Искам да знам кой ме е създал!?

Аз няма да те нападам,всеки има различно виждане на подобна ситуация-хем няма смисъл,защото живота ти е преминал с твоите родители и няма смисъл да бъркаш в стара рана,жената сигурно си има семейство което незнае за твоето съществуване и появата ти може да усложни отношенията им от друга страна е хубаво да знаеш нещо по-вече за корена си,наследствените болести /ако има такива/ и ей така просто да я зърнеш жената дала ти живот и направила щастливо едно бездетно семейство!Не виждам нищо лошо в това,че търсиш корените си!Обърни се към предаването на Миглена Ангелова или изчети темите тук,някъде беше споделено как смятат да издирят рожденната си майка!Ако моята дъщеря,един ден реши да търси биологичната си майка,не бих я спряла!Само внимавай с това си желание и последващите действия и събития да не нараниш и натъжиш родителите си!
и....не си дърво без корен-и дръвчетата ги местят и пресаждат на нови места където пускат своите корени докато съществуват на този свят
.....по - зловещо щеше да е да бъдеш подхвърляна от дом на дом,немила и недрага!Ти си просто родена с късмет,който много изоставени деца нямат 

Мисля,че имаше една Организация за осиновители и осиновени,тук накъде можеш да прочетеш из темите за нея и да се свържеш с тях.Аз също няма да те нападам,но след като цял живот си била отгледана в едно семейство имаш родители,баби ,дядовци и т.н.как можеш да казваш че нямаш корени? Всъщност ти пишеш че знаеш от къде е биологичната ти производителка/ще ме прощаваш ама немога да я нарека майка/,дали трябва да се натоварваш с неща ,които могат да ти донесат и неприятности
Успех

Пгледни и тук. Може да попаднеш на нещо което ще ти е от полза.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=31788.0

иначе моето мнение по въпроса все още е, че ако не искаш да говориш с майка си и от нея да научиш коя е жената която те е родила, другия начин е чрез съда.

АЗ имам син на 9 години. Знае ,че е осиновен от малък.Задава ми непрекъснато въпроси.........Обещала съм като порастне да му помогна да разбере истината.И аз да бях на твое място щях да търся отговора на въпросите си.Като човек който не е биологичен родител ще ти кажа,че толкова обичам малкото си момченце и винаги ще стоя зад него и ще го подкрепям.Целувки.Румяна.

виж тук www.baoo-bg.org/forums

ето това е момичето създало /или поне участвало в създаването/ на форума
http://www.bg-mamma.com/index.php?action=profile;u=11147
можеш на ЛС да й пишеш - тя също е осиновена и може да ти помогне с "гореща" инфо

п.п. лично аз бих преззирала /с право или без/ тоя ето ме е захвърлил и тъй като имам достойнство - никога не бих го потърсила. една затворена врата за мен винаги си остава затворена. но ти си решаваш. сама знаеш риска да изпиташ голямо разочарование нали? както от откритото, така и ако нищо не откриеш.
Успех

Има смисъл! Аз осинових дете преди около три години. Уж всички много ме подкрепяха, но майка ми стана много напрегната и нервна. Вече не беше същия човек. И така ... След една година истината излезе на бял свят. Появи се мъж, който е роден от мойта майка и поради невъзможността да бъде отгледан от нея е бил осиновен на няколко дни. Той я намери и всички се успокоиха. Майка ми в началото беше много объркана и плачеше непрекъснато. Каза, че не е минал нито един ден от живота й без да се моли той да е добре. Той знае истината от малък и казва, че не е минал нито един ден от тогава без да е спрял да мисли за намирането й. Сега мисля, че са щастливи. Учат се да контактуват един с друг. Виждат се често. Аз приех всичко много "спокойно и разбиращо", но изтръпвам от мисълта, че "утре" детето ми ще попита какъв точно е този човек и .... какво?
Желая ти късмет! Внимавай! Не бързай!

Момичета, всеки има право да знае това, което касае ЛИЧНО неговото създаване.... и да ме прощавате, но не са прави тези дето подхвърлят пренебрежителни квалификации за биологичната родителка......не знаете при какви обстоятелства е станало това и т.н. , а момичето просто питаше КОЙ?Пожелавам й успех в начинанието.

