Пътят Камино?

  • 73 548
  • 246
  •   1
Отговори
  • Мнения: 82
Здравейте!
От доста време имам едно желание(мечта)-да измина Камино.Тъй като тази година няма да мога поради кандидатстването ми,но много искам да го направя догодина.Въпросът ми е дали знаете за походи,които се организират или хора изминали пътя.Нямам познати,които да искат да дойдат с мен,а идеята да го направя сама малко ме плаши поне за сега.Който има някаква информаци свързана с изминаването на Камино ще съм благодарна да сподели.Мерси предварително  Simple Smile

Последна редакция: вт, 11 мар 2014, 10:26 от Редактор*

# 1
  • Мнения: 2 175
Изобщо не знам за какво иде реч  Embarassed
Но съм любопитна и ще чакам повечко инфо.. Sunglasses

# 2
  • Мнения: 82
Векове наред поклонници изминават прочут маршрут през Северна Испания, наричан Камино Сантяго де Компостела. Твърди се, че Камино - Пътят - минава точно под Млечния път и следва енергийните линии, отразяващи енергията на звездните системи над него. Животворната сила е особено интензивна по енергийните линии. Те съществуват в еднаква степен под и над земята. Следвайки енергийните линии на земята, Камино започва във Франция, пресича Пиренеите и върви от изток на запад през Северна Испания, докато стигне до изящната и прочута катедрала "Сантяго де Компостела", където се твърди, че са погребани останките на свети Яков. Самият път е около 800 километра, които се извървят пеша от различните поклонници, вървели по този път от хилядолетия - светци и грешници, щастливци и несретници, крале и кралици, генерали и войници.

# 3
  • Мнения: 2 175
Интересно..
Добре де, а какъв е бил маршрута?

# 4
  • Мнения: 82
Незнам точния маршрут,за това търся информация.Знам само,че е от Южна Франция до катедралата.Не е задължително да се тръгне от точно определен град и има 5 основни маршрута.Но по-подробна информация не мога да намеря.Опитвам се да се свържа с хора извървяли пътя,но за сега без успешно.В краен случай тръгвам сама пък докъдето стигна.

# 5
# 6
  • Мнения: 82
Поне първия път искам да отида с някой,който вече е ходил и има представа.Бих могла да тръгна и сама,но искам да имам компания,за да се чувствам по спокойна.За това пуснах и темата.Ако има желаещи или просто хора познаващи някой,който е изминал пътя,за да мога да задам всичките си въпроси и да подготвя пътуването си-сама или с някой друг

# 7
  • Мнения: 241
веселата  Hug аз имам голямо желание да мина по този път при все че минава и близо до пещерите с най старите рисунки в света (АЛтамира) http://whc.unesco.org/en/list/310
и през куп още чудни места. Поклонници от близо 700 години го минават този път kojto e близо 800 километра и минава през Пиринеите от Франция. Идеята на пътя е че следи стъпките на Апостол St. James който го минал по едни дрехи без друг багаж, за да разпространява християнството из Испания, за което пък го убили в Юдея и сега останките му са в Компостела. Не съм почитател на испанския католицизъм (макар че има прекрасна градове от това време - вж Толедо), обаче пътят не го свързват само с него ами и както и авторката е обяснила - с духовни сили. Сега пътя бил много популярен сред Японски будисти.

Аз бих тръгнала и без водач на това пътешествие обаче не и през лятото, испанските жеги много ме плашат, па макар и на север. Изминаването на целия път отнема около 30 до 60 дни което е около 15-30 км дневно. Определено не бих се залетяла по 30те дни, защото би било адски скапващо. Идеалния сезон според trip advisor е есента, края на септември до началото на ноември иначе си е мор или пък напролет, до края на април
Били споделила как ти хрумна да идеш натам?

# 8
  • Мнения: 82
Когато бях на 15 разбрах за пътя и реших,че един ден ще го извървя (точната причина е малко лична и за това ще е запазя),но бях малка.Родителите ми нямаше да се съгласят да ме пуснат.Сега съм на 19 и реших,че моментът е настъпил и искам да го направя.Аз искам да стигна там на 25 юли когато  е фиестата за деня на Сантяго(Св.Яков). Аз лично не мога да тръгна сама.Дори да не еводач имам нужда от компания

# 9
  • Мнения: 241
прочети ми пак тази част от поста.. не бих тръгнала сама също, но не смятам че е нужно да се иде с водач който вече е бил там. Испания е достатъчно цивилизована държава, за да си има обозначения откъде д аминаваш, брошурки, нормални пътища и какво ли не  Peace

# 10
  • Мнения: 129

ето тук един линк http://ide.li/article2720.html

аз лично за пръв път чух за Камино от книгата на Шърли Маклейн, която е изминала част от пътя доколкото си спомням. http://www.book.store.bg/p4105/kamino-pytuvane-na-duha-shyrli-maklejn.html

ето едно мнение за книгата http://descendedfromculture.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=22104 … 897fa732af5b18af5

шърли пише интересно и в същото време вроденият ми български скептицизъм се обаждаше честичко докато четях. затова в някаква степен споделям мнението от по-горния линк.

ето последно и откъс от книгата http://ohi.hit.bg/kamino.htm

извинявам се за многото линкове.  Hug ще следя темата с интерес. само накрая да не се организираме една бойна дружинка и да поизтъркаме подметки по испанските земи.  Sunglasses

# 11
  • Мнения: 82
Много би ми се искала да намеря хора,с които да осъществя това пътуване.Намерих група,която тръгва утре,но както казах имам кандидат-студентски изпити и не успях да се включа.Ако имате познати ли вие самите имате желание бихме могли да се организираме и догодина да го направим. Simple Smile

# 12
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Сега е моментът да блесна... със знания...
Познавам 2-ма души, които преди 2-3г. го изминага целия път. Много е дълъг и тежък... Около 800км. е.
Сами се организираха и сами си вървяха. Скъсали са поне по 2 чифта обувки. А мероприятието е около 20-30 дни.
Благородно им завиждам, но знам, че това не е в моите възможности (чисто физически).
По този път можеш да се включиш и съвсем в края му... Може да си и колоездач, не само пешеходец.
Всичко е обозначено и има обособени места за нощувки.

Ако има интерес, ще дам линк към снимките им (но все пак може би е добре първо да ги питам).

# 13
  • Мнения: 2 550
Звучи авантюристично, но 800 км ми се струва нереално много, аз ще умра сигурно на 5я ден от умора  Blush

# 14
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
но 800 км ми се струва нереално много,

толкоз е, но можело да се включиш някъде в последните 100-150км., като все пак не те зачитат за истински пилигрим.

# 15
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Пътят...



# 16
  • Мнения: 914
Стана ми интересно! Шани, дай линк към снимките  Praynig!

# 17
  • Мнения: 82
Разгледах албума и съм възхитена.Това е нещо,което трябва да се изживее.

# 18
  • Мнения: 2 550
и на мен много ми харесаха сниките, но съм сигурна, че няма да издържа 800км
но пък един ден, знае ли човек  Laughing

# 19
  • Мнения: 2 037
И аз по едно време доста се бях зачела за Камино де Сатняго.
Влече ме доста. Наистина може да се направят само последните километри, така е.

Ама първо чакам синчето малко да порастне, че съм му обещала Ком-Емине.  Laughing

# 20
  • Мнения: 2 175
Струва ми се идейно, но защо да не може да се измине с кола?
Чãк толкова вярваща не съм.. newsm78

# 21
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Струва ми се идейно, но защо да не може да се измине с кола?

сигурно може, но не е това целта на Камино и пилигримите...

# 22
  • Мнения: 2 175
Твърди се, че Камино - Пътят - минава точно под Млечния път и следва енергийните линии, отразяващи енергията на звездните системи над него. Животворната сила е особено интензивна по енергийните линии. Те съществуват в еднаква степен под и над земята.

Ей тва леко ме притесни - как така от векове го смятат това? Астрологията май по-късно ги открива тия неща..

# 23
  • София
  • Мнения: 9 963
Защо виждам само една снимка? newsm78

# 24
  • Мнения: 914
Защо виждам само една снимка? newsm78
И аз се чудя къде другите са разгледали албум?

# 25
  • Мнения: 82
Албума Шани ми го даде на лично.Ако искате я помолете.Може би се притеснява да го сложи в темата,тък като все пак не е нейн. Simple Smile
magarence  защо те притеснява?Никаде не пише,че от създаването на пътя се е смятало така.Мился,че първите пилигрими са го извървявали,за да се преклонят пред мощите на Св.Яков.Може по-късно да се е създала тази теория за Млечния път и енергийните линии.

# 26
  • Мнения: 515
ето този младеж Тишо, на когото аз следя редовно блога, го измина http://asktisho.wordpress.com/2009/04/24/caminodesantiago/ и тук http://asktisho.wordpress.com/2009/03/09/camino/

много смело аз не бих могла, като че ли  Rolling Eyes

# 27
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Албума Шани ми го даде на лично.

ми при този интерес, пък и албумът все пак е публичен, го давам:
http://mladenov62.snimka.bg/travel/ispaniya-kamino-2007.429345.15260835   и дано не ми се карат...

# 28
  • Мнения: 2 175

magarence  защо те притеснява?Никаде не пише,че от създаването на пътя се е смятало така.Мился,че първите пилигрими са го извървявали,за да се преклонят пред мощите на Св.Яков.Може по-късно да се е създала тази теория за Млечния път и енергийните линии.

Тя, теорията, със сигурност по-късно се появила..ама в повечко ми дойде ПР-а затова така реагирах.
Иначе - идеята ми харесва, като цяло си падам по тематични обиколки..но чак съвременно пилигримство..

# 29
  • Мнения: 2 037
Шани, благодаря за снимките! Много смели приятели имаш!

# 30
  • Мнения: 82
Горе-долу очертах пътя си.Реших,че ако до лятото на 2011 не се събера с други хора тръгвам сама.От София до Париж със самолет.От Париж до Bayonne с влак и от Bayonne до St. Jean Pied de Port пак с влак или автобус.Когато пристигна крайната спирка няма начин да не намеря пътя.Предполагам няма да съм единствената,тъй че мога да си намеря спътници и по самия път.

# 31
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
 alegra_femme - не знам за моите приятели, но ти ми изглеждаш смела и дръзка. Браво!
Ако не друго, мога поне духовно да те подкрепя. И все пак ми се иска да ти кажа, да си намериш съмишленик. Става дума за голямо изпитание на волята и физиката.
 

# 32
  • София
  • Мнения: 9 963
Шани, браво на приятелите ти! Хубави снимки Simple Smile

alegra_femme, дано намериш съмишленици! Има много време до другото лято...но и да не стане, пожелавам ти успех!

# 33
  • Мнения: 1 417
За пътя Камино разбрах преди няколко години от Пътешественическия форум в дир.бг. Можеш там да потърсиш съмишленици, пишат доста авантюристично настроени хора Wink
А тук има малко инфо, ако не си го чела http://www.idealspain.com/pages/places/santiago_camino.htm

# 34
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
alegra_femme, специално пак за теб...
http://mladenov62.snimka.bg/europe/kamino-2.519025

# 35
  • Варна
  • Мнения: 336
И на мен  Камино ми беше мечта  Blush след като прочетох книгата на Шърли Макклейн.

Шани, изключително ми е интересно  - твоите приятели дали с нещо се промениха духовно, след като изминаха пътя?

# 36
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Шани, изключително ми е интересно  - твоите приятели дали с нещо се промениха духовно, след като изминаха пътя?

ми те са доста извисени духовно люде... Но вярвам, че пътят Камино им е дал задоволил някаква вътрешна потребност от още по-големи висини в душевно измерение.

Мъжът иска един ден пак да може да измине пътя. Дано осъществи това си желание пак.

# 37
  • Мнения: 440
В момента чета книгата  и се възхищавам на авторката и на всички решили да поемат по този път.Ще следя темата с интерес Peace

# 38
  • Мнения: 452
Много съм впечатлена от темата! "Прогледнах" за духовния туризъм едва сега, след като я прочетох! И снимките са страхотни; Шани, благодаря че сподели !  bouquet

# 39
  • Мнения: 295
И на мен отдавна ми е мечта Камино. Доста пътеписи съм чела от хора, които са го изминали. Но физически не е за мен, а може и духовно още да не съм готова, знам ли.
За мен Камино не е авантюра, не е път на будисти, не е приключение. Камино е точно път на поклонници.
Успех на авторката в това начинание

# 40
  • Мнения: 0
прочетох темата,alegra femme,аз също търся спътници за Пътя на пилигримите,бих искала да се организираме

# 41
  • Мнения: 2 241
Изчетох темата и линковете, които сте пуснали. Много вдъхновяващо звучи... и все пак не е за всеки. Лично за себе си, смятам че не бих се справила с такова пътешествие  Crazy
Аlegra_femme, пожелавам ти да сбъднеш тази своя мечта и след това да споделиш изживяното тук. Ще ми бъде изключително интересно да прочета разказа ти  Grinning

# 42
  • Мнения: 380
Аз също имам позната, която е минала по Камино. Доколкото знам, за 35-36дни. Благородно й се възхищавам, а като разгледах снимките й, ми се прииска и да ида някой ден.
Но определено си е изпитание, и на волята и на физическата издръжливост.

# 43
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
има варианти...
Може да се минат само последните 100-200км. Може някаква част от пътя да се мине и с колело. Но не ставаш пилигрим, ако не си минал целия път, доколкото знам.

# 44
  • Мнения: 214
Темата е от 2010. Някой от пишещите тук осъществи ли Камино?

# 45
  • София
  • Мнения: 735
Дано се включи наистина някой, който е извървял Пътя.
От няколко дни и в мен се прокрадват такива идеи, макар че не е подходящ момент, предвид наличието на малко човече-пиявица... Мисля си, че когато дойде мигът, всичко ще ме води именно в посока Камино.

