Пред пубертет ( Tanner stage) и как да подготвим децата? -1

Здравейте, момичета.
Записвам се при вас, че имам девойка на 9 и половина. Изчетох назад коментарите ви по повод половото съзряване.
Дъщеря ми от месец някъде има мъхесто окосмяване по пубиса+ налично изпотяване в подмишниците. Снощи се оплака, че гърдичките я болят.
Не съм подхващала още темата за менструацията, защото честно казано не знам как. Та, ако може някакви съвети...
На мен ми дойде почти на 13 /мисля/, никой нищо не ми беше казвал, освен съученичките. Бях в основната група , преди мен имаше 3-4 момичета с цикъл. Сега като чета, май на 13 години им е късно.
Имам по-голяма сестра, но тя като активен спортист беше с цикъл след 16 години.
Правило ли е -вторичните полови белези да са налице и след това да се появи менструацията? Някой назад беше казал, че е след около 2 години.

а Kеа?, ако те притеснява как да започнеш разговор по темата - има доста книги по въпроса.
Аз купих една - първо я разгледахме заедно, после я оставих сама, после обсъждахме. Това с голямата щерка - беше на 9-10 год.  Интересно и беше какви пормени я чакат - книгата беше съобразена с възрастта. После и купих друга - вече за малко по-големи деца, с по-задълбочено инфо...
Но относно менструацията, аз никога не съм крила този факт от моя живот. Някак тя е част от живота ми и двете задаваха въпроси и аз отговарях - приемаха инфото, доколкото им позволяваше възрастта...
Бавно и полека разшириха информацията по въпроса. Малката е на почти 9, тя научава всичко по-рано, но това е съдбата на второто дете...
П.С. Голямата е на 11 и половина - още няма, но мисля, че е И рано, на мен ми "дойде" на 13. И децата от класа още няма никой, освен ако лятото са се променили нещата. Ще бъдат 5 клас.

Въпросът е как?
Не е ли по важно да научим децата си да излизат от ситуацията в най-доброто за тях положение, вместо да се опитват да се бият до край и да ги набият ( да не казвам и нещо по лошо ). Защото едно е сдърпване между приятели, съвсем друго да те напада физически човек, който е по голям ( в тази възраст дори 2 - 3 години разлика са от голямо значение ), по агресивен и т.н. Да не говорим, ако те превъзхождат и числено.
Много е трудно за едно дете да се научи да преценява ситуацията и от там начина на реакция. То следва прости правила обикновено. Казват му ако те бият бий се и то прави това без да прецени изхода за себе си.Още по трудно е да разбира провокацията, да отсява кога някой го дразни нарочно, защото знае, че ще предизвика свада. И когато става дума за словесни обиди, нещата, колкото и да са грозни, поне не носят възможни физически последици.
Най-скорошната случка, която ме провокира да попитам тук е, играят няколко деца, идва друго в гръб на сина ми и го удря с всички сили по гръбнака. Той се обърнал и го питал " абе к'во искаш , к'во ти става, защо ме удряш" и той му отвърнал " ами защото си и му казал името" т.е. без някаква причина.После почнала устната разправия естествено. Въпросното момче имало някакво въже в себе си и се опитало да го души, но се намесили и други деца и в крайна сметка се разтрогнала ситуацията. Толкова е безумно за мен това като поведение, че дори не съм в състояние да му дам съвет, който смятам, че може да му помогне в подобни безсмислени конфликти.В общи линии съм му казала да търси най-безопасен изход от агресивни провокации, но това не ми помага особено да не се тревожа.Направо почнах да се радвам, че ваканцията свършва и няма да има време за толкова игри навън.Слава Богу няма някакво тенденциозно поведение на конкретни деца спрямо него да го бият, но все пак тревожа се. 

barfly, вече не е рано да й дойде на 11, има доста такива деца напоследък. Но всичко е индивидуално, разбира се!  