И как се развиха при теб нещата след като ги откри?Отношенията ти с твоите родители промениха ли се,а с биологичната ти майка какви са ти отношенията?Разбира ,ако имаж желание сподели тия неща с нас,има толкова много хора тук,които биха искали да разберат не от любопитство,а просто защото са обвързани с всичко произтичащо и свързано с едно осиновяване!

На мен ми се струва,че стана вече модерно осиновените да си търсят биологичните "родители" Скоро май ще се превърне в много доходоносен бизнес!!!

Май наистина стана модерно всяко пораснало дете да си търси корена!Едва ли ще ми е приятно ,ако дъщеря ми реши да търси жената дето я е родила,защото заради това изоставяне тя е осиновявана веднъж,тормозена,зарязана в къщата от майката - една седмица е стояла самичка ,а е била едва на 4 години и нещо!Намират я съседи обезводнена и със залепнало стомахче,болница,системи,отказ от нея понеже се развеждат осиновителите и пак в дома....и спира да говори нашето момиче,после се появявам аз-искаща момиченце и ми я предлагат!Минахме през какво ли не,сега пак ми е трудно,защото нервността и от детството сега ми е стопила лагерите,напикава се/а е вече на почти 14г/ но да ни е жива и здрава....и да иде да търси тая която и е съсипала първите години от живота ,но увлече ли се и тя по това течение на издирването-как бих я спряла ...пък каквото стане 

Ох...незнам Дидка,но както напоследък само за това се говори....кой как си намерил родителите...как се радвали един на друг и т.н. Всеки се засилил да търси под вола теле...Аз също си мисля че един ден и мойте ще искат да го направят поради неизвестни за мен причини...,но ние неможем да ги разберем защото не сме го преживели.Неможем и  да ги спрем,но аз лично не бих взела някаква инициатива в това начинание

  Наистина не мисля,че напоследък е модерно да тъсиш биологичните си родители,просто по-рано не се е говорило за това явно.От както съм разбрала,че съм осиновена съм се вълнувала от истината!Това е нещо,което те човърка и в крайна сметка решаваш,че е по-добре да преминеш през това !
    Разбирам болката и страха на осиновителите,но поне при мен истината за моя произход не би могъл да промени обичта ми към майка ми и баща ми.
   Опитвам се да ви обесня,че едното няма нищо с другото,макар да ми е ясно,че едва ли ще ми повярвате.Дори ако намеря БМ,сигурна съм,че никога не бих я приела за майка,просто за ИСТИНА.
    Искам да я открия възможно по-дискретно,точно защото не искам да нараня никого.
    Мисля,че прекалявате със този страх и насаждате неволно комплекси в осиновените си деца-дори мога   да отворя нова тема по това 

като гледам ,ти не се интересуваш толкова  да намериш майка си , колкото от това да отваряш нови теми за разсъждения  ...

да и аз мисля че се превръща в мода, навсякъде по телевизии по радио в предавания само за това се говори:mrgreen:Че и във форумите....все едно и също...е нали и журналистите трябва да се издържат от нещо!След като повечето от хората тук във форума, пък и по принцип ,не дават гласност на тези неща значи не е особено открита тема Марияя7.Това, че те човърка нещо,както ти казваш мисля че не е основателна причина да се взимат крайни решения.
А що се отнася до осиновителите,смятам че едва ли се насаждат комплекси у децата им,защото те го правят с ясното създание че все някой ден ще разберат истината и може да има непредвидими последствия и за ДВЕТЕ страниnewsm78
И защо ли до сега поне аз, не съм чула дете израстнало в дом за сираци да иска да се види с биологичните си роднини!! Болшинството са деца които все пак са имали късмета да бъдат осиновени и са почувствали любовта и грижата на семейството

