Да убием бившата половинка или да го/я оставим да се пържи в собствен сос

не. не е нужно.
стига да има гаранции, че няма случайно да се повърнат в живота ни.

милк - си има настояще и бъдеще което може да контролира, миналото си е минало - не може да се промени по добре да се обича или приема такова каквото е, за добро.

Няма смисъл да го убивам,та мен все още ме боли за него все още го обичам и т.н. да се пържи сам си надроби попарата /даже и го признава/сега сърбаме двама а скоро и трима,но той ще се пържи доста ако зависи от мен.гневат е основното средство за да мога да изкарам денят, въпреки че съм толква мила и добра с него просто не може да осъзнае как изкачам зад всяка негова мисъл как постояно му напомням и набивам в неуврялата му тиква, че това което сам си причини сега ще му е нангорно.С гням ставам и си лягам, само че гледам кротко неуморно и всеотдайно да се стремя към това, той да е точно толква нещастен колкото когато аз лежах в болница а него го нямаше, колкото всяка вечер когато заспивам сама, колкото ще бъда аз когато ще трябва да обяснявам защо си нямяме тати. ей това е моята цел неговото наказание съм аз, защото неговата постъпка не бе човешка затова сега едно пържене до безумие следва.а моята вина винаги ще си е тук ще ме следва живот и здраве неотлачъно през остатъка на живота ми.

Разбира се, че не е нужно.
А гаранциите. Мисля, че гаранциите всеки сам си ги дава. Ти си успяла да скъсаш с миналите неща в живота реално и в сърцето си. Така си си дала сама на себе си гаранциите. Аз не успявам. Засега.
Да, злобата рикушира.
Не, няма полза от гнева. А от какво има полза? Да забравиш миналото. Защото не го ли забравиш, не може да няма гняв. Може би тои изчезва с годините...това забелязвам от постингите на жените, отгледали вече децата си без бившите. За това е нужно много, много време. За нас, пресните, и конкретно аз /от най-най-пресните/ уви това е невъзможно. И няма нищо по-естествено от това.
Тук всиака от нас гледа през собствената си камбанария. През моята картинката е такава: човек, с които си бил близо 5 години, делил едно легло. Много, много време. Половината от съзнателната ми младост. Втората половина - предстои да изживея сама с малкото съкровище. Да няма гняв е невъзможно. Засега. Но нещата изглеждат така: мъж, които не е искал семеиство, но е живял в някакво подобие на такова, тровеики своя и моя живот. Зашо? Отговор: егоизъм. Така му е било по-добре и ПО-ЛЕСНО. Появава се дете на хоризонта - и изведнъж това не е неговия живот. С гръм и трясък тои ОСЪЗНАВА, че не това иска от живота.
В правото си е. В правото да си търси щастието. Всеки човек има това право. Въпрос: защо по пътя към своето щастие да завлече 2 живота? Ми защото уви сега се е сетил. Защо сега се е сетил? Ми защото няма акъл. Защото е предпочитал да не мисли преди за това. Ми тогава защо прави дете? Без да мисли?
При мен не е гняв. Само безсилие. Аз не го обвинявам, такива неща стават в живота - понякога човек разбира, че животът му не е това, което е искал... Но никои, никои по дяволите не ти дава правото да проектираш своите искания, мечти, желания върху околните и така да предначертаваш част или целия им живот. Една безкраина главоблъсканица. Знаете ли? Аз явно още много обичам, защото искам да е щастлив. Ама тои не може. Тои и сега не е. Както казва и Салаи. Не е щастлив, смачкан е. Смачкан от това, че ме е прецакал, от това какво ще кажат околните, от това какво ще каже детето му. От чувство за вина. От гузната си съвест. Знаех, че тя ще го застигне, но не знаех, че това ще стане толкова скоро. Толкова гузна, че не посмява да се разведе даже. Ще го направи, но набира смелост. Няма смелост и за това. Не е заради пари - предлагам да му изплатя пари за жилището - не иска - пак ОТ ГУЗНА СУВЕСТ. Ще спи с 1/2 час повече всяка нощ до края на жалкия си живот благодарение на тези пари, които е имал доблестта ДА НЕ МИ ВЗЕМЕ. Халал да му е тоз откраднат сън....


А в този миг синът му расте в мен. И рита ли рита... не иска да спи, иска да живee...