# 46
  • зад парка
  • Мнения: 1 583
...

Въпросът ми е дали знаете за походи,които се организират или хора изминали пътя.Нямам познати,които да искат да дойдат с мен,а идеята да го направя сама малко ме плаши поне за сега.
...

Имам приятелка, която ходи вече 3 /може и повече пъти/. Май всички пъти ходи сама. Отделя 7 до 10 дни. Казва, че винаги има с кого да вървиш,  говориш, споделяш ...

# 47
  • София
  • Мнения: 735
...

Въпросът ми е дали знаете за походи,които се организират или хора изминали пътя.Нямам познати,които да искат да дойдат с мен,а идеята да го направя сама малко ме плаши поне за сега.
...

Имам приятелка, която ходи вече 3 /може и повече пъти/. Май всички пъти ходи сама. Отделя 7 до 10 дни. Казва, че винаги има с кого да вървиш,  говориш, споделяш ...

Това не е ли много малко като време? То всъщност зависи колко км извървява приятелката ти. Знам, че целият маршрут е 800 км, масово изминават по 500, но може и 100тина км да се извървят.

# 48
  • Мнения: 27
Аз също имам мечта да измина пътя Камино. Прочетох книгите написани за Ел Камино.

# 49
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Май всички пъти ходи сама. Отделя 7 до 10 дни...

НЕ изминава всичките 800 и кусур километри... В никакъв случай... Минавала е само последната третина на пътя.

Моите приятели са ги минали за 20-21 дни, като са вървели по около 40-ина км. на ден. И са пилигрими  Heart Eyes

# 50
  • Мнения: 122
Аз прочетох за пътуването на Тишо от тук http://chitanka.info/book/3623-po-pytja-kym-santjago, много ми беше интересно.  Simple Smile

# 51
  • Мнения: 7 736

и един филм http://www.imdb.com/title/tt1441912/
има го и в замунда

# 52
  • Мнения: 16
а дали някой някъде е видял филма на dvd

# 53
  • Мнения: 2 018
ако някой от темата го е изминал - би ли споделил финансово колко му е струвало?

# 54
  • Мнения: 122
В пътеписа си Тихомир Димитров казва, че е заминал с по-малко от хиляда евро и са му стигнали за месец и половина приключения, без да се лишава от нищо. Обяснява, че сумата би могла да се разтегне до плюс безкрайност, защото зависи от разходите, които човек ще избере да направи. Wink Би могъл да предпочете да спи в луксозни хотели и пр.
Препоръчвам пътеписа му- чете се бързо, леко и дава отговор на всякакви въпроси от сорта на- цени, храна, необходим багаж, настаняване и др.

Линкът към Читанка е в по-горния ми пост.  Simple Smile За цените е обяснено в Предисловие.

Снощи изгледах и филма, даден от Herzen. Хареса ми и много съвпадна с представата, която си бях създала от снимки и прочетено до момента.

Последна редакция: нд, 27 май 2012, 17:31 от Мора

# 55
  • Мнения: 914
Току що гледах и аз филма и много ми хареса, започва да се заражда в мен идея за едно такова пътуване! Ще бъде много различно от всичко което съм предприемала досега! Скоро ще прочета и пътеписа  Peace!

# 56
  • Мнения: 27
Този репортаж днес го гледах http://tv7.bg/news/9319332.html

# 57
  • Мнения: 16
Във фейсбук има група "Пътя Камино",където се споделя и дискутира всичко свързано с Камино.

# 58
  • Мнения: 68
Здравейте  Simple Smile
Съжалявам, че късно видях темата.
Минала съм  Камино /830 км/ от Сен Жан пие де Порт до Сантяго де Компостела през юли 2007 г. заедно с мой приятел турист за 20 дни. Имаше дни, през които сме изминавали от 40 до 56 км. За целия преход не сме използвали превозно средство - дори и когато така си разбих челото, че в Естела ми сложиха 8 шева.
Не зная доколко ще ми е актуална информацията, но съм запазила най -ценните ми два листа, които ми дадоха на тръгване от офиса в Сен Жан пие де Порт заедно с пилигримската  книжка за подслон. На единия лист са обозначени заслоните по населени места и капацитета им, а на другия графично изображение на надморската височина и разстоянието между населените места. Ако някой има някакви по-конкретни въпроси може да ми пише на лични - винаги с удоволствие се връщам към този период.  Peace
 Сега прочетах цялата тема и установих, че 1/2 от снимките от албума, към който Шани е дала линк съм ги правила аз, а на няколко от тях даже ме има  Laughing

Последна редакция: чт, 31 май 2012, 17:07 от prolet42

# 59
  • Мнения: 2 018
Здравейте  Simple Smile
Съжалявам, че късно видях темата.
...
 Сега прочетах цялата тема и установих, че 1/2 от снимките от албума, към който Шани е дала линк съм ги правила аз, а на няколко от тях даже ме има  Laughing

 Simple Smile не съжалявай тогава, защото косвено си участвала в темата  Simple Smile

56км за ден ми се струва страшно много... може би почти не сте почивали?
Мен най-ме притеснява проблемите с краката - пришки, рани... за това и обмислям вариант с колелета, но пък тогава сякаш няма да съм удовлетворена..

# 60
  • Мнения: 68
Колоездачи по пътя имаше страшно много - може би бяха 1:1 с пешеходците. На моменти съм им завиждала за скоростта, с която профучаваха покрай мен, но ако пак минавам Камино ще е отново пеша.
Проблеми с краката наистина има. Настилката е много твърда и дори с туристически здрави обувки /никакъв друг вариант не се препоръчва/ пришките са неизменни спътници. Но това не е толкова голям проблем. С игличка след баня се пукват, изстискват, слагат се лепенки и на следващия ден най-трудни са първите 100 метра. След това тялото набира инерция, включва на автопилот и никакви болки от краката няма. поне това са моите впечатления /потвърдени и от спътника ми/. Когато пристигнах в Сантяго де Компостела нямах нито един мазол - всички бяха заздравели  Simple Smile
56 км. сме минали само един ден - просто пътя беше предразполагащ. Средно бяха около 40 км на ден /което пак е много/. Препоръчвам разстояния между 20 и 30 км. на ден.

# 61
  • Мнения: 2 018
... Препоръчвам разстояния между 20 и 30 км. на ден.

и аз така си го представям...  Simple Smile

как ми идва всичко да зарежа и да тръгна Heart Eyes ... но явно ще трябва да почакам, че точно сега не е момента.

Финансово колко ви излезе всичко от България до България? Със самолет ли отидохте до там (четох някъде за ниско бюджетни авиолинии).

Ако решим да е с колелета може би е по-добре да си купим от там, а не да мъкнем от България.

# 62
  • Мнения: 914
А в пътеписа който беше даден на по задните страници се препоръчваше да се мине Камино със сандали... и честно казано по ми допадаше варианта. Естествено, че трябва да имаш и туристически обувки за по-трудните терени. Между другото маратонки не е ли добър вариант  newsm78?

# 63
  • Мнения: 68
А в пътеписа който беше даден на по задните страници се препоръчваше да се мине Камино със сандали... и честно казано по ми допадаше варианта. Естествено, че трябва да имаш и туристически обувки за по-трудните терени. Между другото маратонки не е ли добър вариант  newsm78?
При всички положения обувката трябва да е с максимално твърда подметка - така че маратонките ги изключвам като вариант. Има едни туристически сандали, които може и да стават. Аз си купих преди да тръгна такива в България и направих един пробен преход. Може би защото пробата беше в планина не ги одобрих. За Камино може и да стават, защото там терена е по-скоро равен. Има само два планински участъка - в началото Пиринеите и накрая преди Сантяго де Компостела.


 Със самолет ли отидохте до там (четох някъде за ниско бюджетни авиолинии).

Пътувахме с автобус до Памплона и там се бяхме уговорили предварително с един българин да ни закара с колата до изходния пункт /не сме проверявали възможността за отиване с влак/.

Финансово колко ви излезе всичко от България до България?

Мисля, че се справихме с около 500 евро за престоя там.
Спането тогава беше между 4 и 7 евро. Като цената не зависи от условията, които ти предлага заслона, а от собственика му. Имаше заслони, които се държаха от религиозни ордени и спането беше безплатно. Бяха сложили кутия и ти преценяваш колко евро да пуснеш благотворително.
Храната или си я купувахме от магазина - на цени горе-долу като в България, или се възползвахме от меню на пилигрима - 6 евро за 1,2,3 и 1/2 бутилка вино или вода. За закуска задължително кафе с мляко и току-що изпечени кроасани - мммммммммммммм Laughing
Някое и друго евро за вход някъде и поне по 2 евро на ден за Кока-кола./по 1 евро за бутилка от машини, които бяха почти навсякъде по пътя/
Ако решим да е с колелета може би е по-добре да си купим от там, а не да мъкнем от България.

Мисля, че трябва предварително да проверите откъде може да се купят колелета. Сен Жан пие де Порт е твърде малко селце /но може и да предлагат поради търсенето подобна екстра/, а в Памплона със сигурност ще може да се купи и нещо втора употреба.

# 64
  • Мнения: 914
Аз се интересувам и какви точно са условията в заслоните? Вие всяка вечер ли спяхте на подобно място?
А за парите - имаш предвид 500 евро на човек, нали?

# 65
  • Мнения: 68
Аз се интересувам и какви точно са условията в заслоните? Вие всяка вечер ли спяхте на подобно място?
А за парите - имаш предвид 500 евро на човек, нали?
Да, по 500 евро на човек, без пътните до Испания и обратно.
По нагоре писах, че условията са различни, но като цяло навсякъде има баня с топла вода, на повечето места има кухня, трапезария, интернет.  Като цяло са приемливи. На светлинни години от нашите хижи по планините. Заслони има във всяко населено място, в по-големите по 2-3. разстоянията между населените места варират между 4-5 до 10 км. мисля, че само веднъж се случи да има 20 км. без заслон - между Атапуерка и Бургос.

# 66
  • София
  • Мнения: 224
Много интересна тема.
За пътя Камино чух за пръв път преди около 1-2 месеца в едно предаване по радиото, докато шофирах. Казах си, че не е зле да го извървя, ако не целия, то част от него... Но сега като прочетох темата и разгледах снимките вече имам следваща цел в живота. Няма да е това лято, защото вече е планирано... Може би ще са ми необходими 2-3 години за подготовка /както финансова, така и физическа/.
А и дали работодателят ми ще ми даде по-голяма отпуска?

Prolet42, поздравления за смелостта и успеха!

Любопитно ми е дали Slanchevo_petno е ходила, мислено и желаех успех. А ако не е, можем да отидем заедно - аз също ще си търся съмишленици.

# 67
  • Мнения: 2 018
Пролет, много ти благодаря за отзивчивостта  Hug
някъде прочетох, че имало проблем по заслонте, че не оставали свободни места. Вие оставали ли сте без такъв заслон вечер и принуждавали ли сте се да преспите в по-скъп хотел?

# 68
  • Мнения: 12
Здравейте  Hug Хубава тема!
Пролет, а аз се интересувам и как се върнахте от Испания?
Предварително благодаря!   bouquet

# 69
  • София
  • Мнения: 5 562
И на мен ми е много интересен този път:) В любимата ми книга на Пауло Куельо, която всъщност е най-първата му книга, той описва своя път Камино. После съм гледала и по дискавъри филми. Но чак сега открих тази тема и блога на Тихомир, и се записвам да ви чета.  Wink

# 70
# 71
  • Мнения: 2 037
В момента чета книгата на Родислав Стефанов. Твърде много история и описание на църквите има в нея. Crazy Би ми било по-интересно да прочета повече за неговите емоции по пътя. Липсва ми и така да се каже предговор за това, което го е подтикнало да тръгне. Може и по-нататък в книгата да пише повече. За момента считам книгата по-скоро като пътеводител.

# 72
  • Мнения: 68
Пролет, много ти благодаря за отзивчивостта  Hug
някъде прочетох, че имало проблем по заслонте, че не оставали свободни места. Вие оставали ли сте без такъв заслон вечер и принуждавали ли сте се да преспите в по-скъп хотел?
Наистина се появи проблем за заслоните в последната 1/8 от пътя. Места нямаше и се налагаше да спим на земята - търсехме само покрив над главата си. Имахме си шалтета и спални чували. не знам дали може да се резервират места - ние не знаехме предварително къде ще нощуваме и не сме се обаждали.
Мисля че на листчетата с информация за заслоните относно места, капацитет и удобства имаше и телефони. Ако някой се интересува ще проверя.
Накрая на пътя нямаше места, защото според традицията достатъчно е да минеш поне 100 км. от пътя за да си пилигрим и мисля че се избират точно финалните километри.
Не сме спали в хотел, а не сме и търсили.
Здравейте  Hug Хубава тема!
Пролет, а аз се интересувам и как се върнахте от Испания?
Предварително благодаря!   bouquet
Ние след Сантяго до Компостела ходихме до Португалия за 5 дни - Порто и Лисабон /решихме, че сме твърде близо до тази страна  Wink/ и след това отново се върнахме с автобус до България. Цялото начинание ни отне 30 дни от тръгване до пристигане в България.
В момента чета книгата на Родислав Стефанов. Твърде много история и описание на църквите има в нея. Crazy Би ми било по-интересно да прочета повече за неговите емоции по пътя. Липсва ми и така да се каже предговор за това, което го е подтикнало да тръгне. Може и по-нататък в книгата да пише повече. За момента считам книгата по-скоро като пътеводител.
И аз така. Взех я с големи очаквания, но в момента съм на 50 стр. и не ми се чете нататък защото ми е скучно да чета само история и данни за архитектурата. За мен Камино не е това.

# 73
  • Мнения: 12
Благодаря, prolet42 Simple Smile

Ние след Сантяго до Компостела ходихме до Португалия за 5 дни - Порто и Лисабон /решихме, че сме твърде близо до тази страна  Wink/ и след това отново се върнахме с автобус до България.

