yulinga чудесен пост.Трудно се постига,а и не във всяка ситуация можеш да реагираш адекватно.А бях навремето с огромно олимпийско спокойствие.
- Публикувана: 22 юли 2011, 17:22 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2016, 16:16 ч.
Пред пубертет ( Tanner stage) и как да подготвим децата? -1
Писала съм в тази тема преди няколко месеца, сега пак се включвам, за да кажа, че ситуацията около моята девойка коренно се промени и не мога да повярвам, че съм я описала като “старателна“ и “кротка“ 
Значи, всичко се промени за няма и 3-4 месеца, все едно някой ми смени дъщерята!!! Отговаряне, нерви, раздразнение, мързел, инертност...направо в чудо съм се видяла! Всичко й е тъпо, всичко е гадост и скука. Хигиената е нулева, лицето и ръцете се мият едва едва, а има акне и запушени пори. Говорих, давах примери, обяснявах, но нищо не влиза в главата й. Самият факт, че съветите идват от мен, я кара да ги отхвърля автоматично. Гледам да не „намилам“ много, да не ставам досадна, дебна да е в настроение и да й се говори. В училище също се усети, стана нормално да получи 4-ка, че дори и 3-ка. Не знам хормони ли са, период ли е,ще отмине ли, но ми е много трудно да се нагодя към новата фаза от развитието й. А, цикълът й дойде, беше много горда от този факт, справи се добре с превръзките и хигиената.
Значи, всичко се промени за няма и 3-4 месеца, все едно някой ми смени дъщерята!!! Отговаряне, нерви, раздразнение, мързел, инертност...направо в чудо съм се видяла! Всичко й е тъпо, всичко е гадост и скука. Хигиената е нулева, лицето и ръцете се мият едва едва, а има акне и запушени пори. Говорих, давах примери, обяснявах, но нищо не влиза в главата й. Самият факт, че съветите идват от мен, я кара да ги отхвърля автоматично. Гледам да не „намилам“ много, да не ставам досадна, дебна да е в настроение и да й се говори. В училище също се усети, стана нормално да получи 4-ка, че дори и 3-ка. Не знам хормони ли са, период ли е,ще отмине ли, но ми е много трудно да се нагодя към новата фаза от развитието й. А, цикълът й дойде, беше много горда от този факт, справи се добре с превръзките и хигиената. 
Затвърждаваш убеждението ми, че предпубертета е за да свикнем ние, родителите, с предстоящите проблеми, а не за децата 
Писала съм в тази тема преди няколко месеца, сега пак се включвам, за да кажа, че ситуацията около моята девойка коренно се промени и не мога да повярвам, че съм я описала като “старателна“ и “кротка“ Значи, всичко се промени за няма и 3-4 месеца, все едно някой ми смени дъщерята!!! Отговаряне, нерви, раздразнение, мързел, инертност...направо в чудо съм се видяла! Всичко й е тъпо, всичко е гадост и скука. Хигиената е нулева, лицето и ръцете се мият едва едва, а има акне и запушени пори. Говорих, давах примери, обяснявах, но нищо не влиза в главата й. Самият факт, че съветите идват от мен, я кара да ги отхвърля автоматично. Гледам да не „намилам“ много, да не ставам досадна, дебна да е в настроение и да й се говори. В училище също се усети, стана нормално да получи 4-ка, че дори и 3-ка. Не знам хормони ли са, период ли е,ще отмине ли, но ми е много трудно да се нагодя към новата фаза от развитието й. А, цикълът й дойде, беше много горда от този факт, справи се добре с превръзките и хигиената.
Значи, всичко се промени за няма и 3-4 месеца, все едно някой ми смени дъщерята!!! Отговаряне, нерви, раздразнение, мързел, инертност...направо в чудо съм се видяла! Всичко й е тъпо, всичко е гадост и скука. Хигиената е нулева, лицето и ръцете се мият едва едва, а има акне и запушени пори. Говорих, давах примери, обяснявах, но нищо не влиза в главата й. Самият факт, че съветите идват от мен, я кара да ги отхвърля автоматично. Гледам да не „намилам“ много, да не ставам досадна, дебна да е в настроение и да й се говори. В училище също се усети, стана нормално да получи 4-ка, че дори и 3-ка. Не знам хормони ли са, период ли е,ще отмине ли, но ми е много трудно да се нагодя към новата фаза от развитието й. А, цикълът й дойде, беше много горда от този факт, справи се добре с превръзките и хигиената. Сякаш аз съм го писала, само че за сина ми.
Вчера говорих с приятелка по телефона, децата са ни набори - момчета, 10г. и тя ми се оплака, че не може да си познае детето, от отличник и съвестен в училище и с домашни я викнали да и кажат , че е редовно неподготвен и има лошо поведение със съучениците. Майката е в недоумение и аз съм изненадана също, какво ли ме чака и мен 
Изтрещяват децата - през последната учебна година момчетата в класа на сина ми (12-годишни) сякаш се редуват - нормално уж дете изведнъж започва да псува, да отговаря на учителите, дори на бой налита. После вземе, че се кротне, докато не дойде ред на някое друго. Сигурно търпение му е майката...
нормално уж дете изведнъж започва да псува, да отговаря на учителите, дори на бой налита. После вземе, че се кротне, докато не дойде ред на някое друго. Сигурно търпение му е майката...