Мисля,че е някак по - нормално ,ако рожденната майка,на която някога са отнели принудително детенцето,реши да го издири!Но ,когато порасналите осиновени  деца започват издирвания-първият въпрос,който ми идва в ума е -"Защо?Нали ТЯ те е оставила някога и те  е обрекла на безрадостно и самотно бъдеще за да не и пречиш в живота?"Особено като знам как порастват децата по домовете,а и като знам какво е преживяла моята дъщеря заради биологичната си майка просто би ми се приискало да я  .Това,че някои имат късмета да растат нормално,защото са осиновени....те не го осъзнават!Затова водя редовно дъщеря си в дома от който я взех още от тогава,преди 9 години,носим по нещо за децата,но ходим без предупреждение за да ги види така както са в ежедневието-нетолкова чистички и спретнато облечени,както когато ги приготвят за гости!Всяка осиновителка трябва да води децата си в такива домове,всяка година поне по един път-така децата растат с мисълта и спомена за онези другите деца,дето протягат ръчичики и питат "за мен ли идваш",и като дадеш шоколад неуспяваш да видиш кога е натъпкан в устата и преглътнат Пораснало и знаещо за другият свят в домовете ,осиновеното дете май няма да гори от толкова голямо желание и любопитство да намери тая ,която го е родила ...и зачеркнала от живота си с един подпис!....Вярно ,че е хубаво да се знаят наследствените болести и други такива родови информации,но и без това се живее 
....нямам страх и ненасаждам комплески у дъщеря си,бих я подкрепила ,ако реши да дири и тя някого,но не бих се запознала с евентуално откритата жена!Защото комплексите,които ги има момичето ми и ще си ги влачи цял живот са благодарение на тази ,която я е родила!
.....не упреквам никого от тук пишещите,не влизам и в спор с никого-просто така мисля аз по тия въпроси

Какво значи "МОДЕРНО" е да търсиш родителите си???

Модерно е да си ГЕЙ.
Модерно е да слушаш тъпа чалга.
Модерно е да пееш мръсни песни и да псуваш....

Да търсиш родителите си е човешко!

Много ми е болна тази тема.
Не съм осиновена. Нямам осиновени деца. Но много ми е болно и мъчно.

АКО бях аз осиновена,.... ооооо... щях да ги намеря, нямаше да спра да ги проклинам, ей! Стига с това милосърдие вече към изметите!  Много яд ме хваща! Много! Значи тя/той ще си има други деца да си ги гледа по живо по здраво, а?  НЕ МИСЛЯ, че е честно! И въобще не ме интересува, че живота не бил честен!

Дидка , направо се потрисам от такива неща като случая с това мило дете  Дидка, страхотно правиш с детето като го водиш по домове - възхищавам ти се!   

baoo, много хубав постинг, ти да не си някоя организация?

марияя7, дано ги намериш и да бъдеш в мир със себе си! Много успех!

Баси, тва "ЗАЩО"-то най-боли!

Какво зна4ение има какви са ти корените?осиновиутелите са ти дали цялата любов която имат а ти тръгваш да търсиш кой те родил? Не мислите ли 4е обиждате хората по този на4ин?Не съм осиновена нито децата.Ноако бях никога нямаше да търса жената която ме е родила.от уважение към тази която ме е отгледала.

  Всяко нещо си има причина!При всеки спор търся другата гледна точка,за да намеря някъде там истината.Не съм очаквала,че няма да ме нападате,знам колко са крайни мненията по тази тема,но знам и че има причини за това.
   Аз съм на 31г,имала съм достатъчно време да обмисля всичко,да си изградя мнение.Вие няма как да ми го промените,защото всичките ви доводи съм ги чувала и,както казах,съм ги осмислила.
  Та,обърнах се към вас не за да търся мнения "за" или "против", а за попитам "как" да ги намеря.
  Преживяла съм доста ситуации заради всичко това,много болка ,гняв,отчаяние,безпомощност и най-вече неразбиране.Мога да ви пиша много за всичко това,но си мисля,че по-скоро ще ви отекча.
   Най-лесно е да обвиниш някой,по-трудно е да го разбереш.