   Кет,.... първо :  ако нещата  са отминали и сега държанието му е друго... защо се тровиш да помниш старото. Давай позитивно... и с усмивка. По- градивно е.
  Второ : А ако не са променени и той си е същия безхаберник/ не влагам обида ...имам предвид характер/ След 5 години ще се гневиш на сегашните дни... След още 5 ,  на следващите натрупани... и така.. все гняв и натрупване на тиня.  И вярвай... ще се взривиш ,рано или късно, до колене в тинята.. вода няма да е останала.


 С две думи.... не оставяй тинята да се утаява и да заплашва бистрия ви живот. Изхвърлете я. Направете "пречиствателна" система. Ти си мъдър човек.. и подозирам, че  си успяла да го започнеш това. ))

   / Почесва блондинката си главица/ ох, аз успях да се разбера, дано и ти да си:-))

  По въпроса.. : да се ПЪРЖААААТ!!!Барем и уврят, покрай пърженето.

А малко по-конкретно. Да го оставиш да се пържи - ми тои си се пържи, ако има малко останала съвест. По този въпрос мисля че бързо ще се постигнем единодушие.
Да го убиеш - ти си от щастливките, ако можеш нещо да направиш /независимо дали ще го направиш или не/, за да го заболи. Аз смятам, че след като човек си е позволил толкоз да нарани уж "най-близкия" си по дяволите човек... то същия този човек нищо, ама нищо не може да му направи. Тои един вид е станал НЕУЯЗВИМ за твоите нападки и за раните, които би могла да му нанесеш. Мисля, че позволил ли си е веднъж да се откъсне в сърцето си от теб, тои е НЕДОСЕГАЕМ. За теб.
Позволиавам си да цитирам: What you take won't kill you but careful what you're giving. /Няма да те убие това, което получаваш... а това, което даваш/.


Няма да го убиеш. Нито ще се пържи в собствен сос. Един Съдник има и тои ще го съди...

Поне за мен нещата са си ясни - щом бившата тиква с толкова лека ръка замахна и изтри всичко, какво мога аз да му причиня?! Той си се кефи да се прави на баща по за 3-4 часа седмично - това му стига и в какво толкова се е изпържил?! Живее си живота - мацки, приятели, купончета....Ако има някой, който да се е пържил и сега да се пържи това съм аз, понеже на него много му дреме кога малката е болна, няма памперси или съм на жълти стотинки и не мога да й купя купони за детската кухня!
Колкото до гнева - ми при нас, то явно е въпрос на човек - докато говоря бавно и са старая да бъда добре възпитана ефекта е нулев! И оттам бавно и постепенно се надига лавината на гнева и помитам всичко - тогава ефект има и всичко се прави както трябва! Е, значи гнева може и да е градивен?! Признавам обаче, че не мога да достигна благородието на някои от вас и да пожелавам чак да е щастлив бившия! По-скоро бих му пожелала да му се сбъднат мечтите....а както е известно най-много сълзи са се проляли по сбъднати мечти!

Ами аз пиша обикновенно рано сутрин и тогава явно още съм благородна:) Писах вчера по друга тема и за да не се повтарям ще кажа  само, че гнева насочен към бившия просто те разрушава отвътре. What you take won't kill you but careful what you're giving. /Няма да те убие това, което получаваш... а това, което даваш/. А най-вярно от всичко е, че човек способен до такава степен да наранява, да прегази не един, а два живота, единия на собственото му дете!!! няма как да го достигнеш. Защото ако би могъл да го достигнеш- той не би направил всичките тези неща... Значи излиза, че моят отговор е "да се изпържи в собствен сос!"Вярно е, че като погледнеш живота наоколо има хора на които сякаш винаги им се разминава, но ТОВА НЕ Е НАшА РАБОТА. Както е написала Каси- има си съдник и той е само един, да ги оставим на него.....

Не тая гняв към бившия,слава богу.По-скоро му се присмивам на глупавия акъл-да изтърве толкова много щастие и радост покрай това слънце,детето!
Всичко това си е за негова сметка,след като няма сърце,айде къш!     
На 35 год. няма грам мозък,че оттук нататък ли да разчитам да поумнее?
Чистата съвест е най -добрата възглавница, а той - хем да се пържи в собствен сос,хем ще дойде,надявам се ,"времето в което ще го убия бавно"./поне така си мисля/

