Не се изказах правилно . Мисълта ми е, че семейството на авторката още не са ходили на почивка, но възнамеряват . Може да отидат заедно в Бургас за няколко дни, детето да отиде на концерта с приятелчетата ... на следващия ден да си ходят на моренце. ... Но само ако те искат, имат достатъчно средства и им дадат отпуски .
- Публикувана: 3 авг. 2010, 20:44 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2010, 11:23 ч.
Как бихте постъпили в тази ситуация?
Вижте, мили мами, какви 'приятелчета', като мама и тати пътуват и те с кервана.
Важно е да му покажеш, че му вярваш, а не че му трепериш, щото някой непременно ще го убие. Поставете се на мястото на детето.
В тази възраст мен най-ме е боляло точно от такива ограничения. И тъкмо затова се отприщих, така да се каже, по-малко по-грозен начин от необходимото, веднага щом станах на 18. Веднага. Не че майка ми след като съм на 18 е спряла да ми трепери, не, но денят след рождения си ден почти в истерия крещях и събирах багаж, за да наваксам това, от което ме бяха спирали. А така исках.
В тази възраст така се разбира свободата.
РАзбирам и уважавам страховете ви, но любовта не е просто да го заключиш до полата си, за да си спокоен родител. Любовта е да покажеш, че неговите желание са значими за теб, да направиш компромис, да не спиш вечер-две, но да знаеш, че дететото се щастливо по своему.
На 14 сегашните деца вече доста усилено търсят място в приятелската си среда. За нас може и да е нелепо, но за тях с много важно.
Повечето, като създадем едно дете и забравяме какви сме гивършили като млади. Спомнете си. Или всичко до една сте плели чорапи до полата на мама и сте се упражнявали с домакинска работа, та да се отделите на 18 и да почнете да готвите и перете?
За бога, пак се ядосах - пуснете детето!
Важно е да му покажеш, че му вярваш, а не че му трепериш, щото някой непременно ще го убие. Поставете се на мястото на детето.
В тази възраст мен най-ме е боляло точно от такива ограничения. И тъкмо затова се отприщих, така да се каже, по-малко по-грозен начин от необходимото, веднага щом станах на 18. Веднага. Не че майка ми след като съм на 18 е спряла да ми трепери, не, но денят след рождения си ден почти в истерия крещях и събирах багаж, за да наваксам това, от което ме бяха спирали. А така исках.
В тази възраст така се разбира свободата.
РАзбирам и уважавам страховете ви, но любовта не е просто да го заключиш до полата си, за да си спокоен родител. Любовта е да покажеш, че неговите желание са значими за теб, да направиш компромис, да не спиш вечер-две, но да знаеш, че дететото се щастливо по своему.
На 14 сегашните деца вече доста усилено търсят място в приятелската си среда. За нас може и да е нелепо, но за тях с много важно.
Повечето, като създадем едно дете и забравяме какви сме гивършили като млади. Спомнете си. Или всичко до една сте плели чорапи до полата на мама и сте се упражнявали с домакинска работа, та да се отделите на 18 и да почнете да готвите и перете?
За бога, пак се ядосах - пуснете детето!
Напротив, много добре помня какъв ми е бил акълът на 14! И то при положение, че съм имала късмет да израсна в по-сигурни времена. а сега като зная как са нещата, послесното, което ще направя ще е да пусна 14-годишното си дете да се шматка из пътищата на Родината и да ходи на такива фестове. ясно ми е, че организаторите ще се постараят според възможностите си, ноте гледат наедро-наедро и не носят отговорност за 14-годишните! разсъди логично, кой носи отговорност за дете на 14 години? Ти, родителят и никой друг, ако ще светът да се обърне! какво ми разправяш за организацията и охраната! не става въпрос за родителски страхове, а за преценка на риска. Според мен рискът за едно дете в подобна ситуация е много висок, защото на практика оставяш детето самО на себе си да се справя в среда, в която характеристиките на хората се променят, задръжките падат и инндивидуалността отстъпва пред стадното чувство.
Вие май наистина не разбирате, че ако родителите се домъкнат да вардят строго, развалят целия купон, грубо казано.