Много хубаво решение!:) и на мене ми се иска да ги посетя, но ще е по време на някое друго пътешествие. За този октомври си оставям само Компустела, че на работното ми място няколко цвята смени шефът докато реши "да" ли да каже или "не" на молбата ми за 20 дена отпуска накуп, но накрая въздъхна и да е жив и здрав подписа ми. Simple Smile Та, ако вселената продължи  да се върти в унисон с моите желания....на 4 октомври се качвам на автобуса. Много варианти мислих за придвижване до Сен-Жан Пие-дьо-Порт, но накрая се спрях на този....не и без да бъда окуражена от споделеното в темата.Simple Smile Благодаря на всички!   bouquet Късмет в сбъдването на желанията ви! И....buen camino! Дано да има какво да ви споделя през ноември! До скоро...

# 74
  • Мнения: 914
Хайда, поздравявам те за решението да изминеш Камино на есен! Мислиш ли, че 20 дни ще ти стигнат за всичките 800 километра?

Последна редакция: чт, 07 юни 2012, 21:31 от Mariposa maravillosa

# 75
  • Мнения: 12
Simple Smile хм, то е ясно, че това само пътят ще покаже,но...тук и сега ДА! Защото желанието ми е голямо, защото харесвам този път, защото съм си ходач по душа...
А и тренирам при всяка възможност, преди седмица минах първите си 40 километра за един ден наведнъж. В края на деня...ами не бях себе си, но съм доволна, все пак видях, че не е невъзможно и сега продължавам с тренировките, защото стана повече от ясно, че без такива, ходач или не по душа си оставам офисно д. на крака Simple Smile....
По принцип на теория си го бях сметмала, че е възможно, а след като се появиха и хора, които подтвърдиха, че и на практика е така, реших да рискувам с 20 дена отпуска, а и те все пак са работни, така че се получава нещо като един месец посветен на пътя, само да е живот и здраве и да не се появят непредвидени обстоятелства!

# 76
  • Мнения: 914
От все сърце ти желая успех и после да наминеш тук да разкажеш, моля те  Praynig!

# 77
  • Мнения: 68
Buen Camino, Хайда и успех!!!Не се притеснявай за физическата подготовка - там има някаква енергия, която те подкрепя и води.

http://www.graffitgallery.com/?p=1232 - това все едно съм го писала аз, а мисля че и всеки минал Пътя.

# 78
  • Мнения: 12
Благодаря Ви за пожеланията!Разбира се, че ще намина да разкажа, нека само да се осъществи!...че по нрав съм малко недоверчива към далечните планове. Simple Smile

# 79
  • София
  • Мнения: 9 963
Успех и от мен! С нетърпение ще чакаме разказ.

# 80
  • София
  • Мнения: 224
Чудесна статия, Prolet42,
Успех Хайда!

# 81
  • Мнения: 914
Хайда, върна ли се от Камино? Как беше? Да знаеш, че чакам с нетърпение разказа ти, ако вече си осъществила това пътуване  Simple Smile!

# 82
  • Мнения: 12
Здравейте Simple Smile
Ходих, изминах го и се върнах! Simple Smile
Не съм забравила, че обещах да разкажа, но само от 3 дена съм си тук и има много неща за наваксване. Надявам се другата седмица да се отвори повече време за споделяне.
А накратко....
Красиво е, трудно е, за мене лично на моменти беше и много трудно, но е вярно, че за всеки пътят е различен, и който реши да го извърви, да пита само себе си, да реши за себе си и да знае, че няма нищо общо с това, което си е представял, че ще бъде.
Пътят до Сантяго е най-добрата метафора на човешкия живот. И макар да не съм религиозен човек, приемам за благословия, че успях да го извървя и всичко, което научих по пътя.
до скоро

# 83
  • София
  • Мнения: 5 562
Хайда, добре дошла!  Hug След това, което си написала, въодушевлението да прочета разказа ти ме обзе с още по-голяма сила!  Grinning 

# 84
  • Мнения: 914
Браво на теб! Чакам подробности, ако може подкрепени със снимки  Mr. Green!
 А във връзка с Камино не знам дали знаеш за тази сбирка - https://www.facebook.com/events/440665172657508/ , ако искаш отиди, може да дадеш полезни съвети на тези на които им предстои  Wink.

# 85
  • Мнения: 12
Добре сте заварили Simple Smile
ще има и снимки, а на сбирката не мога да отида, не съм софиянче...макар да има какво да се научи от грешките ми...както винаги - питай патило Wink

# 86
  • Мнения: 2 018
хайда, и аз чакам с интерес разказа ти. Защо няма срещи и в други градове... Confused

# 87
  • Мнения: 0
Здравейте,
търся си спътник за пътя Камино тази пролет. Ако има желаещи, да казват, не ми се тръгва сама!

# 88
  • Мнения: 12
Здравейте,
аз най-накрая се реших да изпълня обещанието си. Извинявам се за закъснението, както и за това, че нямам време да изчета наново темата и може би ще повторя неща, които вече други са споменали!
Моето желание да извървя Камино се появи преди 4 години. В една лятна вечер, жена, която наскоро се беше върнала от там, ни показваше снимки и разказваше за селцата, за пътя...На мене ми беше интересно, но толкова, не ми идва отвътре онази духовност, която често се споменава, от хората изминали пътя или желаещи да го изминат. Но на сестра ми очите така блестяха, че още тогава си обещах, да намеря начин и да отидем. Т.е. Камино застана на пътя ми Wink, заради сестра ми. От тогава започнах от време на време да търся информация в интернет, така стигнах до пътеписа на Христо Вътев, тази тема тук и линкът със снимки, който беше дала Шани (те спечелиха още въздишки от сестра ми и аз разбрах, че това ще е, ще се ходи:)), пак от темата - пътеписът на Тишо, а и другите писали...Благодаря на всички вас, които преди мене споделяхте и помагахте!
След като така лежерно ми минаваше мисълта за Сантяго година-две, реших, че е крайно време да задвижа проекта и преди година и половина пресметнах на едро колко пари ще са ни необходими, изхождайки от информацията, която имах. Краен резултат - 2 500 евро, като 500 евро бяха предвидени за пътни, отиване и връщане, и по 1000 евро на човек за около 1 месец престой. Знаех, че и с по-малко ще се справим, но аз обичам сигурното. Казах на сестра ми какво съм намислила, ще участва ли? И още как! Изчислихме каква трябва да е вноската по сметка Компостела, срок за погасяване и започнахме. Събрахме парите за година и половина. През това време се случваше да споменаваме предстоящото пътуване, да търсим снимки в интернет и да въздишаме мечтателно за деня, в който и ние ще минем по тези места. Аз се самоназначих за организатор и трябваше да събирам информация за всичко свързано с пътя. Но имаше тоолкова много време, закъде да бързам, и така стигнахме до момент, в който оставаха 4 месеца, а аз нямах много по-ясна представа от началото. От тук дойдоха и последващите ми грешки. Тъй като това беше моето първо пътешествие навън, мисълта за самолет до някаква начална точка, беше старателно избягвана. Уж гледах за полети, но ние искахме да тръгнем от Сен-Жан Пие-дьо-Порт, а дотам всичко беше неудобно, винаги се налагаше допълнително придвижване с влак, автобус, хотели...излизаше от моите предвидени 500 евро, затова не, с автобус ще е! По същото време и prolet42 потвърди, че са пътували с автобус, значи става. Търсих старателно автобуси с дестинация Памплона, вече бях избрала от там да се върнем до началната точка, но единственото, което намерих, бяха Union Ivkoni, за 450 евро София-Валядолид-София. Памплона е част от маршрута, така че на идване можехме да слезнем там, а на връщане да тръгнем от Валядолид, още един испански град в плюс. Идеята ставаше, парите бяха в желаните рамки, но изпълнението... Sad Може грешката да е моя и някой от вас да намери по-добър превозвач, но аз не успях. Ако решите да ходите с автобус или потърсете друга фирма или гледайте философски на нещата, все пак два дена неудобства се преживяват и забравят!...До тук добре, билетите бяха купени, проверих за автобуси от Памплона до Сен-Жан Пие-дьо-Порт, имаше такива, ок, значи пристигаме през ноща, малко гадно, ама карай, и сутринта с първия автобус към Франция. Както го проверих лятото така си и остана, но дойде седмицата преди тръгването и аз реших още веднъж да погледна , само че вече няма такива автобуси. Сантяго де Компостела, макар и да може да бъде извървян по всяко време на годината, има своите силни и слаби сезони, като всеки маршрут, а нашият октомври месец попадаше в слабия сезон, следователно можехме да слезнем в Памплона и дали, и кога ще се върнем към Франция, не се знаеше. Тогава започна ново търсене и се оказа, че съсвсем близо до Байон, това е град, от който се прави връзка към Сен-Жан Пие-дьо-Порт, една от началните точки на пътя, се намира летището на Биариц. Т.е. всички вие, на които ви предстои това пътуване, обърнете внимание на това летище, може да ви спести време, а дано и пари, при придвижването до Сен-Жан....Аз го видях късно, затова избрах да слезнем в Бордо и от там с влак да стигнем до селцето.Така и направихме, билетите за влак за нас двете на другия ден струваха около 70 евро, но искахме да тръгнем от начало, да стигнем до Памплона пеша, а не с автобус. Хванахме най-ранния влак, но пристигнахме по обед. Намерихме туристическия офис, откъдето си купихме пилигримските паспорти и мидите, а също така ни дадоха и карта за началото на маршрута, първите километри, тези които са във Франция. На неуверения ми въпрос как ще се справим после? Отговорът беше, че в Испания, не ни е нужна карта, знаците са на всеки 100-200 метра...и това беше така. От Сен-Жан има две възможности да се стигне до Ронсевал, и двете са през Пиринеите, но едната минава по планински пътеки и сигурно е много по-живописна, ние не минахме от там, а другата е по-ниска и равнинна, тя следва в голямата си част криволичещото шосе и да, да наблюдаваш профучаващите коли не е по-интересно занимание отколкото у дома. Но изборът ни беше определен от факта, че тръгваме в 2 следобед, не познаваме пътя, според картата предстояха 27 км., има сериозно катерене...е, започнахме от по-лесното.
Преди време писах, че Пътят е великолепна метафора на живота...той е и труден, и красив, и изискващ от тебе, и подаряващ в най-неочаквания за тебе момент. Не знаеш какво ти предстои след завоя, а единственото, което можеш да направиш е да си в най-добрата си форма, за да се справиш с предизвикателствата. И после, хората, с които вървиш по пътя, са не по-малко важни от тебе самия. Ако се обичате и си вярвате, по-лесно ще е, защото трудни ситуации има, умората понякога е толкова голяма, че изкарва и най-лошите ти черти на показ. И разбираш, че, ако човекът до тебе пострада, контузи се и не може да продължи, то и твоят път свършва. Това е въпрос на избор, винаги можеш да решиш, че го оставяш да се оправя, а ти продължаваш напред....за мене не е опция.
В нашия първи ден изминахме едва 12 км., спахме във Валкарлос...Още в тези километри, вече имах желание да удуша любимата си сестра със собствените си ръце. Аз съм си един спокоен дебелак, а тя е дребна,  импулсивна и все търчи напред - по 50 км. на ден! по-бързо! стига си се влачила!...Никоя от нас не беше тренирана, имахме само онези 40 км. за един ден преди месеци, които бяха първи (за проверка на възможностите ни) и си останаха последни. Беше лесно докато си седяхме на дивана и изготвяхме план за 40-50 км. дневно, но пътя и краката ни бяха на съвсем  друго мнение. Целият маршрут, от Сен-Жан до Сантяго, го изминахме за 22 дена. От опит мога да кажа, а мисля, че и prolet42 го беше казала, ако изминавате от 20 до 30 км. на ден, без каквато и да било предварителна подготовка, Камино ще е истинско удоволствие за вас. Тези километри са по силите на всеки, ще може да ходите без да бързате и гоните графици, да се наслаждавате на местата през които минавате, да пристигате навреме в албергетата и да имате сили за нещо повече от къпане и хранене. По приблизително 40 км. на ден, не е невъзможно, но умората идва в повече и може би открадва част от радостта на ходенето. А то е наистина радост, километри и дни, в които над тебе има само небе и усещаш такава свобода, каквато не съществува в пълното със задължения ежедневие.
Аз май прекалих със съчинението "Сантяго...", извинявайте!

# 89
  • Мнения: 12
За да приключа с нещо конкретно - обядът за пилигрими октомври 2012 беше по 10 евро, албергетата бяха от 5 до 12 евро(най-често срещаната цена всъщност беше 10). Ако не ви се иска сами да организирате пътуването си, има туристически агенции, които го правят, не зная дали имам право да ги споменавам тук?!...но всеки, който се интересува ще ги намери в Интернет.
Това е линк към обещаните снимки – http://www.flickr.com/photos/61903973@N08/8178123671/in/photostream/

А това е линк към дневника на Владина Цекова, една известна пилигримка, която вече споменахме по-напред в темата, ако се повтаря и линкът, извинявайте! - http://www.ezoterikabg.com/tajni-i-zagadki/energijna-geografiya/ … amino-de-santyago
....в края на публикацията има още 4 линка, които водят към останалите части.

Ако имате каквито и да било конкретни въпроси, ще се радвам да отговоря!
Желая на всички ви късмет по пътя, който сте поели! И да се сбъднат желанията ви!

# 90
  • Мнения: 182
Хайда, чудесно  и увлекателно разказваш Simple Smile, изобщо не си прекалила със съчинението  bouquet.
Моля те за повече информация относно  екипировката, без какво не може по пътя и кое би било излишно да се носи.
На мен Камино ми е в  списъка с неща, които искам да направя и всяка информация ми  полезна и интересна Peace.

# 91
  • Мнения: 2 037
хайда, благодаря и аз!   bouquet

Искам да те питам, има ли проблеми с кражби по пътя?

