Колко от вас родиха с епизиотомия

само първия път

при мен беше доста неприятно самото шиене,по-гадно от самото раждане.след месец ,обаче всичко бе неприятен спомен

 Мен ме накараха да подпиша, че съм съгласна да ми направят епизиотомия, когато ме приемаха в болницата. Т.е, че ще ми бъде направена такава при всички случаи. Естествено съгласието никой насила няма да ти вземе. Мислех, че това е нормалната процедура.

Аз родих с епизотомия, но не виждам нищо странно в това, особено когато се раждат големи бебета. Не усетих нищо, докато раждах, но когато ме шиха, беше неприятно. Не толкова болка, колкото гадно усещане. Докторът беше много опитен и ме заши идеално, въпреки че са доста шевове.

Епизиотомията се прави, за да се избегне евентуално разкъсване в нежелана посока (примерно към ануса и т.н.), когато има опасност от разкъсване. При първото ми раждане ми правиха епизиотомия и ми беше по-лесно в сравнение с второто, болеше ме по-малко при сядане и ходене по нужда, При второто ми раждане, се разцепих - тогава много ме болеше в продължение на 1 седмица не само при сядане, а постоянно.

На мен ми направиха епизиотомия и при двете раждания.При първото имах и много вътрешни шевове,за разлика от второто.Бебенцата ми не са били големи-Анджела(1997г.)3.350кг.,а Никола(2005г)3.200кг.Мисля си,че при второто раждане можеше да се избегне епизиотомията.

И аз в отбора Не усетих нито рязането,нито шевовете,но бях с епидурална.Няколко дни сядах на една страна и това беше.

Аз също, заради твърде голяма глава на бебо. Изобщо не ме притеснява епизиотомията, все ми е едно дали и на следващото раждане ще ми направят 
На четвъртия ден бях забравила за шевовете, сядах си съвсем нормално, а около месец по-късно накарх мъжо да инспектира внимателно дали има белези - нямаше и следа от шева 
Но може би все пак има значение кой те реже и шие 

Аз също бях с епизиотомия. От срязването не усетих почти нищо. Само леко щипване. После за зашиването май бях в несвяст, защото последния ми спомен след като излезе Мая от мен беше че ЩЕ ме зашиват, а следващия вече бях в коридора и щяха да ме настаняват в стая.... Момичета не мисля че трябва да се притенсявате за тези неща...  Минава и заминава....
Докато раждах си мислех :"Това, дето всички ми гогворят, че се забравя, са пълни глупости! Такова нещо не се забравя!" Е точно след 2 седмици, когато нямах и помен от конците и си седях нормално и не усещах никакъв дискомфорт си мислех :"е добре де... неможе да е било толкова страшно... май си вьобразявам..." всичко минава и заминава, а накрая ти остава едно сладко малко същество!, копето когато го погледнеш и през ум не ти минават всички тези гадости...

И аз родих с епизиотомия и не усетих когато ме шиха (заради епидуралната), в началото понаболяваше, но след 2 седмици вече не я усещах.

Denit, гласувах с третата опция, но си позволявам няколко препоръки към анкетата, за да може наистина да се направи някаква статистика.
-> По-добре я пусни да е само за първото раждане, или пусни отделна анкета за последващите раждания.
-> "Наложи" е доста неясна формулировка - нали се сещаш, че според лекарите винаги се налага... Точно затова беше и спорът в предишната тема... По-добре го смени с "Направиха ли ви епизиотомия".
-> Пак за статистиката трябва да има отговори "Не, родих планирано секцио" и "Не, родих секцио по спешност".
Ами това е от мен.

и аз родих с епизиотомия,въобще и не усетих че ме цепва,но после при самото шиене е малко неприятно,може би първата седмица беше малко кофти за сядане,но след това всичко си беше както преди.около месец след това нямаше и следа от шевове.желая ти леко бременеене и  раждане!

И аз съм от групата с епизотомия.Докато бях бременна ми се струваше най-страшното нещо. На практика нищо не усетих,бях с епидорална анастезия.Естествено близо месец не можех да си седна на д-то. То, май на всички правят епизиотомия

Ехеее, браво!!... Всички с епизиотомия!

