Елективен мутизъм

  • 28 751
  • 59
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 1
Здравейте пиши ви мама с детенце момиченце от Англия. Дъщеря ни говори само в къщи. Скоро ще имаме мнение от психолог тук.  Благодарим за споделените мнения. Много ми е мъчно

# 46
  • Мнения: 5
Здравейте,
Темата малко е позамряла и реших да опиша набързо нашия случай. За този проблем се знае твърде малко и тук е подходящо място да споделяме впечатления и опит.
Дъщеря ни е почти на 8 години, а в поведението й няма сериозен прогрес последните 2-3 години, и започваме да се притесняваме, че този модел ще се затвърди, и ще става все по-трудно да го пречупим. За съжаление, повечето психолози са на мнение, че нашето възпитание е погрешно, и нейната "немота" цели да ни манипулира и контролира. В последно време наблюдаваме, че това се състояние се влияе пряко от емоциите и настроението й. Най- вероятно, ситуациите и местата, където се чувсва комфортно са предпоставка да отпусне гласа си. Обаче как да разширяваме тази зона на комфорт? Сега е в първи клас,  справя се добре с материала, но не разговаря с никой. Едно единствено дете успя да я извади от черупката, но въпреки това комуникацията е само в крен случай. Тава с пазаруването работеше, но вече й омръзна и не й се занимава. В тази връзка споделете някой трикове за провокиране на детето. Когато е сред хора, които са просто от тълпата, някак си игнорира присъствието им и говори спокойно. В момент, когато привлече вниманито на някой от тях- всичко свършва, блокира напълно.
Ще се радвам да привлечем още родители с мнения тук.
По- късно ще се включа отново.

# 47
  • Мнения: 1
Здравейте,
Тъй като имам същия проблем , който засяга обсъжданата  тема, реших и аз да споделя и потърся помощ. Моето дете, момче на 15 г. има всички признаци на селективен мутизъм.В училище не разговаря с никой още от малък ,не отговаря на устно изпитване, не се отделя от чина, все едно е неговата крепост, не си купува нищо, не ходи до тоалетна.Същото е и с хора извън семейството, като променя дори стойката и походката си в присъствие на непознати. Понякога отговаря с много тих глас или кимане. Вкъщи е напълно нормално дете, умно, с чувство за хумор и много богата обща култура,тъй като постоянно чете и обогатява знанията си. Дори сам се интересува от проблема си и търси помощ.Успеха му в училище е отличен, стига да не го изпитват устно. Не е да не сме обръщали внимание и да не сме търсили помощ, ходим на психолог и при лекари психиатри, направиха ни тестовете в "Св.Никола", като се опитваха да търсят аутизъм и не искаха да повярват , че у дома и с познти хора е съвсем различен, накрая нищо, никой не може да ни помогне, дори не ни поставиха диагноза, не било типичния мутизъм, е къде по-типично от това. Личната лекарка ни насочи към тая диагноза, после още една психиатърка потвърди, но найстина ли в България никой не може да ни помогне, след като чета, че този проблем с подходяща поведенческа терапия е лечим. Ние задълбаваме на едно място, проблема се задълбочава. Живеем в София. Моля ви, ако знаете къде и към кого да се обърнем ми кажете, за да тръгна от някъде и да се работи правилно с детето.Той страда от тая безпомощност, ние страдаме и не знаем какво да правим.

Последна редакция: ср, 23 мар 2022, 08:55 от КНА

# 48
  • София
  • Мнения: 7 242
Tatko Mishe, с дъщеря ми говорим понякога по темата. Тя ми е казвала, че няма проблем да говори с някой човек от улицата, който знае че повече няма да види. Когато обаче знае, че с човека насреща се предполага да имат бъдещи отношения и особено когато той й харесва и иска да създаде добро впечетление й е много трудно. Струва ми се, че й е по-лесно да говори с един човек, а в група сякаш "се губи". Контактува с хора, с които има общи интереси (става въпрос за спорт). Затова, ако децата имат някакви интереси и таланти е добре да ги развиват и чрез тях да си създадат самочувствие, което ще им помогне да се сближат с други като тях. Винаги е предпочитала по-големите или по-малките. С връстниците си почти няма контакт. Според мен не е много добре да се говори с детето за проблема му - колкото повече го съзнава, толкова повече блокира. Но и не трябва да се щади, защото така няма да опита да излезе от зоната си на комфорт. Аз винаги съм опитвала да предложа максимално много занимания, контакти, ситуации с надеждата някъде да се получи.
Въпреки че бяхме много доволни от ДГ, последната година я преместихме, защото се опасявахме именно, че моделът на поведение се затвърждава, а децата свикват, че не говори и вече не се опитват да контактуват с нея вербално. Имаш ефект и не съжалявам.

# 49
  • Мнения: 5
Все едно описвате дещеря ни. Абссолютно сходно състояние и поведение. За съжаление не смятам, че има терапевти в България, които са в състояние да се справят с този проблем. Но тук трябва да отбележа и друго. Работата с такива деца е трудна и дори невъзможна, тъй като се изисква и тяхното внимание и отношение, а във всички случаи те не осъществят контакт с психолозите и терапевтите.

