Може ли да се предизвика раждане в 7.5 месеца?

  ЕЕЕ,ама то лесно няма,трудно е ,но не бих рискувала живота на бебето си само,защото ми е много тежко и не мога да спя.Стискай зъби още месец и половина и ти желая здраво бебе!

Даи още малко де. 

Да може. Особено ако ти се рискува живота на бебето
Всички сме били така Ужасно е гадно, особено накрая, но не ти препоръчвам да правиш подобни глупости Всъщност аз не се сещам и за нормален лекар, който би се съгласил.
Стискаш зъби и това е! А и кое те навежда на мисълта, че като родиш ще спиш

Здравей,
Разбирам те напълно но повярвай не е добра идея толкова ранно раждане. Обсъждала ли си го този вариант с лекаря си?
Предполагам, че има нещо, което може да ти предпише за да те облекчи. Не съм лекар, но аз родих 1 м. преждевременно и слава богу нямаше последствия освем ниското тегло на бебето. Но в твоя случай май вероятността да  сложат бебето в кувиоз е по-голяма. Това означава подаване на допълнително на кислород, което според мен си е голям риск предвид на евентуални последствия от това за бебето.
Помисли си хубаво....това е много важно решение.
Може де се поизмъчиш, но все пак това са само 1,5м а после ще си гушкаш здраво бебе и няма да си спомняш нищо 
Успех

Абсолютно съм съгласна с Лулуто.
Това дето го мислиш е пълна лудост. Съвсем нормално е през последните месеци на бременността да не ти е леко. При мен беба беше притиснала някакъв нерв и умирах от болки в кръста и десния крак. Ако полежах повече от 20 минути едвам ставах после и то с помощ. Нещо като ишиас ми беше направила. Освен това ме бляха и ребрата от постоянните ритници. Бях качила 21 килограма и в най-големите жеги имах чувството, че ще полудея. Безсънието също е нормално за края на бременността. Но въпреки всички тези неразположение бременността ми беше един от най-прекрасните периоди в живота. И ако не бях раждала със сакцио много скоро щях да искам пак да съм бременна.
Освен това е напълно вярно, че като родиш в никакъв случай няма да имаш време да си отспиш. Подготви се отсега.
Затова стискай зъби. Всичко това е в името на малкия човек, който расте в тебе и това е достатъчно, за да разбереш, че си маслужава всяка болка.

Мисля си, че е твърде рисковано в осмия месец да предизвикат раждането. Изчакай поне да влезеш в 9-ия и тогава докторите може и да се съгласят. А иначе повечето бременни в последните 2 месеца се чувстват вече изтощени, с болки къде ли не и чакат с нетърпение да родят.

Много е рано. Ако искаш здраво бебе, ще трябва да изтърпиш още малко. И на мен ми беше много трудно накрая. Но това минава и заминава, аз здравето на детето е най-важното според мен.

Тези мисли за преждевременно раждане просто ги избий от главата си.Рискуваш много.

Можеш да полягваш да спиш през деня,а вечерта с мъжа ти да се разделите  в отделни стаи,за да не се чувстваш виновна,че той не може да спи от теб.

Може естествено, но от личен опит ти казвам НЕ СИ ГО ПОЖЕЛАВАЙ. Дъщеря ми се роди в 32-та седмица нямаше как да я задържат, един малък кошмар беше, Кувиози, кислород цял месец в болница. Не е редно да се прави това застрашаваш живота на това което носиш в себе си. И на мен сега не ми е леко ама ако знаеш как стискам буквално крака да не трагне и това да излиза по рано, че не желая отново да преживявам всичко това, а ти казвам че няма да си отспиш въобще и от тревоги и от угриземия. Така че стскаи поне до 36-та седмица след това вече го раждай ако не издаржаш

Само искам да те попитам нормална ли си?
как може да застрашиш живота на собственото си дете бе жена и то по желние наистина неразбирам такива хора.
ми няма да спиш един месец ще се поизмъчиш малко не си единствената преживяла това.
мъжа ми неможе да спи затова ще си обрека детето на гледане в кувиоз как ти звучат думите ти ?ох стига че се ядосах.
после няма да можеш да спиш защото неспира да реве ми дай да ги хвърлим в кофите тогава. боже боже какво доживях да прочета вдене на бебе по желание

Изтрай мила още малко.Знаеш ли каква е гледката на недоносено бебче в кувьоз?Относно безсънието-аз също страдах от такова и от 5 месец пиех хапчета и си спях.Искай наблюдаващия ти лекар да ти изпише някакви,поне да си поспиваш.
Стискай зъби още малко и желая успех и леко раждане!

