ама ти нормална ли си ,веднага да го махате ее там пуснете го на улицата или в некое село" 
ужас - Публикувана: 26 юли 2011, 14:49 ч.
- Последно мнение: 21 фев. 2018, 15:02 ч.
Майките и техните съвети
Моята майка е същата. Съвети се научи да не дава ( като видя че само си хаби приказките престана ) но пък подхвърля едни злобнички коментари, които ме изкарват от равновесие. На 33 години съм, един път не чух - справила си се добре - за нещо, вечно хорските деца какви били, какво направили, какво постигнали. Може критиката да е градивна, но начина по който го прави ме отблъсква на светлинни години от нея. Сега съм далече и съм спокойна. В началото се опита по телефона да „ме съветва“ - престанах да разговарям с нея. Не се бяхме чували месеци, сега звъним веднъж на 2-3-4 седмици и отношенията са ни нормални, но не смятам че това е правилния начин за комуникация. Дано не съм наследила това ѝ „качество“, че един ден и моите деца ще се чудят как да избягат от мен.
Да, не ни се връзвайте на нас - досадните майки.
Нищо, че колкото и да сте пораснали - все сте ни деца и все ви мислим.
Нищо, че искаме да помогнем, да ви облегчим.
Какво значение има, че се притесняваме за вас и за това, което ви чака? Може би нямаме право да споделим какво мислим и не ни засяга. Да, ама не - засяга ни всичко свързано с малкото ни сладко момиченце и винаги ще сме на негова страна, колкото и голямо да е станало. Нищо, че то ни пренебрегва заради някого.
Ние все ще сме наоколо, все ще се стараем да помогнем. Е, не винаги ще е по каноните на ССФ.
В тази тема се оплаквате от майките.
В горната - от свекървите.
Има ли някоя близка, която да отговаря на изискванията ви?
Или може би само Милото е единствено и неповторимо. Само дано не се отрече от вас някога.
Може би трябва да се правим на телефон - да служим само като ни натиснете копчето и да се надяваме, че няма да забравите да ни мушнете зарядното. Все пак не сме съвсем за изхвърляне все още.
Нищо, че колкото и да сте пораснали - все сте ни деца и все ви мислим.
Нищо, че искаме да помогнем, да ви облегчим.
Какво значение има, че се притесняваме за вас и за това, което ви чака? Може би нямаме право да споделим какво мислим и не ни засяга. Да, ама не - засяга ни всичко свързано с малкото ни сладко момиченце и винаги ще сме на негова страна, колкото и голямо да е станало. Нищо, че то ни пренебрегва заради някого.
Ние все ще сме наоколо, все ще се стараем да помогнем. Е, не винаги ще е по каноните на ССФ.
В тази тема се оплаквате от майките.
В горната - от свекървите.
Има ли някоя близка, която да отговаря на изискванията ви?
Или може би само Милото е единствено и неповторимо. Само дано не се отрече от вас някога.
Може би трябва да се правим на телефон - да служим само като ни натиснете копчето и да се надяваме, че няма да забравите да ни мушнете зарядното. Все пак не сме съвсем за изхвърляне все още.
Аз съм и майка, и бъдеща свекърва (скорошна), и дъщеря. Като дъщеря на майка си винаги съм лошата, некадърната, грешния избор - винаги някоя друга е по-подходящата дъщеря за нея, НО не и АЗ. Като бъдеща (скорошна) свекърва - не се меся, приемам избора на сина си, защото неговото щастие е по-важно за мен... Дори и да намирам недостатъци, това си е техният живот, аз нямам право, ако те самите са щастливи. Разликата е огромна!
Да, не ни се връзвайте на нас - досадните майки.
Нищо, че колкото и да сте пораснали - все сте ни деца и все ви мислим.
Нищо, че искаме да помогнем, да ви облегчим.
Какво значение има, че се притесняваме за вас и за това, което ви чака? Може би нямаме право да споделим какво мислим и не ни засяга. Да, ама не - засяга ни всичко свързано с малкото ни сладко момиченце и винаги ще сме на негова страна, колкото и голямо да е станало. Нищо, че то ни пренебрегва заради някого.