Немога да се здържа.И аз имам нужда да напиша какво ми причини.Всички тези неща седят дълбоко в мен и ме изяждат отвътре .Да почна от деня преди да родя.Аз родих сексио,затова беше планувано раждането ми.Помолих го вечерта да остане при мен,сутринта трябваше в 7 часа да съм в болницата.Бях объркана,предстоеше ми едно ново начало имах нужда от неговото присъствие.Той категорично ми отказа и се прибра при к...та си и си легна при нея .Цяла нощ не спах а плаках .Сутринта ми цъфна в 6 и 30 на вратата за да ме закара до болницата.На изписването ми каза че не е сигурно дали ще дойде.Щял да види.Престигна на изписването  закара ни в къщи и изчезна веднага .После разбрах че неговата к...ва заминала за чужбина защото неможела да преживее това.А той не бил сигурен в колко и е самолета и дали ще може да я закара до летището ако дойде да ни вземе.Е после я закара.Прибирайки ни в къщи беше минал през Била да напазарува,когато погледнах в чантата имаше само мляко,сокове и боза за мен.Нали съм кърмачка.Но идйота беше забравил да извади касовата бележка,а там имаше на листа(соджук,паржолки,салатки,прясно истискам фреш и д.р. неща).Но те не бяха в чантата а с него за тях.След като се върна мършата ми съобщи че щели да ходят уйкенда на Сандански да си починат щото тя била много психически зле.На нова година ми даде пари да съм си взела куверт за някъде защото те щели да си събират приятели в къщи.Детето ми беше на 2 месеца закарах го при родителите ми а аз отидох в една черква и цяла нощ бях там,плачех и се молих кога ще свърши този кошмар.Разплаках се сега .И продължение има ам не мога щото ще ревна по силно а съм на работа . 

Тонка, стЕгни се! Никакъв рев (хеле пък на работа, да се радват злобарите ), я каква си печена . То и на мен малко ми се дорева сега като го прочетох това последното, 'щото си припомних и аз разни работи от съвсем недалечноти ни минало с моя скъп, доста ситуации 1:1 с тия, дето си описала, ама съм си казала - никакви ревове и отчаяния, нещата са в мои ръце вече и трябва добре да си опичам акъла, за да не изпусна конците пак. Твоя човек поне е запазил някакъв разсъдък в цялата ситуация тогава, докато моя в тоя период толкова глупости и простотии направи, че чак бизнесът му увисна на кантар и едвам се отърва от фалит, още плаща дългове. Не искам да си спомням просто, защото лошо ми става направо, как не полудях тогава - не знам . Оцелях обаче, човекът е издържливо животно. Имам си любима сцена от филма 'Риба меч' - когато Джон Траволта попита Хю Джакмън дали наистина е невъзможно да се направи това, което иска (а то наистина изглеждаше такова). 'Няма нищо невъзможно' - беше отговорът. Като се случи да ме стегне шапката си го повтарям.

Ами аз се опитвам да го забравя ама ми седи като треска в гърлото.Абе майната му на него сега му стига да си гледа детето и да се сеща за всичко дето ме убиваше от негова страна.Я кажи ти с твоя живеете ли заедно.Виждате ли се 

Момичета, това е темата където можем да оплюем бившия, неговата к...ва, нашата слабости и глупост, може би и нашите грешки... Да споделим какво мислим за станалото и какво да направим да преборим последиците!
Така, че спокойно пишете какво сте чувствали и какво чувствате.
Аз ще се въздържа, защото се опитвам заради НАС и ДЕТЕТО да преглътна, да осмисля, да приема и простя.
Но пък все пак човек не бива да забравя, за да не седне на старите пачи яйца от които е станал

Само едно ще кажа: мамицата му мръсна. Па да ми каже някои, че съм била остра и невъздържана. И него ще го ....