Вземи се консултирай с лекаря си за болежките, а това за раждането са пълни глупости пък и няма да се намери лекар дето ще ти предизвика раждане, без застрашаващи бебето причини.

Ти явно си си навила на пръста, че искаш да раждаш по-рано и това е. Каквото и да ти говорим ние тук за теб са приказки по телефона. Обаче е хубаво да се вслушаш. И ти и мъж ти сте големи хора и предполагам съзнателно сте взели решението да имате дете. И ако е така значи трябва да сте подготвени за всички неудобства. Наистина просто не си представям как въобще ти минава през главата такава мисъл. Трябва да си наясно, че от момента, в който си видяла двете черти на теста за бременност ти вече си на втори план. Детето трябва да е най-важното нещо в живота и на двама ви. А то иска жертви. И то големи. От тук нататък ще са все по-безсънни нощите и дните. Нали ти казах, че и аз бях като теб. През последните три месеца от бременността не си спомням да съм спала повече от 3 часа на денонощие. Обаче се справих. И всички тук са минали през това. И защо будиш мъж ти? Аз си гледах телевизия, сърфирах си из нета дет се вика и така ми минаваха нощите.
Моля те, в името на твоето дете да се вземеш в ръце, да се мобилизираш и да направиш всичко възможно да даше най-добрия старт на това мъничко човече. А не да се опитваш зорлян да го раждаш недоносено.

Кураж и от мен миличка!!!Всеки уважаващ себе си и добър гинеколог предизвиква раждане само при опасност за бебо.
Опитай се да се успокоиш заради малкото човече.

Според мен яко те тресе предродилна депресия.Като добавим и стоенето в къщи сама - това ти е проблема.Не си го изкарвай на детенце.Просто се разхождай повечко, и си намери някоя дружка, да се разнообразиш. Това от мен и всичко хубаво.

Добре,де ти на доктор не ходиш ли?
Той какво ти казва?Какви хапчета пиеш,за какво са?
Моят съвет е да потърпиш-бебето когато е готово ще излезе само  
Кви са тия приказки по-рано да извадят бебето  
Ми то ако искаше можеше да платиш някоя друга да ти го износи,баси  

А и не си мисли,че като се роди ще спиш  
Важното е да сте живи и здрави  
Моето дете е болно от месец вече, да не мислиш, че съм спала  
Всичко ме боли,не си единствената "мъченица"  
Хайде сега   Гледай напред и ... търпение му е майката  

ей малката бях качила 30 кила и криво ляво си ги носех и аз не спях добре 3 пъти и в болница лежа за задържане
имам идея я отиди в неонатологията и виж какво се прави с толкова рано родени бебета пък да видим дали още ще го искаш в главичката му да е забуче абокат цявлото да е в кабели и апарати да не може да диша само ти едвали си го представяш но аз този ужас го видях

Рано е. Всеки е минал по този път и ще ти каже, че не е лесно.
Принудително раждане може да се направи, но по здравословни причини, причини застрашаващи живота на бебето.
Естествено, че няма нормален лекар, който да се навие на израждане. С/у солидна сума някой може и да се навие. Но като си помисли за последствиетя едва ли ще стане.
Ако искаш здраво бебенце стискай зъби и изчакай още мъничко. Бебо може и сам да реши да избърза. Моята Дияна се роди 20 дена преди термина, но мъничка - 2.670кг

Не вярвам някой да се навие ......
Колкото по-дълго остане бебето в теб, толкова по-добре за него!
И не си мисли, че като се роди е лесно, после ще се молиш да влезе обратно в корема ти 
Стискай зъби и не мисли за такива работа   

Дай възможност на бебчо да порасне възможно най-много!!!

