Януарчета 2008 (тема 125)

Привет!!
И аз си получих списаният на 17.02.
Незнам кое е по лошо компютъра или телевизора, но Кристиян се пристрасти към компютърните игри. Единственото хубаво е, че си избира игри, които развиват логическото му мислене. Последно го ограничавам като крия кабела на зарядното, за сега действа само през деня когато ни няма, но вечер като се приберем всички и започва да го иска настоятелно(т.е реве неистово и мрънка постоянно) и баща му не издържа и му го дава. Филмчета гледа, но не прекалява.
И при нас има шарка из градините, не ми се ще Кристиян да се зарази, защото и аз и баткото не сме боледували от шарка, и току виж се тръшнем и тримата.

Привет банда!
Ние имаме Бърборино от преди 7 години  от каката. Много хубави списания, харесвам илюстрациите също. Само че на Гого не са му интересни, според мен не разбира всичко и за съжаление предпочита да му чета на английски.

Кате, добре съм вече, благодаря че питаш. Възстановявам се, но бавно. Надявам се скоро да достигна оборотите, на които бях... Може ли на лични къде да кача снимката? за колажа става въпрос

При нас днес е почивен ден - ден на семейството. Ще водя децата на открити забавления, да видим колко ще издържат в студа. Поне е слънчево.

Гадинке развам се,че си добре. Не ме страяскай така. Имате си там много гадни вируси. Радвам се,че си се разминала леко.
Катя и двете лекарства си имат варианти за прием през устата.   Трудно ми е да го обясня с две думи но организма не е проста тръба, в която се изсипва нещо. Има си сложни пътища на преработка и транспортиране с транспортни вещества и рецептори. Едното лекарство е направено изследвано и пуснато на пазара да се приема венозно, щом не пише друга употреба за пореден път го казвам някой си прави експеримент. Ако една ампула се изпие тя няма да подейства по-бързо от сиропа, защото трябва да премине през всичките пътища на обработка и абсорбция през стомаха, изпивайки я ти не я вкарваш в кръвта директно. Отделен е въпроса,че и двете лекарства са с недоказан и съмнителен ефект. Изследванията показват че до 90% от детските остри възпалителни заболявания преминават спонтанно без никакво лечение. При 10 % се налага АБ лечение всичко останало е създаване на пазар на фармацевтичната промишленост включително и хомеопатията. Аз на моя син досега за 4 години не съм му слагала нито капки за нос, нито съм му давала сиропи за кашлица ,нито витамин С, нито пък хомеопатия. Налагало се е два пъти да пие антибиотик, при доказана бактериална инфекция. Не ангажирам разбира се никой с мнението си, само защото ме попитахте отговарям.

 

Когато родих голямото ми момче, повече слушах педиатрите... Мисля, че му давах от един-два сиропа, които му бяха изписани... След това просто реших, че тази гадост сиропите няма да му я давам...

След това успявах да го излъжа с вит. Ц на ампули, също и с чай от лайка вместо вода... От повече от година обаче не е приемал нищо от гореизброените, не мога да го излъжа и това е... Ще ми се поне чай с мед и лимонов сок да пие, но не би...
Боледува рядко, основно гърло, хрема, температура в различни комбинации... Изкара една лека скарлатина и не толкова лек конюнктивит... И при двете не му давах никакви лекарства... По едно време мотаех един Стеримар вкъщи, но на детенце хич не му харесва и го изхвърлих... Няколко пъти му изписваха АБ, дори веднъж му го купих ей така да ми пази страх, но не съм му давала... Разни капки за нос/очи и прочее, както и температуропонижаващи хич не ги уважавам... За мой късмет не вдига много висока температура и сравнително бавно му се покачва температурата... Общото му състояние при боледуване е много добро с изключение на веднъж, когато поддържаше по-висока температура, имаха съмнения за морбили (беше контактен), но така и не се обрина... С други думи не го лекувам с нищо... Аз наблягам на чай с мед и лимон, но само когато съм болна... При някоя сериозна болест сигурно ще се наложи да вадим тежката артилерия... Тук хомеопат нямаме, така че нямаме и много избор... 

Ей, Валя, радвам се, че си добре! Стряскащи неща ти се случват. Само хубави да са от тук нататък!

