Публикувана: 12 ноем. 2005, 21:53 ч.
Последно мнение: 15 ноем. 2005, 22:26 ч.

Случвало ли ви се е детето ви да каже на някой нещо жестоко, макар и очевидно?

1 641
29
1

1
2
Всички

12 ноем. 2005, 21:53 ч.

Мнения: 827

Замислих се над тази тема, защото 7 годишната дъщеря на моя близка приятелка често я кара да се чувства неудобно пред някой, заради казани думи. Например днес, в градинката дойде детенце с ужасни белези на лицето, горкото, и тя директно попита дядото защо е толкова грозно Confused

Страшно неудобно се получи, на моята позната много и се прииска да и се развика. Друг път пък, попита за един съсед-"Мамо, този ли е гей?"...И още какво ли не...
Ужас! Как бихте постъпили? Дали има начин такива ситуации да се избягват? Или нищо не можем да направим срещо тази детска откровеност?

# 1 12 ноем. 2005, 21:59 ч.

Мнения: 805

Ами бебочката, к'ато беше по-мъничка, т'ва й беше коронният номер. " Виж/те тая/тоя, колко е грозна/ен." Правиле сме забележки, но не сме повлияли особено. Сама спря, не се впечатлява вече. Ама пък имаме едни съседи ( чат-пат посядваме с тях на маса ) , детето им е като черна станция. С пол'вината си познати вече не се виждат, щото ги одумват яко, пък он'ва малкото клюкари.

# 2 12 ноем. 2005, 22:07 ч.

Мнения: 218

Калпазанке и при мен беше така при второто. Голямата никога не ми правеше така, докато малката като беше на 3-4 год. го правеше същото - Гледай я тази колко е грозна/дебела и прочие
Правих забележки, правех и няма и няма. Един ден и казах, че ако още веднъж го направи това нищо сладко от магазина няма да види(маниачка на сладкото е тя Party

). Та оттогава до сега не го е правела този номер, слава Богу!

# 3 13 ноем. 2005, 18:14 ч.

Мнения: 3 405

Ники като беше някъде на 4,5 години каза на един чичко в асансьора, че с тая брада прилича на козел. Стана ми много конфузно, но трябваше още два етажа да се возим заедно. Аз смутолевих някакво извинение, но се и замислих не учим ли така децата си да бъдат двулични, като им се караме за очевидни истини.Вярно, че от благоприличие трябва да се избягват някои коментари за външния вид...
И друг път, във влака бяхме и той каза на една лелка, че е грозна с тези очила, ама така си беше Mr. Green

И мен пак ме беше срам, мен са ме възпитавали да не говоря така. Naughty

И кое е по-правилно: да кажем истината, макар и да заболи или да бъдем двулични? Децата си знаят без някой да ги е учил, ние им изграждаме някакви представи за благоприличие, които май не са съвсем правилни.
Не е ли така?

# 4 13 ноем. 2005, 18:21 ч.

Ланкър, планините Овнерог
Мнения: 10 353

Оооо, голям проблем ние. Наскоро, гледайки една клошарка, Танти ме попита на висок глас дали това е баба Яга. Като правя забележки, започва още повече да се кефи на думите си и направо незнам как ще се оправиме.

# 5 14 ноем. 2005, 12:06 ч.

Мнения: 442

Ами случи се - на мен Weary

ама децата са първични и затова са толкова истински.

# 6 14 ноем. 2005, 12:40 ч.

Дива Индия
Мнения: 622

В града ни има една жена, която разнася и продава вестници. Нещо не е наред с хормоните жената и ... има брада и мустаци. Синчето беше на 3 г. котато веднъж я срешнахме и той каза "Този чичко носи много вестници! ". Аз казвам тихичко "Не е чичко - лелка е." А той "Не е лелка - има брада". Жената всичко чува, а аз запазих самообладание и казвам "Лелка е миличък, има и такива лелки"...