Аз мисля,че ако лекарят прецени ,че заради безсънието,нервите и други проблеми навреждаш на плода по някакъв начин ,би предизвикал раждане.Защото невъзможни неща няма.Въпроса е доколко са полезни.Все пак сънят е важен,той дава сили на майката да износи бебето.Но пък от друга гледна точка - много е рано за бебенцето,рисковано е!Стискай зъби,колкото и трудно да ти звучи,бори се до край и няма да съжаляваш !

БРАВО!!!!!! 

Само да се присъединя към останалите и да напомня, че в тези седмици от бремеността, бебето има шанс да оцелее, но може да има проблеми с недоразвити бели дробове, сърце, мозък. Точно в тези месеци органите се дооформят и ако няма медицински показания за страдание на плода е абсолютна глупост да се предизвиква раждане.
Само да ти напомня, че поставянето на бебето в кувьоз и подаването на кислород могат да доведат до изграяне на ретината и СЛЕПОТА, да не говорим за другите проблеми.
Синът ми се роди в началото на 9 месец и въпреки това имаше незатворена междукамерна преграда на сърцето, виждала съм бебета в кувьози докато 1 месец и половина бях в болницата, за да наддаде необходимите килограми. Не ти го пожелавам -знаеш ли какво е всеки ден да стоиш пред една врата и да чуваш днес е наддал 5 грама, утре - 10 грама и така повече от месец, като докато е в теб бебчето наддава по 200 грама на седмица.
При втората си бременост отново вдигах кръвно, не можех да спя от болки, пиех хапчета и се побърквах да не се случи нещо с бебка, но направих всичко възможно да дочакам заветната 40 седмица - всичко се понася пред ужаса да се роди по-рано детенце!
И сега пак не спя, мъчат я зъби, аз ходя на работа, съпруга ми и сина ми също не си доспиват, но всички сме толкова щастливи от това здраво и хубаво съкровище, че никой не прави проблем.
Говори със съпруга си, премести се в друга стая, чети книжки, попитай за по-серизони лекарства за болка, има много хомеопатични и за безсъние - но не раждай  по-рано, не си струва - тези неща са за малко, детето е за цял живот!

Намери си занимание, хем ще си уплътниш времето, хем може да си успокоиш нервите и да не ходиш постоянно.
Аз редях един огромен пъзел - 2 месеца с тоя огромен корем това правих. Сядах на възглавница, около мен възглавници и така.
Просто намери нещо да правиш, за да ти минава времето, да не мислиш постоянно за това. Да те пуснат нервите.

Не може ли да спите в различни стаи с мъжът ти за да да се будите един друг?
Преждевременното раждане не е решение.

Хайде и аз да ти се накарам.
Оплакванията ти няма да се уважат от никой лекар.А мъжа ти просто да иде да спи в друга стая.Останалото си е твоя грижа- това е положението.
Ще го изтъпиш, защото преждевременното раждане е нещо ужасно.
Моята дъщеря се роди в 31 седмица (не по мое желание),след 6-дневен престой в болницата.Тези 6 дни са най-тежките в моя живот, а престоят й в кувьоза още месец и половина (тежеше 1,480 кг.) завинаги ме промени.Моята приказка е с прекрасно развитие- детето се пребори  всички опасности.Сега е на 1 г. и 2 м. и е най-красивото човече на света, но аз още помня, още страдам, въртя се в един кръг, от който няма излизане и май никога няма да бъда същата.Същото е и с близките ми, които трепериха заедно с мен.
Мила, не си го пожелавай,моля те!

Представям си колко си отчаяна, за да стигнеш до тези мисли. Опитай се да мислиш за нещо друго(колкото и трудно да е) .Няма ли кой да те подкрепи и да те разсейва от тези мрачни мисли? Говорила ли си с лекаря си за проблемите си.? Аз имах много лека бременност и наистина не мога да си представя как се чувстваш вмомента, но не мисля, че е добре за бебето да излезе толкова рано. Също и твойто затормозяване влияе много лощо на детето. Опитай се да мислиш за хубави неща, и избягвай да се подаваш на това отчаяние Намери си с нещо интересно да се занимаваш...