Педиатърът на Джулия май разсъждава като Духче. Много е пестелив с лекарствата и за това го харесвам. (Не само за това де.) Сега и Бела при него записахме. За съжаление и ние сме стигали до антибиотик, но според мен си трябваше. В повечето случаи обаче когато сме се срещали с доктора сме си тръгвали без лекарство. В началото ми беше странно, щото бях свикнала след среща с доктор да си тръгвам с рецепта. Особено важно нещо обаче мисля, че е да имаме доверие на лекуващия лекар, щото спокойствието, което това доверие носи е част от процеса на излекуване. Иначе... не знам. Аз лично не знам до колко цялата концепция на западната медицина е правилна, но не искам и да се замислям толкова. Дано не ми се и налага. За да подкрепя съмненията си ще разкажа нещо любопитно. Преди две и половина години след море на Равда се върнах тук с едно течение, дето съвсем приличаше на гъбична инфекция. Да, обаче гъби не се изолираха. Моята докторка реши, че лаборантите не са се справили нещо и реши все пак да лекуваме гъби. Обаче нищо не се получи. Втора микробиология ми взе, отново нищо не се изолира. Този път лекувахме гъби и алергия едновременно. После трети път пак нищо не се изолира, но ние пак лекувахме алергия и гъби, също спрях и миещите препарати и... понеже ефект нямаше, отидох при един китайски доктор, който прави пулсова диагностика. Той ми даде едни китайски хапчета, на които пише, че са за изчистване на токсичната топлина от женския организъм. И това ми помогна.

С две думи, чудя се защо западния свят (т.е. западната медицина) пренебрегва все още разните му там енергийни потоци, дето текат във всеки човек и няма ли най-накрая човешкото знание някак си да се обедини в полза на човека...

Моля, не ми обръщайте особено внимание. Аз все пак съм кърмачка на поискване в момента, която не знае кога точно спи и кога точно мисли...

Момичета, може ли мнение по въпроса Бела или Белла е по-добре? Скоро ще правим на бебката БГ документи и се чудим... На англ. е Bella.

Мама Мечка, пренебрегва ги защото фармацевтичните компании, медиците ще изгубят милярди.Със сигурност им е известно , че има други методи , които са много по-ефективни но никога няма да се признаят от медицината.Медицината-за спешни случаи и наложителни случаи е ок, не се отрича, но в някой  случаи лечението с медикаменти  може  замести .Лично аз с времето окончателно потвърждавам достоверността на холистичната медицина, наблюдавайки моето семейство, моите роднини и познати.

За името, на мен Белла май ми звучи по-добре,въпреки , че и Бела ми харесва,по-кратко и ясно.

Сигурна ли си, че имаш право на избор?     За мен това са две различни имена и след като на англ. е Bella, би трябвало да е Белла на български... Другият вариант са Bela и Бела... Така поне мисля... 

При на фамилията е , например Даная Теркиев,така трябваше да ни запишат във Франция , тук също ни записаха така с фамилия от мъжки род, за да няма разлика когато се налага да превеждам документи .

Според мен за имената зависи на коя служителка в общината ще попаднете. Нашия George беше записан Георги без въпроси и закачки.

Мече, аз съм силен привърженик на китайската медицина също. Както е извество, Световната Здравна Организация признава 2 типа медицина - традиционната и китайската...

Дух, мерси за подробните мнения по дискутираните теми.

Мече, лично мен Бела повече ми харесва.
Много популярно в БГ стана да се използва двойно Н или М. Кому е нужно все да се обяснява, че е  Емма, а не просто Ема, примерно.

 

Но каквото и да решите името все е хубаво  

Здравейте!

Вале, 

Получих си и аз списанийцата

Мече, наистина, ако е с двойно "л" на бг поне, все ще й се налага да натъртва тази особеност при диктуване на името си, например.

Благодаря ви, момичета, за коментарите и мненията! На мен също Бела ми харесва повече от Белла, но май само аз в семейството мисля така и най-вероятно ще отстъпя. То на англ. се пише Bella, но се произнася [бе-ла], та за мен е най-логично на български да се изписва Бела. Ще видим.

Някой иска ли да ми изпрати паролата за албума ни?

И един въпрос: Мислите ли, че нашите януарчета са наясно с идеята/концепцията "мисъл"? И ако не, то кога тази идея се избистря в главата на човек, т.е. на каква възраст?

Здравейте мамчета! искам и аз да се включа за албима-как е паролата?Мама Мечка-честито!!!
 И евала на майките,които успяват да задържат положението без лекарства-аз,уви..не мога-2 пъти съм давала тежки АБ,редовно Панадол и Суметролин+сироп за кашлица.Капки-тя не дава.
  Относно осъзнаването-мисля,че след около 5тата година нещата значително се подобряват,но все пак е индивидуално:)

Мече, не схванах какво точно питаш 
Да осъзнават, че мислят ли? Да им хрумват идеи ли?

Лично аз имам много ярки спомени от детството ми от ранна възраст.
Помня, че бях точно на 4 год. , помня с подробности точно ситуацията, в която се мъчех да си обясня какво е това да помниш нещо. И кога човек забравя това, което е помнел някога.
Тогава казах на майка ми да запомни една дума (думата беше зайче, още я помня  ) и така периодично я проверявах кога ще я забрави.
Така че около 4 год. се очаква да им хрумват идеи, с които да си обясняват някои неща.

