КАК ДЕЦАТА РАЗБИРАТ ИДЕЯТА ЗА ОСИНОВЯВАНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ ВЪЗРАСТИ

Как учат децата?

Да знаеш как детето ти учи и дали мозъкът му е достатъчно развит, за да асимилира информацията, която му казваш, е много важно, особено когато трябва да се обсъдят теми като секс, осиновяване, моралност. Как детето разбира нещата от живота (сексуалността, брака, развода, осиновяването, смъртта) зависи изключително много от степента на психологическо развитие.

Швейцарският психолог Жан Пиаже  е открил, че мозъкът на децата функционира по много по-различен начин от този на възрастните. Тъй като едно дете гледа на света от много ограничена гледна точка, то има нужда от много и най-различни преживявания с нещата, които вижда, чува, чувства, вкусва и опитва в своето обкръжение, за да може да започне да мисли логично като родителите си.

Пиаже е доказал, че мисленето на децата се формира в пет последователни стадия. Установено е също така, че интелектуалното развитие е тясно свързано с физическото развитие. Така че дори при надареното дете трябва да са налице определени мозъчни структури, за да могат да се изявят талантите.
Минавайки от един стадий на друг, децата използват три основни процеса:

асимилация - възприемане на информация за нещо ново
акомодация - използване на асимилираните идеи и информация
равновесие - балансът между наученото и по-нататъшната му употреба в живота

Тези три процеса са налице при всеки един процес на учене - по математика, при каране на колело, при разбирането за секса, за семейните роли, за морала, за междуличностните взаимоотношения

Сензомоторен стадий (0-2)

Основната задача на детето е да се научи да владее тялото си и да различава себе си от другите. Ако на 18 месеца едно дете е усвоило тези неща, то преминава към по-сложна умствена дейност. Например може да започне да разбира, че въпреки че едно нещо е скрито, то съществува. Тъй като в този период децата изследват света и обичат да се отдалечават от родителите си за известно време, експериментирайки дали родителят ще бъде там, когато детето се върне, е поредният тест за родителите. Всеки родител трябва да е способен да се адаптира към тези експерименти на детето, защото по този начин му дава първото разрешение да се отдели от него, да бъде уверено в себе си и в същото време да вярва, че мама и татко са ще са “тук”, когато то се върне.

Предконцептуален стадий (2-4 год.)

През този стадий децата мислят много егоцентрично и “магично” - те вярват, че са всемогъщи и че3 носят лична отговорност за това, което им се случва. Детето вярва, че светът е такъв, какъвто го вижда - за него не съществува друга гледна точка.

Предлогичен (Интуитивен) период  (4-7 год.)

През този стадий започват да се появяват наченки на логично мислене. На този етап детето може да започне да се свързва по-различно със своите родители. Преди то ги е възприемало като хората, които са му задоволявали потребностите, а сега мама и татко вече имат различни роли (момченцата започват да се състезават с татко, а момиченцата - с мама). Детето става все по-любознателно и започва да задава много въпроси, става по активно в социален план. Според някои експерти, това е периодът, когато детето може да започне да осъзнава някои концепти на осиновяването.

Стадият на конкретните операции (7-11 год.)

На този етап децата започват да мислят логично и да правят заключения, но все още не могат да мислят абстрактно. Това, което могат, е да мислят назад и напред във времето.

Стадият на формалните операции (12 год. - )

Този стадий настъпва на около 12 години. Децата започват да мислят логично, могат да разсъждават теоретично и абстрактно, да формират хипотези, да правят заключения дори за неща, които не са преживели лично. Преходът от стадият на конкретните операции към този на формалните е туден и може да отнеме няколко години.

Когато поднасяме на детето информация, която е твърде сложна за интелектуалното ниво, на което то се намира, информацията не го наранява, но и не му помага. С други думи, детето просто не научава казаното - или ако използваме клишето, през едното ухо влиза, през другото излиза. Тъжната реалност е, че в повечето случаи родителите дори не разбират какво се е случило - чувстват се доволни от себе си, че са казали на детето, че един вид са “изпълнили дълга си”

Експерти, работещи със осиновявания, са доказали, че и осиновените, и биологичните деца разбират логично концепта на осиновяването на една и съща възраст. Например между 3-5 години, децата познават думите “раждане” и “осиновяване”, използват ги в речника си, но не могат да разберат какво точно означават. Не са способни да разберат каква е разликата между двете думи и често ги изравняват - например може да чуете: “Иван е бил роден, а аз съм бил осиновен”. На детето трябва да му бъде обяснено, че то също първо е било родено и след това - осиновено.

