Подсъзнанието може всичко 29 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Знаете ли какво си мисля докато чета...
Картата на желанията и изобщо желанията ми се струва работят тогава, когато сме всъщност щастливи и нямаме належаща нужда от нещо.
Когато сме на ръба, когато се нуждаем спешно от нещо, тогава не става.
Имаше такъв Вселенски закон.
Забелязвам че момичетата с хуба работа, с материално горе-долу сносен начин на живот нещата им се получават, мисля си дали защото техния начин на живот е "ръката" която се протяга и си взема нещата които желае  
А тези, които са без работа, пари, дом, при тях нещата зациклят, дали от належащата нужда или просто защото не е във възможностите им да осъществят желанията си...
Дано да греша  

Новолунието
Разбира се, че можеш да си приготвиш всичко, даже е препоръчително.

Маргало, май не грешиш. На мен напоследък ми се дават все неща, от които нямам крещяща нужда, капризи някакви, но не и това, което наистина ми трябва. Но пък Вселената се забавлява да ме държи на ръба, но никога не ме пуска - нещо като Странджата ("гладни ще ходите, но от глад няма да умрете!") Може би е така, защото нещата, които наистина ни трябват, всъщност са уроците ни

Намерете ми една картинка от нета (търся но уви) за Картата 
Искам азиятски стил всекидневна (хол).
Плетени мебели, лампи високи, пана, свещи, възглавнички, шарения 
Ей такива неща.
Ще медитирам там 

Тук бих медитирала
Или тук:

Питай чичко Гугъл за asian interiors,  излизат стотици картинки.

Дааа, искам такова мое място , ще го напълня с Дух   и ще бъде моя свят  
Еееееех  
ОБИЧАМ ВИИИИИИ  


Аууууу, спалнята е Божествена  

Делфина фон Ю.  
вдигна ми вибрацията, благодаря ти!

jd А защо мислиш,че противоречат,а не допълват?Няма абсолютна истина,за всеки тя е различна.Но за мечтите специално-колкото хора,толкова и мнения,които на пръв поглед може да изглеждат различни,но всъщност  имат едно общо нещо.В  мечтите на всички е стремежът ни да направим света още по-добър, още по-човешки, още по-красив и в частност започваме от себе си.Не е  случайно :"Ако искаш да промениш света,започни със себе си.".

Ллеле момичета 3 дни не съм влизала колко сте изписали  Лени   
Аз мисля сутринта преди да отида на работа да изчистя и подредя навсякъде, преди да дойде новолунието..Карти не правя вече, но мисля да попиуша списък с желания и да попиша малко сценарий    Лек и успешен ден от мен 

Притча

Веднъж едно магаре паднало в дълбок кладенец и започнало да вика за помощ.
Отзовал се стопанинът му,но погледнал и повдигнал рамене-нямало как да извади магарето,много дълбок бил кладенецът.Тогава помислил така-и без това мислел да си купи ново магаре,че това вече остаряло.А и нов ладенец мислел да направи,че този почти пресъхнал и да го засипе с пръст.Тогава решил с един куршум да убие два заека-да засипе старият кладенец заедно с магарето.

Не мислил дълго,повикал и съседите си и заедно взели лопатите и почнали да хвърлят пръст в кладенеца.Отначало магарето викало,но хората не му обръщали внимание, после спряло и те решили да погледнат какво става.
Какво било учудването им,когато видели хвърлената от тях пръст магарето да стъпква под краката си и така след известно време то успяло да излезе на повърхността и да се избави от кладенеца.

..Възможно е и вие във вашия живот да сте имали немалко неприятности,може в бъдеще да ви чакат още толкова.И всеки път,когато ви засипе нова неприятност,също като магарето я стъпчете,по този начин можете да се измъкнете и от най-дълбокия кладенец.

Всеки проблем е като камък,който живота ви изпраща.Но стъпвайки по тези камъни,можете да преминете реката.

Няколко прости правила:
1.Освободете сърцето си от ненавистта-простете  на всички,на които сте се обидили.
2.Освободете сърцето си от вълненията-повечето от тях са безполезни.
3.Водете прост живот и ценете,което имате.
4.Давайте повече.
5.Очаквайте по-малко.

