Здравейте, момичета!
Изчаках няколко дни, преди да пусна темата, за да се поуспокоя малко и да мога да ви разкажа всичко без излишна емоция.
Надявам се, ще имате търпение да прочетете дългия ми разказ и ще можете да ми дадете съвет.
Всичко започна в петък следобяд, когато си взех Криси от яслата. След като се прибрахме вкъщи, тя каза, че й се пишка. Събух я, за да я сложа на гърнето. Щях да припадна, когато я видях в какво състояние беше- неизбърсано ако по дупето, остатъци от тоалетна хартия, а дупето й приличаше на червен маймунски г*з, отпред беше прежулено. Заведох я в банята, за да я измия, но тя се разпищя от водата и казваше" Мамо, боли ме, боли ме". Почитих я с мокри кърпички, а през почивните дни я мазах с Бактробан, за да й мине.
В понеделник я заведох на ясла. Попитах коя леля е била на смяна в петък и обясних защо се интересувам. Учителката на Криси каза, че лелята ще бъде на работа утре, т.е. вторник и ще й предаде, но помоли и аз след това да си говоря с нея.
Във вторник сутринта отиваме в яслата и с влизането си чувам откъм занималнята кански крясъци и следната реплика " Аман от фасони и претенции, оная, на Кристина майка й, само да ми дойде, хубаво ще я начешам и ще я изгоня"
Аз се разтреперих цялата, звъннах, за да дойде учителката да приеме Криси. Тя влезе, а след това дойде и лелята заедно с учителката. Аз й казах, че не съм "оная" и че не съм дошла нито да правя фасони, нито да се карам. Отбелязах, че нямам никакви забележки нито към отношението, нито към грижите за Криси в яслата,единствено за да обърна внимание на нещо, което не се случваше за първи път- а именно- Кристина да си идва вкъщи подсечена и с неизбърсано дупе. Е като почна тая жена... Едвам успях да кажа няколко думи, защото тя крещеше през цялото време, казва :"Ти (забележете, аз говоря с нея на "Вие", тя към мен- на "ти") знаеш ли, че аз имам диабет, знаеш ли колко ми е захарта на мене в момента заради твоите фасони? На твоята Кристина всичките й капризи. се задоволяват (капризите на Кристина се изразяват в това, че тя пие вода от чаша с човка и заспива следобед с едно плюшено мече) и т.н. все в тоя дух. Аз казах, че носим мечето, защото Кристина изобщо няма да заспи без него в яслата. Всичко това го обяснявах през сълзи, защото ми стана много неприятно и хиляди пъти съжалих, че не си премълчах и изобщо повдигнах въпроса. Но смятам, че това влиза в задълженията на лелята, а пък на нея ако не й се занимава- да си ходи вкъщи.
В сряда вече бяха сложили бележка, че се забранява носенето на играчки отвън и че играчки, внесени в групата, остават там. говорих с учителката, и й казах, че няма проблем мечето да си стои там- дали в занималнята, дали в гардероба- важното е да е там, когато слагат Криси да спи.
Исках да споделя с вас това, което ме тормози в последната седмица и да ви попитам- дали да си мълча занапред, ако се случи нещо подобно, за да избегна конфликти, които биха могли да се отразят и на детето, или да повдигна въпроса пред по- висшестоящ, напр. директорката на яслата?
Изчаках няколко дни, преди да пусна темата, за да се поуспокоя малко и да мога да ви разкажа всичко без излишна емоция.
Надявам се, ще имате търпение да прочетете дългия ми разказ и ще можете да ми дадете съвет.
Всичко започна в петък следобяд, когато си взех Криси от яслата. След като се прибрахме вкъщи, тя каза, че й се пишка. Събух я, за да я сложа на гърнето. Щях да припадна, когато я видях в какво състояние беше- неизбърсано ако по дупето, остатъци от тоалетна хартия, а дупето й приличаше на червен маймунски г*з, отпред беше прежулено. Заведох я в банята, за да я измия, но тя се разпищя от водата и казваше" Мамо, боли ме, боли ме". Почитих я с мокри кърпички, а през почивните дни я мазах с Бактробан, за да й мине.