Тийновете имат нужда от пространство, да им се покаже, че им вярвате, че няма някой да ги убие непременно, ако си позволят веселие без вас.
Явно за детето е важно. Отива на концерт, за бога, не на корида, потиснете страховете в името на радостта му, като толкова го обичате.
Тийновете имат нужда от пространство, да им се покаже, че им вярвате, че няма някой да ги убие непременно, ако си позволят веселие без вас.
Явно за детето е важно. Отива на концерт, за бога, не на корида, потиснете страховете в името на радостта му, като толкова го обичате.
Абе, байно,
Стига си ги дрънкал тея клишета, защото не си в час. Говориш от позицията на баща на 18 годишно момче и се опитвашда я направиш валидна за 13 годишно момиче. Не схващаш ли, че има голяма разлика между двете?
Децата трябва да си получават (и извоюват) свободата и доверието малко по малко. Не да бъдат хвърлени веднага в дълбокото. Ясно, че никой не планира да убие децата на концерта, ама тея три дни на плажа как ще бъде? Защото на 13 нямат лични карти и не могат да си вземат стая в хотел. Без лична карта полицията може да ги арестува. А ако е скапано времето? На гарата ли ще спят или ще търсят "благодетел" да ги приюти в леглото си? Последно, ти някога участвал ли си/виждал ли си побои между млади пияни музикални фенове?
Всички разбрахме, че си голям пич, че супер добре помниш какво е да си млад и пр. ама стига вече. Мисля, че позицията на болшинството майки е много по-реална.
Абе, байно,
Стига си ги дрънкал тея клишета, защото не си в час. Говориш от позицията на баща на 18 годишно момче ...
Дали?
Абе, байно,
Стига си ги дрънкал тея клишета, защото не си в час. Говориш от позицията на баща на 18 годишно момче ...
Дали?
Да де, може и той самият да е 18 годишният тийн. Или по-малък.
Няма 18 още момчето 
Моето мнение е, че рисковите ситуации, дето така ви плашат, са част от купона на по-младите.
Купон е грубо казано, разбира се, но те са млади и спане на плажа никак няма да им се стори кофти вариант.
Когато син ми за сефте отиде сам с приятели на концерт, не беше на повече от 14. После като ми разказа през какви ситуации са минали, хем настръхнах, хем бях доволен, че му се е случило. Едно, че за него беше нещо ново и вълнуващо,второ,няма нищо лошо да се оправяш сам. Децата, когато са компания, се грижат едно за друго, не знам какво си мислите вие, както и да е.
Щадете си децата. Правилно е. Нека им е тъжно че изпускат нещо, което очевидно силно желаят. Щадете ги. И се убеждавайте една друга как сте прави, пък аз съм тийнейджър.
Моето дете ще отиде, където пожелае и ще е щастливо. О, да, веднъж отиде на рок концерт без мен, май все още бе на 14-15, и се върна със счупена ръка. Костта зарастна, но споменът за събитието го кара да се усмихва и до днес.
То си е и до житейски принципи явно - който не рискува, знаете. Нищо, спирайте си децата. Така поне като майки ще знаете, че правилно сте постъпили. Да не ви пука, че сега страдат. После като пораснат, ще наваксат далеч от вас, нали?
ограничение му е майката!
Моето мнение е, че рисковите ситуации, дето така ви плашат, са част от купона на по-младите.
Купон е грубо казано, разбира се, но те са млади и спане на плажа никак няма да им се стори кофти вариант.
Когато син ми за сефте отиде сам с приятели на концерт, не беше на повече от 14. После като ми разказа през какви ситуации са минали, хем настръхнах, хем бях доволен, че му се е случило. Едно, че за него беше нещо ново и вълнуващо,второ,няма нищо лошо да се оправяш сам. Децата, когато са компания, се грижат едно за друго, не знам какво си мислите вие, както и да е.
Щадете си децата. Правилно е. Нека им е тъжно че изпускат нещо, което очевидно силно желаят. Щадете ги. И се убеждавайте една друга как сте прави, пък аз съм тийнейджър.
