Здравйте.Изчетох доста теми по отношение на столчетата за кола и тяхната необходимост за безопасността на детето.Безспорно е така,съгласна съм ,но при нас се получава, бих казала ,някаква неописуема ситуация.Даниел отказва категорично да стои повече от половин час в столчето, и то само докато сме в началото на пътуването, защото му е интересно.От там нататък положението е страшно-напъва се да става и успява ,реве ,крещи и ако не го взема спокойствие няма.Играчки също не помагат,опитали сме калкво ли не.Излишно е да казвам,че тормоза за таткото шофъор е не по малък,а и го разконцентрира.Ние пътуваме много често и по големи разстояния ,защото бабите живеят далеко от София.Възрастта е такава ,че няма как да му обясня ,че това е опасно за него и съм принудена да нарушавам закона.Не се издържа повярвайте ми.Не бих си позволила да упрекна никоя майка, държаща детето си на задната седалка на ръце, като безотговорна.
- Публикувана: 5 дек. 2005, 20:26 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2006, 15:11 ч.
Вашите деца стоят ли мирно в столчето за кола по време на път?
Да, стои мирно. Опитай да разбереш каква е причината детето да не иска да стои в столчето - може да не му е удобно, или коланите да не са добре регулирани и да го притесняват. Може да пробвате и друга марка и модел столче - сигурно имате приятели с малки бебета и мже да вземете назаем за 1 уикенд....
Не без значение е и откога детето има столче и пробвате да го возите в него. Моят син е на 1 година и не знае друг начин за возене в колата, освен в столчето - там се вози откак се е родил. Когато стана по-шавлив, му закачих разни играчки около столчето, така че той си има с какво да се занимава, ако не спи по време на пътуването. Също така, му стана много интересно когато обърнахме столчето по посока на движението - детето да се вози напред. А и забелязвам, че когато се вози сам отзад е по-кротък и по-малко се сеща да мрънка за нещо (сигурно защото не вижда мама или тати наоколо).
Иначе няма значение кой за каква те мисли - за отговорна или за безотговорна... единственото, което би трявало да има значение за теб, е сигурността на детето ти и доколко си готова да правиш компромиси с нея.
Не без значение е и откога детето има столче и пробвате да го возите в него. Моят син е на 1 година и не знае друг начин за возене в колата, освен в столчето - там се вози откак се е родил. Когато стана по-шавлив, му закачих разни играчки около столчето, така че той си има с какво да се занимава, ако не спи по време на пътуването. Също така, му стана много интересно когато обърнахме столчето по посока на движението - детето да се вози напред. А и забелязвам, че когато се вози сам отзад е по-кротък и по-малко се сеща да мрънка за нещо (сигурно защото не вижда мама или тати наоколо).
Иначе няма значение кой за каква те мисли - за отговорна или за безотговорна... единственото, което би трявало да има значение за теб, е сигурността на детето ти и доколко си готова да правиш компромиси с нея.
За съжаление аз съм от упрекващите и няма да спра ва упреквам родители, които се държат безотговорно.
Положението е както го научиш. Като види какво е на ръце с играчки и вързан, естествено е че ще усети разликата и ще пищи.
Не пишеш в кош ли се вози или в столче. Моя син се изнервяше в столчето което е легнало и не виждаше, купихме му голямо столче и сега е много щастлив. Слагаме столчето отзад между дете седалки да вижда пътя и нас и нямаме проблем.Децата много обичат да се гледат в огледала, можеш да закачиш на гърба на предната седалка и бебо да се гледа докато пътува.
Можеш да ползваш столчето и в къщи за да свикне бебо, аз хранех сина си в столчето, слагала съм го да си играем докато той е вътре, за да го възприема като нещо естествено и необходимо.
Опитай и успех
Положението е както го научиш. Като види какво е на ръце с играчки и вързан, естествено е че ще усети разликата и ще пищи.
Не пишеш в кош ли се вози или в столче. Моя син се изнервяше в столчето което е легнало и не виждаше, купихме му голямо столче и сега е много щастлив. Слагаме столчето отзад между дете седалки да вижда пътя и нас и нямаме проблем.Децата много обичат да се гледат в огледала, можеш да закачиш на гърба на предната седалка и бебо да се гледа докато пътува.