Най-после да открия сродни души във форумите. И така кратко представяне кака на 11г. и братче на 5г. Засега с малкия проблеми нямам, тъкмо го пусна "бебешкия пубертет", но каката, ах каката. Момичета просто е сбор от всичко написано от Вас. Как да намеря сили не знам. Намоменти имам чувството, че ще се избием такава нетърпимост. Най-голямата ми мъка, че се отказа от спорта. Цели 6 год. аз, баба й , дядо й висяхме по зали и стадиони. Тренираше спортна гимнастика, републиканска и вице републиканска шампионка е на страната в съответната възраст, още един куп медали от наши и международни състезания и всичко ей така с лека ръка край 
и аз не мога и не мога все още да се примиря с това. Мисля си, че първо аз трябва да се помиря със себе си, за да мога да бъда по търпелива с нея. Дето се казва душата ме боли ама мен кой ме пита. Иначе за четенето няма начин нищо не чете, една Виолета се гледа нон стоп, от която често казано ми се повдига. Иначе завърши с пълно 6 4-ти клас и ми заяви е "...какво повече искаш"... и аз взех да се питам същото. В крайна сметка си казвам дай боже де е здрава, другото ще се нареди.
и аз не мога и не мога все още да се примиря с това. Мисля си, че първо аз трябва да се помиря със себе си, за да мога да бъда по търпелива с нея. Дето се казва душата ме боли ама мен кой ме пита. Иначе за четенето няма начин нищо не чете, една Виолета се гледа нон стоп, от която често казано ми се повдига. Иначе завърши с пълно 6 4-ти клас и ми заяви е "...какво повече искаш"... и аз взех да се питам същото. В крайна сметка си казвам дай боже де е здрава, другото ще се нареди. 
Това със спорта и при нас се случва, /моя е на 10/. Три години тренира, тази е четвъртата и като рече, че неискал, как съм могла да го запиша изобщо.. 
При положение, че ходеше с желание и му върви добре, реших, че съм го насочила в правилната посока. Но от тази година, го обзе някакъв страшен мързел, пропуснахме доста тренировки, но точно преди изпита,който се държи в този спорт, реши че няма повече да ходи. 
То не бяха разговори, обяснения, колко е добре за него да потренира още 2-3-4 години, да достигне доволно ниво, че му е за цял живот и ще му бъде от полза и т.н. Накрая при нас решаваща роля изигра един филм, който отдавна исках да гледа, отнася се за горе долу същия спорт, нагледно видя примери, които в разговорите ни му давах. След като изгледа филма, беше доста надъхан, дет се вика събуди се 
. Взе си изпита, ходеше на по две тренировки дневно преди това и след изпита отсече:"Продължавам!". Е олекна ми честно.....Общо взето при нас мързела пречи, предпочита да си виси на "компа", а не да си прекъсва разговорите с приятелчета и игричките, за да ходи да се поизпоти. Заявих му също така, че прекъсне ли тренировките, моментално се сбогува с "компа" и всичките си техники, и че няма да позволя да стои вкъщи и да стане плондир от седене и похапване пред монитора, понеже и един апетит му се беше отворил.....
При положение, че ходеше с желание и му върви добре, реших, че съм го насочила в правилната посока. Но от тази година, го обзе някакъв страшен мързел, пропуснахме доста тренировки, но точно преди изпита,който се държи в този спорт, реши че няма повече да ходи. То не бяха разговори, обяснения, колко е добре за него да потренира още 2-3-4 години, да достигне доволно ниво, че му е за цял живот и ще му бъде от полза и т.н. Накрая при нас решаваща роля изигра един филм, който отдавна исках да гледа, отнася се за горе долу същия спорт, нагледно видя примери, които в разговорите ни му давах. След като изгледа филма, беше доста надъхан, дет се вика събуди се . Взе си изпита, ходеше на по две тренировки дневно преди това и след изпита отсече:"Продължавам!". Е олекна ми честно.....Общо взето при нас мързела пречи, предпочита да си виси на "компа", а не да си прекъсва разговорите с приятелчета и игричките, за да ходи да се поизпоти. Заявих му също така, че прекъсне ли тренировките, моментално се сбогува с "компа" и всичките си техники, и че няма да позволя да стои вкъщи и да стане плондир от седене и похапване пред монитора, понеже и един апетит му се беше отворил.....
mamaEli, попитай с какво ще замести гимнастиката, висене пред тв. и компютър само не одобрявам и ограничавам, има доволно други занимания. Ако го оставя той (10г)нищо друго няма да прави. Също не разрешавам през седмицата да се играят игри. За сега овладявам нещата, ще видим как ще продължим.
Компютърните игри са в петък, събота и неделя и са ограничени по време. Телевизията никога не е била проблем при нас, затова е позволена. Апетитът също е страхотен, главата му постоянно е в шкафовете и хладилника.
И аз се удивлявам как децата зарязват с лекота занимания, в които са добри. На възрастните ни се струва, че това е похабяване на талант и усилия, но вероятно опитването на нови неща също е важно за израстването. Отдавна казахме сбогом на тениса и хора, сега на мода е футболът, но и това сигурно ще е до време.
И аз се удивлявам как децата зарязват с лекота занимания, в които са добри. На възрастните ни се струва, че това е похабяване на талант и усилия, но вероятно опитването на нови неща също е важно за израстването. Отдавна казахме сбогом на тениса и хора, сега на мода е футболът, но и това сигурно ще е до време.