# 92
  • София
  • Мнения: 735
Хайда, беше ми много интересно всичко, което си споделила тук, даже не ми стигна  Blush така че при следващо вдъхновение, може да ни разкажеш повече за преживяванията по пътя Simple Smile

При мен идеята се зароди преди година, и чакам Пътят да се изпречи още повече пред мен  Heart Eyes

# 93
  • Мнения: 12
Добро утро,
Теа*, за екипировката основните неща, които не се влияят от сезона, в който ще ходиш, са:
1)удобна раница, с максимална тежест 10 кг.!...след  1-2 дена ходене раменете ти придобиват чувствителност на везна, усещаш всяка разлика, дори  от 300мл. кутийка  безалкохолно напр.
2)удобни обувки, тук всеки е с предпочитанията си, и според сезона, в който е на пътя. Тъй като ние бяхме през есента, си взехме обувки за трекинг, беше важно да са водоустойчиви. И те бяха, в дните, в които ръмеше по цял ден. За наша огромна изненада слънчева и гореща Испания, ни подари цяла седмица дъжд и студ. А денят, в който изминахме само 17 км. от Карион де лос Кондес до Калзадия де ла Куеза (това е единствената отсечка по целия път, в която населените места не са на 3-5-7 км. едно от друго и да имаш възможност да спреш, ако решиш, че не можеш повече) ходихме в такава буря – силен вятър и огромно количество вода, че беше единствения ден, в който бях благодарна за тежките раници на гърбовете ни. Е, в такива случаи, няма значение какви са ти обувките и дъждобрана, ти просто вървиш през море…
По повод дъждовете, оказа се, че вестниците са наистина спасение за подгизнали обувки, натъпкани добре  вътре, те поемат цялата влага!  А в алберге пълно с наводнени пилигрими и обувки, в един момент, вестникът е дефицитна стока. Тогава отиваш да търсиш най-близкия магазин, за да си купиш. Тук е добре да знаете малко испански. Оказа се, че в Испания не обичат чуждите езици, дори по толкова натоварен маршрут като Камино де Сантяго. Аз също не мога да се похваля с владеене на такива, имам един училищен френски и филмов английски Simple Smile, преди да тръгнем се срамувах от себе си, че така и не седнах да ги поошлайфам малко, за да ги ползвам. Но щом стигнахме в Испания, езикът, който най-много ползвах беше маймунският. Та влизам аз в близкия магазин вир вода, оглеждам се за вестници - няма. Изправям се пред продавача и започвам да соча мокрите си обувки, да мачкам усилено с ръце, да повтарям упорито вестник и хартия на френски, с едничката надежда, че поради общия произход на двата езика от латински много думи имат близки корени и току виж ме разбрал, а и толкова пилигрими минават всеки ден от там…трябваше да се сети какво искам. Не, получих като предложение кухненско фолио, найлонови торбички, чорапи. Кой ми е крив, че не говоря испански…бях си тръгнала вече тъжна с мокрите си обувки, когато се обърнах и използвах последния си коз – Ел Паис! Тук усърдно се правя, че разгръщам страници на вестник. И, слава Богу, получавам широка усмивка „Си,периодико, си, си…”, както и наръч вестници бяха извадени някъде отзад, та можех да избирам с кой точно периодико да си натъпча обувките.Всичко е добре, когато свършва добре. Simple Smile
3)спален чувал, в много малко албергета дават одеяла, така че не може без него.
4)дъждобран, всякакво време се случва по пътя. Ако си през лятото и те навали летен дъжд, може и да не е толкова лошо, нямам опит, но през другите сезони, мисля, че е добре да е в раницата. Последните километри на пътя, може би около 150км. преди Сантяго, минават през областта Галиция, за нея пишеше, че е характерно 65 от 365 дена слънчево време, останалите дъжд…и  поне според нас, бяха прави.
5)джапанки, сандали, маратонки…кой каквото предпочита, но са нужни обувки различни от тези, с които ходиш по пътя! Когато те настаняват в алберге, ти показват къде да се събуеш и да си оставиш обувките, най-често това е отвън. Ако нямаш нищо друго ходиш по чорапи, затова казах джапанки, защото така или иначе ще ти трябват за банята.
Това за мене са задължителните неща. От тук нататък, всекиму според вкуса и разбиранията. Колко чифта дрехи, обувки, козметика, лаптопи, фотоапарати….Всеки си има гръб и глава на раменете, решава си, носи си.
Мисля, че ще си направите услуга, ако още тук и сега, в България и преди да тръгнете Simple Smile, си организирате един ден преход с обувките, с които смятате да ходите и раницата пълна с багажа, който смятате да носите. Вече споменах разликата между теория и практика. 

# 94
  • Мнения: 12
Люлин, през есента по принцип е слаб сезон за Камино де Сантяго, пилигримите са  много по-малко от лятото. През цялото пътуване не ни се случи „кражба” или каквато и да било друга заплашителна ситуация. Хората наистина са много дружелюбни и се опитват да помагат с каквото могат, независимо от маймунския език. Ръкомахате и двете страни, усмихвате се и продължавате по пътя, често дори получаваш благословии на испански. Това беше странно, защото не се говори на един език, а се разбирате, като някаква магия, те разбираха нашата добронамереност, а ние тяхната радост и благословиите им. Най-лошото отношение, което сме получавали е било безразличие Simple Smile….Имаше само една случка, която беше фалшива в крайна сметка.
Бяхме в Леон в едно общинско алберге, но стопанисвано от доминикански орден, жените и мъжете са разделени в отделни помещения, в женското отделение бяхме около 60 жени, беше пълно. Светлините вече бяха изгасени (в някои от албергетата това става в определен час, най-често 22:00, и няма кой да се съобразява с различните режими на пилигримите), когато една дама се развика, че била ограбена. Беше американка, доста груба, крещеше, че ще вика полиция, всички ни трябвало да претърсят, монахините не можеха да я успокоят. Оказа се, че в бъркотията от раници, дрехи, козметики…и каквото още се сетите като притежание на 60 жени в неголямо помещение, тя беше оставила багажа си в единия край и излезнала да се разходи из града, но при връщането си беше отишла да го търси в противоположния…Това се изясни, след като всички бяхме вдигнати и всеки трябваше да си държи раницата, за да излезне наяве самотната раница на американката…

# 95
  • Мнения: 12
Malini, и за тебе още една случка от пътя, която отново показва, че е добре да понаучите малко испански или може да си носите разговорник, от друга страна...Аз имах такъв, но както и в пътеписа на Тишо се споменаваше - идва момент, в който избираш кое ти е важно да носиш и кое не, та на третия ден се разделих с него и още една книга, които бях понесла, да ме питаш с кой акъл...с онзи теоретизиращия Simple Smile, оставих ги на една пейка...По пътя ще срещнете много подобни "подаръци". На кой му дотежала книга, на кой маратонки, тениски, якета, консерви дори...Simple Smile пилигримите просто ги оставят край пътя за някой друг, който повече се нуждае от тях.
В един от първите дни, може би е било третата ни вечеря, защото ние ядяхме пилигримски менюта само вечер, нямахме сили да пазаруваме и да си готвим като други, отидохме полуживи в съседното на албергето ресторантче. Момчето на бара не говори френски, не говори английски, ние пък не говорим испански. Добре, тогава ще се разбираме по картинки. На мене ми беше трудно да ги разбирам като изреждаха какво имат за ядене, но ако ги гледах написани по лесно уцелвахме какво ще ядем...макар да е имало случаи, в които кимаме в съгласие на нещо и не знаем какво ще ядем, докато не ни го донесат. Тук проблема дойде, че ние все още не бяхме проумели механизма на съставяне на пилигримското меню. По същата причина предишната вечер ни сервираха огромни порции спагети болонезе (като предястие)+1/2 пиле с картофи(като основно)...Това, което е добре да знаете за пилигримското меню, е, че то включва първо - супа, салата, спагети...имате 5-6 подобни предложения, от които си избирате едно! За основно ястие също имате 5-6 преложения, които най-често са някакво месо с гарнитура, и накрая 2-3 предложения за десерт. От всяка група си избирате по едно + вино, вода и хляб, всичко струва 10 евро. Т.е., ако си изберете от I-ва група спагети, а от II-ра пиле, може да получите огромно количество храна, която да не си подхожда много...Та след вече описаната несполучлива вечеря, разглеждам внимателно списъка и поръчвам усмихнато салата и супа, искам да ям нещо леко и течно. Момчето се усмихва извинително и клати категорично глава за "Не", аз упорствам с френския - Защо не, свършили са? "Имаме салата и супа!", аз- Чудесно, искаме салата и супа!"Не, не може, изберете си друго!". Аз започвам да се изнервям, а момчето е почервеняло от притеснение...Добре, че колегата му каза "Достатъчно, ще получите салата и супа.". Седнахме ние да си чакаме вечерята, но и двете страни се гледаме неудовлетворено, когато простата ми глава проумя за първи път, че сервитьорът не е искал да смесвам групите! Тогава се опитах да се извиня за моето неразбиране, той потвърди със знаци върху менюто предположението ми и  се разделихме в мир. Simple Smile
Още три глави от съчинението бяха изписани...Хубав ден на всички!   bouquet

# 96
  • София
  • Мнения: 9 963
Изключително интересно! Поздравления за осъщественото пътуване - искрено ви се възхищавам!
Както и много се забавлявах с "периодикото"  Laughing

# 97
  • София
  • Мнения: 5 562
Хайда, какви интересни случки! Благодаря ти, че ги споделяш с нас! Невероятно е направо колко  много уроци може да предложи едно такова пътуване!  Grinning

# 98
  • Мнения: 182
Хайда, много полезна информация, благодаря  bouquet.

# 99
  • София
  • Мнения: 735
Ееее, Хайда, сърдечно благодаря   bouquet дойде ли ти муза, споделяй с нас, моля  Heart Eyes безкрайно интересно, полезно и вдъхновяващо!  Hug
Аз изкарах на два пъти началните нива на испански, но от последния ми изпит минаха повече от 8 месеца и пак май забравих всичко. Докато четях разказа ти, не се сетих как е вестник....  Crazy но тръгна ли натам, ще преговоря основните неща, надявам се, че ще изплуват разни, затворени в чекмеджетата, знания  Blush

# 100
  • Мнения: 914
Хайда и аз благодаря за изключително интересния разказ! Аз имам основни познания по испански, така че това не ме притеснява толкова. Интересно ми как намираш условията в албергитата (мен това ме притеснява най-много  Blush).

# 101
  • Мнения: 12
Добро утро Simple Smile
И аз благодаря, момичета, за милото ви отношение!
Malini твоят испански се нуждае само от едно пътешествие по испански земи, за да може записаната на хaрд-диска информация да премине към операционната система и започне да работи за тебе! Успех! Simple Smile
Mariposa maravillosa обективно погледнато условията са добри. Като цяло, общинските албергета са по-нови и с по-добри условия, а стопанисваните от религиозни ордени са по-скромни и аскетични (може да ви се наложи да спите на земята върху нещо, което ми е трудно да определя, но преди 20 години в училищата в салоните по физкултура имаше едни дюшеци, не много дебели и по-скоро твърди), но всички те са чисти и разполагат с каквото е нужно на всеки пилигрим след цял ден ходене - баня и легло.
Субективно, това което на мене ми тежеше, беше липсата на уединение. Със спането с още 20-40 човека в едно помещение свикнах сравнително бързо, но в банята и тоалетната....На някои места санитарните помещения са разделени за мъже и жени, но на други са общи. Отделно, на едната стена например са поставени умивалниците, а на отсрещната са душ-кабините и тоалетните, които са толкова тънко преградени, че това че няма видимост, не означава, че не се къпете, пишкате и миете зъбите всички заедно...За срамежливци и по-затворени хора мисля не е много приятно. Друго, на места (това и Владина Цекова го споменаваше в дневника си) тъй като най-често леглата са двуетажни, то е имало случаи, в които няма стълбички за горния етаж, леглото е по-тясно от стандартно и няма прегради, ако спиш дълбоко и се въртиш, може и да е опасно, плюс трудното качване, което може да го разглеждаш и от смешната му страна, но ако си с мехури на краката и възпалени сухожилия, ти става криво. Почти във всяко алберге има пералня и по-рядко и сушилня, а наличието на втората е важно, защото за моя изненада нощният въздух в Испания се оказа влажен и дрехите не можеха да изсъхват за една нощ. Много пилигрими практикуваха да си сушат дрехите на другия ден върху раниците навързани на слънце, но първо зависиш от времето, второ да приемем, че си преодолял суетата и си си проснал и бельото, винаги съществува опасността да си изгубиш нещо по пътя, ако няма никой зад тебе, за да ти подвикне...Ние така на третия ден между Памплона и Утерга катерихме едни хълмове в ужасен пек, бяхме само двете със сестра ми по пътя и аз се съгласих, да си сушим не само чорапите. Закрепихме уж добре 2 чифта бельо на моята раница и запъплихме нагоре по-хълма, но както вече казах, аз си пухтях бавно отзад, а сестра ми се поизгуби напред...когато стигнах заветната точка за почивка установихме липсата на въпросните 2 чифта, погледнахме със съжаление назад, но на никой дори не му мина мисълта да се върне наобратно и после пак нагоре...А да носиш влажни дрехи в раницата, това е престъпление спрямо раменете ви, от опит ви го казвам, след като си го причинихме един ден. От тогава насетне винаги търсехме алберге със сушилня, когато беше ден за пране, за съжаление цените им не са конкурентноспособни по 4-5 евро всяка отделно, но или плащаш, или носиш влажно и тежко. Също, ако обичате да се къпете с много гореща вода, има места на които тя е по-скоро хладка, а водата на душовете не може да се регулира, лошо, когато си намръзнал в дъждовен ден.
Може би влажността на въздуха и хладката вода не се забелязват през лятото, но през есента...
Все пак не сезонът беше крив, а въпрос на късмет в какво алберге ще попаднеш Simple Smile Нашето най-хубаво алберге беше в Бургос - Amigos del camino de Santiago, намира се  в центъра на града, разположено е в сграда от 16 век, със 158 места и супер модерно отвътре, катедралата е на метри от албергето, при късмет има страхотен изглед към нея от прозорците, и са помислили за мъничко уединение на пилигримите Simple Smile. Най-хубавото на това алберге е, че може да пренощувате 2 вечери една след друга в него. В никое друго не разбрахме за такава екстра, освен ако не си пострадал/разболял се нещо, си задължен в 8 да си напуснал и нямаш право да нощуваш на същото място! Тук също трябва да напуснеш до 8, но можеш да останеш цял ден в града, да разглеждаш и вечерта да се върнеш отново...за съжаление нямам снимки от него. Снимала съм само едно алберге - това в Руителан - то е почти накрая на пътя 2/3 вече са извървени, макар и лоша снимката ще се опитам да ви я покажа - http://postimage.org/image/tlul785t1/

# 102
  • Мнения: 0
Хайда, благодаря за подробните разкази. Има много какво да се научи от тях.
Бих искала да те попитам за нещо, някъде бях чела, че в албергетата има дървеници, ти натъкна ли се на такова нещо?

