Страшно съм притеснена и моля да ме извините ако обясня объркано... и неразбрано...
Мъжът ми в момента е в Терапията , гр. Варна. От петък на обед до днес предиобед беше на системи и му влихава инсулин и други разтвори и лекарства. Сега е на инсулин- подкожно.
Объркана съм защото до петък-10 септевмри никой и не подозираше, че има диабет. НА 08.09 си пусна кръв по препоръка на кожен лекар и искахме да сме сигурни, че всичко е наред, защото ще заминава на 21 в чужбина по работа. На изследванията илезе покачена кръвна захар 20. Веднага направихме консулт с ендокринолог и тя ни изпрати в Терапията за прием, тъй като имаше и ацетон в кръвта. За щастие ацетонът вече е изчистен.
Знам, че диабетът е болест за цял живот, че излекуване няма, но при правилна настройка, диета, лекарств и здравословен живот всичко си е наред. От 24 чета постоянно статии в нета и питам и разпитвам който се сетя. Изключително съм притеснена, мъжът ми е объркан и подтиснат. Той е с много здрава психика и винаги съм се възхищавала на тази му черта. Дори бих го нарекла непукист, никога не е драматизирал и преувеличавал, а е бил реалист, но сега изведнъж се срина. Приема го тежко и не допуска и един процент възможността да остане на инсулин от тук нататък. Все ме кара да питам не е ли възможно да се пробва първо диета , движение за да не залинява както той се изразява панкреаса . Той си има обяснение "На лекарите им е много лесно да ми дадат веднага дози инсулин, но така като си го инжиктирам и панкреасът ми ще залинее и няма никога повече да произвежда сам инсулин" -така казва той.
В понеделник ще отида до д-р Любомирова, която всъщност и ни изпрати за постъпване в болницата, но щъм благодарана и за вашите мнения и съвети. Има ли възможност да е просто временно състояние, кръвната захар да се е покачила и при стабилизирането сега в болницата нещата да с енормализират и да не се наложи веднага приема на инсулин з апостоянно?