Идеята ми се струва безумна Хайде стига,устискай още малко,не рискувай живота и здравето на детето си.А и не знам кой болен мозък ще се навие да ти предизвика раждането.

Наистина си мисля, че е безумие! 
И мен ме боли и кръста и корема, лежах и в болница и продължавам да си седя постоянно в къщи ( от което откачам). Обаче само си мисля, дано устискам до деветия! Не искам изобщо да си помислям да раждам сега...Месец-два се изтрайват. Разхождай се през деня на чист въздух, за да се измориш и вечерта да спиш. Срещай се с хора, за да се разсейваш. Сигурно има начини!
По-добре ли е ако стане нещо с детенце да се чувстваш виновна цял живот? 

Здравей Wild cat,
и аз бих искала да те посъветвам да размислиш сериозно. Родих в 34 седмица след спукване на водите. Това специално в моя случай последва от една уж "безобидна" манипулация извършена от "добронамерен" лекар - вземане на секрет от цервикалния канал за изследване. Нямах никакви оплаквания, просто се "полагало по каса". Повярвай не съм изпитвала по- голям ужас в живота си от това преждевременно раждане. И после да гледам всеки ден малкото си бебенце да лежи безпомощно в кувьоз със системи в малките ръчички и да не мога да го прегърна и утеша когато плаче.... И аз качих много кг, болеше ме кръста и ми изтръпваха краката, но бях готова да изтърпя стократно повече само ако можех да спестя на детенцето си преживяното.
Помисли добре преди да си пожелаваш такова нещо. Дано прочитането на моят и на другите мами разкази да те убедят, че няма нищо по- ценно от това да родиш бебенцето когато си му е времето. Пожелавам ти го от сърце.
Един американски треньор по вдигане на тежести беше казал "Вие българите сте много интересни - ние в Америка казваме relax /отпусни се/, а Вие тук "стегни се бе, стегни се". Бих те посъветвала и да се отпуснеш. Да се опиташ да мислиш позитивно. Знам, че е по- лесно да се каже от колкото да се направи, но трябва да си силна заради детето. После, когато всичко това отмине ще видиш, че си струва всяка секунда болка.
Пожелавам ти от сърце да се справиш и след не по- малко от 3 седмици да си гушнеш живо и здраво бебенце.

Съществува и друга възможна причина за положението, до което си достигнала, и това не са физическите симптоми и неудобства, които чувстваш. Мисля си, че проблемът е по-скоро от психологическо или емоционално естество. Надявам се да не те обидя, но можеш да направиш и консултация с психолог или психиатър. Моя близка приятелка/макар и не бременна/ след едно почти драматично преживяване/поне за нея/ имаше този проблем с невъзможността да спи. Знам, че в продължение на дни не е спала и за час, имала е моменти, в които просто не е знаела къде се намира, нито е разсъждавала разумно и трезво. Накрая буквално рухна и стигна до психиатрична клиника. Нещо, което си мисля, че можеше да избегне, ако по-рано беше отишла при специалист. Сега вече е добре, но наистина е изживяла много трудни моменти. Надявам се, че при теб проблемът не е такъв, но все пак съществува такава възможност.

  Ти май сериозно го мислиш

Всички са така, няма лесно, мен ме болеше невероятно, а имах и контракции. Само да ти кажа, че като родиш хептен няма да спиш, така че, колкото и да ти е кофти сега си трай, че после почивка няма!


Наистина си намери някакво занимание - и аз редих един огромен пъзел, много ми помогна.

И как така с лека ръа рискуваш живота на бебето си........не е истина просто

Плодът се смята за зрял след 34 г.с, преди това рискуваш да родиш недоносено бебе с неголям шанс за оцеляване, белия му дроб не е напълно разгънат, как изобщо можеш да си го помислиш. Всички ни боли и чувстваме дискомфорт,ама нали имаме цел и приоритети в живота, трябва да се стискат зъби, ако искаме здраво и нормално дете.И на мен не ми хареса да пия хапове,ама ги пия, че нямам намерение да раждам преждевременно

Забелязвам че по тази тема всички сме единодушни. 
След всички тези мнения, особено на майките преживели преждевременно раждане трябва вече да си се убедила, че си на грешен път. Аз лично докато бях в болницата видях бебенцата в кувьозите и майчетата им дето идваха да ги виждат. Всеки път ми се просълзяваха очите. И си мислех че ако родя и трябва да ме изпишат като тези жени сама, без бебето в ръце, направо бих рухнала. 