По този въпрос си имам теория, за мен си, ще я илюстрирам с конкретен пример. Преди 4 години си оставих неразумно чантата в колата, излязохме от колата уж за 5 минути да се разходим по брега, а колата - на един паркинг, който уж е в града, ама накрая, до голф игрище. Връщаме се след малко повечко от 5 минути, колата разбита, чантата взета - имало свидетели, някакви наркомани били. Както и да е, в чантата пари няма, само един скъп електронен речник, за който още си тъжа ииии... моите лични документи - паспорт и лична карта. Току-що съм се преместила да живея в Шотландия, за да ги възстановя имам опции 1) да се върна в България и да стоя там, докато ги извадя наново - два полета във всяка посока плюс други разходи. и 2) да отида до Лондон поне два пъти и да чакам 6-7 месеца, за толкова време ставаха тогава - което си е един полет във всяка посока плюс други разходи и пукници.

Говорих с полиция, с посолство, тръгнах по пътя на изваждане на документ от полицията, че документите са откраднати (мъка, защото тук не дават такива документи, най-накрая ги убедих и ми дадоха), но вътрешно много се молих и надявах да ги подхвърлят и да се намерят, за да си спестя всичките тези разходи и ядове. Мина почти седмица. Аз - притеснена и не знаеща какво да правя. В чужда страна - без документи. Взех, че се ядосах и дръпнах една реч на Господа. В следния дух - Господи, ако ще правиш нещо по тоя въпрос с моите документи - е крайно време да се натуткаш. Аз тука се притеснявам цяла седмица, крайно време е да решиш тоя въпрос в една или друга посока - какво толкова поисках, да не би да е да помръднеш планини за мен - не заслужавам ли едни документи да ми се намерят, да спестя и на себе си и на мъжа си разходи, дето хич не ни трябват сега, все пак само той работи и ни издържа и двамата, и сега след всички други зорища, дето минаха.... Ако до утре не направиш нищо да се намерят тези документи, почвам да вадя нови и тогава и да си се помръднал - няма да има никакво значение, така да знаеш -  и т.н. Нареждах много ядно аз и му се накарах на Господа едно хубаво  .

Резултат - на следващия ден - съобщение на телефонния секретар. Намерени са лични документи. Ако имате интерес, моля, обадете се на телефон еди-кой си. Обадихме се. Човекът - любител-рибар. Не ходил на риба цяла седмица, защото валя като изведро (Шотландия, все пак). Като отишли вчера с приятеля му - видели встрани от пътеката към реката един паспорт да стои изправен на "къщичка" - отишли - намерили чантата ми, паспорта, личната карта и един дебел тефтер, в който всичко почти е на български, обаче на първата страница съм си написала тукашния телефон - и той се обадил.

Моето обяснение - когато се ядосам и се "скарам" на Господа (вече не го правя точно така, но това няма значение) тогава, според мен, излъчвам чисто и ясно намерение без никакви съмнения - просто ясно заявявам какво искам и точно какво искам, без да мисля дали може или не бива и т.н., т.е. без никакви съмнения. Нещата стават почти моментално, дори когато са невероятни. В описания пример, чантата е била захвърлена от пътя, от движеща се кола, на около 50 км от там, където живеем - те са я откраднали, явно са проверили какво си струва да се вземе и другото - просто са го изхвърлили в реката, но чантата не е стигнала самата вода.  Можеше да не отидат на риба точно там, можеше изобщо да не отидат на риба този ден, можеше да не се поинтересуват от тези документи там, да не си направят труда да ги съберат, прегледат и да се обадят - има много възможности...

Според мен, при такова спокойно очакване на нещо, което си поискал и знаеш, че е твое - то ще си дойде - рано или късно. Казано е - Ask and it IS given - т.е. поискай и ти Е дадено - в момента, в който си поискал, Бог/Вселената/силата/Вътрешното ти аз/Намерението вече ти е дало това, което искаш - във вибрационна форма. Наша работа е да улесним пътя на това нещо към нас, към материализирането му. Като премахнем съпротивата, ако я има.
Според това, което съм чела, а и разсъждавайки логично - няма как да ги получим. Лично аз съм работила доста върху това - какво заслужавам и какво - не. Вече смятам, че заслужавам всичко, което поискам - няма нужда да правя сделки с никакви сили, Господ и т.н. Ако живея според правилата на това мироздание, значи заслужавам. Обаче, за да стигна до това положение, доста време е минало, доста книги и размисъл.

Ако искаш - дай пример - какво смяташ, че не заслужаваш и защо.

Тонимар - идеята ти за мечта за лекарство против рака е много интересна - всъщност, на едно друго ниво, си напипала моя голяма мечта - може би част от нея... Виж, там малко имам сякаш неувереност - дали съм достатъчно силна/можеща и т.н., за да я осъществя - обаче работя по въпроса.   Нямам съпротива по отношение дали си струва - а дали ще мога лично аз в този живот да я осъществя.   Но, от друга страна, доста невероятни неща са станали вече в живота ми - защо не и това.

