За книгите за възпитанието на децата ни!

аз в момента чета *изкуството да бъдеш родител* на додсън. много е хубава и написана  на достъпен език. струва 9лв, но можеш да я намериш и в интернет и да си я свалиш безплатно. потърси с търсачката, някой тук беше дал линк. книгата е страхотна, наистина си струва.

Аз също чета на Фицхю Додсън. Имам ги и 2те му, но "Как да приучим децата на дисциплина" още не съм я почнала. Днес си мислех за нея

Ето от тук може да си дръпнеш "Изкуството да бъдеш родител"

http://www.izvorite.com/downloud/kartoteka.htm

Благодаря, Devina! Ще си дръпна тази книга.
А някой от вас чел ли е книгите "Как да възпитаме прекрасни деца" и "365 дни за творчески игри" - незнам от кой автор бяха, но бяха написани от две жени съавторки.

Тези за които сте писали не съм ги чела, макар че тази на Додсън дето я има в нета съм си я свалила, но все не ми остава време да я прочета.
Тази, която четох и ми хареса се нарича "Позитивно възпитание". Написана е от авторски колектив и има няколко книги за различни възрастови групи. Аз съм чела тез за деца до 3г и за деца от предучилищна възраст.
На мен лично много ми харесаха и правя опити да се придържам към идеите на позитивното възпитание, но като ми изпуши главата и пак почвам по старите изпитани бойни пътеки

Не съм все още прочела цялата книга, но това което ме е интересувало и съм го прочела там ми е харесало "Как да научим децата на добри обноски" Има  и други книги, които съм прочела и от всяка съм взела по нещичко, чета и от бебешките списания в тях има добри материали.

"Аз възпитавам детето" на Лоранс Перну. Много полезна книга за възпитанието, храненето, физическото развитие, въпроси свързани със здравословното състояние, от раждането до предучилищна възраст. 

"Да възпиташ син" Джийни и Дон Елиъм
"ДА възпиташ дъщеря" Джийни и Дон Елиъм
"Изкуството да бъдеш родител"
"Детето, семейството, външният свят" Доналд Уиникот
"Игра и реалност" Доналд Уиникот
"Малкият тиранин" Жирина Прекоп
"Как да развиете самооценката на вашето детето"
"Когато родителите обичат прекалено"
"Какво те чака през първата година от живота на детето?"
"Какво те часка през втората и третата година от живота на детето?"

А, точно това и аз си мислех да напиша. Май само за първото се лъжем да го даваме по книга 

Имаше един такъв лаф - как една майка се грижи за децата си: Когато на първото биберонът падне тя 15 минути я изварява, на второто - измие я под течащата вода, а на третото - издуха я оттук-оттам и готово... Та и ние - първите ще ги гледаме по книга, а всяко следващо както глава ни учи /и опит!/

И аз действам по интуиция, само докато беше бебе четях като луда и даже се тръшках, че в едната книга пише едно, а в другата точно обратното 
Сега нямам и време да чета, камо ли да търся истината измежду различните автори 

Въпросите свързани с възпитанието на деца са ми били винаги интересни.

Отделно съм чела доста книги свързани с психологията - по едно време ми беше като хоби.
В резултат съм си изградила някаква представа как искам да възпитавам детето си още преди да се роди /горкото/.

В последствие леко мръднах във възгледите си /Не без влиянието на мъжът ми и на Ф. Додсън/ в полза на по-лежерното възпитание.

Честно казано каквото съм направила 'по книга' виждам, че е станало.

И аз четях доста книги, когато Ивчо се роди - за всеки месец от развитието му, какво да яде, колко трябва да наддава и др. такива. Сега, естествено, вече не се вълнувам какво яде и т.н., а как да се държа с него, така че да съм добра майка, какво да правя, че детето ми да не се комплексира, как да го наказвам /според мен без това неможе/, но така че да не го нараня. Не искам да съм съвършенна майка, пък и това едва ли е възможно, а майка която разбира детето си, която ще му даде най-добрия съвет, и която ще бъде най-добрият му приятел. Ей за това искам да чета!

Не чета такива книги. След като се напатих от няколко подобни творения, съм ги забранила. За малко да го уморя, горкото.
Сама си гледам детето, откакто съм го родила. Разчитам на интуицията си и на инстинкти, аз съм майка-животно. 

