Тъй като тази зима реших да си остана в къщи, за да доотгледам Крис се чувствах малко тъпо, заради бездействието и определено не се чувствах пълноценна. За щастие имаме едни приетели, които имат момиченце 3 месеца по-голямо от Крис, което също им се досвидя да дадат на ясла. И така вече 3ти месец гледам и двете деца заедно като мини детска градина. Много е хубаво за тях, защото си играят и общуват, разяждат се дно друго, мотивират се за гърне и все такива благинки от съзряването. Миналата седмица бяха болни и двамата, но днес като се видяха, такива писъци на радост и щастие надаваха, че ме шашнаха. Много свикнаха едно с друго и се търсят когато не сме заедно. Препоръчвам го и на други мами ентусиастки. Това е стара практика в Швеция, където правителството плаща на жени, които гледат по 6 деца общо в дома си - може и на различни възрасти. Това е много добре за децата, защото стресът е много малък. Те са в уютна домашна обстановка, близка да тяхната родна семейна среда. Освен това, жената готви и им предлага домашна кухня. Аз обаче не готвя Те си и носят.
Когато излизаме на разходка возя единия (който пръв се намести ) в количката, а другия водя за ръка. Ходим на една близка площадка, където сме голяма атракция. Голям майтап е като вървя по улиците и слушам коментарите, че те са "породени" или близнаци Всъщност те са един калибър и на височина и на килограми и са руси, та минават за братче и сестричка
Ми това е.