Моето дете ще отиде, където пожелае и ще е щастливо. О, да, веднъж отиде на рок концерт без мен, май все още бе на 14-15, и се върна със счупена ръка. Костта зарастна, но споменът за събитието го кара да се усмихва и до днес.
То си е и до житейски принципи явно - който не рискува, знаете. Нищо, спирайте си децата. Така поне като майки ще знаете, че правилно сте постъпили. Да не ви пука, че сега страдат. После като пораснат, ще наваксат далеч от вас, нали?
ограничение му е майката!
О, да, веднъж отиде на рок концерт без мен, май все още бе на 14-15, и се върна със счупена ръка
Току-що остави огромен брой деца без никакви концерти и мероприятия
Помните ли "Индиго"? Аз няма да го забравя никога, за вас не знам.
Племенницата ми можеше да е едно то онези деца. Не е, може би, единствено поради факта, че майка й категорично отказа да я пусне там, нищо че тя плака и обяви, че я мрази, че ще се самоубие и пр. На другия ден пак беше плакала и й беше благодарила, че не я е пуснала.
Племенницата ми можеше да е едно то онези деца. Не е, може би, единствено поради факта, че майка й категорично отказа да я пусне там, нищо че тя плака и обяви, че я мрази, че ще се самоубие и пр. На другия ден пак беше плакала и й беше благодарила, че не я е пуснала.
Помните ли "Индиго"? Аз няма да го забравя никога, за вас не знам.
Помня. Половината ми клас беше там тогава, и аз щях да съм там, имах разрешение. В последния момент се отказах да тръгна, а след като съобщили за злополуката по радиото, баща ми звънеше като обезумял от работа, за да разбере къде сме аз и брат ми...
Много правилно, Кърк, прави сме! Ти, ако щеш, се друсай заедно с детето си, твоя си работа! Но да ми ги разправяш едни сълзливи за щастието и нещастието на 14-годишните, хайде, без тези! На тази възраст хем ги сърби, хем ги боли! Не е задължително човек да цопне в лайната, че да разбере как миришат! На 14 години са малолетни, нямат лични карти дори! За децата разликата в мисленето между 14 и 18-годишна възраст е като при разликата във възрастта между 20 и 30 при възрастните!
О, да, веднъж отиде на рок концерт без мен, май все още бе на 14-15, и се върна със счупена ръка
Току-що остави огромен брой деца без никакви концерти и мероприятия
Е какво, ръка едно по-палаво дете може да си счупи навсякъде. Предлагам и да не им даваме да пресичат улици сами, дане вървят около строежи и изобщо да се капсулираме напълно. Така де, ще вземе нещо да ни стане...
Тоя огромен брой деца няма да го забрави, помнете ми думата
Реагирам бурно, понеже съм бил потърпевш от такъв контрол. За да си стоя здрав прави и самотен в къщи за радост на мама и тати. Никога не им простих за няколкото години ограничения. Никакво значение нямаше аз колко силно искам нещо. НЕ. Най-важно е те да са спокойни. Но това е друга история.
Дръжте ги под ключ, най-добре. Мнението ми стана ясно, няма да пиша повече. Вие си осакатявате децата душевно с такива забрани. А това е много лошо. За тях, не за вас, разбира се, вие сте доволни, когато смят в съседната стая.
Моето мнение е, че рисковите ситуации, дето така ви плашат, са част от купона на по-младите. Младежо, има си цяла наука за риск анализ и управление на риск. Риск винаги има, но трябва да се управлява да е в приемливи граници.
Купон е грубо казано, разбира се, но те са млади и спане на плажа никак няма да им се стори кофти вариант. Да бе. А да знаеш колко стотин изнасилени свободни момичета има всяка година на подобни мероприятия? Къде полудоброволно, къде съвсем насила. А колко отвлечени и проституиращи момичета има по чужбината?
Когато син ми за сефте отиде сам с приятели на концерт, не беше на повече от 14. После като ми разказа през какви ситуации са минали, хем настръхнах, хем бях доволен, че му се е случило. Едно, че за него беше нещо ново и вълнуващо,второ,няма нищо лошо да се оправяш сам. Децата, когато са компания, се грижат едно за друго, не знам какво си мислите вие, както и да е.