В една друга тема бях писала,че възпитанието е двустранен процес-ние учим децата ,но и те нас.Със своето поведение и отношение децата често сами ни показват какво е добро за тях,важно е да се вслушваме едни в други.Книгите ,които има вече в изобилие на пазара,не са някакви готови рецепти за отглежднето и възпитанието на децата,но в тях има много полезен споделен опит и според мен са необходими,дори само за да си "сверим"часовника.Ето някои от фаворитите ми:"Децата и ние"-Хаим Гинът;"Моето дете"-Ан Бакюс;"Децата-как да се отнасяме с тях"-Паркинсън ,Рустомжи;"Нека поговорим"-Пол Колман;"Детето-как да го обичаме истински"и Тийнейджърът-как да го обичаме истински"-д-рРос Кембъл;"Детето със силна воля"д-рДжеймз Добсън и още някои други,към които съм се обръщала винаги ,когато съм се чувствала безсилна и съм намирала верния път към детенце.Освен това винаги ми действат успокояващо-знам,че има и други"тихи луди",които са се сбъскали с моите проблеми преди мен.

Понякога усещам, че съм доста строга с детето ми. Страхувам се, че започвам да се държа с него като майка ми как се е държала с нас със сестра ми. Не искам да приличам на нея - и не че не ми е дала достатъчно, но някък си не съм я приемала като приятелка, не си е играла с нас, и не ни обръщала нужното ни внимание... Не я упреквам - все пак сама е отгледала двете си деца, без друга помощ. Едновременно с това е ходила на работа, грижила се е за дома. Ние със сестра ми сме тръгнали на ясли още на 10 месеца. И майка ми много ми е липсвала. Искам да съм по-добра майка от нея. Но сама немога да намеря верния път към детето си. Искам да ме обича това малко същество и да съм му нужна.

Мира,не се учудвай,че без да искаш повтаряш майка си -с всички е така в една или друга степен.Аз също не съм била близка с майка си,винаги съм се бунтувала срещу начина ,по който ме е възпитавала,а сега,без да се усетя ,повтарям така "омразните "ми методи на възпитание,даже се усещам понякога,че говоря с нейните думи.Неизбежно е ,винаги в живота повтаряме нечии модели на поведение,въпреки  усилията ни да не го правим.Повярвай,майка ти е правила най-доброто за теб и сестра ти или по-точно ,това,което тя е мислила,че е най-добро за дадения момент.

По-скоро повтаряме като модел семейството, в което сме живели. Съществува и другата възможност - създаваме семейство по вид точно обратното на това, в което сме живели. Несъзнателно е.

Начина да избягаме от това повторение, ако желаем разбира се, е да си изясним какво искаме и да следваме съответната линия на поведение.

От известно време забелязвам, че толкова започвам да приличам на майка ми, та чак се ужасявам. 

Докато детето ми беше по-малко, изчетох доста книги за възпитанието. Не приложих някакъв конкретен модел, но възприех много идеи и насоки. Всъщност прочитането на тези книги ми помогна  да систематизирам, обобщя и приложа това, което инстинктивно чувствах, че е правилно, но до този момент не бях убедена в него. Един вид книгите ми помогнаха да си "избистря картинката", като от тях взех само това, което ми хареса и съвпадна с разбиранията ми. Сега рядко чета, но когато имам проблем с Цвети отварям книгите за идеи /"Нека поговорим"/.
Относно моделите на поведение - почти всеки повтаря това, което е видял, но при себе си забелязвам и обратната тенденция - някои неща не само не повтарям, но и ги правя точно наобратното .
Сега виждам, че Иса ме е изпреварила и го е казала по-точно 

 
 
[/color]

много интересни книги сте написали, ще ги потърся, все още нямам нито една 

Аз чета  "Изкуството да бъдеш родител" на д-р Додсън и "Позитивното възпитание". Смятам, че чететнето на книги за възпитането е много полезно. За мен най-важно е да разбера защо детето ми постъпва по определен начин. Разбера ли го, ще мога да го възпитавам. Това мисля аз... Преди да родя четох книгата за бременността на Лоранс Перну. Четох за упражненията за дишане. Тогава колежките ми се смееха и ми викаха, че тогава няма да ми е до тия упражнения. Сега мога да кажа, че не е така. Не само, че приложих наученото, ами си спестих доста болка от раждането. Всичко това благодарение на тези упражнения. Смятам, че прочитайки някои книги сега ще мога да разбера дъщеря си. Както казва д-р Додсън родителят е детски психолог 24 часа в денонощието! Налага му се! Някои са добри, някои посредствени, а някои лоши психолози... Аз мисля, че е хубаво да научим да разбираме децата си с помощта на хора, които определено повече разбират и да бъдем добри психолози!

