Доколкото помня, туморните маркери за белия дроб не са достатъчно поаказателни за наличие на процес. Това може да се каже само с биопсия.
Точно!Туморните маркери са само насочващи.Чрез бронхоскопия на бял дроб само може да се докаже какво има.
- Публикувана: 24 юли 2010, 16:56 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2018, 15:24 ч.
Малко трудна тема...за болестта - РАК!!!
Точно!Туморните маркери са само насочващи.Чрез бронхоскопия на бял дроб само може да се докаже какво има.
Здравейте.
Не пишех особено много напоследък, защото не знаех какво и как и защо се случва.
Баща ми почина на 8 Февруари. 5 дни след първата вливка на Химиотерапия. Стана бързо и неочаквано. След Химията легна и повече не стана. Уж за добро и помощ я направиха, оказа се, че му помогна единствено по-бързо да си отиде.
Да припомня - откриха му рак на простатата преди малко повече от 3 години. Доста напреднал стадий. Махнаха простата преди 3 години и от тогава беше на хормонално лечение. Лятото на 2017 прави лъчетерапия. Декември 2017 откриха разсейки в Черния дроб. От тогава се влощаваше прогресивно, но все пак се обслужваше, ходеше, нямаше болки. Изкарахме чудесни празници заедно. Беше ми на гости 1 месец. На 24 Януари го изпратих на летището - ходеше си сам, в относително добра кондиция и здраве, според обстоятелствата. Две седмици по-късно вече си беше отишъл
Единственото ми успокоение е, че си отиде без болки и мъки, в съня си.
Кураж и сили на всички борещи се с тази коварна болест!
Не пишех особено много напоследък, защото не знаех какво и как и защо се случва.
Баща ми почина на 8 Февруари. 5 дни след първата вливка на Химиотерапия. Стана бързо и неочаквано. След Химията легна и повече не стана. Уж за добро и помощ я направиха, оказа се, че му помогна единствено по-бързо да си отиде.
Да припомня - откриха му рак на простатата преди малко повече от 3 години. Доста напреднал стадий. Махнаха простата преди 3 години и от тогава беше на хормонално лечение. Лятото на 2017 прави лъчетерапия. Декември 2017 откриха разсейки в Черния дроб. От тогава се влощаваше прогресивно, но все пак се обслужваше, ходеше, нямаше болки. Изкарахме чудесни празници заедно. Беше ми на гости 1 месец. На 24 Януари го изпратих на летището - ходеше си сам, в относително добра кондиция и здраве, според обстоятелствата. Две седмици по-късно вече си беше отишъл
Единственото ми успокоение е, че си отиде без болки и мъки, в съня си.
Кураж и сили на всички борещи се с тази коварна болест!
Много ми е трудно да пиша по темата, но имам огромна нужда от подкрепа. Не исках да повярвам, че е възможно съдбата да ме зашлеви така отново. Преди 6 години оперираха майка ми от злокачествен мозъчен тумор. Макар и вече половин човек (след инсулт и клапа за хидроцефалия) тя е още жива и с акъла си. Шест години страдание в семейството и надежда за оцеляване. Преди няколко дни извиках бърза помощ, защото баща ми беше със силен световъртеж и видимо неадекватен. Помислих за инсулт, оказаха се мети в мозъка. Четвърти последен стадий... Даже няма да търсят къде е локализиран основно. Веднага го приеха в палиативни. Той стана агресивен, а е най-кроткият човек, когото познавам. Халюцинира, губи мисълта си... А миналата седмица го водих на крака при невролог. Какво стана толкова бързо, как стана? Кошмарът, в който живея е познат на всички писали в темата. Но моята голяма болка е и друга - какво да кажа на майка (след инсулта е много нестабилна) и на почти 90 -годишната си баба, майката на баща ми. Тя е перфектно здраве, но тази новина ще я смаже. Как да постъпя? Той може да издъхне в болницата, но ако го закрепят да го прибера ли в къщи, където те двете ще станат свидетели на агонията му, или да отидем в хоспис и да им спестя част от трагедията. От друга страна пък той има правото да си отиде в къщата,, която е градил, създал семейство, посрещал внуци. Боже, как ще се справя?
Метастазите в мозъка често са придружени с припадъци и гърчове. Какво казват лекарите? На моя позната баща й беше с рак на кожата, после метастази в бял дроб( тях с химия ги изчистиха), но после получи метастази в мозъка. Тях ги чистиха оперативно в София. Не го излекуваха, но му удължиха живота с няколко месеца.
Много ми е трудно да пиша по темата, но имам огромна нужда от подкрепа. Не исках да повярвам, че е възможно съдбата да ме зашлеви така отново. Преди 6 години оперираха майка ми от злокачествен мозъчен тумор. Макар и вече половин човек (след инсулт и клапа за хидроцефалия) тя е още жива и с акъла си. Шест години страдание в семейството и надежда за оцеляване. Преди няколко дни извиках бърза помощ, защото баща ми беше със силен световъртеж и видимо неадекватен. Помислих за инсулт, оказаха се мети в мозъка. Четвърти последен стадий... Даже няма да търсят къде е локализиран основно. Веднага го приеха в палиативни. Той стана агресивен, а е най-кроткият човек, когото познавам. Халюцинира, губи мисълта си... А миналата седмица го водих на крака при невролог. Какво стана толкова бързо, как стана? Кошмарът, в който живея е познат на всички писали в темата. Но моята голяма болка е и друга - какво да кажа на майка (след инсулта е много нестабилна) и на почти 90 -годишната си баба, майката на баща ми. Тя е перфектно здраве, но тази новина ще я смаже. Как да постъпя? Той може да издъхне в болницата, но ако го закрепят да го прибера ли в къщи, където те двете ще станат свидетели на агонията му, или да отидем в хоспис и да им спестя част от трагедията. От друга страна пък той има правото да си отиде в къщата,, която е градил, създал семейство, посрещал внуци. Боже, как ще се справя?
Колко пъти си казвам,че няма да чета тук...не мога ,знам какво е.Само човек минал през това знае какъв ужас е
Бъдете силни! 