Четеш ли. В случая не става дума за ходене на концерт, а за тридневно пътуване с преспиване в чужд град. На разнородна тълпа деца. И конкретното дете без лична карта.
Щадете си децата. Правилно е. Нека им е тъжно че изпускат нещо, което очевидно силно желаят. Ха, ми те може силно да желаят да насилят готината ученичка от съседния клас, или да се надрусат, или да се напият. Дай да им помагаме даже, а? Че да не се разочароват. Един от основните уроци на живота е, че човек не може да има всичко, което иска. И децата трябва да го научат от малки. Щадете ги. И се убеждавайте една друга как сте прави, пък аз съм тийнейджър.
Моето дете ще отиде, където пожелае и ще е щастливо. О, да, веднъж отиде на рок концерт без мен, май все още бе на 14-15, и се върна със счупена ръка. Костта зарастна, но споменът за събитието го кара да се усмихва и до днес.
То си е и до житейски принципи явно - който не рискува, знаете. Нищо, спирайте си децата. Така поне като майки ще знаете, че правилно сте постъпили. Да не ви пука, че сега страдат. После като пораснат, ще наваксат далеч от вас, нали? ограничение му е майката! Продължаваш да спекулираш с казаното. Аз поне ти отговарям за последно.
Купон е грубо казано, разбира се, но те са млади и спане на плажа никак няма да им се стори кофти вариант. Да бе. А да знаеш колко стотин изнасилени свободни момичета има всяка година на подобни мероприятия? Къде полудоброволно, къде съвсем насила. А колко отвлечени и проституиращи момичета има по чужбината?
Когато син ми за сефте отиде сам с приятели на концерт, не беше на повече от 14. После като ми разказа през какви ситуации са минали, хем настръхнах, хем бях доволен, че му се е случило. Едно, че за него беше нещо ново и вълнуващо,второ,няма нищо лошо да се оправяш сам. Децата, когато са компания, се грижат едно за друго, не знам какво си мислите вие, както и да е.
Четеш ли. В случая не става дума за ходене на концерт, а за тридневно пътуване с преспиване в чужд град. На разнородна тълпа деца. И конкретното дете без лична карта.
Щадете си децата. Правилно е. Нека им е тъжно че изпускат нещо, което очевидно силно желаят. Ха, ми те може силно да желаят да насилят готината ученичка от съседния клас, или да се надрусат, или да се напият. Дай да им помагаме даже, а? Че да не се разочароват. Един от основните уроци на живота е, че човек не може да има всичко, което иска. И децата трябва да го научат от малки. Щадете ги. И се убеждавайте една друга как сте прави, пък аз съм тийнейджър.
Моето дете ще отиде, където пожелае и ще е щастливо. О, да, веднъж отиде на рок концерт без мен, май все още бе на 14-15, и се върна със счупена ръка. Костта зарастна, но споменът за събитието го кара да се усмихва и до днес.
То си е и до житейски принципи явно - който не рискува, знаете. Нищо, спирайте си децата. Така поне като майки ще знаете, че правилно сте постъпили. Да не ви пука, че сега страдат. После като пораснат, ще наваксат далеч от вас, нали?
ограничение му е майката! Продължаваш да спекулираш с казаното. Аз поне ти отговарям за последно.
тук не става въпрос за твоя живот, Кърк! Твърде бурно реагираш, наистина, и залиташ в другата крайност. Никой не е казал, че ще си държим децата под ключ до края на гимназията, нито че за нас няма значение какво искат децата. Просто ние като техни родители имаме правото и задължението да решим дали и къде да ходят, както и с кого. Не е въпросът за нашето спокойствие, а за това колко рискова е ситуацията и средата, в която ще е детето, особено ако ще е без родител.
Случаят в Индиго, че и съвсем скорошният в Германия са показателни. Всяко място, където има тълпа е рисковано за сами малолетни деца.
Случаят в Индиго, че и съвсем скорошният в Германия са показателни. Всяко място, където има тълпа е рисковано за сами малолетни деца.
