За Каките и Батковците?

  • 2 972
  • 20
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 502
Здравейте, имам 4год. син, който от самото начало знае за бебето. Подготвяхме го още когато правихме плановете. Сега е толкова ентусиазиран, че ще става Батко, че не спира да задава въпроси и да ми разглежда списанията "9 месеца", да търси бебето. Водихме го и на първия видеозон 12г.с. и не спираше да обяснява как бебето махало с ръчички. От известно време насам се опитва да се докопа до гърдите ми за да провери дали нямало мляко. Освен това когато стане на въпрос откъде ще извадят бебето (първото ми раждане беше секцио и му показах откаде ще дойде), той се натъжава и започва да не иска бебето, защото щели да ми отрежат корема и щяло да ме боли.

Как беше при вас?

# 1
  • Мнения: 7 831
Grinning  Grinning  Grinning  Много е любознателен, да ти е жив и здрав!
Ами ние не бяхме толкова обстоятелствени в обясненията, че Вики нямаше 2 години, но като ми порасна корема, обичаше да го гали и да говори на бебето, но като отидох да раждам и се прибрах после беше учуден къде ми е корема  Grinning .
Като се прибрахме с Дани, беше решил, че сме му донесли бебето като подарък играчка  Grinning , дърпаше му ушите за да показва колко са малки, бъркаше му в очите за да покаже, че ги има и т.н.  Grinning , но вие сте по-големи и изпълненията ще са други.
Сетих се, че аз по неволя също ходех на консултации в него, че нямаше на кого да го оставя и като легнех на леглото да ме гледат на видеозона и той плачеше в количката, че да не ми направят нещо, за да го улисам му давах телефона си. Един ден както ме преглеждат и телефона започна да звъни, аз го взех,беше мъжа ми и вика „Ззащо ме търсиш?” а аз му казвам "Не съм звъняла" и веднага поглеждам съкровището, и се сещам, че Вики е отключил някак телефона и е успял да избере последния номер, с който съм говорила  Grinning  Grinning , добре, че не беше на сестра ми, че щеше добра сметка, да ми спретне  Grinning .
Лека бременност и раждане

# 2
  • Мнения: 8 769
Както виждаш от лентичката по-долу, ние сме малки и все още ми се струва не осъзнаваме инфото. Радваме се, като кажем, че имаме бебе в корема на мама, дори сама идва и започва да ми целува корема и да го гали......повтаря с голяма радост и умиление "бебе, бебе"....но едва ли смила всичко в мозъчето си..... Grinning

# 3
  • София
  • Мнения: 750
Здравейте,
дъщеря ми скоро ще стане на 5 години. Все още не съм й казала за бременността, на тя като че ли усеща и все подпитва за бебета - при разговорите ни е много ентусиазирана. Притеснявам се тъй като я забелязвам как ревнува ако има друго дете около нас, а дори и от кучето на свекърва ми ревнува и се опитва да се държи като него, за да може и тя да получава същото внимание /не че не й го отделяме достатъчно, но в такива моменти държи да е постоянно насочено към нея/.
Повече се притеснявам за разпределението на стаите като станем четирима. Доста отдавна тя спеше в нашата спалня, дори по едно време на нашето легло - с големи борби я отделихме, но тя все още страда - все разправя, че като порасне ще трябва да й подарим спалнята и там щяла да си спи. А сега като се роди бебчо ще го настаним в нашата стая и ме е страх че ще настане голяма война или пък просто тя ще страда и ще ревнува още по-силно.
Страх ме е тази ревност да не се превърне и в агресия.
Дайте съвет - при вас как беше?

# 4
  • Мнения: 7 831
Цитат на: Asia
Дайте съвет - при вас как беше?


Ами не сложихме леглото на бебето при нас  Grinning . Оставихме го в детската стая, където му е мястото, и бебето там си спеше през деня, а нощем до 3-4 месеца (докато се хранеше нощем) спеше в количката, като на баткото казвахме, че спи в хола, а всъщност спеше в спалнята до мама  Embarassed . Много се притеснявах кога и как да ги събера да спят заедно, да не би бебето да буди баткото, за това винаги съм ги слягала да спят на обяд заедно и баткото бързо свикна и въобще не се буди от малкия, съседите през три етажа може да не спят, а Вики си кърти  Grinning  като къпан. Бебето също не се буди от баткото, които си ляга по-късно, а и понякога се буди нощем, че вече сме по-големи и го има и този момент.
Не се притеснявай излишно и не търси решение как да оставиш бебето да спи при вас по-дълго, а как да го преместиш по-рано при каката.
На приятелката ми каката въобще не позволи бебето да спи другаде освен при нея, вечер надаваше страшни крясъци и ревове и се принудиха от самото начало да сложат малкия при нея.
Другия вариант за които се сещам е всички вкупом да спите в една стая  Grinning , това също е решение, което съм срещала при познати.
Успех