# 7 14 ноем. 2005, 13:07 ч.

Мнения: 3 569

Дъщеря ми каза "тата" на кума ни. Малко му стана неудобно от мен, но го обърнахме на смях. Той често ходи да се вижда с жена ми вкъщи докато аз съм на работа. Нямат нищо разбира се, но определено му стана кофти

# 8 14 ноем. 2005, 13:22 ч.

София
Мнения: 7 242

Не мисля, че това да учим децата си да не коментират явно и на висок глас чуждите недостатъци е лицемерие, а по-скоро опит да ги научим да са съпричастни.
На дъщеря ми винаги казвам, когато иска да ми обърне внимание на нещо отрицателно у някой, да не го прави пред него т.к. човекът ще се почувства неудобно. Карам я да се замисли, ако тя би изглеждала така, как би се чувствала, ако хората говорят директно пред ния. И в тази връзка смятам, че след определена възраст тази "детска откровенност" е липса на възпитание и умение да си съпричастен.
Рени, без да искам да обиждам хора, които не познавам, но на 7 г. едно дете много добре би трябвало да знае, че с тези въпроси наранява околните.

# 9 14 ноем. 2005, 13:33 ч.

Мнения: 5 877

Снощи умрях от срам - поканила бях на чай една съседка. Трябваше да излизаме към 7.30, но час по-рано бях решила, че има време да обърна малко внимание на жената, че живее сама и доста неща й се струпаха напоследък. Добре, обаче бавачката пристигна по-рано и понеже бяхме обещали на Аничка тя да й пусне "Шрек", още с идването й Анчето започна да тегли съседката за ръката и да й вика "Хайде, иди си!" Жената кротко й се усмихна и й каза "Да си допия чая", а Ането отиде да надникне в чашата й колко й остава Embarassed

# 10 14 ноем. 2005, 13:49 ч.

sofia
Мнения: 1 426

Цитат на: dp в пн, 14 ное 2005, 13:07

Малкия ми разбойник, до преди 2-3 месеца казваше "тата" и "тати" на разни чужди татковци по кафетата и площадките. Яво това му беше определението за голям висок мъж. Сега казва така само на неговия си тати smile3508

# 11 14 ноем. 2005, 14:02 ч.

out of space
Мнения: 8 573

Цитат на: Renni в сб, 12 ное 2005, 21:53

Например днес, в градинката дойде детенце с ужасни белези на лицето, горкото, и тя директно попита дядото защо е толкова грозно Confused

Страшно неудобно се получи, на моята позната много и се прииска да и се развика.

Да се развика ли?! Аз ако бях на мястото и бих предприела драстични мерки! На 7 години дете да се държи по такъв начин, ужас! Shocked

Горкото дете!

# 12 14 ноем. 2005, 14:10 ч.

София
Мнения: 7 242

Има голяма разлика колко голямо е детето.
Повечето от разказаните случки са си за "Детски бисери....".
Но когато става въпрос за конфузни и осъзнати реплики от страна на 7 годишни, това няма нищо общо с невинните изцепки на 2 - 4 год. деца.

# 13 14 ноем. 2005, 15:16 ч.

Мнения: 1 134

Дъщеря ми е на 3 и периодично ме поставя в неловки ситуации. Главно с разобличителна цел от типа: Мамо, пък онзи чичко си бърка в носа - виж колко е гадно! Mr. Green

И аз се чудя да се радвам ли, че е запомнила най - накрая забележките ми в това отношение или да замазвам ситуацията... newsm78

При всички положения й казвам да не коментира това, защото чичкото нещо се е объркал и достатъчно го е срам, примерно и нещо от сорта...
Ноооо, за по - големи деца подкрепям останалите мнения. Всички знаем, че децата са жестоки в това отношение и, ако не се приучават на съчувствие, тактичност и обич към останалите става страшно...
Още не мога да забравя една случка от лятото - пред очите ни 7-8 годишно момиченце кара една от акумулаторните коли в парка и гони гълъбите напълно умишлено, докато един от тях не попада под гумите и умира, гърчейки се пред погледа на поне 15 бебета и деца... Един баща го вдигна, майките изливаха вода, за да не гледат дечицата кръв и пр. Въпросното момиченце само се усмихна, слезе от колата и отиде при майка си, която невъзмутимо изгледа всичко от страни и не помръдна от пейката Shocked

.
От тогава още повече си мисля за дребните нюанси и детайли, които градят характер и за това колко е тънка границата от подигравките върху другите, жестокостта върху животните и ужасиите за деца - насилници и убийци, които ни връхлитат всеки ден...
Сигурно пресилено ще му се стари на някой това, но за мен лично, нещата са свързани в последователност...