Абе и аз нямаше по книга да давам с второто обаче си ползвам книгата на Ан Бакюс. Нея я ползвах и с първото дете. Спок го отрекох напълно. Не ми допада подходът му. Тук открих една друга авторка Gina Ford. Има много издадени книги за отглеждане на бебето и детето.
Това което ме впечатли при нея беше, че тя никога не е имала свои деца! Била е квалифицирана нани и е отгледала и възпитала много чужди деца. Нейното обяснение, защо нанито се справя по-добре от родителите с възпитанието, е защото не влага емоции

Книгите за възпитание не са готварски рецепти, чиито мерки трябва да спазваме точно, заз да се получи вкусен сладкишът. Те само дават идеи и насоки. Освен това почти никога няма едиствено правилно решение на даден проблем. Общо взето колкото деца - толкова и работещи решения. Ако даден подход е изиграл добра роля при детето Х, изобщо няма гаранция, че няма да се случи обратното при детето У.
За това даже и да прочета/чуя идея, която ми изглежда гениална, когато я прилагам, гледам да наблюдавам дребоса и да следя за реакциите му. Връзката е двустранна.

Тъъъй, не казах нищо по-различно от горните момичета, ама аз обичам да се слушам, респ. чета като говоря/пиша  

Много отдавна ми се върти една идея, да си направим наша си, клубна база данни с test cases. Тема, в която всяка от нас да споделя - случи ми се това и това, реагирах така и така, резултатът беше този. А после други да дават нови идеи за подход към ситуацията и т.н. Не че почти всички теми не са за това, но понякога въпросът е толкова дребен, или пък нямаме някакви особени колебания и фактически няма за какво да пишем. Пък и когато са систематизирани на едно място и стегнато изложени, биха били по-четими.

Има една- "Мъдрата обич"- не помня автора, а разбрах че тиражът отдавне е изчерпан. Мисля, че ставаше въпрос за т.нар. привързано родителство, нещо което е близко до моите разбирания и ми се щеше да я прочета и да затвърдя представите си за възпитанието на децата. Ако някой попадне на нея- моля свиркайте тука.
Най- важно от всичко е да се оттърсим от съмненията си дали постъпваме правилно- правилно постъпваме, когато не даваме повод детето да долови съмненията ни в собствените ни сили. Мисля, че всеки родител, който е готов да се вслуша в детето си, в нуждите му, да му стане приятел и довериник- този родител е успял според мен. Онтосно себе си смятам, че има какво да се желае от мен, но смятам и че се справям достатъчно добре за сега. Времето ще покаже в крайна сметка. Ние мислим едно, но индивидуалността на детето може да мисли съвсем друго

http://www.pe-bg.com/book/?b=246&c=1 тук я има, но не съм регистрирана и не знам как става доставката.

"Нека поговорим..." на Пол Колман от поредицата "магията на успеха е.
Има доста интересни съвети
Но като цяло и аз действам по интуиция. Когато не съм сигурна- чета, и то много, за да събера колкото се може повече информация. Крайното ми решение(действие) винаги е нещо средно от натрупаната информация и моето лично усещане за нещата

И аз наскоро прочетох "Изкуството да бъдеш родител". Специални благодарности на Афродита, че ми я изпрати.   
Приложих доста успешно някои от съветите в книгата, засега имат ефект. Търся други подобни, ако може по интернет, че дори с разпечатването и подвързването ми излизат много по-евтино.

Ето на този адрес /скъжалявам, но не мога да го направя като връзка!!! / http://dhv.hit.bg/texts.htm  я има книгата на д-р Спок!

Ама то станало като връзка!!!

Мерси!!!   

И аз мисля по същия начин. За мен професионалният подход към възпитанието е изключително важен. С удоволствие се уча от книгите, посветени на това, защото обикновено те са написани от хора, които са професионални психолози, психотерапевти и възпитатели. Не съм се родила научена, но мога да се уча - ура!