# 5
  • София
  • Мнения: 750
И аз съм на мнение, че децата трябва да са в отделна стая. Просто не знам все още как ще реагира дъщеря ми затова се притеснявам. Според мен също бих ги оставила още отначалото в детската стая, но пък времето ще покаже.
Благодаря за съвета!

# 6
  • Мнения: 8 769
Цитат на: Asia
Повече се притеснявам за разпределението на стаите като станем четирима. Доста отдавна тя спеше в нашата спалня, дори по едно време на нашето легло - с големи борби я отделихме, но тя все още страда - все разправя, че като порасне ще трябва да й подарим спалнята и там щяла да си спи. А сега като се роди бебчо ще го настаним в нашата стая и ме е страх че ще настане голяма война или пък просто тя ще страда и ще ревнува още по-силно.
Страх ме е тази ревност да не се превърне и в агресия.
Дайте съвет - при вас как беше?

Вчера и аз се замислих над този проблем. Май ще трябва да спим 4-ма в една стая. Дребната още се буди нощем, понякога доста разстроена (кошмари ли сънува това дете, не знам) и иска да дойде да спи при нас. Веднага след като заспи я връщаме в нейното легло, но има вечери, когато това се повтаря по 5 пъти! Тогава капитулираме, и изкарава повече време при нас.... Sad  Неприятното е, че живеем на квартира, и няма физическа възможност да се отделим в отделна стая..... Cry

# 7
  • Мнения: 343
Здравейте,
Нашата щерка е на 6 години, а братчето се чака около Коледа, да е живот и здраве  Grinning
Елица беше така да се каже инициатор на мероприятието да си имаме второ дете. От миналата година започна да мрънка колко и е скучно, няма с кого да си играе в къщи, другите и приятелки как си имали братчета и сестрички и т.н. Когато с таткото решавахме да си имаме още едно дете, тя участва във разговорите, после участва в притесненията, че не става от първия, втория ... и тн опит Sad , а накрая, когато се получи, и се появиха 2те лентички на теста за бременност веднага и казахме. А тя беше толкова щастлива, че направо се разплака и започна да ме прегръща  Grinning незабравим момент беше!
Сега е по-различно положението! Wink
Миналата седмица беше с мен на преглед на видеозон. Докторът и показа на монитора бебето и беше много интересно до момента в който тя не попита какво е бебето и доктора каза, че е МОМЧЕ Ауууууу УЖАС Рев сълзи сополи ... щеше да бие доктора, въобще голям екшън!
И сега не го искаме и това е! Трябва да е сестричка, иначе ще го хвърляме!  Simple Smile
Опитваме се да и обясняваме и мисля че с времето ще свикне и ще приеме фактите, дори като се появи ще го обича много!
Това са нашите емоции за сега, по нататък ще стават все по-интересни! Grinning

# 8
  • Мнения: 485
Нашият батко е на 5г и половина,а бебо е на 2м.Аз от самото начало на бременността му казах ,че ще си имаме бебе.Беше подготвен психически ,че ще става батко и беше много щастлив.През цялото време гледаше как ми расте корема,целуваше го слагаше ръка да го рита бебо.Даже заедно се наложи да отидем до родилния дом и там ме оставиха с таткото.И аз се притеснявах ,че трябва да отстъпи креватчето на бебето и да спи сам ,мислех че ще ревнува,но всичко си дойде на мястото.. В момента вече спи на голямо легло със шарени чаршафи и много  самостоятелен и грижовен батко.

# 9
  • Мнения: 811
Здравейте,
Ние подходихме много внимателно. Разликата им е 5 години. Казахме на каката чак когато влязох в 5 месец. Знаехме със сигурност, че ще е момче и за рожденния й ден получи кукла бебе с пишка Simple Smile  Четохме заедно книжки за бебета /особено й хареса една с прекрасни илюстрации на Мари-Клод Незнамкоя/. Въвлякох я в бременноста - имам предвид, че бяхме бременни заедно и тя прие, че това е някакъв общ, семеен процес. През цялото време Дарина използваще множествено число - "когато отиваМе в болницата, родяваМе бебето" и т.н.
Имам прекрасни моменти след 7-мия месец - вечер лягам да си мажа корема, тя се кльопва до мен и почва да пее или бърбори, след няколко секунди бебето почва да рита и целия ми корем се тресеше. Убедена съм, че бебо реагираше на нейния глас, а тя съответно бе горда, че предизвиква такава реакция.
Не липсваха и комични случки:
Потупва корема ми и пита "Мамо, не може ли вместо бебе да си родяваме коте?"
Или пък след като обясних къде ще спи бебо, тя отиде до стаята си и ми каза "В моята стая няма детска стая!"