Можеш да ползваш столчето и в къщи за да свикне бебо, аз хранех сина си в столчето, слагала съм го да си играем докато той е вътре, за да го възприема като нещо естествено и необходимо.
Опитай и успех
Ами стои - къде ще ходи.
Никога и по никакъв повод не я вадя от стола й. Веднъж при едно 5 часово пътуване се изнерви много и майка ми тръгна да я вади, но
не стана номера.
Свикнала е, защото пътува само и единствено така откакто се е родила. Просто не знае, че може и иначе.
Като съвет мога да ти дам да седиш на предната седалка, а не отзад при младежа, може да се промени. И не го вади от стола му. Като е разбрал вече, че може и да не седи там как искаш да го убедиш в обратното? Даже и да говореше - пак нямаше да можеш.
Никога и по никакъв повод не я вадя от стола й. Веднъж при едно 5 часово пътуване се изнерви много и майка ми тръгна да я вади, но
не стана номера. Свикнала е, защото пътува само и единствено така откакто се е родила. Просто не знае, че може и иначе.
Като съвет мога да ти дам да седиш на предната седалка, а не отзад при младежа, може да се промени. И не го вади от стола му. Като е разбрал вече, че може и да не седи там как искаш да го убедиш в обратното? Даже и да говореше - пак нямаше да можеш.
Стои и много му харесва, прави му удоволствие да зяпа навън. Аз седя при него отзад когато пътуваме и играем, пеем и така го забавлявам. Още се чудя как издържа пътуването до морето и обратно, аз бях луднала, но той се държа прекрасно.
Мисля, че Иса е права - по никакъв начин не му показвай, че може да не си седи в стола...
Мисля, че Иса е права - по никакъв начин не му показвай, че може да не си седи в стола...
Чак мирно не стои 
Без проблеми изкарваме 30-40мин, но после започва да мрънка. Заредила съм се на задната седалка с играчки и почвам да я забавлявам. Имали сме и случаи, когато и играчките не помагат. Тогава я оставям да мрънка и не й обръщам внимание. Мрънка, мрънка и после спира.
Без проблеми изкарваме 30-40мин, но после започва да мрънка. Заредила съм се на задната седалка с играчки и почвам да я забавлявам. Имали сме и случаи, когато и играчките не помагат. Тогава я оставям да мрънка и не й обръщам внимание. Мрънка, мрънка и после спира.
Добре де, момичета, не съобразявате ли времето за пътуване с режима на детето?
Ние например тръгваме на път веднага след като Дариа е обядвала. Това означава, че ще спи в колата поне 2 часа.
Когато отиваме на море, тръгваме рано сутрин /тя си доспива в колата/, спираме да закусим по пътя, както и тя и да видим една моя приятелка в Ст. Загора и то станало обед.
Защо и вие не се пренастроите така? Все пак децата нямат нашите възможности да седят на едно място - бядете гъвкави.
Ние например тръгваме на път веднага след като Дариа е обядвала. Това означава, че ще спи в колата поне 2 часа.
Когато отиваме на море, тръгваме рано сутрин /тя си доспива в колата/, спираме да закусим по пътя, както и тя и да видим една моя приятелка в Ст. Загора и то станало обед.
Защо и вие не се пренастроите така? Все пак децата нямат нашите възможности да седят на едно място - бядете гъвкави.
Ако е за около 1 час стои,но за по дълго време започва да издивява.
Така беше когато отидохме на море.На отиване проблеми нямаше,щото почти през цялото време спеше.
Но на връщане, беше ужас.
,а дори спряхме за почивка при едни приятели.Може би защото спа по малко от обикновенно,пък и пътя се проточи.Но въпреки това не го свалих от стола(а и тати също не позволи) ,вика,вика и най - накрая се умори и заспа.
Така беше когато отидохме на море.На отиване проблеми нямаше,щото почти през цялото време спеше.
Но на връщане, беше ужас.
,а дори спряхме за почивка при едни приятели.Може би защото спа по малко от обикновенно,пък и пътя се проточи.Но въпреки това не го свалих от стола(а и тати също не позволи) ,вика,вика и най - накрая се умори и заспа.