Ние все ще сме наоколо, все ще се стараем да помогнем. Е, не винаги ще е по каноните на ССФ.
В тази тема се оплаквате от майките.
В горната - от свекървите.
Има ли някоя близка, която да отговаря на изискванията ви?
Или може би само Милото е единствено и неповторимо. Само дано не се отрече от вас някога.
Може би трябва да се правим на телефон - да служим само като ни натиснете копчето и да се надяваме, че няма да забравите да ни мушнете зарядното. Все пак не сме съвсем за изхвърляне все още.
Нищо, че колкото и да сте пораснали - все сте ни деца и все ви мислим.
Нищо, че искаме да помогнем, да ви облегчим.
Какво значение има, че се притесняваме за вас и за това, което ви чака? Може би нямаме право да споделим какво мислим и не ни засяга. Да, ама не - засяга ни всичко свързано с малкото ни сладко момиченце и винаги ще сме на негова страна, колкото и голямо да е станало. Нищо, че то ни пренебрегва заради някого.
Ние все ще сме наоколо, все ще се стараем да помогнем. Е, не винаги ще е по каноните на ССФ.
В тази тема се оплаквате от майките.
В горната - от свекървите.
Има ли някоя близка, която да отговаря на изискванията ви?
Или може би само Милото е единствено и неповторимо. Само дано не се отрече от вас някога.
Може би трябва да се правим на телефон - да служим само като ни натиснете копчето и да се надяваме, че няма да забравите да ни мушнете зарядното. Все пак не сме съвсем за изхвърляне все още.
Недей така, Aisha. Аз също съм майка, но не мога да се съглася, че децата ни трябва да се съобразяват, докато са живи, със собствените ни вкусове и представи за живота. И, ако не го правят, да се чувстваме пренебрегнати.
Ние сме дали и даваме каквото считаме за нужно, но не бива да очакваме, че ни се полага, по тая причина, правото да им ръководим живота. Дори да е за добро. Всеки има право на собствените си грешки. От известна възраст нататък, на нас се полага по-скоро ролята на утешителки при неуспех и споделящи успеха, отколкото на фактор за изграждане на щастието им.
И ако не го разберем навреме, сами ще се изхвърлим от живота им.
Темата не е за изхвърляне на майките, а за тяхната агресивна, непозволена и ДЕГРАТИВНА намеса в живота на новото семейство на тяхното дете. Изразявам мнение и от позицията на едната страна, и от позицията на другата страна. Майката, ако обича децата си, се намесва дотолкова, доколкото й е позволено. Да ме унижават или унижавам, не е моето разбиране за градивна критика... Това са само оправдания...
Аиша, част от това да си добра майка не включва ли отрязването на пъпната връв в някой момент?
Едно е да кажеш мнението си, когато порасналата ти дъщеря избира партньор в живота, жилище, професия - и пак не е задължително да те послуша, нито дори да те попита. Съвсем друго е да дуднеш за името на детето й, за дългата коса на мъжа й и за цвета на завесите.
Едно е да кажеш мнението си, когато порасналата ти дъщеря избира партньор в живота, жилище, професия - и пак не е задължително да те послуша, нито дори да те попита. Съвсем друго е да дуднеш за името на детето й, за дългата коса на мъжа й и за цвета на завесите.
Мименцето, стигнах до кучето и викам си ще пиша, после ще дочета.
Та нашето куче по сценарий изяде детето. Това беше на майка ми сценария. Както се казва - да не ти се случва това, което ти мисли майка ти.
Иначе за проблемите - свиквай и по-зле ще става. Аз като поканих нашите след изписването на гости да видят малката /на изписването не можаха да дойдат, а преди това детето беше в кувьоз и не я бяха виждали на живо/ - влязоха с физиономии "чакай сега ще ти обясним как да я гледаш" и като се почна
Гледай да се самоизключваш - ни чула, ни видяла, че иначе нерви няма да ти останат. Майка ми успях да я спра на време след това първо гости, но със свеки пък не съм толкова дръзка, та тя още ме дразни с някои неща.