По-съществени проблеми възникнаха след раждането. Аз дори не ги осъзнавах извесно време. Дарина се отнася много добре с бебо, но почна да капризничи, около 2 месеца се пренесе да спи при нас, не искаше да се облича сама и пр.

В началото на лятото прочетох "Изкуството да бъдеш родител" и се впечатлих от раздела за детската ревност. Препоръчвам ви тази книга, поне на мен ми беше много полезна.

През юли ходихме само "ГОЛЕМИТЕ" на море. Там почна да се държи по-човешки. А сега през август си останах вкъщи почти 3 седмици. Положих много усилия да ги приобща към общи занимания /Емо направи 10 месеца, пълзи активно, бърбори и се мъчи да проходи/.

Стана доста дълго. После ще ви напиша за хитринките, които използвах.

# 10
  • Мнения: 6 206
Цитат на: Jenny
Миналата седмица беше с мен на преглед на видеозон. Докторът и показа на монитора бебето и беше много интересно до момента в който тя не попита какво е бебето и доктора каза, че е МОМЧЕ Ауууууу УЖАС Рев сълзи сополи ... щеше да бие доктора, въобще голям екшън!
И сега не го искаме и това е! Трябва да е сестричка, иначе ще го хвърляме!  Simple Smile
Опитваме се да и обясняваме и мисля че с времето ще свикне и ще приеме фактите, дори като се появи ще го обича много!
Това са нашите емоции за сега, по нататък ще стават все по-интересни! Grinning

При нас беше същата история-само че племенницата ми, която е 9 год., беше с мен на видеозона и като казаха момче беше едно сърдене и от 5-ия месец нататък докато родих почти не попита за бебето, докато брат й/4 год./ постянно ме следеше какво и колко ям, дали си почивам-да се чувствало добре бебето.Мила картинка Wink Обаче като родих каката  дойде в родилния дом и от момента, в който зърна Спасчо се започна "Ой, на кака бебето, на кака мушмолчето" и така без край. Сега постоянно разправя колко го обичала, как искала и тя такова бебе - забележете вече момче, въобще не се отваря дума за момиче - като ни няма звъни да чуе как е бебето, приспива го, пее му песни, въобще големи грижи. Мисълта ми е, че това отрицание на бебе момче е само временно. После няма да може да я отлепите от бебчето.

# 11
  • София
  • Мнения: 3 630
Синът ми Калоян е на 6 години и е безкрайно щастлив, че ще става батко. Мисля, че няма да имаме проблеми с разпределението на стаите, защото и сега когато поиска спи между нас. На мен не ми пречи, при положение, че се чувства сигурен и спи по цяла нощ без да се буди. Никога насила не е оставал сам да спи.
Освен това неговото желание е когато бебето се появи то да бъде в детската стая заедно с него. Но ще видим.
Аз лично предпочитам да отсъпя спалнята на мъжете, а аз да се преместя с бебока в детската. Живот и здраве ще ви кажа как е.

# 12
  • Мнения: 811
Продължение

На първо място приех за основа, че ВСИЧКИ каки или батковци ревнуват. Всичките ми действия през последните 2 месеца се базират на това. Т.е. не искам от Дарина да не ревнува, не й се карам ако обиди брат си или ако е недоволна от него.

А сега за хитринките.

- Емо е още малък и глупав. Дари почна да му казва "глупак", когато чупи дистанционното например. Аз не й противореча. Просто й предложих да му казваме Гуни /хем ние двете знаем какво иска да каже, хем никой друг не разбира/. Сега тя влага в "Гуни" колкото обида, толкова и любов, и второто е повече.
- Не я карам да играе с него, а да се забавлява. Вместо да й кажа "Покажи му книжката, за да мирува 5 минути" й предлагам "Защо не му покажем книжка и да видим колко смешно ще се ококори?"
- Научих я да му предлага интересни и безопасни предмети, когато играе. По този начин се стигна до съвмесно занимание /не точно обща игра/, без писъци "това е мое, не ти го давам" или бебешки крясъци.  Всяка майка използва факта, че вниманието на бебето може да бъде пренасочено лесно и се радвам, че и Дари използва вече този подход
- Винаги при повод подчертавам, че Дари е по-голяма и опитна и Емо трябва да я слуша. На Емо не му пука от тези изказвания /естествено/, но Дарина стана много отговорна за неговата безопасност.