Моята вина:
При последната караница....
1 месец по-рано: Кажи нещо на бебето.
Не искам.
1 седмица по-рано: Хаиде да влезем в този магазин да погледнем само /магазин за детски креватчета/
Ти влез, аз ще 4акам отвън. /4ака отвън, говори с приателчето - ерген, с които сега се подвизава и у когото живэ пониакога/.
При влизането в следващия магазин Аз: ще 4акам отвън, ти влез. После просто си тръгнах, разходих и си отидох вкъщи. Тои беше там. Викам махаи се. Излезе. Върна се след няколко часа. С пиърсинг.
През седмицата: още 2 скарвания. Едното за кутиата за сирене. Другото - даже не помня. Излиза всеки ден, понякога за малко, но всеки ден.
Дениат хикс: Връща се. Вика утре ще изляза, направи си и ти среща.
Аз: не ти ли стана малко честичко?
Злобни погледи...заиаждане. Отивам в другата стаиа, плача. Ходи по мен...  Спри да ревеш. Малко по малко изпадам в истериа. Запушва ми устата. Държи ме. Започвам с ръце...и крака да се опитам да се освободиа... И така часове, докато започнах да чупя чаши. Едната рикушира и парче го уцелва. Тои е "ранен", изпада в ужас. Няколко счупени чаши. И едно порязване. Аз: Ето ти сега, чисти тука както аз чистя постоанно след теб... да видиш какво е. Истериа. Пълна.
Всичко трае 2 часа. В 9 часа аз се обличам, естествено се опитва да ме спре. Излизам... но за разлика от предишни караници, за повече време. 2,5 часа ме нямаше. Но този път изключих телефона.
Включвам, беше ме търсил 3 пъти. Звъня, викам отивам си вкъщи.
Отивам си. Него го няма. Телефона му не работи. Няма връзка с този номер. Обади се. Викам идваш ли си? Ако не си идваш, не ми звъни. Не си доиде до сутринта.
След дни: Аз биах готов като се върнеш, да се прегърнем и да се направим, че нищо не е станало. Но нещо ми стана. Търсих те навсякъде. В квартала. Търсих телефони на приателки твои, да те търся при тях. Теб те нямаше. Тогава нещо ми се обърна.
За протокола: тогава бях в началото на 4ти месец.
Биах твърде агресивна. А тои е твърде страхлив.
Сега: страх ме е ако се върна да не се повтори ужаса, в които живяхме през тези години. Сега разбирам, че тои е бил изнервен от нещо през цялото време и затова се заиаждаше. А кое е това нещо, само тои би могъл да каже.

Това как да го разбираме за твоя приятел-къде мама му стара е гледало това маце?

Не, не го казвам...
Да, гледах купища други неща...
Що не кажеш за резултата? Има смисъл, щото вариантите са много.

Гневът само трови нашия живот. А той и без това не е лесен. Дори и съкровищата да ни даряват с много радост - има и много грижи. По добре да запазим силите си за трудните моменти когато децата са болни или имат проблеми.
А най лошото което можем да направим на бившите си половинки е да им простим и да не се занмаваме с тях. Първо ще има да се чудят как и защо. После да осъзнаят, че има някой по важен от тях. А от това мъжкото его много боли. Тогава заговаря и съвестта.
Има една много хубава източна мъдрост - прекарваме живота си в планове за бъдещето или съжаление за миналото и така губим единственото, което имаме - настоящето.

Много ми е нeприятно да го призная, но това за най-голяма жалост е истината. Винаги има неща, които ти подсказват тихичко, че нещо не  е както трябва, но влюбената жена си заравя главата в пясъка като щрауса и си мисли, че всичко е наред. После не иска да си го признае, защото трябва да споделя вина, а това е тежко. Същото между впрочем сполетява и много мъже... както много пъти се опитвам да кажа- нашия живот е в голяма степен функция на нашия характер...Човек, когато е подвластен на емоциите е способен от 9 кладенеца вода да носи, за да си повярва сам.... Преди много години мъжът ми ми каза:  " аз не съм се променил, ти си ме измисли някакъв и  сега ми се сърдиш, че аз не се оказах този някой"
....такива работи...

А, аз за моя никога не съм си правила илюзии, нито пък той ме е заблуждавал за това какъв е. Мноооого добре си го познавах още преди да реша, че искам да имам нещо общо с него (както и той мен, между другото - като сте колеги няма начин просто, всичко е на тепсия, а ние го играехме и приятели, споделяхме си разни неща... направо директно си ми казваше, че не е семеен тип). Ясно ми беше, че и лъже, маже, върти поне по 3 жени едновременно и всяка се мисли за единствена, ама какво да направя, като си го искам него . Нито ми е бил първият, нито последният, нито пък аз съм расла в саксия и поливана с лейка, имала съм база за сравнение - колкото и да съм се опитвала да преценявам трезво нещата, пак съм стигала до същия извод - него обичам, не бих могла да живея с друг мъж. И той така - върти, суче и пак е с мен. Едно е ясно - каквото и да става, няма да се разделим. Просто последните му изпълнения отпреди няколко години наистина ми дойдоха в повече, такива величествени глупости свърши, че направо ми скри топката. Е, удари дъното, нагълта се с малко тиня, помогнах му да изплува и така. Лошото е, че като изплуваш и почнеш да се отръскваш от тинята пръските попадат върху обикновено върху тоя, дето ти е подал ръка . Няма по-смъртоносен капан от собственоръчно поставения, това е истината. Но важното е, че сме заедно.

Това е вярно.

Ако искаш си вярвай, ако това ти действа добре, но това са глупости.

Като цяло има някаква идея в тази мъдрост. Но човек, който не си прави планове за бъдещето е постоянно обречен да има големи проблеми когато това бъдеще стане настояще.
Или поне аз така мисля.