А интуицията... Интуицията е нещо мнооого тънко. Всички сме малко или най-често много обременени от собственото си детство и от подхода на нашите родителите, те - на техните родители и т.н. Едип цар никому не прощава.  Рискът да нарека подсъзнателното повторение интуиция е прекалено голям за мен. Децата ни идват от бъдещето и носят новото със себе си. Повторенията могат да го "заглушат".
Не мога да съм съвършена и да не греша, но бих могла да се постарая да облекча максимално "Едиповата присъда".

Това са моите разсъждения, които ме насочват да избера читанческия подход  А ето и на какво наблягам най-вече:

1. "Мъдрата обич" (Smart Love) - Марта и Уилям Пийпър
2. "Raising your spirited child" - Mary Sheedy Kurcinka

Доналд Уиникът също не е за подценяване, но е по-труден за четене. Психиатър е все пак 



Ти що не свиркаш по-рано мър' майка?! С теб поне се виждаме. Мога да ти поуслужа с нещо мъдро, ако се държиш прилично  Само, че не е точно привъзаното родителство - има някои съществени различия тук-таме. Believe it or not обаче - заслужава си (с изключение на идиотския превод на Сиела - бляк!)

Четох повечко, докато детето беше бебе и ми беше интересно да видя какво предстои.
От време на време прелиствам, когато има някакъв проблем (слава богу, изключително рядко ми се налага - например връщане назад в употребата на гърнето и т.н., и най-вече когато искам да посоча нещо на татко й и ми трябва авторитет.)
Общо взето не мисля, че книгите трябва да се следват дословно - отношенията майка-дете са уникални и се развиват според характера и стила на всеки родител. По-скоро могат да се използват като справочник, отколкото като учебник (плюнчиш пръста... я да видим... тръшкане в магазина. Аха! Стр. 42. Уф!)
Инак няма лошо, по принцип. Много са полезни по време на спор с бабите.
А конкретно за възпитанието не съм купувала книги, имам тази на Додсън и "Какво ви чака", не мисля да се снабдявам с инструктажи как да науча детето си на добри маниери или как да го науча да се справя с парите. Това май ще го измисля сама.

  Анда, на едно мнение сме.
 И аз по същият начин - в началото четях за да видя какво ме чака в развитието на детето, сега отвреме на време разлиствам и прочитам( ако нещо ме интересува).
  Интересното е, че нещата които съм прочела ми е много трудно да приложа в практиката(сигурно и с други е така). Действам импулсивно. Съмнявам се, че някоя мама ще си спомни нещо от прочетеното, точно когато детето се е тръшнало на земята в препълнен супермаркет и мозъкът й е блокирал вече от притеснение, защото каквото й да направи малкият дзвер не спира и всички я гледат укорително.

   Давам пример с баща ми - той е по-добър родител (и дядо)от мен и мъжа ми. Не е чел книги, просто така е устроен-винаги знаеше какво да каже, винаги знаеше колко да ни "отпусне" и колко да ни "стегне", кога да ни се скара, и много да ни се радва. Аз се опитвам, дано да успея и аз, и след време  моите деца да кажат същото.

Demetra, много точно си го казала....

Я да питам в тази връзка... накой чел ли е "Да възпиташ дъщеря". Видях я още като бях бременна, тогава бях 99% сигурна, че ще възпитавам дъщеря, ама пусто нали никога не е сигурен пола докато не се роди бебето... Тогава не си я взех, а после тиража беше изчерпан! Сега я намрих в интернет, но се чудя дали си струва усилията... Не знам, сега като гледам май трябва да търся книга " Да възпиташ Овен" 

  фиюююю свъркам. Поръчах си я от Пингвините. За втори път. Първия път не ми я доставиха. Да се надяваме, че този път ще стане. Ако не стане ти ще ме заредиш с четива, а аз обещавам да слушам. Хора, слушайте какво ви казва Деметра, не че е с три деца- тя мъдростта не идва от бройката, а въпреки, че е с три деца-колкото пъти я видя с трите деца се шокирам-  тя излъчва такова спокойствие, че ме кара да съм спокойна и добра поне няколко седмици. Това не е четка а обяснение в лИбоФФ

Е току що получих съобщение, че всъщност я нямат. Деметра, аз много слушам.