Най-естественото нещо за едно осиновено дете да иска да си потърси родителите. така, че Мария напълно те разбирам. За съжаление манталитета е такъв, да се крие от децата, като това е допълнително подкрепено и от закона доколкото съм запозната.
Пожелавам ти успех. Убедена съм че има начин да разбереш.

baoo - винаги ли има начин да се открие истината...т.е, кой те е родил?
Или имате случаи и на ненамиране...? 

Има ли значение, че са минали примерно 30г. от осиновяването...това би ли попречило да се намери БМ?
Благодаря Ви   

  Благодаря ти baoo

Споделям твоето мнение!

Аз съм нова във форума, но темата ме вълнува. Моето детенце е осиновено и сега е на 3 години.Ще му кажа истината, но толкова се страхувам от разочарования. Все пак имаш право да разбереш, коя е биологичната ти майка. С промените в семейния кодекс от 2003 г. всяко осиновено дете, след навършване на 18 години има право да получи информация за биологичното си семейство и никой няма право да му откаже това. Мисля ,че информацията се получава в отдел "Закрила на детето" . Желая ти успех.  

baoo, може ли да ми кажете какви могат да бъдат тези "важни обстоятелства" = Досега знаете ли за такива случай на такива дела.?!

Най-напред благодаря, за уточнението.Не бях погледнала точно СК, а се осланях на информация от служителка от "закрила на детето".Както и да е Вашето писмо ме накара да отворя Кодекса и да си изясня нащата. Това в известен смисъл ме успокои, защото си мислех, че на 18 години човек е все още много млад, за такава среща. А може би греша.
Що се отнася до важните обстоятелства - те могат да бъдат  застрашаващи здравето на детето /НЕ ДАЙ БОЖЕ НИКОМУ!/, при които се налага донорство или нещо друго, касаещо здравето, според мен. Но тези обстоятелства не са уточнени и се създава възможност съда да прецени т.е. срещу определена сума -всичко може да се купи в България.
Дори в този форум срещнах предложение, срещу 500 лв- незаконно, разбира се да ти открият биологичното семейство, което ми се вижда доста несериозно.

едно не мога да разбера.защо на много места срещам като причина да не се търси биол. родител това че имал друго семейство и деца.значи той/БР/ да си живее почтено някъде, а сърцето на едно дете да се разкъсва от ?-са ЗАЩО? с какво ще наруши семейното му щастие.преди 30 години повечето деца са изоставяни/по моему/ от някакви ''морални'' съображения или от сорта ''какво ще кажат хората като той няма да я вземе'',а после се оказва че майката непрекъснато е страдала за оставеното си дете.дори и да не е така щом има нужда детето да я намери нека я търси/но никога да не забравя осиновителите си и това,което те са направили за него/
мария, действай момиче и кураж!аз те подкрепям!

