Първите впечатления и реакции на децата когато видят морето.

malibu, повечето от децата буквално се влюбват в морето. Не се тревожи, всичко ще е Ок!
Детето може да се е изплашило от нещо друго, не от самото море. Случва се понякога да има медузи, рачета, и други разни буболечета, на пясъка пък понякога пълзят доста мравки.
Моите деца от такива неща се притесняват, не от морето. В него стоят с часове и много се забавляват. Желая ви приятна и щастлива почивка на морето !   

Като влезе в него от първия ден, та нямаше изваждане до 14-я. И продължава така, и не го е страх особено (в рамките на нормалното де, на дълбокото ходи само с татко си)

Синът ми беше на 1.9 г.
Изплаши се,гушна баща си и се забута в него да се отдалечават .
Нооо.....само първия ден.Изкара го в надуваем басейн.
После.....нямаше излизане от морето.....  
Все с рев си тръгвахме.
На втория ден заедно с баща си,ръка за ръка ,малко по малко ,първо на плиткото,после до дупето....
И така.Хареса му.
Но той по принцип е луд по водата ....където видеше локва,чешма ,не пропускаше....

Здравей, вярно си трябва лека подготовка на малкото дете, за да заобича морето от пръв поглед.
Когато запознахме голямата дъщеря с морето, малката беше още просто тумбаче
(разликата им е 1г. 9м. и бях бременна в 5-6 месец)
Та голямата се стресна първо, вярно е. Голямо и величествено, “живо“ със своите вълни, морето е великолепна гледка
Помня себе си, която след 10 години пауза отново видях морето, бях леко казано онемяла от величието му.
Подготовката-заедно купувате някакви играчки да пясък (може и просто надуваема топка или нещо за плажа) , приготвяте заедно част от дрехите, пускаш песнички за морето (има във вбокса), говорите си колко е хубаво, колко много вода има, и пясък и т.н. Абе, размечтай се смело с детето, предай му своя копнеж по морето, зарази го веднъж и завинаги
Резултат-сега голямата яде “за да има сили да ходина море“, спи, “за да дойде по-бързо времето за море“ и т.н  И тази година просто нямаше как да се скатаем от море  Ще ходим, но по в края на сезона, че с две малки деца си е направо екстремен спорт това преживяване
Малката е една идея по-страхлива от сестра си. Миналата година беше бебе на 7-8 месеца, повечето време спа, но и тя “изяде“ няколко бани в морето. Страхуваше се, да. Стоиш до детето и си всичко за него в този момент. Но лесно се отпускат, щом има вода и пясък... а и ако се присламчите към някоя компания с други деца   няма да си тръгнете лесно По правило такива компании се разполагат отпред, близо до вълните, а и е по-безопасно да не ти прегазят детето тепърва настаняващите се. Детето си прави формички от мокрия пясък и се кефи на вълничките, които стигат до брега.
Ох, да не си припомням, че моите кукли ставаха най-гладни на плажа, а после спяха следобед по 5-6 часа.
Приготви се за малка промяна в режима и поведението на детето.  
И си носи шепа от най-важните лекарства, да плашиш дявола
Хайде, приятна и ползотворна почивка и да пишеш как е минало
 

От първия миг невероятно въодушевление. Голяма любов. Водата и пясъка нещо най-най-най любимо. Не се е страхувал въобще.
Чели ли сте как Марина Цветаева в "Моят Пушкин" описва предстоящата среща с морето? Нещо такова. И е наследствено.

Сетих се за самата себе си.

Единият ми лаф е бил :"Мамоооо, морето ще ме извълнииии".

А другият :"Ах, море, мореее, защо не ме обичаш тииии".

Била съм доста голяма и имам спомени от първото море, някъде на около 3 годинки.

Баткото се запозна с морето на 2,5 беше го страх да се събуе  и да върви бос по пясъка и ходеше с чорапи първите дни,във водата бързо се престраши защото имаха басейн в детската градина и не се притесняваше от водата.
Малкия за първи път ходи на плаж на 1,1 е не точно на плаж а да играят на брега при опитите ми да го доближа до водата бяха едни писъци и сам се връщаше назад ( а аз само им пълних вода за да си правят фигурки),сега когато е вече топло и ходим на плаж,първите дни със стах се доближаваше но се мокреше,но след това вече не се страхуваше даже сам иска да ходи във водата,даже и ме пуска не иска да го държа за ръката.

