Сега я има тази модна тенденция детето да се държи нон-стоп ангажирано, за да се развива, да изразходва енергия и да не мисли глупости. Лошо няма, ама после не е чудно защо едно време ние не скучаехме, хем никой не ни организираше чак толкова, а днешните деца, оставени без организирани занимания, телевизия и компютър, веднага започват да се оплакват, че им е скучно.
Всъщност в свободното време, в скуката няма нищо лошо - развива се въображението, детето свиква да цени времето, в което не прави нищо специално и организирано, научава се само да си измисля интересни и смислени занимания. Аз лично залагам на тази стратегия и моите никога не скучаят. Телевизия и таблети не ограничавам, ама така съм си послала, че не са пристрастени и всичко е с мярка. Като цяло повечето време прекарват в игри вкъщи или навън.
Претенции към заниманията им нямам. Моята ходеше на хор и на пиано. По нейни си лични причини, които сподели с мен, реши да се откаже. Уважих решението й, след като коментирахме и тя изложи своите аргументи. Да, има голям талант и за двете, но на този етап предпочита да пее нон-стоп вкъщи, затова не виждам смисъл да я пристискам. В крайна сметка всички деца ходят на по 1000 извънучилищни занимания и какво от това всъщност. Култура (и музикална, и всякаква) може да се гради и у дома, всъщност даже аз смятам, че основно там трябва да се случва това.
А кое е добре за децата, също е много относително. Лично аз се водя от моите и засега не съжалявам.
Не съм против ходенето на спорт, но много по-важно е да ги възпитаме в любов към движението и да имат желание и нужда от физическа дейност. Защото познавам доста възрастни, които като деца са били спортисти, а сега не могат и 200 метра да минат без кола...
Също го има и момента с пресищането - децата ни са преситени с информация, забавление, разнообразие. Ами то в един момент всичко започва да изглежда едно и също, нормално е да омръзне и да има нужда от сетивна и емоционална почивка...