Да, това е така, НО...1. Агресията ражда агресия; 2. Отвръщайките на удари/провокации, ние всъщност ставаме зависими от насилника и той разбира, че има власт над над - следващия път ще ни обиди и това ще ни вбеси, и ще се впуснем да се бием и т.н.  Докато нападки, на които не се отвръща, остават във въздуха, не придобиват тежест, не ни засягат, съответно не им даваме власт над нас. Това важи и за нефизическата агресия и тормоз (която е доста по-честа и по-масова, а с не по-малко последствия). 3. Винаги е добре да се търси път към другия. Доста деца са агресивни, защото идват от разбити семейства, чувстват се самотни, липсва им достатъчно внимание, обич и т.н. Затова винаги е добре да се търси някакъв мирен път за излизане от ситуацията, с разбиране към другия, с опит да го видим, а не с елементаризиране. Разбира се, когато нещата излязат от границите на детските отношения и насилието стане застрашаващо, пак не трябва саморазправа, а да се търси изход - родители, учители, психолог, смяна на клас/училище и т.н.
Но аз нямам момчета и нямам опита на мъжките майки. А и имам предвид, че на теория винаги е по-лесно, докато практиката е трудно нещо и всеки случай е със специфичното си решение. Основното е също, мисля, детето да се учи някак, ако може да запазва самообладание, и при случай на опит за физически тормоз, ако може, на първо време да гледа да избяга, да се махне от ситуацията чисто физически (което вероятно невинаги е възможно и е по силите на всяко дете). Ох, не са лесни тези ситуации и наистина всяко дете/всяка ситуация - взаимоотношение вероятно има различни най-разумно и подходящо решение...
По мои наблюдения, децата станаха твърде агресивни и защото родителите насърчават тип криворазбрано лидерско поведение: не си бунак, ще се биеш и ти, на удара с юмрук в лицето, няма да се оставят да те обиждат и т.н....

Юли, има го Но-то, определено. Големият имаше проблеми с едно момче миналата учебна година. Пробвахме всичко: разговори с класната, с педагогическия съветник, с леля му, която го гледаше / родителите му бяха в чужбина / - това всичко неколкократно, без резултат. Бях готова да отида при директора, но синът ми не беше издържал и беше отговорил на провокацията / шамар / с шамар. Винаги съм му казвала да не се бие. Баща му също. Наистина не се знае агресията до какво ще доведе и е като лавина, понякога. В нашия случай тоя шамар стопира проблемите с момчето. Не казвам, че това е начина, но понякога явно респектира. Обаче аз в случая установих, че системата не може да се справи с побойниците.

Обичайно да!  

Lady Brinne, разбира се, че може понякога отвръщането на удара да сработи. Затова и всеки случай е различен. Но ето, то се вижда и в случая това, което казах: проблемно семейство, липсващи родители. Детето няма ориентир и стабилност, оттам агресия. Системата на практика не може да се справи, защото каквито и разговори да има, който и да се намеси, щетите, нанесени от липсата на стабилно родителство (буквално или нехайни родители с криви разбирания) трудно се поправят. И нищо не може да компенсира тази липса. Може би само с работа с психолог...

Не е рано.
Даже не само напоследък, на мен самата ми се случи на 11г  

За агресията и аз като pasinet се тревожа... И не знам как е най-добре. Един съученик на сина ми му беше продупчил дланта с химикал, до кръв, рана имаше след това. Синът ми вдигнал ръка и му казал:"Дай пет" по някакъв хубав повод, а онова същество му забило химикала с всичка сила и почнало да се смее след това ... И това не е единственият случай, в който това дете се държи така, има сума деца, които обижда и удря, с повод и без повод, ей така, за кеф просто... Как се постъпва с такива? Каквото и да се каже за тях, все ще е малко...

Мон, в такъв случай аз бих потърсила задължително съдействие от учител, директор и пряк контакт с родителите. Ако някой причини на някого такава телесна повреда, и то със злорадство, нещата отиват вече към патология (да не казвам силни думи, разбира се, защото не съм била там, не съм видяла, но на база споделеното от теб... ).

Освен местене в друг клас/училище или да са в един клас, но почти да не общува с това дете /като се надяваме, че така няма да има проблеми и тормоз/ всичко друго е загубена кауза в конкретния случай точно... Учителката многократно в вземала мерки доколкото ѝ е възможно, ефект няма. С родителите няма смисъл да се говори /точно с тези, не по принцип/...

При еднократен случай на съученик на сина ми, който се беше заял с него и го обиждаше, след като ми се оплака детето, на другия ден кротко причаках класа и привиках въпросния отворко и с много сериозен тон му казах няколко приказки, след които нямаше втори случай и дори се сприятели със сина ми.Вярно бяха 2-3 клас, но секнах нещата, защото детето не би се оплакало толкова при нещо дребно, щеше да си премълчи. И понеже от родители и учители не очаквах кой знае какъв ефект се заех направо с детето. След известно време същия този съученик системно тормозеше друго момче в класа. Майката ми се оплака, каза че е говорила с майката, с класната, но промяна няма.... Тогава я посъветвах да говори директно с проблемното момче, като и разказах и за нашия случай. Не зная как е минало, но не се е оплаквала повече и гледам, че децата си дружат добре.
 Смятам за най добър директния контакт с виновника, надявам се да не ми се налага повече.