Случва се от време на време да протестира, но никога, под никакъва претекст не съм я сваляла от столчето. Мисля, че всичко е въпрос на навик. Дъщеря ми е в столче от както се е родила. Не сядам отзад с нея. Давам й играчки и когато все пак вземе да плаче просто не обръщаме внимание и тя вижда, че няма накъде и това е. Аз също съм безкомпромисна що се отнася до столчето и не смятам, че има извинения да не се ползва. Така или иначе, сигурна съм, че ако се налагаха големи глоби и имаше строг контрол от страна на полицията, всички щяха да намерят начин да свикнат децата си на столчето както това е в много други страни. Не вярвам децата в България да са от някаква по-особена порода и да им е по-трудно да свикнат отколкото например децата в другите страни, където обаче удрят здраво през пръстите, ако нямаш столче.
Добре де, момичета, не съобразявате ли времето за пътуване с режима на детето?
Ние например тръгваме на път веднага след като Дариа е обядвала. Това означава, че ще спи в колата поне 2 часа.
Когато отиваме на море, тръгваме рано сутрин /тя си доспива в колата/, спираме да закусим по пътя, както и тя и да видим една моя приятелка в Ст. Загора и то станало обед.
Ние например тръгваме на път веднага след като Дариа е обядвала. Това означава, че ще спи в колата поне 2 часа.
Когато отиваме на море, тръгваме рано сутрин /тя си доспива в колата/, спираме да закусим по пътя, както и тя и да видим една моя приятелка в Ст. Загора и то станало обед.
По същият начин процедираме и ние. Друг съвет не мога да дам, защото моите деца никога не са ми правили проблеми в колата - на 15-та мин. са заспали.
Аз имам същия проблем като теб ,но детето ми е много буйно и когато не спи не мога да го удържа повече от 20-30 мин. на едно място, може би и вие сте така, а не е толкова до разглезване. Разбира се ,съгласна съм и с горните мнения. Ние правим така ,че си нагласяме пътуването според неговия режим и много ясно,че когато му е време за сън тръгваме на път. 
Да, понякога се е случвало да я взема на ръце. Сега разбира и мога да я залъжа, ако съм до нея. Като малка е имало случаи, когато плаче неутешимо и не се успокоява по никакъв начин, докато не я взема, а няма как да спрем. Попадали сме в големи задръствания, тогава съм вземала да я кърмя, но тогава колите мърдат на сантиметри и силен удар не може да има.
Напълно съзнавам рисковете и се старая да сведа тези случаи до минимум.
Напълно съзнавам рисковете и се старая да сведа тези случаи до минимум.
desidani, напълно те разбирам. И ние сме същата картинка. И аз повече от всичко искам детето ми да е в безопасност, но то си е до дете. Моята не само не стои в столчето за кола, а не търпи да е дълго време и излиза от столчето за хранене, количката, проходилката 
Просто има деца с по-буен темперамент и нашите явно са от тях.
Оставяла съм я да плаче близо час, колата ни направо се превръща в увеселителен парк от играчки, когато тръгнем на път, пеем с баща й и какво ли още не, но без резултат... Толкова обичаме да пътуваме, но тези сцени винаги ни помрачават настроението
Моля се само скоро да премине този период
Просто има деца с по-буен темперамент и нашите явно са от тях.Оставяла съм я да плаче близо час, колата ни направо се превръща в увеселителен парк от играчки, когато тръгнем на път, пеем с баща й и какво ли още не, но без резултат... Толкова обичаме да пътуваме, но тези сцени винаги ни помрачават настроението
Моля се само скоро да премине този период
Стои,да.Никога не съм имала проблеми с това.Може би се дължи на факта,че тя винаги е пътувала само в него,дори и на най-кратки разстояния и вече го възприема като част от колата.А иначе е голямо диване,трудно стои на едно място (да не кажа изобщо).Но в колата компромиси не правя
desidani, напълно те разбирам. И ние сме същата картинка. И аз повече от всичко искам детето ми да е в безопасност, но то си е до дете. Моята не само не стои в столчето за кола, а не търпи да е дълго време и излиза от столчето за хранене, количката, проходилката Просто има деца с по-буен темперамент и нашите явно са от тях.
