Пред пубертет ( Tanner stage) и как да подготвим децата? -1

Болна тема ми е това с приятелките. Моята дъщеря е контактна и будна, лесно се запознава и намира нови приятелки в непозната среда. В нашия парк се беше сдружила с едно момиченце, което е в друго училище, същата възраст. Заради това другото момиче, което беше със статус НДП започнаха да се делят от другите деца. НДП е саможива и отделяше моята дъщеря от другите. Играят, тичат и хоп като се появи НДП и се кротнат двете настрани. Даже отстрани ме е хващало яд, защото виждам, че на моята и се тича и й се играе на това, с което са играли с другите деца.
Например ние сме с колелета и моята е луда по карането, НДП не са взели колело и съответно моята не кара и се съобразява, че на приятелката й е криво.
Обаче в обратната ситуация НДП беше с колело и ние не взехме нашето, защото обикновено те са без - е тогава и аз избеснях ... НДП не се спря, даже се присмиваше на дъщеря ми, че е без колело. А тя заради нея и нейните чувства го остави вкъщи. Моята реве на пейката, абе ужас беше. Наистина не знам как да се държа и какво да кажа.
Последно дори след тази случка НДП не й говори.
Казвам да се съобразява с това, което в момента й се прави и с хората, които й харесват. Да не се води по акъла и да се стреми да се хареса на тая и оная и на другите какво им се прави. И да не игнорира бившата НДП, а да играе с нея и да говори, само ако самата тя иска това.

Моят е точно обратното - не се съобразява с никого и нищо. Децата го молят - той сега не ми се кара колело. Излиза да кара връща се след пет минути. Питам защо - ами защото еди си кой избирал по коя улица да минат, а той не бил съгласен. Не може да работи в екип, не иска екипен спорт. Само той каквото иска. Винаги съм се съобразявала с него, но не знам как ще се оправя в живота, кой работодател и коя жена ще го търпи.

Здравейте, имам нужда от съвет.
Дъщеря ми е на 10 години. През вторият срок в училище явно беше модерно да си разказват страшни истории, да викат духове и т.н. Тя обаче се страхува сериозно от подобни неща. Прибирала се е разплакана от училище, не искаше да спи сама, спяхме в един момент дори на светло през нощта. Тя е от трудно споделящите, познавам я и като видя, че има нещо настоявам да говорим, за да разбера какво я мъчи. За духовете и другите страхотии ми отне доста време и разговоеи докато признае от какво се страхува. Приемам, че има проблем, защото се е стигало до там да лежи на земята и да реве от страх, ако откажа да спим заедно. Това, което уж подейства беше да обяснявам разумно, с примери, че духове не съществуват, че историите са измислени, дори и търсих информация в интернет, обясняваща че всичко е измислица. Така учебната година свърши, разделиха се с приятелките и проблемът отшумя. До днес.
Тази вечер е получила съобщение по Вайбър, в което уж някакъв си дух обяснява как ще заспи тази вечер до нея завинаги и ако не изпрати съобщението на 20 човека, след една година с майка и ще се случи нещо ужасно. Дойде трепереща от ужас с думите ,,Мамо, виж! Моля те, нека да спим заедно тази нощ. Какво да правя сега?,,
Повярвайте ми полудях. Съобщението беше от телефона на едно от момичетата от нейното училище, което не е виждала от месеци. Върнаха ни направо в първи клас. Наложи се пак и пак да обяснявам, да търся инфо в нета, за да доказвам, че това са измислици.
Притеснена съм. Как да и помогна да не се влияе от подобни неща? Дали ще го израсте и кога? Дали реагирам правилно или задълбочавам проблема?
Факт е, че след всеки разговор се успокоява, но до кога така?

Ох tanya_79 и аз изживях нещо подобно.В скайпа му бяха пратили някакво писмо,ако не го препратиш на 20 човека майка ти ще умре и т.н.Голям страх беше,100 пъти обясних,че е измислица,100 пъти идва да ме пита дали наистина е измислица.Надявам се да го израсте и да започне сам да преценява на какво да вярва и на какво не до тогава ще успокоявам и ще обеснявам

tanya_79, направи една консултация с психолог. Не знам училищните дали в момента работят. Но винаги можеш да намериш на частно.
Изчисти ѝ вайбъра.

Аз разговори за духове, призраци и зомбита водя със сина ми. За сега успешно.
При него няма външни фактори, освен тъпи клипчета в нет-а. Ограничавам му ги.

Той пък има психоза от паяци. Ще видим как ще я борим.
Не си го представям след години да реве на жена си да убие паячето. Ами ако и двамата се страхуват от паяци?!