За първия цикъл - моля ви, информирайте децата си по-отрано, много ви моля! Когато на мен ми дойде за пръв път, не знаех нищо и изпаднах в паника, че умирам, още го помня. Не го причинявайте на дъщерите си, моля ви, много е травмиращо, ако не знаеш нищо за менструацията.

Вкъщи никога не е било тема табу, всичко стана естествено - примерно дъщеря ми вижда пакет превръзки и пита какво е това, така че седнахме и обясних. Беше на около 7-8 години тогава, след десетата година пак говорихме и тогава вече с по-големи подробности. Синът ми е на седем, и той е информиран, че това са женски неща, които засега не го касаят. По-нататък ще му обясня.

Така че моят съвет към а Кеа е да не си крие превръзките и когато детето попита, да обясни и да покаже как се използват.

Моите постоянно държат от малки да ми говорят нещо, докато съм в банята/тоалетната.   (Е, вече имам усамотение, де, но като бяха малки, беше чудо...).
Никога не съм се крила и отдавна знаят за цикъла, как се раждат бебетата и т.н. Не се е налагало да водим един отделен, специален разговор, защото всичко сме го изянявали поетапно, при интерес и въпроси от тяхна страна. Даже, честно казано, ми се вижда леко странно момиче на 9 години да си няма идея от тези неща... То и да знаят, пак идва изненадващо и е стряскащо малко или повече, поне първия път.
а Кеа, ако не знаеш как, наистина можеш да купиш някоя книжка по въпроса (сега на пазара има доста). Но най-добре е в личен разговор, открито, без смущение, думи-заместители и замазване на отговорите на въпроси, които може да са смущаващи за теб. Важно е да се зададе правилното отношение към въпроса, че това е нещо естествено, че няма нищо срамно и т.н. От това зависи и детето как ще се чувства и как ще го приеме. Но пък и няма нужда от специални превъзнасяния от типа "ти стана жена", еди-какво си и т.н.  

синът ми е на 9
поне от 2-3 години знае за цикъла
виж за полюциите още не сме му обеснили, но май е време
преди половин година постоянно питаше за секса разни неща, отговарях му
сега интереса му е спаднал

Това накратко е да оставиш да те бият и обиждат и да не правиш нищо. Агресорът разбира, че може да се държи с теб като с изтривалка, без последствия, съответно - ще го прави.
 Това е съвсем вярно. Но да възложиш на подрастващ да търси път към друг подрастващ, който се заяжда... е интересен експеримент.

Смятам, че точно това е начинът - показваш на агресора, че няма да му харесат последствията. Разбира се, че ще стопира нещата. Никой агресор не очаква да бъде ошамарен. Всички нападат хора, от които не очакват агресивна реакция. Никой не тръгва да се бие с побойник.

Мисля, че не разбираш за какво ТОЧНО СТАВА дума. Съвсем не е така! И не е вярно, че не правиш нищо. Правиш, и то голямо. С действия и думи показваш, че няма да участваш в тази игра, не и по тези правила. Като покажеш, че не ти дреме на чадъра, ха да видим как другият ще продължи да те обижда. Обидата, агресията цели да спечели надмощие. Ако не ти дреме, ако обърнеш гръб, ако не се вържеш, ами увисва всичко и губи сила...Говоря най-общо, не за случаите, в които някакво дете със сериозно проблеми налита да пребие буквално друго.

Нищо не се възлага! Задават се базисни модели на поведение и отношение към нещата/хората чрез възпитание. Това е крайната цел всъщност! И как децата да се справят с агресивни хора. Ясно, че е утопично и не във всеки момент ще работи, но...Дълго е, не ми се обяснява по тази точка...

В класа на дъщеря ми имаше проблеми. Точно защото всички изхождат от тази позиция, която защитава AfterShock. И буквално масово бяха взели да си скачат аха някой докоснал някой, бутнал му гумата, взел му телефона и т.н. Ами съжалявам, ама не е нормално да се стига дотам! И после една майка, чието дете беше най-проблемо, обясняваше точно същите неща - как синът й нямало да бъде изтривалка...

Така че вземем ли да си отвръщаме един друг и да се шамарим, ами... 
Което не значи, че няма случаи, в които да отвърнеш е неизбежно и е най-доброто решение...