Оставяла съм я да плаче близо час, колата ни направо се превръща в увеселителен парк от играчки, когато тръгнем на път, пеем с баща й и какво ли още не, но без резултат... Толкова обичаме да пътуваме, но тези сцени винаги ни помрачават настроението
Моля се само скоро да премине този период
Просто има деца с по-буен темперамент и нашите явно са от тях.Оставяла съм я да плаче близо час, колата ни направо се превръща в увеселителен парк от играчки, когато тръгнем на път, пеем с баща й и какво ли още не, но без резултат... Толкова обичаме да пътуваме, но тези сцени винаги ни помрачават настроението
Моля се само скоро да премине този период
Ако някой ми беше описал тази картина преди да се роди дъщеря ми, щях и аз с тази непоколебимост да отсека- не може да не можеда стои в стола! Да де, ама явно има деца, за които такива правила не важат. Тя е такова шило, че не стнои на едно място никъде, не само в столчето за кола, но и в това за хранене. Неподвижна е само като спи. Това е.
Мисля, че има значение и откога детето е поставено в столче, ако винаги се е возила без столче няма начин да не протестира, трябва време, за да свикне.
София непрекъснато се вози в кола от новородена, но никога не е пътувала без столче и сигурно не може да си представи друг вариант. Знае, че като влезе в колата си сяда в столчето.
София непрекъснато се вози в кола от новородена, но никога не е пътувала без столче и сигурно не може да си представи друг вариант. Знае, че като влезе в колата си сяда в столчето.
Мисля, че има значение и откога детето е поставено в столче, ако винаги се е возила без столче няма начин да не протестира, трябва време, за да свикне.
. От новородена стои в кошница, а от 7ия месец - в столче. Винаги е била подходящо и надлежно оборудвана. Но като й се отвориха очичките, и стой та гледай 
Напоследък стои доста повече с колан, без столче, та съм се замислила за едни седаки, които се слагат само под дупето. То само такова нещо нямаме, ама какво да правиш... 
Syshto nezavisimo na kakvo razstoianie- samo v stolcheto, mislia, che veche znae/ 15 meseca/ che myrdane niama. Imam i slednia trik, ako se razmrynka- davam soleti, biskviti./osven igrachkite/ V kraen sluchai- spirame za pochivka. V koshnica se vozeshe ot rajdaneto- niamah nikoga problemi- do 9-ia, 10- ia mesec, kogato veche ne zaspivashe tolkova lesno, zapochna da ne iska izobshto da sedi v stolcheto, napravih greshkata da i pokaja, che moje da pytuva i po drug nachin. No sled pytuvaneto ot Burgas do Sofia, po vremeto na koeto beshe vyrhu men, vyrhu bagaja, pod sedalkata, predpriehme po- radikalni merki. Kupihme po- goliamo stolche/ kato navyrshi godinka/-9-18 kg.i samo sednala v nego. V nachaloto reveshe i ne iskashe izobshto da sedne v nego. Pyrvite niakolko pyti siadashe nasila i s rev, no sega polojenieto e drugo.Razbra che v kolata vsichki sediat na miastoto si i mirno se voziat
Стои само докато сме в движение спре ли колата и започва да вика. А ние определено не сме от най кротките деца на света. В началото като започнахме да го слагаме протестираше, но после свикна. Но по принцип обича да пътува и това е единственото време когато е спокоен и кротък, за мен това е момент за почивка.
Хехе, било до научаване, дрън-дрън. Нашето дете е в столче в колата от както се е родило.
И при нас е така.В началото беше в кошче,а от скоро седи и в столчето.
Ох, позната история, в чудо съм се видяла и всяко пътуване си е кошмар.
Някоя мама беше споменала да го съобразяваме с режима на детето, че как да го съобразя като трябва например да пропътувам 500 км., а и тя спи само па веднъж на ден...Все се надявам като порасне още малко и да не е така, а вече сме почти на 1г.и 8м.
Стига, че не иска да стои в столчето, ами иска и да се разхожда по седалките и въобще не си е до научаване, кака и не е слагана в стол и никога съм нямала проблем с пътуването, всичко си е до дете.
Някоя мама беше споменала да го съобразяваме с режима на детето, че как да го съобразя като трябва например да пропътувам 500 км., а и тя спи само па веднъж на ден...Все се надявам като порасне още малко и да не е така, а вече сме почти на 1г.и 8м.