Катёнок, благодаря за паролата!!

Ханна, то май трябва повече предисловие... за да стане разбираемо.

Ще се опитам да споделя:

Имаме проблем с Джулия, който датира от... горе-долу откакто започна да говори. Беше на около една година и 8-9 месеца когато обърка думата "лилаво" и "пърпъл". Мислеше, че "лилаво" е аглийската дума а "пърпъл" българската. Казах й, че греши, имаше рев и... от този момент до сега не иска да каже нито дума на английски. По същото време започна да посещава детска градина за 3-4 месеца, но взе да се разболява и я спряхме. Ходеше известно време при една жена (канадка) да я гледа - два пъти в седмицата (аз ходех на у-ще), а преди година и половина започна да ходи пак на детска градина. Тоест, никога не й е липсвала английско говоряща среда. Преди около година към отказа й да говори английски добави отказ да поздравява, да казва имената на хората (казва само своето, на мама и тати, също на баба си, която сега е у нас). И също реши, че няма да пие и да яде нищо в детската градина. Мислехме, че е временно явление, но след като нямаше подобрение в продължение на 3-4 месеца решихме да потърсим специализирана помощ. През април 2011 започнахме игрална терапия с една психоложка. Лятото обсъдих нашироко проблема и с педиатъра, който ми даде да попълня няколко въпросника и заключи, че става въпрос за "social anxiety". Каза да продължим с игралната терапия, щото друго не се препоръчва за толкова малко дете. Също може да се каже, че имаме налице "selective mutism" (което също се води вид "social anxiety"), което означава, че детето не говори в определени ситуации или среда. Преди няколко месеца и една друга специалистка от един център за деца с различни проблеми се включи в разгадаването на загадката. Жената посещаваше Джулия в детската градина. Теоретично трябваше да търси знаци за "social anxiety"и причините зад това състояние. Жената е на възраст, с доста опит с деца с различни проблеми и доста самоуверено подходи, но... накрая каза, че Джулия е пъзел и ни препоръча други специалисти. Скоро някакъв behavioural specialist ще посещава Джули в детската градина и ще видим той какво ще каже.

Междувременно, психоложката, която от април до сега провежда игрална терапия без никакви видими резултати в един момент реши, че Джулия има натрапчиви мисли, които й казват да не говори, да не яде и да не пие в детската градина. В следствие на това заключение започна да кара Джулия да рисува тези натрапчиви мисли като човечета, също да ги моделира от пластелин примерно и да ги поставя в една кутия...

И тук аз нещо взех да не съм съгласна. И взех да се чудя, знае ли това дете какво е това "мисъл", че и да я нарисува, че и в кутия да я сложи... Дори ми се струва опасно, че Джулия ще вземе да си мисли, че разни човечета имаме в главите си, дето ни казват какво да правим или да не правим...

Иначе Джулия е голяма умница. Говори прекрасен български, ползва доста сложни конструкции на речта даже. Започна да пише преди повече от година (през ноември 2010). Доста е напред и с рисуването - на една година и нещо започна да рисува човешко лице с очи, мигли, уста, нос, зъби... На две години и нещо започна да рисува и други обекти и то в различни перспективи - примерно пате в анфас, в профил наляво, в профил надясно, ходещо, плуващо, в полет; плуващо в една посока, а пък гледащо назад към опашката си... После започна цели картини с различни обекти и т.н. Също смята от 1 до 10 събиране и изваждане. Аз не я уча нищо от много време, щото не искам да я претоварвам. Тя сама някак си ги научава нещата. Преди психоложката й мислеше, че проблемът се корени в забързано интелектуално развитие и забавено емоционално. За това се опитваше чрез терапия да я научи що е това емоция... Сега обаче реши, че става въпрос за натрапчиви мисли. Аз лично като майка имам чувството, че трябва да спрем да ходим при тази терапевтка, но... проблемът остава. Четох за този "selective mutism", че една от грешките е да се мисли, че детето ще го израсте, т.е. трябвало да се работи по въпроса.
Майка ми е с 37 години учителски стаж в детска градина и... не е срещала подобен проблем.
Мъчно ми е за Джулия, щото в детската градина не играе с децата, не се забавлява, не си живее живота. Прави каквото й се каже от госпожите и толкова. От септември почнах да я водя на балет, от ноември на кънки - искам да се социализира някак си, но тя и на тези места отказва да говори. В детската градина от известно време започна да казва "да" и "не" на български. Научихме я да казва "да" и "не" с кимане на глава и така взе да отговаря на балета и кънките, когато я питат нещо... И... стига толкова съм писала.
Приемам съвети всякакви.

Та в по-горния контекст - мислите ли, че децата ни знаят какво е това "мисъл" ? Или просто нашата терапевтка не знае как да си върши работата и най-доброто което мога да направя е да се обърна към друг специалист?