# 14 14 ноем. 2005, 16:11 ч.

Мисля, че това е и въпрос на възпитание. Моят син от малък започна да коментира околния свят. Отначало започна да прави забележка на баба си да не мляска, докато се храни. После сочеше хората по улиците -тази колко е дебела и т.н. Обяснявах му, че не трябва да се коментират хората, защото на тях им е обидно и че не винаги хората са виновни, за да изглеждат по този начин. Може просто да са болни. Разбира се това не даде резултат веднага. Напр. много неприятно беше, когато започна да сочи с пръст братовчед ми, който след трагичен инцидент си извади окото и да пита: "На него защо са му такива очите".(Той е с протеза). Сега отчитам напредък като вече забележи странности в определени хора да ме пита: "Той болен ли е?". Но е неизбежно. Последната изцепка беше в асансьора се возим с един дядо, който миришеше ужасно. Детето се опита да се съобрази и като слезе дядото от асансьора той възкликна "Мразя смърдящи дядовци!" Дядото мисля, че го чу, защото вратата още не се беше затворила. Но поне прави опити да поприкрива инстинктивинте си реакции.

# 15 14 ноем. 2005, 16:53 ч.

София
Мнения: 3 421

Чак жестоки не, но обидни да! Например возим се в автобуса и една баба се радва на дъщеря ми(беше на 3 г.), а тя "Мамо тази баба защо е стара и грозна?" Аз изпаднах в доста неловка ситуация.
Сега постоянно говоря, че не трябва да се сочат и коментират хората, защото са различни - едни са невъзпитани(тези които миришат, не е имало кой да ги научи редовно да се мият), други са болни(хората с недъзи или белези). Засега има ефект.
Мисля, че седемгодишно дете е достатъчно голямо за да разбира, че обижда, но пък от друга страна аз познавам доста по-големи хора които обиждат околните и то без да искат, и се усещат по-късно.

# 16 14 ноем. 2005, 17:18 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Реакциите на децата са чисти и естествени...
Когато Елина за първи път видя жена без крака директно отиде и и каза "ей, ти знаеш ли, че ти няма краката? Да не си ги забравила вкъщи?" ...след 5 мин бяха приятелки и се бутаха с количката...
Никой не беше обиден, а Елина научи, че понякога хората нямат крака, но това не им пречи да са забавни...

В детското съзнание нещата са такива, каквито се представят от родителите или средата, от която попиват децата... те самите просто питат... проблема, че някои въпроси ни стряскат и ни звучат "неприлично" е само в нашите обременени мозъци.

# 17 14 ноем. 2005, 17:21 ч.

София
Мнения: 5 828

Ами случвало се е като беше по-малка, какво толкова, извинявала съм се и толкова, дете е, пък и не е направило престъпление, а на нея правя забележка и обяснявам, че не е редно Crossing Arms

# 18 14 ноем. 2005, 17:30 ч.

София
Мнения: 7 242

Има разлика между естествената реакция и любопитство и грубите изказвания.
Дъщеря ми също беше доста впечетлена от един мъж без крака и спонтанно реагира не много тактично. Лошо няма - обясних й, че има и такива хора и т.н. Но когато пред едно момченце каза, че не иска да играе с него, защото е грозно, й изчетох една лекция... Тя много добре би трябвало да знае, че човек не е отговорен за външността си, че приятелството не зависи от това как изглежда човек и че никой не обича да му казват, че е грозен, пък дори и да е така.

# 19 14 ноем. 2005, 17:56 ч.

Мнения: X

За малките деца тези неща са напълно нормални, все пак те се сблъскават с нещата от живота и няма как да знаят кое е редно и кое не. Но на 7 години това е "липса на възпитание", особено в конкретния случай с пълна сила важи, защото на майката и идело да се развика, но не е сторила нищо - как детето да разбере, че не е право.

Това не е лицемерие - това е дискретност и състрадание, а последното е основната разлика между хората и животните - животните НЕ изпитват съчувствие.

# 20 14 ноем. 2005, 18:17 ч.

Мнения: 3 405

В детското съзнание нещата са такива, каквито се представят от родителите или средата, от която попиват децата... те самите просто питат... проблема, че някои въпроси ни стряскат и ни звучат "неприлично" е само в нашите обременени мозъци.

