Пред пубертет ( Tanner stage) и как да подготвим децата? -1

 А, това пък е другото, дето ме вбесява. Изобщо не ще да вземе акъл или да се научи нещо - ако се опитваш нещо да му обясниш,  реагира с най отегчен тон  и извъртане на очите. Абе истинска карикатура.
 Лятото мислехме да я водим на екскурзия по разни хубави исторически места, но се чудя как ще изтърпим компанията на отегчен негативист.

И моят син вече е в тази фаза, като неща, които много е харесвал изведнъж станаха тъпи и скучни.
Много не смее да отговаря и да се цупи, но периодично изпада в някакви настроения, които и сам не може да обясни на какво се дължат.
Външни промени още няма, но в характера ми стига

Моя роднина практикува почивка по време на почивка от пубертетите в дома си.
Тя е с три деца и след началния пубертет на първото беше установила, че има една възраст, в която за децата било препоръчително да не бъдат дразнени, отегчавани, присламчвани в компания и пр. И винаги, когато имаше възможност, да речем при уикенд извън града, даваше възможност на пуберите да не идват.

"Скукаааа" вече често се чува и у дома.И телевизора е вечно включен/много се изнервям/.
Аз като малка също много обичах нашите да идат някъде и да ме оставят сама,но със сигурност съм била поне на 11-12 г.

Ами изключи го

Изключвам го,но след малко пак е включен.Нищо че не гледа...ей така за фон.Тук аз съм виновна.Трябваше от малка да въведа ограничение.Сега само се нервим и двете.

Оххххх!!!!
И при нас е така,но към фона е добавен и телефон в ръцете.Ако батерията е паднала,вдясно е разположен таблет,да и е под ръка,да не става момата и да не изпусне чата.
Вдигнала съм ръце,обяснения,примери,молби,наказания,заплахи......нищо не помага при нас.

  happy mama,за моето дете ли говориш?Телефона и таблета не съм ги споменавала-там са,а лаптопа е на една ръка разстояние.
Няма да си кривя душата обаче и да не спомена,че и с други неща се занимава.Все още обича да рисува,изрязва,лепи,плете ластички............само книги не чете,но обича списания.

Привет, привет и от нашия пубертет /10г./....
Чудех се защо не пише никой по темата, мислех си че вашите са мн послушни и няма от какво да се оплачете, та викам я по добре да си трая с моя дзвер...
  Какво ново да ви кажа....ужасен е....не му пука за нищо, освен за "компа" и да има нещо за ядене...апетита му се е засилил. С голяма мъка го вдигам да ходи на тренировки, мързи го та две не вижда...Мързи го да се  преоблича, къпе,обува, събува...всичко.Като се прибере започва да се съблича от горе на долу, обувките последни и застава пред огледалото и си пее песни на Криско. Дай му Криско, перчема да е вирнат и не го закачай. Пред баща си е супер примерен, гласеца му не се чува, но двамата ли сме, устата му е по голяма от мойта, а речника му богааат.....Пъпки, черни точки, ужас просто...Чудя се какви гелове за лице да му взимам. Търкаме чат пат със сода за хляб, мажа с масло от чаено дърво....поне не ги пипа. Косъма......там долу, вече не е самичък, има си другарчета . Та това е май за което се сещам на първо четене. Ядосва ме ме много, устата ме е заболяла да повтарям едно и също, резултат никакъв.

Защо го допускаш?

Защото при мама номера минава...

При нас някои номера минават на мама, други на тате. Аз например повече го юркам да остави технологичните даджи, а баща му - не. За мен е четенето, с баща си спортува, плува и т.н., но никога когато единият скастри синковеца, другият родител няма право на отмяна.
Кривите настроения Калоян ги раздава на всички без изключение, но тези дни е по-приятно дете без цупене може би защото си почина предишните 4 дни 

Хаха мн интересен въпрос...така както го задаваш звучи, сякаш седя и си мълча мирно и тихо...Сякаш не говоря, не викам, не наказвам и прочие възпитателни дейности...От баща си има по голям респект и страх предполагам, въпреки че той повече му позволява отколкото да забранява. Но на мен ми отговаря, мързи го, оттам аз си повтарям, потретвам, повиквам и ей така. Няма как да пресъздаде човек ситуациите в дома си и в отношенията, немога да се обяснявам кое, как, защо и т.н. Споделям минусите в характера му на тези години, промяната в поведението му и емоциите. Но пък мога  и много да го хваля и да описвам хубавите му качества, но все пак темата не е за "моето детенце е цветенце"...нали? Изобщо може да се говори мн по този въпрос, какво всъщност не  допускаме, но въпреки това се случва.

Кратките и ясни изречения, без намилане, опяване и т.н. дават много по-добър ефект. Спокоен, категоричен и изискващ тон. Вместо "Виж си стаята, каква е разхвърляна, защо си такъв, постоянно те мързи....", което нито се чува, нито се отразява, по-добре действа: "Стаята трябва да се подреди днес.", при неизпълнение само "Стаята!!!" и насочваш детето към мястото на действие. Следи се за моментното изпълнение на задълженията и се изисква до изпълняването им.
Малко правила, малко изисквания, но ясни, категорични, последователни. При моята хормонално тръшната голяма дъщеря това определено работи доста добре, поне засега. Обратното поведение води до запушени уши, отбой, изпуснати нерви, незаинтересованост и т.н. и определено само влошава нещата.
Иначе и у нас децата имат по-голям респект от баща си. За мен това е нормално.
Определено след корекция на моето поведение към по-спокойно, по-изслушващо и откликващо, предвид нарасналите нужди от "лудостта" на възрастта, нещата се получават по-добре. Научих се също да отминавам разни тръшкания, които са абсолютно измислени и безпочвени, но много пилят нерви. Реагирам с внимание, кратко обяснение, прегръдка, след което излизам от стаята и повече не коментирам. Това дава добри резултати, по-добри от постоянното вербално утешаване и от безконечните обяснения, че нищо не е станало, че няма нужда да се реве за глупости и т.н.
Просташко поведение не търпя и санционирам на момента. Оправдание за него няма, включително за неуважение, незачитане, отговаряне, издаване на заповеди с крещящ тон и отношение като към слуга и т.н.
С електронните джаджи нито се прекалява, нито има пристрастяване. Телевизия се гледа умерено, засега има отговорно отношение към училищните задължения (знае, че последствията са си за нея и отговорността е изцяло нейна. Не моля, не напомням, не следя като полицай за учене и домашни. Ако поиска помощ, сподели, винаги съм насреща обаче.)

Чудесно написано, yulinga  ще се възползвам от съветите ти. И аз се усещам на моменти, че е безсмислено да говоря дълго, особено когато дъщеря ми е афектирана - ни чува, ни приема, само отговаря "да, бе" в смисъл на отрицание. Трябва да се изчака да се успокои, да дойде в "подходящото настроение", за да има чуваемост и разбиране.
Другото, което ме изнервя напоследък е "чакай малко" или "ей сега"/напр. като я напомням да си приготви раницата за училище/ и така поне докато кажа 5 пъти Все още трябва непрекъснато да я подсещам - и за миене/ на ръце, зъби/, и за преобличане и  за какво ли още не....На 8 год. е.