# 103
  • Мнения: 12
Не, и аз бях чела подобни коментари, не им обърнах особено внимание, но и на практика, нямам никакви оплаквания по въпроса. Peace

# 104
  • Мнения: 129
Здравейте,

търся безуспешно, но не успявам да намеря карта на пътя. може ли някой да ми помогне?
Благодаря!  bouquet

# 105
  • Мнения: 2 037
http://www.americanpilgrims.com/camino/route_overviews.html

Не е точно карта ...

хайда
, на твоята снимка раницата е закачена с катинар.  Simple Smile

# 106
  • Мнения: 12
Здравейте,
Hannaa и аз като Люлин не съм виждала подробна карта на маршрутите на Камино де Сантяго. Аз съм търсила само за най-популярният от тях- Френският път, от Сен-Жан Пиед-дьо-Порт до Сантяго. Това, което преди време намерих и все още пазя е маршрут в по общ план. Сега ще се опитам да споделя с вас някои от файловете, които ползвах за нашата подготовка.
http://dox.abv.bg/files/listtree
В папката единият от .pdf файловете е маршрут, може да го разгледаш  Хана. Също така има подробен списък с албергетата по пътя, както и таблица с населените места и разстоянието между тях в километри, но това е само за Френския път...има и малко по-обща информация на френски и английски, ако някой от вас ползва...
А това виждали ли сте го? - http://camino.bg/about
Аз за първи път попадам на него...но ще го разглеждам после, сега трябва да тръгвам.
Хубав ден на всички!  Hug

# 107
  • Мнения: 0
Много хубави снимки, Хайда! Поздравления!
Ето и един линк, който не бях чела до сега, дано да ви е от полза!

http://fitwell.bg/%D0%A1-%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D … l.a_i.201509.html

# 108
  • Мнения: 129
хайда, няма файлове на първия линк.  newsm78

Люлин, благодаря.  Simple Smile Долу-горе се ориентирах, но е твърде обща тази карта.

# 109
  • Мнения: 12
Съжалявам, Хана...сега ще опитам отново, ще сложа отделни линкове.
Маршрутът на Френския път - http://dox.bg/files/dw?a=f648f04402
по подробно по дни - http://dox.bg/files/dw?a=84f6c1398f
населени места и разстояние между тях в км. - http://dox.bg/files/dw?a=a2fb150532
албергетата по пътя - http://dox.bg/files/dw?a=f648f04402
дано този път стане, ако не, може да ти ги изпратя на имейла.
izabela_V , благодаря!

# 110
  • Мнения: 129
Стана, стана! Hug Много благодаря! Сега ще си ги разглеждам на спокойствие.

# 111
  • До сърцето...
  • Мнения: 5 205
Аз също благодаря, хайда,  много ми се иска да мина по Пътя и такива разкази ме зареждат.  Hug

# 112
  • Мнения: 2
Хайда, харесвам ентусиазма ти...Доколкото мога да преценя от хронологията на написаното от теб, си предприела пътуването за кратко време.Благодаря ти за предоставения материал.
Планувам за края на месец август..Но, не целия маршрут(засега), но ми се иска да тръгна от Франция..примерно начален старт: 500км.
Приемам практични съвети...   bouquet

# 113
  • Русе
  • Мнения: 1 513
Хайда, всичкото това ходене отрази ли се по някакъв начин на килограмите ти, на фигурата ти, на здравето ти? Казват, че за да сме здрави, трябва да ходим пеша, а какво по-голяма ходене от това. Но от друга страна пък тези дъждове, които са ви валели, студа и бурята, в която сте ходили, едва ли са нещо много здравословно.
Запознахте ли се с други вървящи по пътя Камино? Все още се чудя що за хора са тези, които поемат предизвикателството да извървят 800 км. пеша на дъжд, студ, пек и какво ли още не. Аз за себе си, когато прочетох темата, реших, че имам следващо предизвикателство-да извървя и аз пътя Камино, ентусиазирах се много. Но мина време, емоциите от вашите разкази се уталожиха и си дадох реална предастава, че никога няма да го направя. Обичам да ходя по нашите екопътеки, обичам планината и с това ще си остана. Не знам каква воля трябва да имаш и какъв адреналин трябва да търсиш, за да поемеш по този път. Толкова много трудности и предизвикателства има в ежедневието ни, че обикновените хора се изморяваме само от тях, а какво остово да отделя един месец на пътя Камино.

# 114
  • Мнения: 122
Аз имам усещането, че за пътя Камино трябва да ти дойде моментът, трябва да закопнее душата ти, да те привлича като магнит. Тогава не мислиш за бури, дъжд и пек, а просто тръгваш. Това не значи, че човек не трябва да се подготви с необходимото, да планира и максимално да се информира предварително. Разбирам, че има всякакви хора по пътя- поклонници, авантюристи и туристи, но аз си мисля, че Пътят е колкото физическо, толкова и духовно изживяване, а също така и много лично и индивидуално.  Simple Smile

# 115
  • Мнения: 914
Разбирам, че има всякакви хора по пътя- поклонници, авантюристи и туристи, но аз си мисля, че Пътят е колкото физическо, толкова и духовно изживяване, а също така и много лично и индивидуално.  Simple Smile
Имаш право! Във връзка с това искам да кажа, че прочетох "Камино" на Шърли Маклейн, ама честно да ви кажа нейните духовни изживявания ми идват малко прекалено..., та всъщност книгата не ми хареса особено...

# 116
  • Мнения: 122
Аз не съм чела книгата на Шърли. Прочетох пътеписа на Тишо, но той е по-скоро с практическа насоченост, ако мога така да кажа. Simple Smile За духовните си преживявания Тишо пише малко, като посочва, личния мотив като причина.

Последна редакция: пт, 15 мар 2013, 09:53 от Мора

# 117
  • Когато нямам работа ... просто седя и си хубавея
  • Мнения: 387
много искам да измина пътят камино и смятам да го направя тази есен.
търся си съмишленици!

интересува ме как се връща човек в софия, след като не се знае кога точно ще пристигне в сантяго де компостела?  newsm78

може ли някой да ме сподели!  Praynig

# 118
  • Мнения: 108
Аз имам усещането, че за пътя Камино трябва да ти дойде моментът, трябва да закопнее душата ти, да те привлича като магнит..
...аз си мисля, че Пътят е колкото физическо, толкова и духовно изживяване, а също така и много лично и индивидуално.  Simple Smile
Мора, понеже аз също имам желание да направя този преход и съм обсъждала с няколко души, наскоро чух мнение, доста сходно с твоето - че трябва да изпиташ нужда (вътрешна потребност) да го изминеш и мисля, че съм съгласна с него. Ей така, за едната екскурзия... места много. За това съм чела, че е магично Flowers Four Leaf Clover... заслужава специално отношение Peace

# 119
  • Мнения: 12
Извинявайте, че чак сега пиша! Реших да се върна в темата на принципа - По-добре късно, отколкото никога.  Peace

Flame_Vn, подготвяш ли се вече?! Добре си решила да не го минаваш целия път. Миналата година имаше много пилигрими, които извървяваха част от Камино. По 100, по 200 км., в зависимост кой с колко време разполага и на следващата година или по-следващата, когато се случи, се връщат от точката, в която са спрели, и си продължават...докато стигнат Сантяго Simple Smile Желаните от тебе 500 км. са горе-долу от Сен-Жан Пие-дьо-Порт до Леон (451,5 км.). За практични съвети, каквото можех съм го казала...все още не е минала 1 година от ходенето, а вече всичко ми е като в мъгла. Sad
За пътуването е добре да си избереш самолет за пристигането и заминаването от началната и от крайната ти точка, спестява време и умора. За съжаление, аз не съм летяла със самолет и не мога да ти помогна с информация за това как става. Но може би пък ти не се нуждаеш от такава?! Simple Smile Ако ситуацията ти е по-близка до моята, бих те посъветвала да потърсиш помощ тук - http://magelanci.com, хора, които обичат, ползват и познават пътешествията със самолет. Все ще се намери някоя добра душа да ти помогне! Леон има свое летище, остава само да се провери какви самолети кацат на него. А за началната ти точка на тръгване - летището на Биариц, Франция, на минути път с автобус от Байон - жп-гарата, от която има редовни връзки за Сен-Жан Пие-дьо-Порт. Успех с търсенето и намирането!
А, когато тръгнеш Simple Smile, и ако можеш да си го позволиш, не ходи повече от 20-25 км. на ден! Ходи с удоволствие, наслаждавай се на свободата си и небето над главата ти! Buen camino!

# 120
  • Мнения: 2 018
Не знам защо, но съм пропуснала връщането ти Хайда.. и чак сега прочетох разказите ти.   Blush
Много са интересни и полезни.. за съжаление, обаче линковете към файловете не са активни вече. Би ли могла да ги споделиш отново?

 Hug

# 121
  • Мнения: 12
vesssrusss, отразява се пътя, да!
Аз тръгнах 82 килограма, шоколадоманка (от 1 до 3 големи шоколада на ден), силно обездвижена, заради естеството на работата ми и мързела ми в свободното време. Преди да заминем имах само един ден ходене от 40 км. Сестра ми е супер спортяга и всички я съжаляваха, като тръгвахме, как ще си тътрузи бухтичката след себе си. НО...аз го преживях. Simple Smile За целия път ми излезе само едно мазолче за един ден и изчезна, имах мускулна в началото, но и тя бързо изчезна. Отслабнах с 12 кг., когато се прибрахме бях 70, а не съм спряла и за ден да ям шоколади (там са по евтини от тук и има много...мда Simple Smile) и не само, нямах никакви ограничения в яденето. Но движението не прости на тлъстините ми.
За разболяване, разболях се, но отново беше за кратко. На 7-я ден, след цял ден ходене в жеги и сух вятър, спряхме в Тосантос, в "Свети Франциск от Асизи", намира се в една стара къща, с дебели студени каменни плочи. Албергето е много хубаво, макар и аскетично, но както вече се спомена, щом пристигнеш се събуваш, оставяш си обувките на отреденото за това място и продължаваш по джапанки, маратонки или бос като мене. Аз още щом стъпих на плочите и пламнах с температура, пресече ме, както казва баба ми. Отделно вече ни беше валял първият голям дъжд. Но, да е жива и здрава клеевата тинктура, поподсмърчах 2 дена и ми мина...По този повод, не зная дали е уместно да си говорим за лекарства и аптечки, но да кажа, че в моята аптечка имаше само лепенки, клеева тинктура и спиртен извлек от черен оман/зарастличе (по бабешки). Е, това последното, добре, че беше то. Болкоуспокояващо е за травми и възпалени сухожилия всякакви. Ако някой се интересува с радост ще споделя или пък просто проверете в книгата на Мария Требен, аз от там го зная.
Т.е. как ще се отрази ходенето много зависи от личната конституция и здраве на всеки пилигрим.
За запознаването с други пилигрими, това пак зависи от личните предпочитания, а и от времето, по което си на пътя...При нас само в началото, първите 100-200 км. имаше повече хора, след това определено си вървяхме само двечките и от време на време настигнем или ни подминат един двама самотни ходачи. В албергетата, ако са големи общински, се събират повече хора, готвят си заедно, бъбрят си...ние лично не бяхме от тези, а по-скоро от темерутите пилигрими...

# 122
  • Когато нямам работа ... просто седя и си хубавея
  • Мнения: 387
Толкова много исках да поема тази есен и аз по Камино, но ще трябва да отложа- по стечение на обстоятелствата щях да остана без работа (отлично време за такова начинание), но за добро или за лошо ми предложиха и започнах на друго място...
Исках да отида другата пролет, но пък сина ми е абитуриент и кандидат студент и пак няма да стане...
Вече няма да планирам точното време!
То само ще ме намери. Няма да се отказвам от мечтата си обаче! Simple Smile

# 123
  • Мнения: 12
Ами да, то си знае кога е най-добре за тебе! Simple Smile

Бо, съжалявам, досега търсих из компютъра, из резервни дискове...явно съм изтрила всичко Sad
Ако не ти е спешно, ще проверя на още едно място и може би в понеделник ще има резултат. Иначе аз основно от този сайт черпех информация - http://www.chemins-compostelle.com/Leschemins/leschemins.html, ако се оправяш с френски, нямаш нужда от мене.
Примерен маршрут за Френския път (от Сен-Жан Пие-дьо-Порт до Сантяго), пешеходен за 33 дни - http://www.chemins-compostelle.com/Leschemins/leschemins.html
А като цъкнеш горе вдясно върху картата, тя се увеличава.
Мисля, че тази, която евентуално ще получа другата седмица, няма да е по-голяма. Така че погледни я!  Peace

Хм, много се извинявам, но поради неизвестни на мен причини, адресът на сайта и адресът на страницата от сайта, която исках да ви покажа, са едни и същи и вие виждате едно и също. Но може и сами да стигнете до страницата като от началната страница гледайте вляво и изберете от третата "групичка" линкове - Les chemins en Espagne, най-горния - Le Camino Frances. От там можете да разгледате картата, както и етапите на преход разделени на 33 дена - Etapes, kilometres...под самата карта е връзка към табличката.
Съжалявам, че съм толкова подробна.  Peace

Последна редакция: пт, 12 юли 2013, 15:58 от хайда

# 124
  • София
  • Мнения: 786
Само да кажа че за Андроид има приложения за Камино. С маршрути, карти, инфо за местата за спане и т.н.