      И моят син се страхува от паяци, а иначе е безстрашен
     
     На 4г.се качи на кон- учебна кобила и огромна спрямо него, катери се по стени, опитомява всякакви улични кучета , гали ги , змии, мишки, нищо не го плаши.Дебне да лови жаби, когато сме някъде на река, въобще никакъв страх от нищо. Вкл., за разлика от повечето деца не се страхува и от изпитване.

    Но преди два дни- "Мамооо, ела да видиш нещо на терасата"- някаква мъъничка незабележима буболечка.Почти до първи клас го беше страх да се къпе сам, сакън, да няма някое паяче в банята. Паяци и буболечки, но най-нищожните- умира от страх, виж, ако е някакъв зловещ огромен бръмбър с радост ще се сприятели с него.

Това за писмата- естествено, че не е истина. Вие не сте ли писали такива писма като ученици? После модата беше по електронна поща да ги препращаме. Дайте примери и с вашите учебни години- че тогава и вие сте ги писали, и в един момент сте осъзнали че са измислица. Дайте пример и с бабите(дано да са живи и здрави)
и че с тях нищо лошо не се случило. Разбирам притесненията ви, но чак училищен психолог по време на ваканцията ми се струва пресилено. Нека да дойде и 15 септември и на една родителска среща подхърлете на класния да каже 2-3 думи по време на час на класа. И той също да им обясни за тези глупости....че не ми вияят добре на ученето, че се развалят приятелства, да не си създават допълнителни тревоги. Ако трябва пред тях да "изтрие" такова съобщение от собствения си телефон. Да видят децата, че възрастните не вярват на глупости. Не се вкарвайте и вие във ненужни филми! Децата си имат своите страхове. Някои се израстват, други се забравят....други си остават, но не всеки страх породен в децата трябва да се обсъди от психолог. Че това може да сложи друго клеймо на децата. И въобще не подценявам психолозите и тяхната дейност в помощ на децата!!!   

Миналото лято го играхме този филм с писмата.Беше си кошмарно.Обяснявах за нашите писма/по пощата/едно време,но не е лесно и не става за 2 дни.След около месец получи пак от същата приятелка.Пак кошмар.С бащата на детето мъжа ми е приятел и се наложи разговор.Кратък,шеговит уж но имаше ефект.Тази година не се е оплакала.Страх ме е да попитам дали има нещо,за да не върна страховете.От едни клипчета в училище пак имаше подобен ефект.Някакви зли неща излизали вечер от баните и тоалетните.Да не казвам колко време не ги ползваше,ако случайно остане сама.

Здравейте, мами. Не можах да прочета цялата тема, но силно ме вълнува как се справяте със сексуалното образование на новите тинейджъри?

Винаги съм отговаряла открито на всички въпроси, свързани със секса, още откакто беше на 4-5 години. С течение на времето нещата взеха да й се изясняват все повече, така че сега не се налага да водим специални разговори.
Затова не правя нищо специално, ами продължавам в същия дух, така да се каже! Питат ме, отговарям директно, спокойно, доколкото мога обективко, без уклон, с кратки изречения според доколкото преценя, че може да разбере и поеме. Както когато говоря по която и да е друга тема.  

Аз също винаги съм говорила открито, но.... с този интернет нещата са различни.  Днес разбрах, че човекът си гледа порно на телефона и не знам как да започна разговора за това, че не е най-правилният начин за сексуално образоване.

Здравейте, записвам се в темата като майка на 12 годишно момче. Не бих казала, че има нещо, което да ме тревожи или ядосва повече от нормалното свързано с тази възраст, но все пак да бъда момче пубертет е нещо, което не съм преживяла. 
Единственият по-сериозен проблем е, че не мога да го запаля да чете художествена литература. Нямам предвид да го карам насила, а да намеря нещо, което наистина да му харесва. Комикси и енциклопедии, да, чете и харесва, но .... за друго мъка, мъка. Погледнах в темите за книгите в раздела, но там освен да се показват корици няма никакви ревюта за какво се разказват и на каква възраст са децата, които ги четат.Иска ми се нещо съвременно, не книги от моето детство и да са по скоро тинейджърски, а не детски. Ако има и някаква нотка на романтична история между момиче и момче ще е идеално, че напоследък само това му е в главата, освен спорт. 

Дъщеря ми едва на 13-14 започна да чете, и то точно вампирски и разни подобни, след което и друга литература
Малкият обаче- нищо. Нищичко не го грабва. Задължително- под наш надзор- каквото успея да му пробутам. Но да го грабне- не.

И моите са така: големият е на 12, а малкият на 8. Малкият се мъчи сега със задължителните книги.
Големият не иска да чете и толкоз. 

Дъщеря ми /на 11 и половина/ също не иска да чете. Сега съм я записала на лятно училище, където обещаха да ги мотивират да четат.
Иначе какво - шампоана и дезодоранта почти буквално ги пие.
Сега през ваканцията много се е успокоила, само малко приятелски драми има.