На около 6 години, децата вече правят разлика между “раждане” и “осиновяване”, но все още не могат да разберат как се случва осиновяването и колко време продължава. По време на този период, който, както е доказал Пиаже, се характеризира с богати фантазии и “магично” мислене, осиновените деца се страхуват да не бъдат изоставени от своите осиновители. Възможно е да си мислят, че са били много лоши деца и затова биологичните им родители са ги изоставили. Установено е, че когато на децата на тази възраст им се поднася повече информацията, отколкото те4 имат нужда да знаят, те могат да останат с впечатлението, че любопитството по принцип е потенциално вредно и за в бъдеще, може да започнат да потискат любопитството си - а това, от своя страна може да проблеми в училище. 


Загубите, които преживяват осиновените деца

загуба на биологичните си родители
загуба на генетична връзка и генетичен континуитет
загуба на статус - “всички ме мислят за различен”
загуба на увереността за това  “Кой съм аз”
за някои деца - загуба на чувството за стабилност във връзката им с осиновителите

Това са много големи загуби за едно дете, за да може то да се справи с тях без никакви проблеми. Затова много често във възрастта между 7-11 години децата започват да проявяват симптомите на загуба -  отричане, гняв, пазарене, депресия и накрая: приемане. Често тези симптоми остават незабелязани както за самите деца, така и са техните родители, учители - а всъщност децата минават през справянето със загубите от осиновяването.

По време на пубертета осиновените деца също минават през специфични неща. За тийнейджъра например е много важна конформността, принадлежността към група, докато осиновеният тийнейджър се чувства много различен от връстниците си. Друго често срещано явление е завистта, която осиновените деца изпитват спрямо другите - те им завиждат за това, че си имат биологични родители, с които са свързани генетично. В пубертета всички деца много се карат с родителите си, но осиновеното дете може да се страхува, че заради конфликтите и скандалите родителите му ще го изоставят. Възможно е да изпитват силна потребност да се свръхидентифицират  с осиновителите си и да отхвърлят биологичните си родители или обратното - да се свръхидентифицират с биологичното си семейство и да отхвърлят осиновителите.

   Именно в пубертета децата могат да разберат идеята за осиновяване, мотивацията на осиновители и биологични родители. През този период децата не общуват често с  родителите си, по-важни за тях в един момент стават приятелите и връстниците - и именно те ги съветват да не говорят за осиновяването с родителите си, тъй като това би ги наранило. Истината е, че родителите трябва да вложат много усилия, за да може техният тийнейджър да е сигурен, че може да говори с тях по абсолютно всички въпроси - включително и осиновяването. Още по-важно е родителите да убедят децата си, че им казват истината и само истината. Независимо дали осиновяват по-голямо дете или бебе, родителите трябва да се посветят на това да помогнат на осиновените си деца “да се сприятелят с призраците от своето минало”.

   За най-малките деца информацията за осиновяването се представя и съответно се възприема като предимство. Но когато децата порастват, те все повече осъзнават, че за да се случи това “предимство” и те, и биологичните им родители са преживели огромна загуба. Ако самите деца не са усетили тази загуба, те ще я почувстват с пълна сила, когато започнат училище и бъдат изложени на негативните реакции на обществото спрямо осиновяването.

   Докато са малки, децата говорят много за това, че са осиновени - споделят го с приятелите си, в училище. Когато станат по-големи, особено в пубертета, децата все по-трудно говорят на тази тема - нямат желание да я обсъждат дори с родителите си.

   Децата много успешно манипулират родителите си с осиновяването. Много често срещана ситуация е, когато родител забранява нещо на детето си, то да се обърне ядосано срещу него и да му каже: “Ти не можеш да ми казваш какво да правя и какво да не правя! Ти не си ми истинската майка/ баща! Мразя те!” Тези думи не са свързани със самото осиновяване. Това е просто един от начините на детето да се бунтува срещу забраните и контрола на родителите си.   

Последна редакция: вт, 08 ное 2005, 22:07 от Tea_