Отстрани може да е странно, но се убедих, че подобни на пръв поглед дребни нещица за около месец промениха държанието и самочувствието на дъщеря ми.

# 13
  • Мнения: 811
Ще се опитам да сложа извадка от "Изкуството да бъдеш родител"


Ревността у децата
Сега бих искал да се спра на вечния проблем за ревността у детето или както ние, психолозите, я наричаме, „съперничеството между деца от един брак".
Всеки път, когато малко братче или сестриче се появи в семейството, детето ви реагира по определен начин. Изобщо не вярвам на майка, която ми казва: „Томи обикна сестра си още от първия ден", защото това е психологически невъзможно. Да направим заедно едно предположение. Представете си, че утре съпругът ви съобщи следната забавна новина: „Мила, другата седмица старата ми приятелка Роксана ще дойде да живее у нас. Аз, разбира се, все така те обичам. С теб ще бъдем заедно в понеделник, сряда и петък. Но вторник, четвъртък и събота ще бъда с нея. За неделята ще теглим жребий." На всичкото отгоре, когато тази съперница се настани у вас, вие откривате, че няма намерение и пръста си да мръдне, за да ви помогне в работата, че по цял ден безделничи, чете си списанията и се налива с разхладителни напитки. Какви чувства ще изпитвате към нея? Несъмнено ще си умирате от яд! Е, детето в предучилищна възраст реагира горе-долу по същия начин на раждането на братче или сестриче. То се чувства ощетено, огорчено, то е направо вън от себе си.
Струва му се, че майка му го е изоставила, когато е влязла в болницата, за да роди новото дете. А веднъж прибрала се с новороденото, тя има твърде малко време да се занимава с по-голямото. Цялата се отдава на натрапника. Като капак роднините и приятелите, които идват вкъщи, до един се прехласват пред бебето, твърдят, че е много сладко и пренебрегват „големия" брат или "голямата" сестра. Да се учудваме ли тогава, че всяко дете изпитва враждебност към братчето или сестричето си? Невъзможно е да му попречите да я изпитва, но можете да я поприглушите. Необходимо е преди всичко навреме да съобщите на детето за раждането, за да не бъде то пълна изненада за него. Не става дума за девет месеца предварително, този период е твърде дълъг. Един месец стига. (То и без това ще разбере по-рано, като слуша разговорите около себе си.)
Ще помогнете на детето си да се освободи от чувствата си към новороденото и ако му подарите гумена кукла с пелени, люлка и ваничка. В зависимост от възрастта и пола си то ще поиска да се грижи за нея или да я бие, или ще изрази по друг начин отношението си към бебето чрез заместилата реалността кукла. Преди да отидете в болницата, скрийте някои малки подаръци из къщата. След това се обадете по телефона от болницата и му кажете, че за него има изненада. Така то няма да се чувства толкова изоставено. Ще усеща, че наистина мислите за него, макар да сте далеч. Като се приберете, опитайте и вие, и съпруга ви да не се суетите прекалено около новороденото и да не пренебрегвате по-голямото. Намерете време да му окажете внимание и да му засвидетелствате обичта си.
Обикновено детето в предучилищна възраст реагира на раждането на ново бебе по два начина. Най-напред то иска отново да се превърне в малко бебе. Това е защитен рефлекс, който ние всички използваме от време на време в моменти на изпитания. Тогава поведението ни става инфантилно. Повечето родители обаче правят точно обратното на онова, което трябва да се направи, когато детето им прояви желание да се върне назад. Те се опитват да му покажат предимствата на по-голямото дете. Само че то не забелязва тези мними предимства. Вижда само, че всичко, което се е постарало да научи - да се храни само или да не се напишква, е било, за да дойде сега това бебе и цялото семейство внимателно да гледа как мама му дава биберона или го преповива.
Все едно, че по-голямото дете си казва: „Хм! Може би ако се държа като бебе, ще накарам мама да ми задели малко от обичта и вниманието си!" И започва отново да се напишква, да настоява за биберон, или да иска да го гушкат и люлеят. Каква е обичайната реакция на родителите спрямо тази тактика? „Хайде сега, ти си голямо момче. Големите момчета не са правят на бебета!" Реакция, която още повече травматизира детето и го кара още по-силно да желае да се държи като бебе и да го глезят като бебе.