За мен книгите за възпитанието са ценни в голяма степен заради наблюденията над деца, които авторите са имали. Защото колко деца ще отгледам и реално ще имам поглед над проблемите/развитието - и 5, а и 10 да са, всяко дете е толкова различно (тук не изключвам опита). Да не говорим когато си на фазата 1 и си пълен новак. В тази връзка, Тинки, идеята ти е супер. Пусни една тема, плс, Пък аз тъкмо имам пресен случай с Радо.

Конкретно за книгите, идеите и подхода на "Мъдрата обич" са ми близки и пасват при Ради, но начина, по който е написана книгата и някои от обясненията, не ми харесват (захарта ми скърцаше между зъбите на моменти). На Додсън предложенията за изграждане на навици и дисциплина не ми допадат, но има какво да научи човек за децата принципно. "Детето, как да го обичаме истински" също е добра, за мен.

Иве, стилът на Мъдрата обич е сладникав, абсолютно вярно. Като прибавим към това отвратителния превод, човек може да се затрудни да извлече главното. Въпреки това, както си казала, идеите и подходът са много ценни и някакси по-различни.

Опитай се да си набавиш "Raising your spirited child"

Благодаря за "Детето, как да го обичаме истински"

Повечето майки не възпитаваме, а дресираме .
Но ето нещо, което ми помогна да разбера по-добре децата си:
Каролина Хеенкамп "Децата на новата ера" - ето линк за дърпане
http://www.yosif.net/bg/s4etinin/index22.htm
И преди всичко, слушай сърцето си

Благодаря ти за връзката. 
Сега се сещам, че преди доста време бях попаднала на тази книжка в една книжарница, но тогава май не се вълнувах толкова от тези работи. Само я прелистих...

Деметра, честно казано още ме мъчи съмнението за мястото на наказанието, пък и това за резултата при детето в перспектива, но е факт, че при Ради works like a charm. Преди около 2 месеца Ради някак се промени, сякаш не беше детето, което познавам. Винаги е бил сговорчив, любвеобилен, разбран - 2 годишен пубертет, кризи -изобщо не знаех какво е. Беше почти достатъчно да му кажа "Изчакай, да ти обясня..." Та изведнъж разбрах какво е това тръшкане, което честно казано ми подейства като леден душ и не можех да го разбера.
Примерче - връщаме се от градина, прибирам колата и тръгвам да затварям вратата на гаража, при което се чува вик:
"Защо не ми даде аз да я затворя, исках аааз!"
"Добре", казвам, "ще я отворим и ще можеш ти".
"Неее, исках аз от началотооо". Рееев и опити за юмручен бой.
"Ради, изчакай малко..."
"Не ми говориии..", почервенял от гняв. "Не искам да ми говориш. Не те обичам Не искам и ти да ме обичаш..."

В началото няколкото такива сцени, честно казано буквално ме изваждаха от релси . Най-вече агресията му. А това допълнително утежняваше ситуацията: "Не ми говори така, уааа. Защо ми се караш, уаа"

Та след като се опомних от първоначалния шок , ми трябваха много търпение, самообладание и настройка, но за няколко седмици стана отново себе си . С малка разлика - някак порасна( в известен смисъл се отдели от мен) и е по-самостоятелен, и по-дружелюбен с хората извън семейството.

За "Детето- как да го обичаме истински" - няма да ти пасне съвсем - авторът не отрича наказанието (макар че го слага на последно място като мярка). Но пък има много ценни неща като причини едно дете да се държи по определен начин, както и описани специфичните нужди на детето (зрителен, физически контакт, съсредоточено внимание, изслушване), незадоволяването на които, могат да са в основата на "лошо" държание. Не на последно място да ти спомена и това, че авторът е психолог протестант и възпитанието нерядко е коментирано от гледна точка на вярата. Има и още една негова книга преведена - "Тийнеджърът - как да го обичаме истински" - в нея пък има много интересни неща т.н пасивно-агресивното поведение, характерно за тийн възрастта.

От изброените само "Мъдрата обич" не съм я чела, но отдавна е изчерпана.

Изброените книги дават интересни идеи, но рядко нещата са системетизирани. Не ви ли притеснява факта, че Десктата психология е сравнително нова наука и има различни, понякога противоречиви течения?

и аз, като василиса умница, съм майка-животно. карам я по усет. не знам колко успявам, но за мен най-важното е да усещам децата си. най-доброто, което прочетох в книга от подобен род, бе това, че аз съм най-добрата майка за моето дете... толкоз! така приключих с книгите за възпитание.
 