# 125
  • Мнения: 2 018
Ами да, то си знае кога е най-добре за тебе! Simple Smile

Бо, съжалявам, досега търсих из компютъра, из резервни дискове...явно съм изтрила всичко Sad
Ако не ти е спешно, ще проверя на още едно място и може би в понеделник ще има резултат. Иначе аз основно от този сайт черпех информация - http://www.chemins-compostelle.com/Leschemins/leschemins.html, ако се оправяш с френски, нямаш нужда от мене.
Примерен маршрут за Френския път (от Сен-Жан Пие-дьо-Порт до Сантяго), пешеходен за 33 дни - http://www.chemins-compostelle.com/Leschemins/leschemins.html
А като цъкнеш горе вдясно върху картата, тя се увеличава.
Мисля, че тази, която евентуално ще получа другата седмица, няма да е по-голяма. Така че погледни я!  Peace

Хм, много се извинявам, но поради неизвестни на мен причини, адресът на сайта и адресът на страницата от сайта, която исках да ви покажа, са едни и същи и вие виждате едно и също. Но може и сами да стигнете до страницата като от началната страница гледайте вляво и изберете от третата "групичка" линкове - Les chemins en Espagne, най-горния - Le Camino Frances. От там можете да разгледате картата, както и етапите на преход разделени на 33 дена - Etapes, kilometres...под самата карта е връзка към табличката.
Съжалявам, че съм толкова подробна.  Peace


За нищо не съжалявай! Аз ти благодаря за споделеното инфо и благодаря, че си подробна.  Hug

# 126
  • Мнения: 86
Привет Simple Smile Някой планира ли Камино през 2014? При мен е начело в списъка. Извървях го веднъж през 2012 и сега искам пак да отида Simple Smile

# 127
  • Когато нямам работа ... просто седя и си хубавея
  • Мнения: 387
Привет Simple Smile Някой планира ли Камино през 2014? При мен е начело в списъка. Извървях го веднъж през 2012 и сега искам пак да отида Simple Smile

Пътят Камино ми е мечта, но 2014 имам абитуриент и по ред причини няма да мога да го извървя.
Цел номер1 ми е за 2015, живот и здраве да е! Ако ме изчакаш - твоя съм ;D

# 128
  • Мнения: 86
Засега целта ми е да го направя сега през 2014, но нищо не се знае Simple Smile

# 129
  • Мнения: 1 422
Ето ме и мене!! Тръгвам след 2 месеца с още няколко жени, от които аз познавам едната. Това извървяване за мене мина през какви ли не промени, но днес вече придоби своя облик. Сега отивам да ви чета.

# 130
  • Мнения: 1 422
Ето я картата на френския път. Ние ще минем по него.

# 131
  • Мнения: 1 422
Сетих се за първия си практически въпрос на тема храна. Месо ям много малко, не обичам, не ми е вкусно, дори понякога ми става зле от месни ястия, ако не са сухо печено, а нещо тип манджесто. Как стои въпросът с безмесното хранене, моля?

# 132
  • Мнения: 86
Рози, отговорът е кратък и няма да ти хареса - много е трудно за немесоядни в Испания. Тази държава е рай за любителите на месо. Ще трябва да се спасяваш в магазините и да си пазаруваш там. Пилигримските менюта винаги бяха с доста месо; всъщност не знам дали знаеш за тях.

# 133
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
хайда, моля издай книга за Пътешествието си.
Невероятен талант в разказването си.  Hug

# 134
  • Мнения: 1 422
Хайда беше написала няколко думи за менютата. Би ли разказала по-подробно, моля.

# 135
  • Мнения: 1
Здравейте! Аз също не съм любител на месото, но и за миг не съм изпитвала затруднения да си намирам постни неща в Испания, дори не съм се замисляла, че може да е проблем по пътя. Пилигримските менюта са с опции - имаш няколко опции за предястие, основно, десерт. Винаги има салата (ensalada mixta), почти винаги има испански омлет (който съдържа картофи, лук и яйца) и емпанада (пай, който може да е с различни плънки - от зеленчуци до риба тон), пържените яйца и пържените картофи са класика. Ако обичаш риба, с наближаването не Сантяго и след това (ако ще вървиш до Финистере) има на много, много места. Супермаркети има често и са добре заредени, в повечето албергети има хухня, която може да се ползва, т.е. можеш да си купиш каквото ти душа иска.
Хлябът е превъзходен.
Като цяло, не виждам никакъв повод за притеснения. Mr. Green

# 136
  • Мнения: 1 422
Благодаря. Сигурна съм, че сте се справя и с моите хранителни предпочитания.

# 137
  • Мнения: 12
Рози и рози, вече си получила отговор от ambrozia^. И аз мисля, че все ще има какво да си избереш без месо от групата на т.нар. "основно". Сега се опитвах да си спомня по-подробно какво съм яла, но тази част ми е поизбеляла...заедно с много други. Sad Затова е хубаво да си имаш пътешественически дневник.
Едно е сигурно, гладна няма да останеш. Simple Smile

Шани, благодаря за комплимента!

# 138
  • Мнения: 31 159
Искам и аз по пътя Камино. Heart Eyes

# 139
  • Мнения: 14 415
И аз искам Flutter

# 140
  • Мнения: 158
Ние сме една бойна групичка и имахме план да извървим пътя тази година и на 25.6 да празнуваме РД на едната дружка в Сантяго. Но други мероприятия ни налегнаха и пътят остава на стенд бай. Автоматично и тя остава на 59 години, докато не извърви 800-те километра в чест на юбилея си  Laughing Laughing Laughing и да чукне там 60-те.
Имаме доста приятели минали неведнъж през Камино.
Аз се запалих, след като чух разказите на една моя приятелка, за съжаление вече не е тук с нас.
Радвам се, че открих темата и ще се върна назад да извлека максимално информация.
Друг вариант имам и да замина само с любимия човек, като след това или ще се разделим, или ще си заздравим повече връзката. Така го чувствам.

# 141
  • Мнения: 1 274
Ох, надявам се че някой вече е обяснил това тук, не ми се чете цялата тема.
Все пак да поясня - това е поклонническо пътуване. Сантяго е Св. Апостол Яков, един от 12-те апостоли, мощите му се намират в едноименния град, целта на пътуването е поклонение на мощите на Апостола. Това е християнски път, преминаван от векове от вярващите християни.

# 142
  • Мнения: 1
И все пак хората изминават пътя Камино по много, много различни причини! Толкова са много, че дори не можем да се сетим за всички тях. Всеки с историята си. Това е и един от въпросите, които най-често се задават по пътя.

# 143
  • Мнения: 1
Ние сме една бойна групичка и имахме план да извървим пътя тази година и на 25.6 да празнуваме РД на едната дружка в Сантяго. Но други мероприятия ни налегнаха и пътят остава на стенд бай. Автоматично и тя остава на 59 години, докато не извърви 800-те километра в чест на юбилея си  Laughing Laughing Laughing и да чукне там 60-те.
Имаме доста приятели минали неведнъж през Камино.
Аз се запалих, след като чух разказите на една моя приятелка, за съжаление вече не е тук с нас.
Радвам се, че открих темата и ще се върна назад да извлека максимално информация.
Друг вариант имам и да замина само с любимия човек, като след това или ще се разделим, или ще си заздравим повече връзката. Така го чувствам.

С половинката, с приятели, сама... по който и начин да избереш, ще си е твоето Камино. Пожелавам ти да му се наслаждаваш скоро!  Mr. Green

# 144
  • Мнения: 158
Засилих се да обясня вчера, но после се отказах. За мен пътят е търсене на себе си, до къде се простират моите възможности, с кои неща мога да се разделя, какво мога да приема, граници на търпение и т.н. Дори не ми е минало през ума да вървя пътя, само защото някой някога го е изминал да се покланя на някого. Единственото, което знам е, че след като го извървя ще се запозная със себе си, ще видя един друг човек, който гледа различно на нещата. Видях го в съня си изминаването на пътя и то не еднократно. И повод да започна да уча испански миналата година Grinning
Моите сънища ми показват местата, които трябва да посетя.
Така посетих остров Тинос, Мадара, Каза дон Игнасио де Лойола и още  и още

Групата ни се събра именно по този начин, всеки си има духовна причина да го измине. Кой както иска. Крайна сборна точка е разбира се Сантяго де Кампостела.

# 145
  • Мнения: 1
Zorita, моите причини бяха сходни.  Wink Но крайната точка за мен не беше Сантяго де Компостела, а Финистере - така го чувствах. Ако имате време, отидете и до там, залезът на фара е вълшебен.

# 146
  • Мнения: 1 422
Преди две години ходих от Асизи до Рим. От Рим до Йерусалим по гео-политически причини понастоящем не ми идва реализируемо. Камино е моят отговор на нещо, което преживявах 10 години. Интересното е, че сега в рамките на подготовката ми изведнъж стои една алтернатива да отида в Перу и сйм си поставила следващите 10 дни да "чуя" защо и да избера кое от двете първо.

# 147
  • Мнения: 1 274
Дори не ми е минало през ума да вървя пътя, само защото някой някога го е изминал да се покланя на някого.
Разбира се всеки може да мине този път по каквито иска причини. Но той Е СЪЗДАДЕН ОТ И ЗА поклонниците, които и преди и днес (а не някога си някой си) се стичат от цял свят, за да го изминат с духовна цел. Затова е толкова евтин, защото е направен от и за вярващи хора, а не с цел печалба.
Крайната точка на пътя е Катедралата в град Сантяго де Компостела. Дори в Уикипедия го пише.

Отделно от това, Camino на испански означава "Път", така че заглавието на темата би трябвало да бъде "Пътят на св. Яков", което е превод на "Camino de Santiago".

# 148
  • Мнения: 1 422
Дори не ми е минало през ума да вървя пътя, само защото някой някога го е изминал да се покланя на някого.

Ако религията няма своята роля в твоя живот, още повече ако не си католичка, това е нормално.

Религиозният елемент обаче далеч не е единственият импулс, който задейства това изминаване. Нормално е всеки да има своя потребност и свое изживяване. Остави другите хора настрана и гледай само себе си. Другите са абсолютно без значение.

# 149
  • Мнения: 1
.

Последна редакция: ср, 12 мар 2014, 21:48 от ambrozia^

# 150
  • Мнения: 1 422
1. So what Simple Smile
2. Who cares Wink
3. Едва ли си ръководиш живота по уики......

И ако ти е толкова важно как точно са дефинирани поклоническите пътища, провери трите, които съм цитирала по-долу и кога възникват като такива, как се развиват и от кого са поддържани. Но е така по-ценно, ако не ползваш уики точно за анализ на въпроси като развитие на църквата.

Като махнем тази част от темата енергийните зони по земята са безброй и за всяка от тях има, както ортодоксално така и функционално обяснение. Този път е една от тях. Църквата го ползва по определена причина и по този въпрос има писано достатъчно.

И като имаме предвид корейците и китайците, които открито признават, че изминават Камино, защото при кандидатстване за работа прилагат копие от събраните печати и това им осигурява точки за постоянство, нещата стават малко по-спокойни. Това пък ми го разказваха същите тези китайци в Рим, докато пиехме кафе.

# 151
  • Мнения: 158
Извинявам се на hjkl; за невежеството си и че си позволих да пиша в тема, където трябва да съм изчела камари църковна информация.

Първото нещо, което чух преди години за Пътя, беше именно това, че е проекция на Млечният път. Един от законите на Хермес - каквото горе, такова и долу. И тогава го засънувах. После видях снимки, които бяха точно от сънищата ми, мидата, печатите.........  Наистина няма да изчета всичко за миналото, кой, какво и как. Просто знам, че там ще се случи нещо и трябва да отида. Чувството е както, когато звъни телефона и “знаете“ кой Ви търси.

.

# 152
  • Мнения: 1 274
Извинявам се на hjkl; за невежеството си и че си позволих да пиша в тема, където трябва да съм изчела камари църковна информация.
Няма проблем  Hug. Не писах тук, за да се заяждам, а за да са наясно хората все пак какъв е този път. Иначе, разбира се, той е отворен за всички!
А за китайците, да не би италианците да остават с впечатлението, че изповядват католическата вяра?

# 153
  • Мнения: 20 157
Във фейсбук има такава група:
https://www.facebook.com/groups/CaminoBG/

# 154
  • Мнения: 1 422
Е, след всички перипетии по първоначалните планирания, днес вече съм готова. Тръгваме на 1 май  Hug Hug

# 155
  • Мнения: 4 400
Нахълтвам и аз във вашата темичка и ще следя.  Hug
Ел Камино ми е мечта още от времето, когато живеех в Испания. За жалост работата не ми позволяваше да си взема толкова дълъг отпуск и да го извървя. Сега си мисля, че моментът и за моя Път идва и все повече назрява като идея. От едно известно време чета доста материали, изчетох и темата тук, разгледах и снимките на пилигримите и просто ще чакам онзи клик, който ще ми каже "Тръгвай"  Simple Smile

Рози и рози , много се надявам да ни държиш в течение за подготовката Praynig

y... ¡¡¡Buen camino!!!

# 156
  • Мнения: 1 422
¡¡¡Buen camino!!!

# 157
  • Мнения: 1
Buen Camino, Рози и Рози!  Grinning

# 158
  • Мнения: 3 292
Аз имам приятел испанец, който го е минавал няколко пъти. Само ще кажа, че това не е, като да се пише от компютъра. Човек без нужната подготовка ще се откаже максимум на 3-я ден. Върви се по цял ден, в зависимост от терена 20 до 30км, понякога и 35км. По пътя има мног места за преспиване-албергета, храна освен нещо сухо и сандвичи няма. Всичко това 35-40дни, направете си сметката дали можете да издържите. Първите дни е ужасна мускулна треска и болки в краката. Иначе е напълно безопасно, все пак много хора го вървят и няма са сте сами. Винаги може да се сприятелихме с някой, има хора от цяла Европа, че и от по-далеч.