Стига, че не иска да стои в столчето, ами иска и да се разхожда по седалките и въобще не си е до научаване, кака и не е слагана в стол и никога съм нямала проблем с пътуването, всичко си е до дете.
С дъщеря ми леко поизпуснахме момента със столчето за кола. И да пътува завързана бе някакъв кошмар. До скоро. Купихме й ново столче за по-голями деца, изключително комфортно. Тя бе безкрайно щастлива, почувства се по-голяма, а и виждайки братчето й също да седи завързано до нея, в нейния по-малък стол, се успокои.
За малкото-столчето пък му дойде като манна небесна-вече вижда всичко по пътя и му е изключително интересно.
Споделям мнението, че трябва отрано да свикне детето. Ако ли не-къмто три годинки започват да разбират, и ми се струва, че може да се постигне разбирателство с помощта на убеждението. Даже сега дъщеря ми пита всеки път има ли полицаи, къде са, и гордо заявява, когато ги види по пътя, че няма да ни глобят, защото всички сме с колани!!
За малкото-столчето пък му дойде като манна небесна-вече вижда всичко по пътя и му е изключително интересно.
Споделям мнението, че трябва отрано да свикне детето. Ако ли не-къмто три годинки започват да разбират, и ми се струва, че може да се постигне разбирателство с помощта на убеждението. Даже сега дъщеря ми пита всеки път има ли полицаи, къде са, и гордо заявява, когато ги види по пътя, че няма да ни глобят, защото всички сме с колани!!
desidani, напълно те разбирам. И ние сме същата картинка. И аз повече от всичко искам детето ми да е в безопасност, но то си е до дете. Моята не само не стои в столчето за кола, а не търпи да е дълго време и излиза от столчето за хранене, количката, проходилката Просто има деца с по-буен темперамент и нашите явно са от тях.
Оставяла съм я да плаче близо час, колата ни направо се превръща в увеселителен парк от играчки, когато тръгнем на път, пеем с баща й и какво ли още не, но без резултат... Толкова обичаме да пътуваме, но тези сцени винаги ни помрачават настроението
Моля се само скоро да премине този период
Просто има деца с по-буен темперамент и нашите явно са от тях.Оставяла съм я да плаче близо час, колата ни направо се превръща в увеселителен парк от играчки, когато тръгнем на път, пеем с баща й и какво ли още не, но без резултат... Толкова обичаме да пътуваме, но тези сцени винаги ни помрачават настроението
Моля се само скоро да премине този период
Ако някой ми беше описал тази картина преди да се роди дъщеря ми, щях и аз с тази непоколебимост да отсека- не може да не можеда стои в стола! Да де, ама явно има деца, за които такива правила не важат. Тя е такова шило, че не стнои на едно място никъде, не само в столчето за кола, но и в това за хранене. Неподвижна е само като спи. Това е.
Към останалите - благодарете се, че са ви кротки децата и не си мислете, че е само ваша заслугата да стоят в столчетата. Моята щерка се вози в столче откакто се е родила, но в последната половин година мисията наистина е невъзможна. Солети, снаксове, шишета с вода, играчки - нищо не върши работа за повече от 10 мин. Да не говорим, че аз съм отзад да я занимавам през цялото време. Просто шило в торба не стои!!! Тя и през другото време не може да си седи на дупето мирно повече от 5 мин. А в колата си умира от кеф да тръгне да ни се разхожда по главите.
Налага ни се да пътуваме често, защото родителите на мъжа ми живеят в Казанлък и се моля да не стават инциденти
Апропо, до каква възраст трябва да пътуват в столче децата?
Мисля, че има значение и откога детето е поставено в столче, ако винаги се е возила без столче няма начин да не протестира, трябва време, за да свикне.
София непрекъснато се вози в кола от новородена, но никога не е пътувала без столче и сигурно не може да си представи друг вариант. Знае, че като влезе в колата си сяда в столчето...
София непрекъснато се вози в кола от новородена, но никога не е пътувала без столче и сигурно не може да си представи друг вариант. Знае, че като влезе в колата си сяда в столчето...
Апропо, до каква възраст трябва да пътуват в столче децата?