В понеделник я заведох на ясла. Попитах коя леля е била на смяна в петък и обясних защо се интересувам. Учителката на Криси каза, че лелята ще бъде на работа утре, т.е. вторник и ще й предаде, но помоли и аз след това да си говоря с нея.
Във вторник сутринта отиваме в яслата и с влизането си чувам откъм занималнята кански крясъци и следната реплика " Аман от фасони и претенции, оная, на Кристина майка й, само да ми дойде, хубаво ще я начешам и ще я изгоня"
Аз се разтреперих цялата, звъннах, за да дойде учителката да приеме Криси. Тя влезе, а след това дойде и лелята заедно с учителката. Аз й казах, че не съм "оная" и че не съм дошла нито да правя фасони, нито да се карам. Отбелязах, че нямам никакви забележки нито към отношението, нито към грижите за Криси в яслата,единствено за да обърна внимание на нещо, което не се случваше за първи път- а именно- Кристина да си идва вкъщи подсечена и с неизбърсано дупе. Е като почна тая жена... Едвам успях да кажа няколко думи, защото тя крещеше през цялото време, казва :"Ти (забележете, аз говоря с нея на "Вие", тя към мен- на "ти") знаеш ли, че аз имам диабет, знаеш ли колко ми е захарта на мене в момента заради твоите фасони? На твоята Кристина всичките й капризи. се задоволяват (капризите на Кристина се изразяват в това, че тя пие вода от чаша с човка и заспива следобед с едно плюшено мече) и т.н. все в тоя дух. Аз казах, че носим мечето, защото Кристина изобщо няма да заспи без него в яслата. Всичко това го обяснявах през сълзи, защото ми стана много неприятно и хиляди пъти съжалих, че не си премълчах и изобщо повдигнах въпроса. Но смятам, че това влиза в задълженията на лелята, а пък на нея ако не й се занимава- да си ходи вкъщи.В сряда вече бяха сложили бележка, че се забранява носенето на играчки отвън и че играчки, внесени в групата, остават там. говорих с учителката, и й казах, че няма проблем мечето да си стои там- дали в занималнята, дали в гардероба- важното е да е там, когато слагат Криси да спи.
Исках да споделя с вас това, което ме тормози в последната седмица и да ви попитам- дали да си мълча занапред, ако се случи нещо подобно, за да избегна конфликти, които биха могли да се отразят и на детето, или да повдигна въпроса пред по- висшестоящ, напр. директорката на яслата?
кукумявка тъпа.
Аха да се върна и да се разправям с лелката но мъжът ми ме спря.На сутринта водя аз Боби на дома и питам госпожата, къде е Нина, леличката.
. Госпожата, която по това време беше също майка на две малки деца, изключително изнервена жена, хваща дъщеря ми, разтърсва я, дърпа я за косата, като междувременно сипе обиди. Целият клас се смее и подиграва. Елена остава безмълвна, а единственото, което се сеща учителката е да я изгони от клас.
.
Е т'ва е, ако бях някоя по- устата, щях да я завра в к**и г*з лелята, ама на- такЪва съм си, лекувам се ,дано ми мине 
Аз с учителката и мед. сестрата нямам проблеми, с тях си общувам съвсем нормално. Когато говорих с учителката за подсеченото дупе, бях съвсем спокойна и категорична, че държа да почистват дупето й с мокри кърпи- и без това всеки месец носим там по един голям пакет.
Точно така е! Бегай при директорката и разкажи. Ако трябва да дойде и "госпожата". С нея на саме не се обяснявай. Поверила си им най-скъпото си и те са ДЛЪЖНИ да се отнасят с детето си като към голяма скъпоценност! 
г-жа Андреева (4 група)