# 159
  • Мнения: 4 400
Alexslav,  благодаря за информацията  Laughing

# 160
  • Мнения: 158
Alexslav, гъбаркаш ни, нали? Аз сандвичи ще си нося от Гърция.
Защото веднага мога да постна пълен разпис на местата за нощуване от Каминската тема във ФБ, с предлаганите екстри, като банкомат, пилигримско меню, закуска, топли кроасани и кафе.
А и не се състезаваме с никой, че да се бъхти по 35км. на ден. Все пак не ни чака ФИНАЛ. Всеки се движи според възможностите си. Този пост е като вица за циганчето и луканката........ Хора, изминали Камино са си направили труда да изпишат преживяванията си, но никой не споменава суха храна и сандвичи, освен ако това не е целта за спестяване на средства. Разбира се, че от копютъра е друго..... То ако беше така, никой нямаше да тръгва да го изминава и щеше да си седи зад екрана.

Искам да споделя, че след неколкодневен размисъл реших, че трябва да измина пътя сама. Дъщеря ми предложи да дойде с мен, да това би скрепило връзката ни, но сякаш е по-добре и тя да си го измине сама, не да се съобразява с други или аз с нея. Че да я мисля....... Въпреки, че е голямо момиче, все пак инстинктите не мож заглуши. А и така няма кого да искам да удуша, като си знам характера. И пак да питам за самолетни варианти. Не ми се друса с автобус, но цени на еднопосочни билети до Барселона или Мадрид в момента, за септември са по 300-400Е. Да не казвам, че съм и с времето кът, мога да отделя максимум месец. Питам, защото никога не съм летяла с нискотарифни и не съм ползвала второстепенни летища.

Рози и Рози, Buen camino! и те чакаме да споделиш.........

астераки, звездичке, хайде на път.... Heart Eyes

# 161
  • Мнения: 4 400
Зорита, ще да се ходи  Grinning
За мен няма да е тази година, но ще следя вашия Път и ще започна по малко да планирам и моя, най-вероятно догодина.   Heart Eyes

# 162
  • Мнения: 122
Рози и Рози, Buen camino!   Simple Smile

# 163
  • Мнения: 1
"Човек без нужната подготовка ще се откаже максимум на 3-я ден" -  не съм напълно съгласна с това! И каква точно е необходимата подготовка?! Всеки върви според възможностите си! Там на много места опира до психическа издръжливост също! По пътя има хора в толкова напреднала възраст! Желание да има, раницата да е лека и всеки да се съобразява с тялото си.
За храната...сигурни ли сме, че говорим за един и същи път?
Аз не съм се подготвяла изключително за пътя, изключвайки спорта, който така или иначе си правя в свободното време - не за пътя, а за себе си. Въпреки че ако спорт от никакъв вид не присъства в ежедневието е добре да се започне известно време преди пътя - ако визираш такива случаи те разбирам.
На блога ми има доста впечатления и снимки от пътуването ми, ако някой се вълнува може да погледне. Да, имаше си трудни моменти, и съм писала за тях, но това е част от цялото нещо и съм толкова благодарна за тях.
БГ версията е почти завършена, английската - да. http://bg.mycaminoin2weeks.com/

Последна редакция: вт, 18 мар 2014, 21:19 от ambrozia^

# 164
  • Мнения: 1
Зорита, погледни промоциите на bg air. Цената то Барселона изглежда доста примамлива. Mr. Green
По мои спомени в техните цени влиза и някакъв багаж.

Последна редакция: вт, 18 мар 2014, 09:55 от ambrozia^

# 165
  • Мнения: 1 274
Аз също мисля да мина този път сама. Защото човек среща хора по пътя и намира спътници.
От известно време съм си наумила да го направя.
zorita, ако си купиш билет за самолет няколко месеца предварително, излиза 200 евро.
Между другото пилигрим на български се превежда поклонник, на испански е peregrino. Пилигримски - поклоннически. Поклонничество - peregrinaje, на английски pilgrimage... Тук има доста агенции специализиращи поклоннически пътувания, никой не ги нарича пилигримски.

# 166
  • Мнения: 1 422
За всеки има извървяване на пътя преди Пътя. Така се оказва и за мене на практика....

Това мое вървене започна преди около 5 години. Знам кога чух за първи път, но не мога дали е 2008 или 2009, защото и през двете години съм общувала с тези хора. После прочетох книгата на Шърли Маклейн. Единственото, което тогава ми се беше запечатало в ума като пречка, после се оказа един мой страх, който по стечение на обстоятелствата вече отмина.

След това в късната есен на 2013 се случи хъм едно чудо. Първото ми чудо по този път.... Легнала съм си една вечер относително рано. В един момент се събуждам и си поглеждам телефона, защото го ползвам за будилник. На автомат пускам ФБ, защото мисля, че часовникът е звъннал и аз съм го натиснала да спре да звъни. И в просъница виждам на нюз-фийда си картата на северния път, публикувана от една приятелка. Ако не бях се събудила в този миг и пуснала да видя, щях да пропусна тази публикация, защото щяха да я затрупат други на много хора до сутринта. В този миг се разбуждам, виждам, че реално е 23 часа и аз съм се събудила от самосебе си.... И веднага й писах, че искам да ходим по Пътя заедно.

Няколко дни по-късно обсъждаме двете коя кога точно е взела за себе си решение да тръгне, ама не така по принцип, а скоро или да е реално някакси...... Ами оказва се, че два месеца по-рано на един и същи ден на двете ни се случват различни събития, които ни водят до едно и също решение. На мене на рождения ден на един мой много близък човек, който в този момент не можех нито да поздравя, нито по някакъв начин заедно с него да отбележа този празник, ми беше много тежко сутринта. Много плаках и за да се успокоя преди да отида на лекции, седнах да си направя едно медитативно упражнение. И се видях да вървя по път през поле и ясната мисъл, че е дошло време. После се оправих, отивам аз на лекции и там е една наша състудентка, която се беше върнала преди седмица от Камино с мъжа си и дъщеря си.... И на края на лекционния курс тя ми подари мида от Камино, просто така. Еми знаци......  Hug

После пък сега с последния месец ми се случиха няколко неща, поради което даже можеше да не отида с тази жена. И изведнъж нещата пак се наредиха. При мене реално промените идваха в моментите, когато имах колебания с кои хора искам да вървя по Пътя. Сега изведнъж се почувствах сигурно, че това са спутниците ми и пак като по чудо другите обективните ограничения, работата, клиентите се разместиха така, че аз сега имам 40 дни на разположение. Чудеса, разни малки чудеса от живота.

# 167
  • Мнения: 1
hjkl, пилигрим е дума, която присъства в българските тълковни речници.

# 168
  • Мнения: 12
Рози и рози, Buen Camino!!!
Хубаво време и здрави крака! Simple Smile Ще чакам да разказваш...

# 169
  • Под Слънцето
  • Мнения: 3 752
Чета ви от страни.. Всъщност изчела съм де що има. И при мен моментът назрява ..
Само едно питане имам- как се справяте с МЦ ? По аптеките  там  дали ще ми продадат Тотема без рецепта?

# 170
  • Мнения: 12
С МЦ както и у дома Simple Smile...за продажбата на лекарства без рецепта не зная. Може би, ако си носиш от тук рецепта, няма да е проблем?! Не ми е трябвало и не съм проверявала, а това е полезна информация...От аптека сме купували единствено памук, лепенки, аспирин, тампони...

# 171
  • София
  • Мнения: 5 562
Рози и рози, Buen Camino!!!  Grinning

# 172
  • Под Слънцето
  • Мнения: 3 752
Хайда, 10х, но при мен е малко сложно. Най-много да  се навра в някой хотел за  2-3 дни  докато отмине тежката ситуация, но  нямам идея къде ще съм по  него време..

А, да- сама ще съм. Около мен само мрънкачи и не мога да разчитам на никого

# 173
  • Мнения: 415

Искам и аз! Simple Smile

Изчетох много неща за Камино.
Искам да ходя /най- добре сама/, но това спане с 50-60 в една стая е нещо, което все още не мога да преглътна/възприема. След преживяванията по време на прехода сигурно човек ще има нужда от лично пространство.
Може би не съм готова. Simple Smile

# 174
  • Мнения: 1

Искам и аз! Simple Smile

Изчетох много неща за Камино.
Искам да ходя /най- добре сама/, но това спане с 50-60 в една стая е нещо, което все още не мога да преглътна/възприема. След преживяванията по време на прехода сигурно човек ще има нужда от лично пространство.
Може би не съм готова. Simple Smile

И аз така си мислех!  Grinning Беше ми странно само първите ден-два. Пък и не всички албергети са толкова масови! Simple Smile Ние сме спали няколко пъти в стаи с по 8 човека. Лукс. Wink

# 175
  • Мнения: 415
...
И аз така си мислех!  Grinning Беше ми странно само първите ден-два. Пък и не всички албергети са толкова масови! Simple Smile Ние сме спали няколко пъти в стаи с по 8 човека. Лукс. Wink

Аз съм патологичен случай в това отношение...  

Ако изобщо тръгна, това ще е едно от нещата, с които най- трудно ще се справя. Или ще ме откажат.

# 176
  • Мнения: 158
ambrozia^  направо ми запърхаха пеперуди в стомаха и ревнах със сълзи докато изчитах блога ти. Не знам защо толкова емоционално реагирам на снимки и записки от Пътя.

Дадоха ми идея и Букурещ-Барселона за 20-30Е с ранен букинг, също и за билет за влак до Памплона 17-20Е пак ранен букинг, от там с рейс или такси. Но вероятно ще летя от Атина.

Изключително ценна информация за чувалчето, раницата и естествено обувките  Heart Eyes

И аз хъркам доста силно, а спя като пън........да му мислят другите  Mr. Green

Банята дали е с врата или без, изобщо няма значение, и душ на полето без параван да има, пак бих се изкъпала. който го е срам да не ме гледа.  Joy

# 177
  • Мнения: 12
sosko и аз съм от патологичните срамежливци (или саможивци, не зная кое по-точно ме описва, сигурно зависи от гледната точка Simple Smile) но Пътят и умората от ходенето променят възприятията и неща, които са ти важни тук и сега, там не им обръщаш такова  внимание, нямаш сили за това.
А и винаги има възможност да си осигуриш самостоятелност, но на съответната цена, 4-5 пъти по-висока от цената на албергето.

TopsyG, разбирам притеснението ти, защото физическото натоварване, тежестта на раницата, стресът от това да си на непознато място са все фактори, които оказват влияние върху МЦ и ако по принцип не ти е лесно през този период, то на Пътя няма да е по-добре. Идеята ти - да си починеш в някой хостел за 2-3 дена - е добра, тъкмо ще се поосвежиш. А друго, което може да направиш, е да посетиш хомеопат, тук в БГ,  и да се посъветваш с него. Не зная в какво конкретно се изразява по-сложното при тебе, но ако е силна болка, съм сигурна, че може да ти помогне. Успех!

# 178
  • София
  • Мнения: 660
Момичета,следя ви с огромен интерес Simple Smile Жалко,че толкова отпуска накуп просто в момента няма как да си взема.

# 179
  • Мнения: 1
ambrozia^  направо ми запърхаха пеперуди в стомаха и ревнах със сълзи докато изчитах блога ти. Не знам защо толкова емоционално реагирам на снимки и записки от Пътя.

Дадоха ми идея и Букурещ-Барселона за 20-30Е с ранен букинг, също и за билет за влак до Памплона 17-20Е пак ранен букинг, от там с рейс или такси. Но вероятно ще летя от Атина.

Изключително ценна информация за чувалчето, раницата и естествено обувките  Heart Eyes

И аз хъркам доста силно, а спя като пън........да му мислят другите  Mr. Green

Банята дали е с врата или без, изобщо няма значение, и душ на полето без параван да има, пак бих се изкъпала. който го е срам да не ме гледа.  Joy



Zorita, много съм щастлива, че така реагираш на блога ми! Опитала съм се да предам най-вече усещанията и впечатленията ни.
Сигурна съм, че ще намериш добър вариант за придвижване до началната си точка.
Това с хъркането много ми хареса  Party
Между другото, в края на някои етапи и моите изисквания се свеждаха до минимум - с врата, без врата, все едно  Laughing
Ако нещо друго те вълнува, питай!  Wink

# 180
  • Мнения: 0
Поне първия път искам да отида с някой,който вече е ходил и има представа.Бих могла да тръгна и сама,но искам да имам компания,за да се чувствам по спокойна.За това пуснах и темата.Ако има желаещи или просто хора познаващи някой,който е изминал пътя,за да мога да задам всичките си въпроси и да подготвя пътуването си-сама или с някой друг

Имам позната която го измина миналата година, ще я разпитам и ще пиша. До колко си спомням първоначалните мнения които тя сподели бяха, че е срещнала и други хора ходила е с друга жена която случайно е срещнала.

Според мен, не се надявай да го направиш с "някой който е ходил вече" това не като си купуваме хляб от магазина, имам предвид хората не го правят всеки ден. Това е нещо което хората, които се смятат за духовно извисени изминават веднъж в живота.

# 181
  • Мнения: 6
Здравейте,

и аз съм от желаещите да вървят по Камино.
Засега не се очертава възможност да измина целия път наведнъж, затова искам да попитам за мнението на Ви, за примерно 10-12 дни колко километра е практически възможно да се извървят. Аз обичам да ходя пеш.

Предполагам, че бих започнала вървенето в Испания.

Ще съм благодарна и ще се радвам за всяко мнение/съвет.