Дъщеря ми за първи път беше на море на 10месеца-хареса и и не се уплаши.На 2год и 10месеца и хареса още повече,а тази година 3г. и 11мес. направо е влюбена и не иска да излиза,въпреки доста страшничките вълни.Аз обаче съм имала страх от голямата вода и съм искала да ходя "навънка",явно извън плажа и гледката на голямото море.

Симона се 'запозна' с морето миналият месец.На 2г и 10м.Първата им среща не беше под моят вещ контрол Когато и аз се присъединих тя вече явно беше свикнала с него.В началото влизаше без да и пука от нищо,но се нагълта с вода и след това бягаше като дявол от тамян

Първата среща на сина ми с морето беше миналото лято,беше на 1 година и 6-7 месеца.
Изплаши се,доста,отначало дори не даваше и ние с баща му да доближим водата.
След няколко дни вече се престрашаваше да го вкараме във водата,но само като го носим на ръце и то на съвсем плитко.
Въобще не успя да пребори страха си.
Но това лято беше съвсем различно.
Още от първия ден влезе във водата,много си игра и се забавляваше.Нямаше и помен от миналогодишния страх.
Май всичко зависи от възрастта на детето.

Моята дъщеричка за пръв път видя морето на 2 год. и 1 мес. Хареса го впоследствие. Не е като да го е видяла и да е казала "Уаууу" 
Мисля, че другото лято ще е на възраст, когато ще се впечатли повече.

И няма да иска да излиза от водата със сигурност!

Моето дете беше на три месеца, когато за първи път го потопихме в морето. С морето се получи много добре, но до тригодишна възраст не даваше пясък да се докосне до нея. Е, как да стане така, че на плажа да няма пясък?

Голямата ми дъщеря беше точно на годинка, когато видя морето за пръв път. Нямаше особена реакция, но виж към пясъка да. Ужасно се страхуваше и пищеше при всеки опит да я пуснем на него. Малката и тя беше на годинка, но при нея бе любов от пръв поглед. Оставих я сама да разучава обстановката и само я следях. Абсолютно смело и безотговорно влезе почти до гърди във водата и съответно бе съборена от вълните, така че на морското си кръщене си пийна и солена водичка.

Синът ми:
- 7-8 м. потопихме му крачетата не знаеше какво е не се впечатли (едно кратно действие не естоял на плажа)
- 1 г. 7-8 м. - ШОК и УЖАС!. 3 последователни дни се опитвахме да отидем на плажа - не стана. Не желаеше да "стъпи" на плажа, дори носен от нас. С това приключи за него "морето"
- 2 г. 7-8 м. - успяхме да го заведем на плаж, морето само от далече или от близо в кофичката.
- 3 г. 7-8 м. - стъпи в морето. Тук вече се включи и дъщеря ми - 6м, с еднократно посещение, реакция - никаква.

Той - 4 г. 7-8 м.: откриха се с морето, ципи как не му пораснаха не знам.
Тя - 1 г. 6 м. откри големия пясъчник, морето не я интересуваше. На 2 г. и 6 м. и тя откри морето.
Сега очаквам и на двамата да поникнат ципи. Нещото, което може да ги спре да влязат, са само водораслите (гнус ги е от тях). Още преди да съм сложила и една хавлия на плажа те са се съблекли и са във водата.

Малко преди да стане на 2 г. видя морето. Влезе и не ще да излиза. И до днес е така, обожава водата (като майка си ).

Мен са ме завели за 1 път на 3 г., на тръгване съм питала какво е това море? И понеже скоро ме били водили на Дунав-а, ми обяснили, че е като нея, но много по-голямо. И 400 км. съм повтаряла "Да, може и да е голямо, но Дунав-а е по-голяма" майка ми казва, че едва се е сдържала да не ми шляпне 2 шамара 

Оххх, и моята малката е такава - от първото си лято, че и до сега. И в пясъчници не влиза. А от морето не излиза.
А! И на Северина е същата.
И все варненчета?

