в нещо, да те изтипосат във вестника на 1-ва страница с някой мазен намек, петната от който не можеш да изпереш – дори и с накисване.
Както правилно е отбелязал Станко, у нас теориите са оптимистични (бедни, бедни Иван Хаджийски, добре, че си отиде и ти навреме, та да не се разочароваш и от “социализЪма”), а практиката е не песимистична, а трагична.
Но колко актуално звучат думите му за това колко са мъжествени българските мъже, а?"-цитат
Ако имате какво да кажете във връзка с написаното, можете да го направите. Аз нямам въпроси.