Честно казано ми е трудно да се ориентирам тук, току що се регистрирах и още разглеждам и търся къде да разкажа своята история.Може би не е това точното място, но ще го направя тук.
Аз съм жена на 36 години.Винаги съм знаела, че съм осиновена, но никога не са били откровени с мен родителите ми и тази тема ги е плашила ужасно много.Аз самата имам две големи вече момиченца и неизвестността ме побъркваше, поради което потърсих съвет от бао/асоциацията за осиновени/ и по техен съвет блъфирах майка си и тя ми разказа всичко, което и беше известно около моето създаване и осиновяване.От нея разбрах, че съм родена в гр.Пловдив на 23.08.1969 година, от жена на име Петрана, с прякор "маслината".Тя е била сервитьорка в много популярен ресторант извън града "Чадъра".Самата тя е била много хубава и популярна жена.Имала е брак и две деца от него, но е избягала от съпругът си, с когото живеела в някакво село до Пловдив и отишла в града да работи.Там е имала връзка с най-популярният оперен артист на времето на Пловдивската опера, за когото според моите проучвания разбрах, че се е казвал Иван Вампиров, починал е миналата година, няма деца, късен брак е имал и съпругата му все още е жива.От аристократично семейство е, живял е в центъра на града, човек от сой.Не зная какво точно е имало между него и Петрана, но се раждам аз и тя ме оставя с името Румяна в болницата, където ме е родила.Разбрах, че след мен има друг брак и още две деца и живее в кв.Тракия на Пловдив в момента.Не ме е търсила до сега, може би съм и била нужна да шантажира Вампиров и след като не го е убедила да се ожени за нея ме е зарязала.Гадно звучи, но смятам, че е така, тъй като жена с две раждания не може да не разбере, чее бременна и да стане грешка, а и по онова време на жени с 2 деца са били разрешени абортите.Освен това от 5 деца е изоставила само мен.Чудя се дали да направя опит да я видя изобщо.Честно казано не искам и да я знам коя е, но ми е интересно да видя "братята и сестрите", които имам.Освен това не искам да нараня майка си, тя много се страхува да не я оставя, нещо което е абсурд да стане.Та те с баща ми са ми дали толкова много.Едно дете съм, изучиха ме, завърших право в Софийски университет, където татко беше преподавател, професор, бог да го прости, дадоха ми жилища, апартамент в центъра на София, вила в Симеоново, земи, всичко за което толкова хора мечтаят, а не могат да имат.Аз винаги тях ще имам за свои родители, но ме измъчва интереса и мечтата ми да имам братче или сестричка.Цял живот съм искала братче или сестричка и съм молила родителите ми да осиновят, а те сигурно са примирали от ужас като отворя темата.Миличките, а аз винаги съм знаела и съм криела от тях, за да не страдат и съм ги щадяла, сега, когато сложихме картите на масата с майка ми ми олекна и я заобичах още повече.Особено като ми разказа как ме е взела от дома с висока температура, колко болнава съм била, как там ми викали "хитрушата", какво умно бебе с жив поглед съм била.Сега, когато аз самата съм майка на две деца се чудя, как не и е било мъчно и как живее Петрана 36 години, като е изоставила детето си, каква ли душа и сърце носи тая жена.За мен на света няма по-важно от децата ми, та аз самата забременях на няма и 20 години и се опълчих пред родителите си, но родих детето, с него на ръце учих, работих, мъчих се но и успях да се изуча и да си отгледам детето, второ родих после, но и за миг не помислих да го махна или пък да го оставя за осиновяване.Май прекалих с писането.Имах нужда да излея душата си, да потърся съвет дали да правя опит от някъде да зърна Петрана и децата и или не си струва да го правя.Да разбера ли какви гени съм наследила от нея, от Вампиров съм наследила гласа си, знам тъй като бях солистка на детския радиохор, а и майка каза, че тъй като са знаели от къде е дарбата ми са се постарали да я развият.Например голямата ми дъщеря е ужасно мързелива, а няма от кой да го наследи, явно е от някой от биологичните ми родители, аз и малката ми дъщеря сме гимнастички /аз бях/ явно пак от тях го нося.Спирам, че то стана огромно писмо, което надали някой ще си направи труда да прочете.Ако някой случайно познава хората, които описвам тук, моля нека ми се обади.

Здравей Мери Попинс и добре дошла при нас.

Единственото което мога да кажа след като прочетох разказа ти - много жалко че си закъсняла с разплитането на цялата тази история и че не си успяла да се срещнеш с този човек, който дори не е подозирал за съществуването ти. Колкото до другите ти братя и сестри намери начин да се запознаеш с тях без да разкриваш веднага, че си тяхна сестра. Мисля, че едно такова неангажиращо познанство ще ти даде необходимото време да прецениш струва ли си да контактуваш с тях.

Здравей Мария,аз също се казвам така.На 36 години съм и имам същата съдба като теб.Не знаех до скоро нищо, не можех да попитам тъй като родителите ми изпадаха в ужас от темата и потърсих една асоциация "Баоо", която е за осиновени и осиновители, те ми дадоха съвет и сега зная всичко, което ме интересува, само дето не съм направила стъпки да видя родилата ме жена и не зная все още дали да го направя или не.Биологичният ми баща е починал преди година.

     Здрасти marypopins !
Радвам се,че имаш шанса да знаеш историята си,направо си за завиждане
 Аз лично не бих могла да се сдържа да не се срешна с "родата",но не бих бързала да съобщавам коя съм,но това е твое решение,много е лично ,отговорно и предполага последсвия.
 Пиши пак!