Все се надявах, че ще ми се размине, ама като гледам, явно всички доктори са й фенове.

Аз родих без упойки, без разкъсвания и без епизиотомия. Нормално раждане без нито един шев, нищо.
Такова раждане което искам да пожелая  на всички вас бъдещи мами

И аз ще се включа в отбора.
Самата епизиотомия не я усетих,а и ми биха упойка ,не ме притесни и шиенето,(по това време даже говорих по телефона)което беше с местна упойка,но следващите 10 дни страшно много ме "опъваше",а когато трябваше да отида до тоалетна,направо ми се ревеше - особенно първият път след като родих.
След това лекаря ми обясни,че епизиотомията в моят случай е била задължителна.

И аз се включвам.И при мен беше наложителна.Не я усетих.Шиенето след нея също.Докторът ми ме пита каква упойка искам.Заши ме много майсторски и след това нямах проблеми.

От тези препоръки за анкета-Не,родих секцио по спешност.

Моля ви не ми се смейте,ама кое точно е епизитиомия?

И двата пъти родих с епизиотомия. Вторият път, като ме приемаха в Шейново, подписах декларация, че съм съгласна да ми правят епизиотомия при всички положения. Мисля, че такава декларация подписват всички, които ги приемат за раждане в Шейново.

Alabala,за теб:http://www.worldnn.com/serv/Document?Action=show&DocID=1542417684

Ако мога и аз да кажа,незнам дали анкетата е само за България.
Родих с епизиотомия,беба се роди голяма,дълга и с голяма глава.Акушерката каза,много съжалявам,но налага се(бях й казала да се въздържа от подобни намерения)Вси4ко беше направено пове4е от перфектно,но аз все си мисля,4е бях за секцио.Бях с епидурал,4увствах се неприятно,ниЩо пове4е.

Същото, само дето имах два вътрешни шева на кръвоносен съд. Може би се разминах с епизиотомията, понеже д-ра реши че няма нужда да присъства на раждането, пък и бебо беше малък 2.550кг. Е акушерките, слава Богу си знаеха работата  , за което съм им много благодарна.

и при мен се наложи епизотомия не се усеща  а ме шиха с пълна упойка и не усетих нищо че съм чувала с месна било по-болезнено и след месец всичко наистина е само спомен

i na men mi napraviha epiziotomia v 6einovo- ne usetih koga me otrjazaha, dokato me 6iha su6o ne me bolja, za6oto mi slogiha upoika, no posle polu4ih otok i ne mogeh da si sedna 10 dni na dupeto+ tova pih antibiotik, sega ve4e ni6o mi njama, nadjavam se lekarite da znajat koga naistina se nalaga i pone da ne sa me rjazali naprazno

Така като чета, май съм от късметлийките, или просто съм "заложила" за добър доктор!
Без епизиотомия, без разкъсвания, без шевове.
Познавам още 2 майки, родили при моя доктор - същото, без значение от размера на бебето!
само мога да кажа - д-р Гърчев   

Струва ми се, че тази работа зависи от възгледите на акушерката, колкото и да не ми с иска да е така.
По книжките ужким пише, че ако се прави масаж на перинеума, ако внимателно се разтягат меките тъкани, ако родилката задължи напъна (с издишване или с изкрещяване - това се е практикувало в старата школа- ако крещи, не може да напъва силно), бебето излиза постепенно, а акушерката смъква околните тъкани по главата му, както се съблича тясна тениска. Тогава се минава без епизиотомия.
На практика предпочитат да резнат, защото не са сигурни дали меките тъкани ще се разтегнат достатъчно, а правилен разрез се шие много по-добре от много неравни разкъсвания. Други пък смятат, че при първескини рязането е задължително.
И мен този въпрос много ме тормозеше и изчетох какво ли не, вкл. учебници за акушерки.
Като личен опит мога да кажа, че е важно родилката да е спокойна,  за да са по-отпуснати тъканите, да не се стяга, когато тръгне да излиза бебето.
В много от разказите за раждане се премълчава нещо, което е доста важно. При слизане на бебето по родовите пътища се усеща същото, като при позив за ходене по голяма нужда. Това е, защото бебето много силно натиска същите нервни окончания. Голяма част от родилките при това усещане се стягат, притеснени да не се изходят насред раждане, а всъщност така пречат на бебето да излиза и стягат точно онези мускули, които би трябвало да отпуснат. И когато акушерката опитва да разтегне перинеума, и мамата се опитва да го стегне волево, тя все едно си поръчва епизиотомия...
Има и случаи, в които е трудно да се избегне - при седалищно раждане, при едро бебе, при неправилно положение на ръчичка и тн.
Та, това, което бих казала на всички майки е, че могат да си помогнат, като волево се отпуснат, както когато отиват в тоалетната, няма да се "изложат" пред екипа, а само ще улеснят раждането. Акушерката следи как вырви раждането, тя дава напътствия - дишай, напъвай, не дишай... При първото раждане ми запушиха носа нарочно, точно за да се намали напъна, ако не знаех защо го правят, щях да се шашна, щото без предупреждение е меко казано кофти...
За анкетата - 2 деца, нормално родени, без епизиотомия, без упойка, първото 2,900 кг 48 см, малко вътрешни шевове, второто - 3,850 53 см, само 2 вътрешни шева.