Първо къпане на мама в корема -7месец. Първо виждане с морето на 8 месеца. Голям кеф беше, гукаше, риташе с крачета. Само да понечех да я извадя и наставаше вой. И така всяка година е на море поне за 20 дни. Много и харесва няма изваждане от водата.

  Синът ми винаги е обожавал водата . Преместихме се да живеем до море , когато беше на 5-6 месеца и тогава беше първият му плаж - хареса му. И през следващите години винаги ентусиазирано е реагирал при вида на морето и му е харесвала играта на пясъка.

Много приятна изненада и за двете ми деца.И не след дълго "ама ,кои е слагал сол в това море?"

Дъщеря ми плачеше от вълните, затова я водехме на дълбоко, където се чувстваше добре. Беше двегодишна , когато се научи да плува (задържаше се сама над водата).
Синът ми винаги е обичал морето и водата като цяло.

Ами моят син е на 16 вече (леле, кога мина това време) и ако кажа, че в морето е влизал 3-4 пъти и то като 2 годишен, няма да излъжа. Не ще да влиза и това е. Само басейна му дай, може би и защото тренира като малък плуване 3-4 години и край-морето не го кефи-било солено и имало вълни, изобщо било гадно. И ние така вече толкова години си стоим на басейните, аз и баща му ходим да се къпем в морето, но не и младежа.

Чакайте да ви кажа един реален виц-отиваме на море, естествено детето  (тогава около 4 годишен) е все в басейна. На 3 ден аз се усещам, че нито веднаж не ми е поискал да пие вода, а нали внимаваме -уж- да пие от шише, а не от чешмата, а той е водна жаба-много вода пие. Питам го аз-абе маме, как така не си пил досега вода, а той-пия, бе мамо-от басейна. Сега ми е смешно, ама тогава се изприщих.

  Така правят, да. И морската вода пият, да не си правим илюзии.

Мойто дете беШе въ3хитено (беШе на 2 год. и малко) пищеше от радост: " Искам голямата, хубавата вода!" и на плажа ка3ваше пясъ4ник. ти4аше сама в морето, докато я обърне някоя вълна (което беше на дълбо4ина сигурно 20 см), после и3пъл3яваше навън и хайде пак вътре... И така до бе3край.

Първо благодаря за пожеланията,много мило
И аз вече имам какво да разкажа Дъщеря ми е почти на 2г.
1 ден-след като оставихме тати да си вземе душ след дългия път  ние с нея се разходихме до плажа,тя явно беше много уморена и когато видя морето в началото въобще не реагира,после се втренчи и каза:"колко голямооо моието,колко голямооо..." След следобедния сън решихме да отидем до плажа, и тя пак каза същото,минахме точно до морето където вълните се разливат и реших да я пусна да върви и вълните да и обливат крачетата,но тя се изплаши и изкаше да я гушна,стоеше само на пясъка и си играеше с кофичката и лопатката
2 ден- пак се страхуваше да се доближи до водата,но тъй като и племенницата ми с която имат разлика 3-4 месеца,се кефеше на това водата да и облива крачетата и дъщеря ми започна малко да се отпуска.Мъжа ми и я гушна и влезе с нея в морето,но тя беше още по изплашена.После и събирах мидички в кофичката там където вълните се разливат(в началото) и тя постепенно започна да ме кара да ходим да събираме мидички.
3-ден вече тичаше да събира миди сама на плиткото,но когато я гушнах да влезем по-дълбоко в морето се страхуваше...и така стигнахме и се задържахме само на този етап да влиза сама  в началото-е пак е нещо
А племенницата ми на плиткото се кефеше,на дълбоко беше със смесени чувства-хем изпитваше страх,хем се радваше,но никъде не искаше да ходи сама,а дъщеря ми накрая сама тичаше към плиткото.
А познавам момченце почти на 6г. от Варна което се страхува и влиза само с възрастни

Много симпатична тема. Отдавна беше, та съм позабравила.  Синът ми го беше страх в началото и ревеше. От пясъка също.  Стоеше като кокона на постелката. Дъщеря ми страх няма. Но после няма излизане. Идна позната ме пита колко пъти влизат твоите в морето, казвам - точно един път, когато стане време да си ходим ги извличам.
Но още си спомням моите първи срещи с морето всяка година. Чакам да се появи далече, далече, вече се усеща мирисът. И после по стария път край морето. Пристигаме, хвърляме багажа и тичаме. 

