гъсто гъстейска гора
странно чудовище има леговище
скрито в една пещера
Стъпва със лапища..спъва се в трашища
В трънища и във бодли
Скъса си вече всички чорапища
Левият крак го боли
То е страхотнище! Но е самотнище...
Тъй си живее без шум
Хем е чудовище, хем е тъжовище,
дето си плаче наум
Туй торбаланище спи под юрганище -
сто килограма листа.
Носи си гащерки. Храни се с мащерки...
С никакви други неща
Нито е лъскаво, нито е рошаво..
Даже е с хлътнал корем
Даже очищата, даже ушищата
са му човешки съвсем
Само че, само че...Някакво камъче
счупи му предния зъб -
както си хрускаше, както закусваше -
и си умира от скръб
То е суетище...и е поетище
Дращи скалата със нож
Киха и пише си стихчета - кихчета -
хремаво в дългата нощ
Свърши си всичките хапчета-лапчета
Мъчи го грипът свиреп
В девет куплетчета - сто епитетчета:
всичките те са за теб
Ах, туй чудовище пази съкровище...
Някой ще каже : дрън-дрън
Скривай сълзичките, стискай очичките,
за да го видиш на сън