та, да купя ли двойник на любимия мечок?
дъщеря ми е на 2 , преди година време й купихме един мечо, а тя взе че се влюби в него. ама лудо. сложи му и име- меме! и меме се превърна в един истински приятел, по цял ден само го целува и го гушка (баща й вика: искам за един ден поне да съм на мястото му )
не спи без него, не се храни без него- той седи с нея на столчето , докато яде. навън го мъкнем, и в българия го носихме- самолета, таксито, автобуса, плажа, пикника, навсякъде......двамата са като едно цяло- меме под мишницата на моника, като сиамски близнаци.
последно време ме чопли едно съмнение.... понеже го водим навсякъде с нас като паж, се притеснявам да не го изгубим. тогава не ми се мисли просто. винаги гледам като се прибираме в едната ръка детето, в другата мечето. ако случайно не го мярна изпадам в паника.
мони отказва да прави каквото и да е без неговата компания, с него ляга , с него става, не ми дава да го изпера дори. той й попива сълзите, той й служи и за салфетка ( муцуната му на пипане прилича на шкурка ), той й споделя радости и нерадости. нещо като й направи впечатление, търси веднага да го сподели с него.
боже, това нормално ли е? не играе с нищо друго. просто "умира" за него и това ме плаши.
освен това има и друго - понеже постоянното го мъкнем навсякъде меме се замърсява често и това предизвиква сблъсъка му с пералнята повечко.
вследствие на този факт, меме отслабна, залиня, състари се. страхувам се, че ще заприлича съвсем на парцал.
да търся ли нов меме? чудя се, защото си мисля, че едно евентуално копие ще го познае-този има една специфична полубебешка миризма, мирише на моника.