Не искам да подценявам болките ти, но има и по-лоши неща. Само се успокой, дишай дълбоко и вземи да се занимаваш с нещо, което да те разсейва.

Моля ти се,разгледай и прочети ТУК

Страницата се зарежда бвно,но изчакай докрай (пише и на англ и на бг език)
Сайта е много интересен The Biology of Prenatal Development
БИОЛОГИЯ НА ВЪТРЕУТРОБНОТО РАЗВИТИЕ
Има и филмчета за   бебето  в утробата (за разл седмици и месеци)
Дай шанс и на твоето бебче 

(смятам че не е единсвената информация в нета,която може да се намери) 

п.п.Ако не можеш да го отвориш,ще ти копирам инфото тук 

И аз бях с отекли крака почти цял месец преди раждането.На никоя не й е било лесно, но си заслужава усилията.Имаше в стаята ми  една родилка, на която бебчето беше в интензивния сектор.Побъркваше се милата да търчи след дежурния неонатолог непрекъснато.Това ли искаш- да го виждаш максимум веднъж на ден за секунди??? Прави нещо любимо, което да те разсейва.

Аз родих 2 седмици преди термин със секцио. Малката беше седалищно, пък и съм с един бъбрек който взе да се надува и нефролога каза да вадим бебето. В следствие на секциото и по-ранното раждане вкараха бебка в кувиоз заради трудна адаптация. 5 дни беше в кувиоза, 3 дни на кислородна палатка. Беше цялата в системи, захраниха я чак на 3 ден. 10 дни беше на антибиотици от които и в момента си носим теглото защото сме с много чувствително коремче и колики.

Нямаше и секунда да не мисля за нея, ходих при кувиоза всеки ден колкото ми разрешаваха, да и говоря. Няма по-тежък момент в живота ми и сега се обвинявам че не се преборих да дочакам термина 

Сега бебка е добре, расте, дивее (да чукна на дърво) но следващият път бъбрек небъбрек ще раждам нормално и то когато бебето реши да тръгне.

Успех миличка. Пребори се заради бебчето си 

Защо не потърсиш някакви алтернативни средства за обезболяване и подобряване на кондицията - йога, акупунктура? Не съм много в час с тези неща, но знам, че има начин да се облекчат подобни болки без лекарства.
Иначе ти пожелавам да устискаш, каквото и да ти струва това - просто нямаш представа колко мъчно ще ти бъде ако бебче трябва да седи в кувьоз... Тогава би съжалила 100 пъти, че не си издържала 

ей, мамче, я се стегни и мисли позитивно...
когато родих и бебчо започна да ме буди всяка нощ с рев (и досега е така), ми беше адски криво, кисело, не издържах, дето и ти пишеш, ама затова сме майки - да надскочим собствения си егоизъм и да поставим детенце на първо място
да не говорим, че природата като го е измислила 9 месеца, значи толкова са необходими, за да се развие напълно бебчето...
ако ти се рискува неговото и твоето здраве, действай, но ми се струва, че не е така

Боже ама ти сериозно ли го мислиш това?
Трябва да ти кажа, че аз изкарах цялата си бременност с безсъние и ми беше много гадно, но и за миг не са ми минали подобни мисли през главата. Дори си мислех, че това моето са "бели кахъри". Това е направо лудост и би било адски безотговорно решение!
Знаеш ли, че има жени, които карат много тежки бременности, лежат принудително на легло, с болки и куп здравословни проблеми и дискомфорт и твоите оплаквания направо бледнеят пред тях.
Освен това не виждам кой нормален лекар ще рискува и ще ти предизвика раждане само защото ти било писнало... Преждевременно предизвикване на раждане може да стане само по медицински показания.
Стегни се и си изкарай бременността до края. Мисля, че проблемът при теб е по- скоро психологически. Настрой се психически, че ще издържиш до края, защото малко ти остава. Може би наистина е хубаво да си намериш някакво занимание.
Ами те хората са казали- Лесно майка не се става.