Та нашето куче по сценарий изяде детето. Това беше на майка ми сценария. Както се казва - да не ти се случва това, което ти мисли майка ти.
Иначе за проблемите - свиквай и по-зле ще става. Аз като поканих нашите след изписването на гости да видят малката /на изписването не можаха да дойдат, а преди това детето беше в кувьоз и не я бяха виждали на живо/ - влязоха с физиономии "чакай сега ще ти обясним как да я гледаш" и като се почна
Гледай да се самоизключваш - ни чула, ни видяла, че иначе нерви няма да ти останат. Майка ми успях да я спра на време след това първо гости, но със свеки пък не съм толкова дръзка, та тя още ме дразни с някои неща.
Здрасти
Крайно време е да я поставите на мястото й.
С което не искам да кажа, да разрушавате отношенията или нещо подобно, просто да поставите границите. Колкото по-рано, толкова по-добре ще е за твоето семейство. Не е ясно кой мъж ще търпи такава тъща и дали няма да застане някой ден между вас. Нали не искаш това?
А иначе и аз като Шанел - напоследък, понеже аз съм общителен човек и постоянно споделям какво ми се случва и къде са пробойните ми, разбирайте къде са местата, където имам да обърна внимание, та постоянно това се възприема като молба за съвет. Ми, не, не е. Просто си споделям какво ме тревожи в ежедневието. Напоследък, понеже виждам накъде духа вятъра, започнах изрично да уточнявам: "Това е нещо, с което предстои да се справя, не съм намерила решение, но просто не ми е навремило, и това ще стане." - за да избегна даването на съвети - непоискани. Въпреки това продължават да ми дават. Аз казвам накрая директно - добре де, аз да съм те попитала - какво ми предлагаш да направя? Ми щом не съм - къде се буташ? И пак не разбират и от директно казване. Та в тези случаи, започнах като Шанел - да, да, добре, и си правя каквото си знам. Аааа и подбъзиквам понякога по темата 'съветващите' - викам, леле, ти ще бъдеш ужасна свекърва, примерно. 
То смешно смешно, ма горката снахичка след време. След като на 30 човекът е такъв, прЕдставете на 50 какво ще стане.... Ох....
* Аиша - имам и майка, и свекърва - забележи!!! бивша свекърва, с чиито син не се понасяме, а тя е страхотна. Ми, и съвети ми дават, и всичко, но просто си го умеят. При отношенията с хората е нужен мнооооого такт, а още повече е нужен при отношенията със собствените си деца и родители. Е, моята майка и свекърва се справят чудесно! Прекрасен пример са ми. Баща ми пък е друга бира, та чудесно разбирам разликата. Не се касае за ангажираност, неангажираност и изхвърляне от животи. Да не говорим, че в повечето случаи наистина нещата са въпрос на вкус - например за завесите. Все едно да кажеш на някой - ама защо не обичаш банани, колко са вкусни. Ми - не обича човека и това е.
Крайно време е да я поставите на мястото й.
С което не искам да кажа, да разрушавате отношенията или нещо подобно, просто да поставите границите. Колкото по-рано, толкова по-добре ще е за твоето семейство. Не е ясно кой мъж ще търпи такава тъща и дали няма да застане някой ден между вас. Нали не искаш това?
А иначе и аз като Шанел - напоследък, понеже аз съм общителен човек и постоянно споделям какво ми се случва и къде са пробойните ми, разбирайте къде са местата, където имам да обърна внимание, та постоянно това се възприема като молба за съвет. Ми, не, не е. Просто си споделям какво ме тревожи в ежедневието. Напоследък, понеже виждам накъде духа вятъра, започнах изрично да уточнявам: "Това е нещо, с което предстои да се справя, не съм намерила решение, но просто не ми е навремило, и това ще стане." - за да избегна даването на съвети - непоискани. Въпреки това продължават да ми дават. Аз казвам накрая директно - добре де, аз да съм те попитала - какво ми предлагаш да направя? Ми щом не съм - къде се буташ? И пак не разбират и от директно казване. Та в тези случаи, започнах като Шанел - да, да, добре, и си правя каквото си знам. Аааа и подбъзиквам понякога по темата 'съветващите' - викам, леле, ти ще бъдеш ужасна свекърва, примерно.