пантер цял ден те дебна да те питам ти като мъж какво мислиш за това дето съм написал в мойта тема съседната.Моля те кажи като мъж какъв ти е извода 

Аз съм човек, които винаги прави планове. Ма купища планове за бъдещето. Все гледам напред и се чудя как да направя, че да ми е по-добре. Ма не съм го докарала кои знае докъде така. 

Какво да ти кажа Каси. НА някой хора плановете са си чисто фантазиране. Не знам дали при теб е така, ама да правиш планове за бъдещето, "хвърчейки из облаците" или пък като включваш мнението на някой друг без да си го питал си е едно нищо.

Може ли да ви напомня, че темата има закован конкретен въпрос? та ако може да не я разводняваме с мечти и планове за бъдеще, щото сега сме във филма "да рева ли или само да ми е мъчно:))))"
(така, де това предполага темата, нали така)

Пантер, я ти кажи - ти как приемаш раздялата, когато тя не е поставена от теб... Ти какъв извод си си извадил за чувствата към бившите..
Айде  и едно мъжко мнение /и то не на мъж дето се прави на мачО като псува и се държи грубо и арогантно/
ВЪобще ти за себе си как приемаш бившите/а... Разбира се ако не си от тези мъже, дето само те зарязват!

Еми аз нямам супер много опит.
А и мнението мисля че съм си го писал и преди - гледам да си останем нещо като приятели. Ако е била много зле - просто познати. При всеки случай боли - повече или по-малко. Ама лоши думи за жена с които съм бил интимен няма да кажа. Аз съм си я избрал, аз си нося последствията. Може да кажа че съм направил грешка, ама от това повече не.
Каквато обида и да кажа - два пъти е за мен.
Ако е глупачка - аз съм 2 пъти по-голям.
Ако е лъжкиня - аз съм 2 пъти по-заблуден.
Може да си имам 1 наум (или две или три) ама то си е за мен.
Моите работи са си мои - чуждите са общи   

Това е когато мислиш с главата си. А тук говорим не за разум, а за чувства. Ми аз да си кажа, че моят мъж не може да ми стъпи ма малкия пръст нито на акъл, нито на образование, нито на инициативност... все неща много важни за мен. Ма го обичам. Какво му обичам? Не, не става така. Не си глупак, а заслепен. Когато става дума за чувства, ниама разум. Иначе какво щеше да е, ако животът беше само разум?

Еми старая се да мисля. Може би това ми е грешката.

А и като гледам какво става с хората, които не мислят, си взимам поука.

Ами човек се различава от животните по разума си. Ако спреш да го използваш... Винаги съм смятал, че хората според които чувствата оправдават всичко просто не искат да поемат отговорност за решенията си. А може би моите чувства са слаби, знам ли. Па то и разума май не ми е от най-силните.

Това е което винаги съм казвал. Правиш каквото правиш, с когото си решиш - после си носиш последиците. Чувствата не са оправдание. Аз ако се влюбя в някоя лека жена (примерно) и после да очаквам вярност и светло бъдеще - еми извинявай, ако искаш го наречи любов и заслепеност, ама аз го наричам безумна глупост.

Da de, suglasna sum s absolutno vsichko koeto kazvash, obache togava po-dobre shte mi bude bez lubov, shtoto kakvo e tova postoianno mislene s glavata i naprejenie da ti e naokolo. Mi mersi. Tova znachi da niamash doverie na 4oveka. Ako mu niamash doverie, spokoino mojesh i bez nego da jiveesh. Inache stava prosto S nego sum za da ne sum sam/a. Tupo malko.

  
Пантер, ти не може да си на 24г че и толкова мъдър.....

Не знам защо мислиш че съм на 24 
Не съм толкова малък
Всъщност утре ставам точно на 30
       

Урааа,утре ще ядем торта,а някои ще духат свещички!

Ами някъде по темите ми се беше мярнал коментар, че си на толкова... Мда, на 30 вече признавам, че е възможно да си толкова мъдър, макар, че като за мъж пак ми се струва, че  раничко си съзрял

 
Добре симулирам акъл, ама някой хора ме разкриват че нищо не ми е ясно 

Моята бивша половинка много бих искала да я убия. Но разум и всичко (а и всички други) друго ми казват да го оставя да си сърба попарата и да се пържи в собствения си смърдящ сос. Един ден ще му се върне... тъпкано, че и претъпкано.
По-големи разсъждения по тази тема не мисля да правя... отивам да спя.