На мен не са ми правили,нямаше време-аз
родих 10 минути след прекрачването прага
на болницата и не успях нищо да подпиша

Ааа, не е вярно. При мен решиха, че няма нужда и не са ми правили.
Само че малко по-късно леко оплесках нещата и се разкъсах, така че все пак имам 2 външни шевчета за спомен.

Аз също бях с епизотомия.

Доволна съм, нямах проблеми след това.

Направиха ми, да, просто Борко беше лицево разположен и нямаше как. После пък плацентата не искаше да излиза и за да я извадят ми сложиха пълна упойка, та когато излязох от нея вече бях зашита

Е само аз ли не съм била с епизиотомия.
Имах разкъсвания, от двете страни, но ми ги зашиха и сега дори не си личи, че са ме шили. Имаше едно момиче с мен в болницата което беше с епизиотомия, и знам, че я бяха рязъли към дупето, горката освен, че не можеше да сяда, не можеше и по нужда да ходи, особено по голяма. Не че аз можех да сядам, но имаше 1 положение в което болката беше по търпима, при нея такова положение липсваше.

И аз родих с епизиотомия.
Въпреки разреза обаче ,дъщеричката ми се роди с пукната ключица. Не знам защо не са го направили по-голям/след като се е наложило да правят/,имах 3 външни шева. Бях с упойка и чух само когато доктора каза "разрез" ,шиенето не го усетих. Некомфортно ми беше първите 4 дена, след това не чувствах нищо.

И аз родих с епизиотомия.
Въпреки разреза обаче ,дъщеричката ми се роди с пукната ключица. Не знам защо не са го направили по-голям/след като се е наложило да правят/,имах 3 външни шева. Бях с упойка и чух само когато доктора каза "разрез" ,шиенето не го усетих. Некомфортно ми беше първите 4 дена, след това не чувствах нищо.

Аз също родих с епизиотомия,т.к се налагаше форцепс.Усетих болка,но мисля,4е не беше от епизиотомията,а от самия форцепс и малко при шиенето.След една седмица паднаха конците,а сега вече и белег не личи от зашиването.за съжаление малко са майките,които се разминават без нея при първо раждане.Най-важно е спокойствието.Бъдещи майки-доверете се на екипа и успешно раждане.

Първото и второто родих без шевове, но при третото доктора ми я направи най-изненадващо. Обясни, че това прави раждането за детето по-леко, а при майката спестява разкъсванията. При него просто си беше практика.

И аз съм с епизиотомия .Малко е неприятничко шиенето и сядането после(като махнат конците е невероятно облекчение ) Надявам се сега да се спася от нова .

Благодаря ти много 
Аз все си мислех,че е някакъв вид упойка

A на мен пък ми се наложи да ми правят перинеотомия коет си е почти същото само че към посока на ануса, мина замина за две седмици и нещо ама шиенето беше гадно. За всички бъдещти мами купете си смрадлика в големи количества няма да ви остане

И при мен се наложи.
Май-май при първо раждане не се разминава без.