То смешно смешно, ма горката снахичка след време. След като на 30 човекът е такъв, прЕдставете на 50 какво ще стане.... Ох....
* Аиша - имам и майка, и свекърва - забележи!!! бивша свекърва, с чиито син не се понасяме, а тя е страхотна. Ми, и съвети ми дават, и всичко, но просто си го умеят. При отношенията с хората е нужен мнооооого такт, а още повече е нужен при отношенията със собствените си деца и родители. Е, моята майка и свекърва се справят чудесно! Прекрасен пример са ми. Баща ми пък е друга бира, та чудесно разбирам разликата. Не се касае за ангажираност, неангажираност и изхвърляне от животи. Да не говорим, че в повечето случаи наистина нещата са въпрос на вкус - например за завесите. Все едно да кажеш на някой - ама защо не обичаш банани, колко са вкусни. Ми - не обича човека и това е.
Донякъде и моята майка е такава. Обаче отдавна не живее близо до нас, а и аз си включвам скайпа на ,,невидим,, режим 
Така че със седмици си спестявам каквито и да е коментари и забележки. Миналата година ни беше на гости 2 седмици и без да искам разбрах, че фразата - ,,Не ти искам мнение, а ти съобщавам наше решение,, много действа 
Така че със седмици си спестявам каквито и да е коментари и забележки. Миналата година ни беше на гости 2 седмици и без да искам разбрах, че фразата - ,,Не ти искам мнение, а ти съобщавам наше решение,, много действа 
Убедила съм се, че ценената помощ или съвет са желаните такива.
Натрапената помощ се тълкува като намеса, дори е да е най-добронамерената. Същото е и със съветите.
По отношение на важни семейни въпроси, като избор на име например, отговор от майка/свекърва/баба/роднина, който е правилен е - "чудесно име сте избрали!"
По отношение на външен вид, пердета, подредба - "браво, много е хубаво!"
И така нататък...
Никой не казва, че трябва майката да бъде изхвърлена от жовота на детето си. Но и тази майка е редно да приеме, че вече поколенията са различни, че модите са различни, че детето й може да има различни виждания за някои неща... Градивната критика не е лошо нещо, но тя трябва да е с мярка. Никой не обича нон стоп да му се обяснява колко решенията му са грешни, как независимо, че е на 35 години и е взел отдавна живота си в ръце, трябва да следва модел, който родителите му са следвали преди 30 години! Да, децата винаги си остават деца за собствените си родители, но съобразителните родители разбират, че идва един момент, в който малко дистанция е здравословна.
Към авторката - "Да, добре!" и си правиш каквото си решила. Или пък, друго културно измъкване е: "ооо, мамо, знаеш ли, д-р Еди си кой, каза, че е много важно да се спазва еди си какво (това, което ти си решила)"
Натрапената помощ се тълкува като намеса, дори е да е най-добронамерената. Същото е и със съветите.
По отношение на важни семейни въпроси, като избор на име например, отговор от майка/свекърва/баба/роднина, който е правилен е - "чудесно име сте избрали!"
По отношение на външен вид, пердета, подредба - "браво, много е хубаво!"
И така нататък...
Никой не казва, че трябва майката да бъде изхвърлена от жовота на детето си. Но и тази майка е редно да приеме, че вече поколенията са различни, че модите са различни, че детето й може да има различни виждания за някои неща... Градивната критика не е лошо нещо, но тя трябва да е с мярка. Никой не обича нон стоп да му се обяснява колко решенията му са грешни, как независимо, че е на 35 години и е взел отдавна живота си в ръце, трябва да следва модел, който родителите му са следвали преди 30 години! Да, децата винаги си остават деца за собствените си родители, но съобразителните родители разбират, че идва един момент, в който малко дистанция е здравословна.
Към авторката - "Да, добре!" и си правиш каквото си решила. Или пък, друго културно измъкване е: "ооо, мамо, знаеш ли, д-р Еди си кой, каза, че е много важно да се спазва еди си какво (това, което ти си решила)"