"Повечето жени се превръщат в майки по-скоро случайно, някои по собствено желание, малка част в резултат на социален натиск и няколко по традиция.
Тази година само в САЩ почти 100 000 жени ще станат майки на деца с увреждания. Замисляли ли стете някога за това, как тези майки са избрани за децата си?
Аз си представям Бог, който скита по света и си избира инструменти за пропаганда на своята голяма загриженост и разсъдливост. И докато наблюдава всичко, дава нареждания на своите ангели, които записват в огромната тетрадка:
“Армстронг и Бет – син. Патрон – да й дадем Герард. Свикнала е на светски неща. “
“ Форест и Марйори – дъщеря. Патрон – Сесилия. “
“Рутлидж и Кери – близнаци. Патрон – Матиаш”
И след това казва едно има на Ангела и се усмихва: “Дай й дете с увреждане”
Ангелът е любопитен”Защо на нея? Толкова е щастлива. “
“Точно затова” усмихва се Бог. “ Мога ли да дам дете с увреждане на майка, която не умее да се смее? Това би било жестоко!”
А дали е достатъчно търпелива – пита Ангелът.
“Не искам да е прекалено търпелива, защото може да се удави в море от самосъжаление и лудост. В момента в който шокът и озлоблението преминат, ще го преживее. “
“Днес я наблюдавах. Тя познава своето Аз и е самостоятелна – това е толкова ценно и толкова важно за всяка майка. Знаеш ли, детето което искам да й дам ще има свой собствен свят. А тя ще трябва да го пусне в своя свят и това няма да е никак лесно. “
“Ами! Аз мисля, че тя дори не вярва във Вас”
Бог се усмихва. “Няма значение, това ще се промени. Тази е подходящата – егоистична е точно толкова, колкото е необходимо. “ Ангелът не издържа” Нима егоизмът е някаква добродетел?”
Бог върти глава: “ Ако не умее от време на време да се откъсне от детето си, няма да се справи. Да, точно това е жената, на която ще отредим дете, което не е съвършено. Засега тя не го осъзнава, но ще има нещо, което хората ще й завиждат. Думите за нея няма да са всичко. И никоя крачка няма да е обикновена за нея. А когато детето й каже за първи път “мама”, тя ще е свидетел на чудо и ще го знае. Ще й позволя ясно да вижда нещата, които и аз виждам. . . . безразличието, жестокостта, предразсъдъците. . . и да се издигне над тях. Никога няма да е сама. Ще бъда до нея всяка минута на всеки ден от нейния живот, защото тя ще върши моята работа толкова сигурно, като че ли е тук до мен. “
“А кой ще бъде патрон?” пита Ангелът, приготвил да записва в тетрадката.
Бог се смее: “Огледалото ще й стига”"
(превод)