Как да постъпите? Дайте на детето възможност да се върне назад, ако му се иска. Когато се роди първият ми син, дъщеря ми беше на шест години. Очаквахме да започне да се държи като бебе и тя точно това направи. Поиска биберон, дадохме й и в продължение на четири-пет дни си пи колата или портокаловия сок от биберон. След това спонтанно заряза биберона, сякаш искаше да ни каже: „Добре де, вече нямам нужда от това. Май не е толкова забавно да си бебе и да пиеш от биберон!" Повторихме опита със сина ми, когато беше на шест години и се роди братчето му. Всеки път по-голямото дете „регресира" за известно време и се отказа от регрееията, щом задоволи краткия си порив към инфантилност.
По-голямото ви дете ще изпитва гняв и враждебност към новороденото. За съжаление повечето родители се опитват с разговори да го отклонят от тези му чувства. „Не говори така за братчето си, не е хубаво. Бъди добър с него, виж колко е сладък!" А вместо да правят това, те би следвало да го оставят да изрази гнева и ревността си. Това е един от случаите, в които е добре да се приложи отразяването на чувствата: „Ядосан си на Джени, смяташ, че мама я обича повече от теб." Може да се окаже полезно да попреувеличите и да споделите с по-голямото дете в какво упреквате бебето (в края на краищата не рискувате да го обидите, тъй като то още не разбира). Така по-голямото ще разбере, че не рискува нищо, ако си признае какво не харесва у бебето.
Ето как една майка описва реакциите на момченце на година и пет месеца при раждането на сестричката му.
Когато се прибирах вкъщи с Джени, Марк най-напред ме изгледа, сякаш съм чужд човек, а щом баща му я пое, за да я отнесе в колата, започна силно да плаче. Часове наред не се приближи до нея. Мислила си бях, че Марк може да ревнува, но смятах, че няма да е толкова явно или че ще е насочено срещу мен. Нищо подобно! При първия удобен случай той се отправи към бебето с каменно лице и се опита да го удари. Изглеждаше изпълнен с решимост да смаже тази злотворна топчица и заедно с това очевидно бе ужасно нещастен от жеста си. Разплака се и занарежда: „Не, не!" Без да спре да се приближава... Всичко се уреди седмица след прибирането ми. Преповивах Джени и Марк ме гледаше, сгушен в прегръдките на баба си. Джени издаде някакъв звук, който аз изимитирах, като казах на Марк: „Ама че глупости говори това бебе!" Внезапно Марк широко се усмихна и повтори: „Глупости!" Явно бе открил, че съм на негова страна, че двамата заедно се подиграваме на бебето. След това вече практически нямаше проблеми.
Трябва да се отбележи, че съперничеството между братя и сестри се проявява двупосочно, от по-голямото дете към по-малкото и обратно. То не може да се възпре, а само да се смекчи. Родителите все се питат защо децата им толкова се карат и бият, след като чудесно умеят да си играят мирно и тихо, "без разправии със съседското дете. Отговорът е, че съседчето не ги конкурира пред майка им.
Понякога всяко дете иска останалите деца в семейството да изчезнат, та само то да разполага с мама и татко. Какво можете да направите, за да приглушите чувството на ревност у децата ви? Опитайте се всеки ден да прекарвате известно време сами с всяко дете. Дайте му да разбере, че това е неговият миг и че никое друго дете не може да му го отнеме. Казвате, че няма кога? Майката на Джон Уесли, основателя на методистката църква, е имала единайсет деца и е намирала време да се уединява с всяко от тях всеки ден!
Друго средство за смекчаване на съперничеството и на пристъпите на ревност по време на пътуване и почивка е да вземете с вас някое приятелче на децата ви. Ще бъдете изненадани до каква степен присъствието му намалява напрежението и разправиите между братя и сестри.

# 14
  • Мнения: 4 242
Наш бати е на 13г, жив пубер вече, ама си е още дете  babyuu ! Та покрай реформите за раждането на сестричката си направи заявка да спи при нас Shocked Изненада от всякъде при положение че винаги е искал да е самостоятелен Listen , да видим до кога ще траят тия мераци породени от ревност според мен Thinking !Иначе е радостен от новото попълнение във фемилито! #Milti

Общи условия

Активация на акаунт