Цитат

Толкова си права. Ако се правим, че не виждаме недостатъците те няма да изчезнат.
А нас са ни възпитавали да се правим, че не забелязваме недъзите. А децата направо си питат и като получат удовлетворителен отговор повече не повдигат въпроса.
Логично е едно дете да попита човек с белези, защо ги има. Ако стреснем дете с отговор "неприлично е да се пита за това" то ще се отдръпне и завинаги ще остане със заблудата, че недъзите не се обсъждат ( може би само тайно ).Ако му обясним спокойно, то ще прояви състрадане - децата не са лоши по природа.
Не е ли по-добре вместо да им се караме за това, да им кажем, че на всеки може да се случи. Първо,ние, родителите, трябва да се отучим да се стряскаме от тези коментари.

# 21 14 ноем. 2005, 18:27 ч.

Мнения: 1 425

Моята красавица е още малка и не може да говори много добре, но като порасне смятам да й обяснявам и уча да не коментира на глас и да не казва високо нещата каквито са. Но не знам до колко ще имам успех, защото госпожичката още от сега ми показва колко е упорита. Децата са толкова искрени и естествени.

# 22 14 ноем. 2005, 18:56 ч.

out of space
Мнения: 8 573

Е как на 7 годишна възраст тепърва ще обяснявам...ако до тези години не е разбрало, че това е грозно нещо- напълно си заслужава негативните последствия, както и родителя впрочем.

# 23 14 ноем. 2005, 18:58 ч.

Мнения: 4 473

Цитат на: Erica в пн, 14 ное 2005, 18:56

Правилно!

Не случайно е и израза "Липсват ти първите 7 години" Thinking

# 24 14 ноем. 2005, 20:36 ч.

Мнения: 1 462

В асансьора:

Павел (3 г): Бабичка! Grinning

Георги (5 г): Бабичка... Flutter

Павел: Бабичкаааа!!! Mr. Green

Георги: Бабичка...? Rolling Eyes

Павел: Аааааа!!! Бабичкааа!!! Хахахахахаха... Twisted Evil

Георги: Хахахахахаха... Crazy

Сфинкса: (слиза) Crossing Arms

Аз: Не и викайте бабичка! Blush

Павел: Ама това беше бабичка!? Confused

Георги: Ама ние не говорехме на нея...? Outta Joint

# 25 15 ноем. 2005, 21:13 ч.

Мнения: 218

Цитат на: Gaming в пн, 14 ное 2005, 20:36

В асансьора:

Павел (3 г): Бабичка! Grinning

Георги (5 г): Бабичка... Flutter

Павел: Бабичкаааа!!! Mr. Green

Георги: Бабичка...? Rolling Eyes

Павел: Аааааа!!! Бабичкааа!!! Хахахахахаха... Twisted Evil

Георги: Хахахахахаха... Crazy

Сфинкса: (слиза) Crossing Arms

Аз: Не и викайте бабичка! Blush

Павел: Ама това беше бабичка!? Confused

Георги: Ама ние не говорехме на нея...? Outta Joint

Много готинко и с чувство за хумор! Хареса ми, въпреки че съм против такъв вид отношение към хората. Поздрави Laughing

# 26 15 ноем. 2005, 22:07 ч.

в мъжки прегръдки
Мнения: 3 574

Случвало ми се е много често с големия ми син. Един ден пътувахме в автобуса и една жена-джудже стана да му направи място да седне като му каза да седне защото бил малък. той и отговори да си седи тя защото била по-малка от него.
А иначе винаги съм внимавала какво говоря пред него защото госпожата в детската градина ме предупреди че децата всичко казват да внимаваме какво говорим и какво правим пред тях.

# 27 15 ноем. 2005, 22:18 ч.

Мнения: 712

Без да чета всичко, ще кажа, че някои от тези неудобства могат да се избягват, ако пред детето се коментират по-малко теми, които не са за неговите уши.
Неразбирането от родителите (най-вече от бащите) на тази практика води до подобни конфузни ситуации.
Моят красавец, например, не се старае особено при възпитанието на детето ни и смята, че е по-добре лошите неща и странните тоже да се научават от дома. Последният пресен пример е да се уригва и да казва "Пас". Сега детето като чуе някой да се уригва навън и казва "Пас". Няма да ви описвам какъв фурор предизвиква това в мъжка компания.
Същото важи и при обсъждането на комшиите и колегите пред децата.