Мили момичета, откакто съм бременна, не спрях да чета инфо за разни изследвания....
Имам дъщеря на 15 години, здраво дете, нормално раждане, никакви проблеми.
Чета за амниоцентеза , за биохимичен скриниг, тройни тестове..и направо изпушвам от страх и притеснение.
В шеста седмица съм и много искам да ви питам: няма ли, някое по-ранно изследване с което да добия представа как е бебето? Бях на обикновен ехограф, три дни след закъснението, но това което ми каза лекаря е, че бебето се е захванало на много хубаво място и само това е!
Много ме е страх, от два дни ми е толкова притеснено, че не мога да се зарадвам истински на тази желана бременност...Имали някакво значение за малоформации на плода, абортите по желание, влиаят ли по някъкъв начин? Главата ми е пълна с глупости, от нерви вече не ми се говори с никой, не давам на мъжът ми да каже и дума за бъдещото бебче...., изнервено му казвам, че докато не разбера, че нищо му няма, забранявам да ми говори.
Това не е хубаво, нито за мен , нито за бебо, а и изнервям всички в къщи.
Моля ви за съвети, от къде да почна с изследванията, и има ли по-ранни такива.
Май не трябваше да чета толкова много за тези генетични малоформации..
Благодаря ви предварително!
Имам дъщеря на 15 години, здраво дете, нормално раждане, никакви проблеми.
Чета за амниоцентеза , за биохимичен скриниг, тройни тестове..и направо изпушвам от страх и притеснение.
В шеста седмица съм и много искам да ви питам: няма ли, някое по-ранно изследване с което да добия представа как е бебето? Бях на обикновен ехограф, три дни след закъснението, но това което ми каза лекаря е, че бебето се е захванало на много хубаво място и само това е!Много ме е страх, от два дни ми е толкова притеснено, че не мога да се зарадвам истински на тази желана бременност...Имали някакво значение за малоформации на плода, абортите по желание, влиаят ли по някъкъв начин? Главата ми е пълна с глупости, от нерви вече не ми се говори с никой, не давам на мъжът ми да каже и дума за бъдещото бебче...., изнервено му казвам, че докато не разбера, че нищо му няма, забранявам да ми говори.
Това не е хубаво, нито за мен , нито за бебо, а и изнервям всички в къщи.
Моля ви за съвети, от къде да почна с изследванията, и има ли по-ранни такива.
Май не трябваше да чета толкова много за тези генетични малоформации..
Благодаря ви предварително!
Не знам дали съветът ми ще е правилен, но ето как постъпих аз.
и правех какви ли не щуротий...което сега е просто немислимо и глупаво(меко казано) 
)здраво бебче 
.
и той казваше. "Когато едно бебе е решило да се хване нищо неможе да го махне освен ножа, а ако не е решило нищо не помага." Твойто се е хванало 
сега започвай да се глезиш и то най-вече заради бебчо. И скоро да кажеш колко сте пораснали