И двата пъти родих с епизиотомия и не виждам нещо страшно в това 

И аз съм с епизиотомия, в момента не усетих нищо /без упойка/, обаче после си боли доста, дни наред не можех да си седна на д-то 
Да живее смрадликата, с нея се оправих за няколко дена 

първия пър родих нормално  с епизиотомия, вторият беше секцио

Само 1-ят път родих с епизиотомия,много си ме болеше,поне 20 дни не можех да си седна на задника.Бях казала,че второто ще го раждам секцио,ноооо размислих и си родих пак нормално и без епизиотомия.Забравя се!

Аз също колкото повече истории чувам, все повече се убеждавам, че е така. Страшно зависи от екипа, който води раждането. Аз попаднах на страхотна акушерка, която имаше доста опит и прецени, че мога да мина без рязане. И без това раждането беше достатъчно травматично, поне това си го спестих. Така че за протокола: нормално раждане, без епизиотомия и без шевове. Ох, дано и другия път като тръгна да раждам да мине така. Пожелавам го и на другите майчета.

Родих с епизиотомия,но  не мога да кажа че съм я усетила,защото вниманието ми беше насочено изцяло към бебчо.Имам смътни спомени ,че ми сложиха пълна упойка и след това са ме шили,но не знам колко шева са ми направили-докторката не ми каза,а и аз не настоявах.
Не мисля ,че е болка,която неможе да се изтрае,така ,че няма страшно!Неприятностите са в първите няколко дни-свързани са основно със сядането и ходенето по-голяма нужда,но със малко хомеопатия/стафизагрия/ и смрадлика-на 4-5ден вече няма проблеми.
Предполагам,че ще ми се наложи и при второто раждане,но това ни най-малко не ме притеснява.

И аз родих първо дете с епизиотомия. Не ме болеше като ме резнаха, нито като ме шиха с местна упойка. Три - четири дни ме опъваше, но след седмица вече бях добре. Също като firebird докато бях бременна много се притеснявах от епизиотомията, прочетох множество статии, мнения на други мами, но след като ми я направиха видях, че не е толкова страшно. Това е едно от нещата свързани с раждането, за което съм се притеснявала излишно. Просто всичко минава и се забравя и единственото важно нещо е да си гушнеш живо и здраво бебенце

Кръцнаха ме, защото бебчо си беше едричък , но нищо не усетих, бях с епидурална и спинална упойки, че мен една ме не хваща
А преди да ме зашият, ме приспаха, абсолютно нищо не усетих. После гадничко беше, ама минава - малко повече смрадлика, аз Вишневски и така

И аз бях с епизотомия. Не съм я усетила много, защото другото беше по-важно. После не съм разбрала когато са ме шили, защото се наложи да ми слагат пълна упойка след раждането. После само шевовете ме дърпаха яко, но и това минава. Сега и спомен няма от това.

Аз - да. Нямаше кой-знае каква болка или дискомфорт, но чак месец по-късно успях да си седна на задника.  Никога няма да забравя как кърмех права в болницата... никаква друга поза не ми беше възможна...

Наложи се епизиотомия, защото Жожко се роди 4,100 кг с огромна глава - мъчиха ме 40 минути на магарето без успех - две акушерки скачаха на корема ми пак без успех и в момента в който ме "кръцнаха" Жожо излезе.

Доста дълго продължи възстановяването ми след раждането ама не съм наясно дали е заради тежкото раждане или заради епизиотомията - до 40-ия ден сядах много внимателно , за секс се престраших 3 месеца след раждането .

Шиенето не го усетих, защото ми сложиха упойка - усетих само началото ама беше нищо в сравнение с раждането...

Направиха ми, за което не съжалявам - така се избягват по-големи и неправилни разкъсвания. Освен това нищо не усетих, дори и шиенето /напръскаха ме с някакъв местен анастетик/.

Аз съм от късметлийките-размина ми се. Преди да излезе бебето ми сложиха местна упойка, ако случайно се наложи да ме цепят и аз усетих инжекцията, а представям си ако се беше наложило да ме ражат. Незнам как ми се размина, след като бебето се роди 3650гр. и с едната ръчичка напред.....