# 50
  • Мнения: 4 005
Здравейте,синът ми също в различна от семейна среда избягва да говори.В градината едната учителка често споделя,че синът ми изобщо не контактува с нея и не и отговаря.Единия път го наказала да седи на пейката,защото не искал да говори,а днес го наказала да седи затворен сам в коридора.Той ми казва,че се притеснява и затова не и отговаря,а тя го приема за инат.В същото време синът ми си харесва учителките.Само хубави неща говори за тях.Умно и любознателно дете е.На писмените задачи се справя отлично,но ако го накарат да разкаже нещо,се стъписва и мълчи.Учителката обаче колкото повече насърчава детето ми да говори,сякаш толкова повече се затвърждава този модел.Инат ли е това или се касае за елективен мутизъм?

# 51
  • Мнения: 5
На колко години е синът ви?

# 52
  • Мнения: 4 005
На колко години е синът ви?
На 4 и половина.

# 53
  • Мнения: 5
И ние смятахме, че в началато е нещо преходно и ще го превъзмогне, дори ни се струваше че е просто по-темерутеста, но уви с времето нещата не се подобриха. Според мен няма няма значение дали е селективен мутизъм или не, не оставяйте детето да се чувства комфортно когато мълчи. Ще разбере много бързо, че постига своето по този начин и ще го превърне в инструмент за постигане на всякакви цели. При нас притеснението и тревогата са във високи граници и сковават не само речта , но и тялото. Променя си дори походката, когато е сред познати хора. Мисли че всички я наблюдават и изпитва чувство на срам. Всичко е много объркано с емоциите, трудно ги овлядява и изпада в крайности

# 54
  • Мнения: 4 005
Не знам по какъв начин да го стимулирам да говори.Едната учителка,която много харесваше напусна работа.В последно време беше много доволна от него и даже казваше,че си говорят и не намира проблем в детето,просто според нея е прекалено обгрижвано от моя страна.Другата е по-настоятелна и строява децата като войници.И въпреки наказания и забележките,синът ми я харесва,но не иска да говори с нея.Той като се притесни,започва да заеква и може би това също е причина да се чувства несигурен.И в мен остава въпросът,редно ли е дете с елективен мутизъм,в случай че се касае за това,а не просто инат, да бъде наказвано заради това,че не говори?

# 55
  • Мнения: 5
Учудвам се, че подобни методи все още се практикуват и особено при толкова малки деца. Ако наистина условията са такива, моят съвет е да преместите детето в друго заведение, където няма да бъде потискан и наказван, а ще търсят други начини да го стимулират да говори. Просто ми се струва недопустимо такова поведение от учителките... какви деца искат да възпитат с тези наказания!

# 56
  • Мнения: 4 005
Детето тъкмо свикна с децата и градината и ще му е трудно да се адаптира на ново място.И в тази градина му беше доста тежка адаптацията.Дори все още не се храни и не пие вода там,освен ако не му кажат.Стиска се и до тоалетна не ходи.Все още се случва да се натъжи в момента на раздяла.Като цяло трудно приема нови места и хора.

# 57
  • София
  • Мнения: 7 242
*Steffie*, не е редно дете да бъде наказвано за това, че не отговаря, независимо от причината. Ефектът ще е обратен. Работя в ДГ и не мисля, че която и да е от нашите учителките би направила това. Допускам, че въпросната госпожа е по-възрастна, с по-остарели разбирания и прави това с убеждението, че помага на детето. Но не трябва да позволяваш това да продължава. Поговори с нея, като предварително поискаш да се срещнете когато за нея ще е удобно, кажи й за притесненията ти за ЕМ, като й обясниш какво значи това, помоли я и тя да наблюдава детето как общува с другите. Наблегни, че то много я харесва и ходи с желание на ДГ. Учителките се привързват към децата и малко или много си ги обичат - надявам се, че ще те разбере и ще промени отношението си. Ако това не стане, аз поне бих сменила градината и приоритет при търсенето на нова биха ми били учителките и малкия брой деца.

# 58
  • Мнения: 4 005
Лекси,млада е учителката.Аз смятам да разговарям направо с директорката,защото едва ли госпожата ще си промени отношението.Детето ми споделя,че редовно наказвала децата и много викала,но синът ми е толкова кротко и добро дете,че обича всички,в т.ч и нея.

# 59
  • София
  • Мнения: 7 242
Лекси,млада е учителката.Аз смятам да разговарям направо с директорката,защото едва ли госпожата ще си промени отношението.Детето ми споделя,че редовно наказвала децата и много викала,но синът ми е толкова кротко и добро дете,че обича всички,в т.ч и нея.
По-добре не я прескачай. Ще се издразни, че си говорила директно с директорката и дори и привидно да промени поведението си, може да се настрои негативно към детето.

Общи условия

Активация на акаунт