В колата нашият човек стои винаги в столчето си, като бебе пътуваше в зимния кош на количката, после в столче-люлка, сега сме в голямо, май се води до 26 кг. Не отстъпвах пред мрънкането и плача, местех се отзад, случвало се е и на червен светофар, забавлявах го, но никога не сме го вадили от стола.
На по-високо столче е по-лесно, защото детенце вижда през прозореца на колата и само се забавлява.
Нещата може би ще се подобрят когато дораснете до столче за по-големи.
На по-високо столче е по-лесно, защото детенце вижда през прозореца на колата и само се забавлява.
Нещата може би ще се подобрят когато дораснете до столче за по-големи.
И ние имаме проблем със стола. Издържа най-много около 40 мин и тогава започва шоуто. Аз винаги съм отзад при нея и съм се запасила с какви ли не номера -то не са песни, игрички, звуци, мимики. Изнасям й цяла циркова програма. Намерили сме цаката, че когато й мусна музика от моб. си телефон мълчи и слуша за кратко. Когато си изчерпам целия репертоар, тогава няма как спираме за малко и я гушкам докато се успокои. После наново всичко 
Аз си мисля, че е възможно и да им става лошо по пътя, защото съм забелязала, че когато пътуваме на път със завои тогава най-много пищи и то така, сякаш нещо я боли наистина. 
Аз си мисля, че е възможно и да им става лошо по пътя, защото съм забелязала, че когато пътуваме на път със завои тогава най-много пищи и то така, сякаш нещо я боли наистина. 
Ние до скоро нямахаме проблем, беше истинско удоволствие да пътуваме, нямахме никакъв проблем до морето без спиране........Но миналата седмица пътувахме до провинцията и след първия час почна леко да се изнервя и да рита бурно с крачета - очевидно има повечко енергия, която трябва да изразходва и има нужда от енергия, та не знам как ще е я караме от тук нататък!
Стоене мирно е много силна дума 
Такова положение няма
Научих се да не обръщам внимание на виковете ,писъците ,ревовете отзад.Малко зле ми се отразява градското каране с "ДЗВЕРО"отзад
,ама няма начин.Свиква се.Открих едни вълшебни царевични пръчици-не ги яде ,но докато ги извади от шумящото пликче и ги разхвърли навсякъде около себе си и то виж сме стигнали 
.
Когато пъъуваме извън града ,гледам да съвпада тръгването с нейния час за обедно спане ,обикновено до час заспива.Но спането в колата при най -смелите ми мечти продължава 1-1,30,после става шоу.Нося един плик с играчки и то такива, с които скоро не е играла.Обикновено разделям играчките на две и ги сменям ,за да не омръзват-та точно с тези позабравените тръгваме на дълго пътуване.Най-важното е, да не се подаваш на изкушението да извадиш детето от стола и да го държиш или да вилнее из колата .Тази грешка я допуснах след едно безумно пътуване до Равда миналата година -добре ,че беше в последните километри.През цялата почивка ревеше и искаше да се вози не в стола .Костваше ми доста нерви да поправя грешката си.
След десетина дни ни предстой по дългичко пътуване та да видим какви нови идей ще ми роди главата
Такова положение няма
Научих се да не обръщам внимание на виковете ,писъците ,ревовете отзад.Малко зле ми се отразява градското каране с "ДЗВЕРО"отзад
,ама няма начин.Свиква се.Открих едни вълшебни царевични пръчици-не ги яде ,но докато ги извади от шумящото пликче и ги разхвърли навсякъде около себе си и то виж сме стигнали .Когато пъъуваме извън града ,гледам да съвпада тръгването с нейния час за обедно спане ,обикновено до час заспива.Но спането в колата при най -смелите ми мечти продължава 1-1,30,после става шоу.Нося един плик с играчки и то такива, с които скоро не е играла.Обикновено разделям играчките на две и ги сменям ,за да не омръзват-та точно с тези позабравените тръгваме на дълго пътуване.Най-важното е, да не се подаваш на изкушението да извадиш детето от стола и да го държиш или да вилнее из колата .Тази грешка я допуснах след едно безумно пътуване до Равда миналата година -добре ,че беше в последните километри.През цялата почивка ревеше и искаше да се вози не в стола .Костваше ми доста нерви да поправя грешката си.
След десетина дни ни предстой по дългичко пътуване та да видим какви нови идей ще ми роди главата