Който иска ги взима на сериозно, който иска се подсмива - въпрос на усещане.
И аз още се подсмивам и не го крия Но нищо не пречи да се пробват, дано да е за добро
А дали банкнотите ще полепнат необратимо - това вече зависи само от теб и дали държиш визуализацията под контрол...

Вместо запис
http://www.jenite.net/2010/09/human-design-stupki-kym-sebe-si.ht … utm_content=Yahoo!+Mail#
С благодарност и радост, че ви има 

Ралико, идеята, че някакси имаме противоречия във възгледите тръгна от твоята фраза
, която аз разбрах, че не бива да желаем и мечтаем за прекалено големи неща. Сега, като чета последните цитати, които пускаш - може би не си имала това предвид и не сме те разбрали...
За мен този закон не е от Общите закони - както Законът на привличането, например, поне не по начина, по който е поднесен. Няма ограничение в безкрайната вселена - ограниченията са ни в главите - вероятно в главата на този, който го е формулирал. Въпреки че в обясненията някои неща са смислени - напр, вярно е, че трябва да оценяваме всяко нещо, което имаме и да благодарим за него, но изрази като  "да сме доволни с малко", "задоволяване с малкото, което имаме" както и думи като "капризи" по-скоро принадлежат на човешки оценки, отколкото на всеобщи закони. В тези закони няма морални оценки и скромността не е най-висшата добродетел. Човекът е творец, а творецът е Създател. Ако не се стреми да създаде нови и нови неща, престава да бъде Създател, т.е. губи истинската си същност. Задоволяването с това, което имаме ми звучи като застой.

С този обаче съм абсолютно съгласна - както казвахме в една темичка за отслабването - всичко е в главата  
Делфина, вторият интериор и мен ме размечта... особено ако е сред природата, надничаща отвън... мммм...
Кремче, и аз се развеселих с твоите ритуали - може да ги пробвам, изглежда забавно.  

Една звездна картинка да ви подаря - ето тук.

Мила, и аз мисля като теб. Да се отнасяме към това, което имаме, с любов и благодарност, но в същото време да творим и да вървим напред без ограничения в мисленето си. Вселената е холографска и непрекъснато се разширява. Така че има мнооого хоризонти пред нас. И това, че едни хора имат много - това в никакъв случай не е за сметка на другите, които имат по-малко. Изобилието на Вселената е неограничено и стига за всички, ако го поискат и вярват, че го заслужават. Така ще го допуснат до себе си 

Като се замисля, от моите желания една част се материализират, друга част - за сега още не. Процентът на реализираните ми желания е над 50, което е добре, но има още какво да се желае  
За утрешното Новолуние съм се приготвила да пиша Чекове на изоблието  
И точно знам за какво ще отидат паричките, които са на път към мен  
Решила съм при първа възможност (КАТО получа от Вселената крупна парична сума, която да ми позволи да не ходя на работа  ), да създам своя школа за обучение на кучета-водачи на незрящи хора. Чувствам, че това ще ми донесе голямо удовлетворение и щастие.
Дори се бях замислила много сериозно да взема такова кученце от фондацията "Очи на четири лапи" за обучение, но за съжаление в този момент едва ли ще мога да му отделям времето, което е нужно за специални тренировки и обучения  

Успех на всички с утрешното Новолуние    

*Мила*Щастието е в малките неща,в малките победи,в малката калинка или малкото цвете,но не защото те са малки сами по себе си - в тях е събрана цялата Вселена.
Човек обаче често е сляп и търси огромните неща,които да му дадат тези емоции.

Представи си за миг,че си наистина сляпа и толкова искаш да видиш  не просто света,а собственото дете,че си неподвижна,а толкова искаш не да обиколиш света,а  просто да идеш сама до тоалетната,че си неизлечимо болна  и ти остава определено време,в което дори няма да можеш да отпразнуваш следващия си рожден ден,не да родиш дете,да създадеш семейство,да направиш кариера,а просто искаш да поживееш още известно време и да се порадваш на живота.
Представи си го.Тогава Вселената няма да ти прати вълшебна пръчица ,за да изпълни едни грандиозни мечти.А самите мечтите ще са други,по-малки,но по-значими.

Да се задоволиш с малкото е най-голямата победа на духа над материята.



mijjjka
  Страхотна идея!!! Дано успееш да постигнеш желаното!