Wild Cat, явно сериозно си ги мислиш тези неща, и може би това е така, защото не знаеш какво значи да се роди недоносено бебе. Добре, че повечето момичета са ти написали това онова, и то не в най-стряскащите краски.
Аз също си мислех подобни неща още в началото на първата ми бременност...от неинформираност и незнание...И не защото имах проблемна бременност, а за да не надебелея много Пълна простотия. Така и не се намери човек да ме стресне и да ми обясни наистина какво значи да се роди дете в седмия-осмия месец., Казваха ми само-"Не е хубаво"...и аз си трая, ама продължавам да си мисля. И в началото на деветия се роди дъщеря ми. Слава Богу бързо се приспособи и не изживях притесненията и неволите на майките и дечицата, родени рано. Втория път бременността ми бне по-тежка-наддадох пак много килограми, болеше ме кръста, гърба, краката, не можех да спя, да дишам не можех, но се молех колкото може по-дълго детето да бъде в корема на мама....
Недей така, предполагам ,че безсънието ти е психическо...и щом имаш едно око към хомеопатичните неща, пробвай се при класически хомеопат, а не при тези, които уж съчетават традиционната медицина с хомеопатия -те са гОла вОда!
И с риск да повторя момичетата тук - настрой се да мислиш положително! Отпусни се, и се отдай на приятни неща. Сърфирай в мрежата, занимавай се с неща, които са ти приятни. Не буди мъжа си вечер-бебето после ще се погрижи и той да не спи.
А, да, и като написах това-сега пък да не вземеш да се уплашиш, че голям ужас идва след това. Не, след като родиш ще можеш и да се наспиш, и да си починеш...зависи от организацията която си създадеш, и от благоразположеността на бебенце, разбира се. Но за да е то спокойно, трябва и ти сега да си спокойна.
От 7 месеца и половина не съм спала, гърбът продължава да ме боли, чувствам се ужасно...нощем ми идва да изхвърля и двете деца зад борда (защото има моменти, когато реват в стерео )....но в мига в който видя успокоените им личица и най-искрените усмивки на света разбирам,че всичко си струва, абсолютно всичко!

Струва ми се, че момичето от недоспиването му влизат в главата подобни мисли.
Моят Виктор се роди в 35 седмица, над 2 кг, обаче какво изживяхме не ми се разказва, да не я плаша, че още е бременна...

Така де, да родиш сега, гарантирам ти после безсъния, кошмари, самообвинения, депресии и куп екстри... Които ще траят повече от месец и 1/2, колкото не можеш да изтраеш сега...

Wild cat, виждам че другите преди мен са ти дали много добри съвети, така че няма да  се повтарям. Аз съм почти в твоите гестационни седмици и също в момента имам някой усложнения. Според един лекар при когото ходя имаше вероятност да родя още преди 3 седмици в началото на осмия месец. Понеже ми е второ дете и съм наясно с проблемите при преждевременно раждане си наложих и близо 3 седмици не  излизам от къщи. Не лежа по-цял ден , но гледам да не се натоварвам и да не ходя много. Готова бях да вляза и в болница.
Мойте съвети са 2
-  явно имаш нужда от лекарска помощ за болките, не знам кой те консултира и колко лекаря, но болката не е естествено състояние и според мен трябва да  потърсиш и друг специалист. Аз лично се консултирам с поне още двама винаги , когато имам проблем. И не се притеснявам да търся лекарска помощ ( често платена)
- На мен форумът ми помогна много с времето прекарано в него. Виждам, че ти не си прекара и 4, 5 часа тук? Възможно е да имаш ограничения интернет достъп невъзможност да стоиш пред компютъра, друго потребителско име, но ако все пак не е това,  мисля че форумът ще ти помогне много да преодолееш последните 5-6 седмици.
Явно ти е дошло много, но направи нещо за да го преодолееш. Аз лично съм готова да си пишем на лични. Между нас има нещо общо скоро ще раждаме, но и различно ти искаш да родиш по-бързо, аз искам да задържа възможно най-дълго. заедно можем да намерим баланса