Като бяхме на почивка на детето му хареса на морето.Живот и здраве догодина пак на море!

 Да се включа и аз покрай мамите.
Няма да забравя първата среща на внука ми с морето.Той много обичаше водата и баща му му пълнеше една кофа, когато идваха на село и да се плиска.Все искаше повече вода. Когато го заведохме на плажа (беше на две и половина)той застана с широко отворени очи и каза: Ауууууу, колко водаааа!  След което се опита се хвърли във водата,но пясъкът се измъкна изпод крачетата му и той още по-бързо изтича обратно.После влизахме постепенно.
Внучката е варненско чедо и от бебе я носят на плажа, така че тя няма проблем с морето.

Дъщеря ми беше на годинка, когато за пръв път се срещна с морето - е нямаше такъв рев...От всичко - от водата, от пясъка. Ако имаше как щеше да се покатери на главата ми   Не спря да пищи дори когато я гушнах и така докато не си тръгнахме.

Първо ходене на 6 месеца - не й направи никакво впечатление.
За втори път на 1 година и 2-3 месеца - до брега, с татко си пипна водата. И усърдно си чистеше пясъка от краката.
За трети път на 1 година и 5 месеца - голямо удоволствие изпитваше от водата. Като я пуснахме сама т.е. да не я държи никой с пояс беше едно много щастливо дете.
От тогава до сега морето й харесва, тази година беше малко трудно влизнето, но това си го обяснявам с щипалките, които бяха в началото на водата.

Когато стана на 10 м заведохме дъщеря ми на плажа.Голям рев от водата.На хавлията се съгласяваше да седи,но плачеше и от пясъка.На следващата година пак така,но само от водата.Вече се спускаше да играе с лопатки на пясъка,но без да се цапа-всяка случайно попаднала песъчинка трябваше да бъде почистена.За първи път отиде до водата на 3г и 9м,без да влиза обаче.Сега се цамбурка,но все се оглежда за водорасли,риби,щипалки......

margo**  
Аз си мислех, че дъщеря ми е единствената, която не обича да се "цапа" с пясъка. Вчера се върнахме от море и малката така и не се престраши да стои на брега. Като гледам вълните, които се плискат по брега я ужасяват, както и това да стъпи вътре във водата, но по пясъка. Иначе стои в нас, вкопчена да не я изпуснем, радва се на вълните като ги прескачаме, но краката си не пуска, а ако я натиснеш нарочно надава вой до небесата. Кефи се на дюшека във водата и стои с кеф там, играе си с пясъка на сушата и гледа да не мърда много-много, защото се цапа  . Същата работа е и със снега. Цапала се била.... Иначе на басейн си щъка смело, сама ходи и не ни търси, но това "лошо" море....

Същата работа беше и със сина ми. Миналата година рев от всичко, тази предимно от водата. Поне се престраши да ходи по пясъка, че преди това не искаше и да чуе.

За първи път,заведохме синът ми на 2г.на море.Първите два дни си игра само на брега.На следващият ден имаше една група от 5,6 деца на неговата възраст играеха на плиткото в морето.Като ги видя ,директно при тях,без пояс и др.екстри.От тогава не можем да го изкараме от водата.На следващата година беше,още от първият ден не можехме да го изкараме от водата.Устните му посиняваха,ти му викаш излез за да се стоплиш малко,но няма кой да те чуе.Сега е на 5г.това лято пак не можехме да го изкараме от водата.Голям смях падна,като ни показваше как плува.Ходи с краката,прегърбен и плува с ръцете.Много се кефише,че можел да плува.