- Публикувана: 4 авг. 2011, 19:41 ч.
- Последно мнение: 7 авг. 2011, 17:34 ч.
Все повече българи харесват родното кино?
Без да съм гледал всички нови филми, тези които съм гледал бяха с отвратително качество на звука. Не мога да разбера, как при цялата дигитална революция и възможности за аудио монтаж, звука идва все едно през аналогов телефон. Имам чувството че българското кино вместо да разказва истории, се стреми да създава продукт за участие на различни фестивали.
Не гледам сериали, гледам кино. И смятам,че "Светът е голям...", "Прогноза", "Лора от сутрин до вечер" та дори и прехваления "Мисия Лондон" оставят много добър послевкус. Подарявала съм първите два филма на приятели в чужбина и сме били на едно и също мнение по въпроса за качеството им. Добри са. Виж, Love.net не ми аресА. Ама хора разни.
Не харесвам българското кино. Нито старото, нито новото. До толкова не го харесвам, че Мисия Лондон ме впечатли като филм, който прилича на истински филм и не е натоварен с някакви невероятни претенции. Не гениален, но все пак. Същото важи и за сериалите в лицето Стъклен дом, но съм гледала само първия епизод. И не е до липса на пари. Просто, нашите кинаджии не са се научили, че преди да започнеш да рисуваш абстракции и да изразяваш големите си мисли е важно да се научиш да рисуваш правилно, да се поупражняваш.
Моля, не бъркайте сериалите, които телевизиите излъчват с новото българско кино. Те имат толкова общо, колкото е и общото между съвременното латиноамериканско кино и сапунените сериали...Имаме много добри български филми- " Прогноза", " Разследване", " Мила от Марс", " Писмо до Америка", " Откраднати очи", " Стъпки в пясъка", " Хиндемит", " Вагнер", " И Господ слезе да ни види", " Рапсодия в бяло", " Пазачът на мъртвите" Светото семейство"... Не знам къде видяхте кръвта във всички тези филми? Мога да продължа да изброявам до утре сутринта...и то качествени български филми. От старото бълг. кино, харесвам някъде десетина процента. Останалото ми е безумно смешно, изкуствено, изнасилено, нелепо,
Да, така е, напоследък вече има гледаеми и съвсем нормални български филми. И да, Мисия Лондон е от тях, макар и да отстъпва безкрайно на литературния материал.
Не знам защо се говори за телевизионните сериали -те не са показателни за нищо.
От старото българско кино на един, да кажем, хубав филм се падат сто абсолютно невъзможни посредствености.
Не харесвам модерното българско кино. Като цяло- едни и същи физиономии, изтъркани сюжети и това което най-много ме отблъсква- театралното поведение на актьорите!
Все едно театъра е влязъл в киното. Не бива да бъде така и трябва да има ясно разграничаване между двете.
Последните които гледах бяха:
Дзифт- искаше ми се да изляза от салона. Много нескопосан филм.
Хиндемит- същата работа, но и много слаба актьорска игра, слаби ефекти, да не кажа аматьорски... тотална трагедия.
Мисия Лондон- все едно гледах по-дълга реклама на KFC и Пещерска...
Все едно театъра е влязъл в киното. Не бива да бъде така и трябва да има ясно разграничаване между двете.
Последните които гледах бяха:
Дзифт- искаше ми се да изляза от салона. Много нескопосан филм.
Хиндемит- същата работа, но и много слаба актьорска игра, слаби ефекти, да не кажа аматьорски... тотална трагедия.
Мисия Лондон- все едно гледах по-дълга реклама на KFC и Пещерска...
Не харесвам модерното българско кино. Като цяло- едни и същи физиономии, изтъркани сюжети и това което най-много ме отблъсква- театралното поведение на актьорите!
Отговорих - да, забавляваме, но само толкова 
В смисъл, че ме забавляват дори и филмите, които би трябвало да са сериозни, но играта на актьорите в 90% от случаите е изключително слаба. Играят по един и същ начин, не успяват да влязат в образ, играят все себе си 
Имам чувството, че в НАТВИЗ влизат само с връзки, едно име от съвременното българско кино не се сещам, което да кажа, че става като актьор. Сещам се все за Георги Парцалев, за Невена Коканова, за Велко Кънев, за Татяна Лолова, за Стоянка Мотафова и т.н. Истинските актьори се раждат такива, а не като си искал да станеш актьор и са те набутали с връзки в НАТВИЗ и си вече актьор 
Бивши сървайвърки, манекенки и не знам си кви тръгнали да ми се снимат, еми не става 
Да, харесвам старите български филми, защото са класика и ще останат такива. Съвременните все отразяват действителността, но все куцо, класика до този момент не съм видяла за съжаление. И ако сега съвременните на нас филми се гледат и са актуални, то за моите деца едва ли ще представляват интерес, така както за нас филмите от младостта на нашите родители
В смисъл, че ме забавляват дори и филмите, които би трябвало да са сериозни, но играта на актьорите в 90% от случаите е изключително слаба. Играят по един и същ начин, не успяват да влязат в образ, играят все себе си Имам чувството, че в НАТВИЗ влизат само с връзки, едно име от съвременното българско кино не се сещам, което да кажа, че става като актьор. Сещам се все за Георги Парцалев, за Невена Коканова, за Велко Кънев, за Татяна Лолова, за Стоянка Мотафова и т.н. Истинските актьори се раждат такива, а не като си искал да станеш актьор и са те набутали с връзки в НАТВИЗ и си вече актьор Бивши сървайвърки, манекенки и не знам си кви тръгнали да ми се снимат, еми не става Да, харесвам старите български филми, защото са класика и ще останат такива. Съвременните все отразяват действителността, но все куцо, класика до този момент не съм видяла за съжаление. И ако сега съвременните на нас филми се гледат и са актуални, то за моите деца едва ли ще представляват интерес, така както за нас филмите от младостта на нашите родители
На мен не ми харесва. Но гледам всеки нов филм, с надеждата, че НАЙ-ПОСЛЕ нещо в тая самозабравила се клика ще се случи, че най-после сценаристите ще излязат от рамките на мрачния Пернишки ъндърграунд, че режисьорите ще престанат да се правят на Тарантино, братя Коен и Михаил Ром едновременно, а артистите ще заиграят по начин, различен от този в "Комиците" или самодейно представление в селско читалище... Засега - оставам си с надеждата.
Много хора правят като мен - ходят на кино, и статистиката ги хваща, но как точно измерват на кой колко му е харесало???
Много хора правят като мен - ходят на кино, и статистиката ги хваща, но как точно измерват на кой колко му е харесало???
Баща ми, след една театрална постановка: "Има една самодейност, която умилява. Тази не беше такава."
Всъщност, не ми е много смешно. Всички сме самодейци. И много ни личи.
Две неща са много верни от последните страници - първо озвучаването е безобразно наистина, и второ -играта на актьорите е театрална. И интересното е, че този факт засяга и добри актьори, които определено знам и съм виждала, че могат да играят добре и естествено във филм.
Личното ми мнение е, че е от лошата режисура, в най общия случай.
Личното ми мнение е, че е от лошата режисура, в най общия случай.
...
Личното ми мнение е, че е от лошата режисура, в най общия случай.
Личното ми мнение е, че е от лошата режисура, в най общия случай.
...
Личното ми мнение е, че е от лошата режисура, в най общия случай.
Личното ми мнение е, че е от лошата режисура, в най общия случай.
X
Реклама