Професията ми е такава, че няма как да не съм оправна. Закриляна може, но там аз определям границите - не искам личен шофьор, носач и пр, когато мога и искам сама. Ако аз ще съм двигател във връзката си обаче, по-добре да живея сама, не понасям настъпаняци, които стоят и чакат поредната задачка, както и с обратния знак - дотам закриляна, че да не знам кое колко струва, нито как да си попълня данъчната декларация. Аз и сега не знам кое колко струва, нищо че всеки ден пазарувам.
Живях с мъж, който доста години ме закриляше, но постепенно му избиваше скритата агресия в стил " абе я се оправяй, аз работя, ко ме занимаваш тука...", докато не се опита изцяло да прехвърли всички задължения и отговорности на мен -  също работеща и много ангажирана професионално жена. Не правя компромиси и не превъзпитавам мъже, макар и това да е печеливша стратегия за доста жени.