И аз като вас карам по интуиция....много повече четях, докато бях бременна.

Иве, интересно ми е това, което споделяш за Мъдрата обич. Аз също имам особено отношение към нея.
На мен тази книга ми дава концепция, а не конкретика (ама, че смешна дума) -  основно идеите за всемогъщото и компетентното аз и за ненадживяната тригодишна природа, която те наричат "душевно нещастие". Това ми служи за  обяснение на необяснимото поведение на много хора, включително и на мен самата, и на собствените ми чувства понякога. За да бъда съвсем честна, тя ми помага много повече да надживея собствената си ненадживяна тригодишна природа, отколкото да ми помага пряко за децата. Всъщност именно в себе си и в заобикалящия ме свят от възрастни виждам перспективата на резултата.

Това, което ми идва в повече е лекият фатализъм, който долавям по отношение на придобитото душевно нещастие. Просто някои неща звучат едва ли не като задължителни условия за душевното щастие и ми създават усещане за стерилност - "само при тези условия детето ще се чувства щастливо". Някак си липсва една част, която да звучи така - "как да помогнем да се съхрани душевното щастие, когато липсват някои от задължителните условия". Например, когато все пак децата са повечко и с малка разлика 

По отношение на наказанията, според мен основната идея е, да подбираш такива методи за регулиране на поведението, че да не караш детето да се чувства самотно и изолирано. Би могла да го лишиш от вещ, но да останеш до него и да обвържеш лишението с начина, по който е постъпило, а не с личните му качества. И да му обясниш чувствата, които са го накарали да постъпи така. Ти по друг начин ли го разбираш? В какъв смисъл те "мъчи съмнението за мястото на наказанието"?
Ако говорим пък за самата изолация като метод (тайм-аута), в Мъдрата обич наистина я отричат. Затова горещо ти препоръчвам Raising your spirited child. Тази книга чудесно допълва Мъдрата обич, като се припокрива с нейната концепция, но има много по-практична насоченост и не е така фаталистична. Обръща много по-голямо внимание на темперамента на детето. Например тайм-аутът за едно екстравертно дете си е живо наказание, тоест има отрицателен ефект върху емоционалното му здраве. За едно интровертно дете обаче би могло да има положителен ефект - възможност наистина да се успокои и да помисли, без да се чувства наказано, в смисъл на изолирано и самотно.

А за Ради... Знаеш ли, често пъти се чудя кое е по-добрият вариант - да е весело, сговорчиво и "безпроблемно" дете (каквото аз например винаги съм изглеждала) или обратното - експанзивно, изразяващо екстремно чувствата си. Не търся отговор на този въпрос, де, защото е безмислено  Само от време на време си разсъждавам наум. Сашко приличаше на Ради като поведение в съответната възраст. Той си е предпазлив, винаги е обичал да му се обяснява от съвсем, съвсем мъничък. Подобни експлицитни периоди ми се струваха доста шокиращи и странни. Ако изобщо ги имаше, те не траеха дълго и бяха лесни за овладяване.
Иван е съвсем друг човек. Той винаги дава израз на чувствата и желанията си. Обясненията не го интересуват изобщо - ако изобщо успее да ги чуе, то по никакъв начин не показва, че означават нещо за него. Понякога имам чувството, че ми действа като липосукция - стопявам се визуално за части от секундата  .
Въпреки това с Иван се чувствам много по-уверена. С него знам! Със Сашко се напрягам, за да узная.

Ще потърся изброените  книги. Препоръчвам ви "Отговорът е НЕ" на Синтия Уидъм. Авторката дава идеи как да научим децата си да си лягат рано, да не се тъпчат с лакомства, да не хленчат , да не лъжат, да се отнасят сериозно към училищните и домашните си задължения, да не гледат прекалено много телевизия....Предлага схема от действия целящи справяне с различните ситуации... Интересна ми беше при прочита. Използва наказанието, но не винаги то е изолация. Общо взето книгата учи как да кажеш "не" и да не отстъпиш - основно предизвикателство пред повечето родители.

Деметра, обичам да те чета .

За наказанието - мисля си за по-големите деца (поведение, което наблюдавам при племенниците ми на 10+), когато съзнателно пренебрегнат неща, което са помолени да свършат или когато съзнателно вършат неща, които определено им вредят. Но е сложно, защото и възрастта е различна и отношенията родител-дете към дадения момент имат значение.