Поздрави,

# 182
  • Мнения: 1 422
Много неща се промениха при мене.................. Много! Част от Пътя  Crazy Flutter Flutter

Най-напред отивам на другия край на света за 3 седмици, а като се върна идва ред на Камино. И определно научих дотук, че организирането с други хора, които не са особено близки, не е за мене. Така че тръгвам сама, а който между сега и заминаването ми реши да се присъедини към мене, е добре дошъл.

# 183
  • Мнения: 4
Рози и рози като се върнеш и си готова да поемеш по пътя напиши ми, май месец мисля да тръгна от Франция

# 184
  • Мнения: 1 336
Здравейте Simple Smile записвам се да следя темата, това ми е голяма мечта последните години, но за съжаление отпуската ми е ограничена .... и предпочитам да е с децата все още Simple Smile

# 185
  • Мнения: 1 422
Рози и рози като се върнеш и си готова да поемеш по пътя напиши ми, май месец мисля да тръгна от Франция

Благодаря ти. Като се върна ще видим кое как ще е и кога ще тръгна за Камино.

# 186
  • Sofia, BG
  • Мнения: 394
Камино е голяма моя мечта. Сигурна съм, че един ден ще я осъществя, разказите и снимките за Пътя ме омагьосват направо и не мога да им се наситя. Има нещо в това място..
Не видях в темата дали беше пуснат линк към филма с Мартин Шийн, посветен на Камино:
http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=288891&hit=1
на мен ми хареса, много човешки

# 187
  • Мнения: 1 422
Рози и рози като се върнеш и си готова да поемеш по пътя напиши ми, май месец мисля да тръгна от Франция
Благодаря ти. Като се върна ще видим кое как ще е и кога ще тръгна за Камино.

Върнах се. До средата на юли месец имам ангажимент в България. След това най-вероятно тръгвам към Франция и оттам по Камино. Ти тръгна ли вече?

# 188
  • Под Слънцето
  • Мнения: 3 752
Привет!

Някой нещо да се похвали? Нови планове?

Ако не ми мине котка път, след 10ти май , съм на Пътя

# 189
  • Мнения: 6 166
10май другата година ...?
колко време продължава пътя?

# 190
  • Под Слънцето
  • Мнения: 3 752
10май другата година ...?
колко време продължава пътя?

Колкото ти е нужно...
Не ти се подигравам Wink , отговарям философски.. Може да е 20 дни, а може да откараш и 40...

# 191
  • Мнения: 68
Здравейте! Извървях Камино с един приятел през 2007 г. за 20 дни. Тръгнахме от Франция и вървяхме по цял ден. Добре, че времето беше с нас и през цялото пътуване не ни валя дъжд /това може би щеше да ни забави. Не препоръчвам обаче такова препускане. По  удачен вариант е по-малко км. за същото време.
Казват, че 100 км. от Камино са достатъчни за да се брои пътят за изминат.  newsm78 Може би затова последните дни по Камино е все едно си на манифестация.
Ако някой има въпроси с удоволствие ще отговоря.  Simple Smile

# 192
  • Мнения: 3 292
prolet 42, целия път от Франция ли минахте за 20 дни???? Не, че е невъзможно, но трябва да си спортистка или много добре подготвена физически. Това са средно почти 40км на ден..

# 193
  • Мнения: 68
Да. целият път. Засичах го всеки ден с GPS - 830 км е разстоянието, което извървяхме пеша. Повече км. е от официално известните - 800, защото един-два пъти се губихме, имахме отбивки за разглеждания и др. подобни.  Един ден имахме минати 56 км. - това ни е рекордът, друг - само 20 км, защото  паднах, разбих си главата и ми сложиха 6 шева.  Sad
Въпреки това го извървяхме и не сме изминали и 100 метра с превозно средство.  Grinning
Това е

# 194
  • Мнения: 2 755
Дали не би скала да разкажеш за пътуването, вярвам, че на всички тук е много интересно?

# 195
  • Мнения: 68
Дали не би скала да разкажеш за пътуването, вярвам, че на всички тук е много интересно?
Винаги с голямо удоволствие говоря за Камино. Проблемът с писането е малко сложен, предвид чукането ми с два пръста. Ще се опитам да споделя някои от  преживяванията си по пътя, защото информация относно разстояние, етапи, екипировка вече има достатъчно в интернет /само за сведение 2007 г. когато тръгнахме нямаше почти нищо по въпроса, а на български освен книгите на Шърли Маклейн и Пауло Куелю нищо/.
Относно преживяванията. Те са индивидуални. Няма да чуете два еднакви разказа. Дори със спътникът ми, с който вървяхме и се очаква да сме видели и преживели едни и същи неща, имаме различни случки, наблюдения и спомени. Не тотално разминаващи се, разбира се, но различни.
 Ще започна с една случка, която много се е врязала в съзнанието ми. Може би защото е от първия ден по Камино, когато и вълнението е много силно, и сетивата са изострени от очакването.
Тръгнахме някъде около 13,00 часа от Сейнт Жан пие де порт за Ронсевал. Пътят минава през северните Пиренеи и е един от най-красивите преходи откъм природа. От френското селце тръгнахме нагоре, като денивелацията не е много екстремна, но за колоездач си е проблемна. Няколко пъти се срещахме с двойка колоездачи - видно беше, че са майка и син. Синът беше момче на около 10-11 години. Много приятни на вид, с хубави колелета и усмивки. На по равните места те ни изпреварваха, на по стръмните ние ги подминавахме, защото те бутаха колелетата си. Първия път при срещата само се поздравихме с Buen Camino, но на 3-4 среща вече се усмихвахме като стари приятели. Радвахме се на срещата и очаквахме новата такава. По средата на едно доста стръмно изкачване ги срещнахме отново. Първо момчето, чийто велосипед беше на земята. По бузите му се стичаха сълзи, лицето  му изразяваше отчаяние. От веселото, жизнерадостно момче от предишните срещи нямаше и помен. Личеше си, че силите са му го изоставили и че не може да направи крачка повече. Майка му стоеше на около 10 метра по-напред, подпираше се на колелото си и чакаше. Ние забелязахме тази сцена от около стотина метра и приближавайки се разбрахме какво се е случило и се чудехме как да помогнем /пустият му български синдром "На всяка манджа мерудия"/. Приближавайки се се усмихнахме съчувствено и си казахме дежурното "Ола". Майката разбра съпричастните ни погледи, сви рамене със съжаление за ситуацията, но не направи и крачка към сина си. Само каза "Je attends", от което се лееше много обич, но и ясното послание - чакам да събереш сили и да се справиш сам.
Ние подминахме, разбрали посланието. Дълго време след това с Любо коментирахме какво биха направили повечето майки, които познаваме, в това число и аз, при такава ситуация - "Хайде, маме. Моля ти се. Дай да ти помогна. Дай си малко от багажа. Дай да ти побутам малко колелото и т.н."
След около половин час двойката ни настигна смеейки се и отново се поздравихме с огромно удоволствие.
До вечерта повече не се видяхме, защото следваше спускането от билото и на колоездачите вече не им се налагаше да бутат колелата си.
Пристигнахме с Любо по тъмно в селото и не знаехме накъде да поемем за подслон. Тогава отново ги видяхме и те ни посочиха албергето.
Тази случка е един от най-важните уроци, които научих от Камино.
Дано не съм ви отегчила и да съм успяла да ви я предам.   bouquet

# 196
  • Мнения: 2 755
Много е  интересно. Благодаря Simple Smile Ти за колко време извървя Пътя? Аз от няколко години се каня и все не ми си удава възможност да тръгна. Главно децата няма на кого да оставя за толкова време.
Ще се радвам да споделиш и други преживявания, когато можеш Wink

# 197
  • Мнения: 68
Ти за колко време извървя Пътя?
По нагоре бях писала - 20 дни Simple Smile

# 198
  • Мнения: 2
 Родителите ми плануват на 1.07.2015г. да поемат по Камино екипирали са се добре.Ориентировачно смятат около 45дни да преодолеят разстоянието!

# 199
  • Мнения: 68
Напълно достатъчни са. Buen camino!

# 200
  • Мнения: 175
prolet42, през кой месец преминахте по Пътя? Предполагам, че е бил летен месец, тъй като прочетох, че времето е било благосклонно към вас и не е имало валежи.

# 201
  • Мнения: 68
prolet42, през кой месец преминахте по Пътя? Предполагам, че е бил летен месец, тъй като прочетох, че времето е било благосклонно към вас и не е имало валежи.
Вървяхме от 18.07. до 06.08.  и времето беше наистина прекрасно. / Извинявай за късния отговор./ Поздрави и Buen camino!  Simple Smile

# 202
  • Мнения: 1 232
Това е една от най-интересните теми тук. bouquet

# 203
  • Мнения: 7 029
Супер тема. С удоволствие я изчетох.

# 204
  • До сърцето...
  • Мнения: 5 205
Въпрос към момичетата, които са минали по Пътя.

Може ли да се прескочи част от пътя (например от Бургос до Лион примерно) да се пропътува, за да се спести време. Тази "дупка" в пилигримската карта как се отразява (влияе ли при настаняване в алберге и пр.)?

# 205
  • Мнения: 12
Здравей,

може да пропътуваш част от пътя. То е равносилно на това да започнеш Пътя от Леон например. Вечерта или следобеда, когато спреш, за да потърсиш отново подслон в алберге, не би трябвало да има проблем.
Мисля, че важното е през деня да си вървяла. Така не си в противоречие с идеята на пилигримството.
Обикновено, когато те приемат, те питат откъде идваш, колко км. си изминала за деня, виждат и печата от последното алберге, в което си нощувала...
Възможно е в самата вечер след пътуването с автобус, влак или друго, да ти се наложи да си потърсиш хотел или хостел. Но най-добре ще е, като се озовеш в такава ситуация, отиди и попитай, много зависи от конкретния човек, който ще имаш срещу себе си, може и да те пусне...

Така или иначе, пропътуването на част от пътя, няма да е проблем да ползваш албергета и след това.

Buen camino!  Simple Smile


# 206
  • До сърцето...
  • Мнения: 5 205
Благодаря ти, Хайда!

# 207
  • Мнения: 82

Много благодаря за информацията.

Последна редакция: нд, 06 мар 2016, 10:59 от Tatti

# 208
  • Мнения: 1
Здравейте,мисля да измина целият път Камино в началото на юни,но се притеснявам да тръгна сама.От София за къде е по-добре да закупя билет-Барселона или Мадрид?И как да си придвижа до Сен-Жан Пиер дьо Порт?

# 209
  • York
  • Мнения: 826
Не зная дали в темата е спомената  фейсбук групата за пътя. Много е информативна Peace

https://www.facebook.com/groups/CaminoBG/?fref=ts

# 210
  • До сърцето...
  • Мнения: 5 205
Здравейте.
Аз извървях своето Камино и да ви кажа, сега не мога да разбера прехласа по него. Чист комерсиално-рекламен продукт, на чиято въдичка се хванах и аз.
Като природа нищо по-различно и по-хубаво от българската. Албергетата - същите си туристически спални. За мене бяха удоволствие само Наварските градчета.
Скрит текст:
Да изминеш за 20 дни разстоянието си е мародерство към своя организъм (това го казвам след като вече го изживях на гърба си).
Хората, които ходят по пътя, за мен, се делят на две групи - тези които го правят за удоволствие и фанатици (религиозни, спортни, личностни). За тези вторите въобще няма да пиша, защото не ги разбирам.
След няколко дни по пътя, и най-вече няколко преспивания в албергета, ми стана интересно защо има толкова хора по пътя и питахме всички, които имахме възможност. 90% от хората бяха от тия с удоволствието - фитнес, разнообразие, да видя какво е - абе общо взето като нас. Само няколко човека има различни причини, едната монахиня, друг - като курбан за излекуване, и само двойката с болното дете искрено ме възхити. Те извървяваха Ел Камино с искрената надежда на отчаяните хора, смятам че Пътят е за такива за тях.
Та ще се опитам да дам няколко съвета на тези от първата група, които са тръгнали както казва народа - г*з път да види.
Почти всички предпочитат муниципалните албергета - по-евтино е. Имайте предвид, че в тях местата свършват най-бързо, те отварят в 13-14 ч. (зависи от албергето) и се напускат в 7.30-8.30 сутринта. Много често вече към 15 часа няма места в тях. Ние така се наложи два пъти да ходим до съседното населено място, защото оставахме без подслон. По същата причина избирайте по-големи градове да нощуване, да има избор от няколко албергета, да има и частни (privatе) в населеното място. Обикновено частните са по-хубави, с повече удобства (например кухня, по-малко хора в стая, топла вода на умивалника, понякога и собствен санитарен възел), но са с 2-3 евро по-скъпи. След като в едно муниципално алберге с капацитет 90 места имаше само 2 мивки, 2 тоалетни и 2 душа, представете си какво е сутрин като трябва да се оправят 70 човека (бяхме в слабия сезон, т.е. не лятото). И след като в друго муниципално пък ни нахапаха дървеници, аз окончателно започнах за предпочитам частните.
Не знам защо е прието, в албергетата, на мивките има само студена вода, измъчих се да си мия зъбите с тая ледена вода. В душа си има топла (не винаги, но по принцип има), а защо на умивалниците няма - странно.
Онези хора от втората група ставаха в 4 часа сутринта и към 5 тръгваха, за да могат да стигнат навреме до следващото алберге и да си запазят места. Което мен ме изумяваше, защото: първо - беше доста студено рано сутрин и неприятно за ходене и второ: рядко работеше някое кафене. Там кафетата масово отваряха към 10 часа и редките такива, които отваряха по-рано, бяха претъпкани от желаещи да пият нещо топло и евентуално, да закусят. Те испанците и сиеста си имат, да не си мислите че се преработват  Mr. Green
Много добронамерени са обикновените хора, страхотни положителни емоции имам от тях. Но тези от администрацията хич не са такива, не се подвеждайте. Абе като у нас са си  Laughing
По пътя вървяха основно възрастни хора, така пътя сам по себе си не е труден. Пътя в повечето случаи е широк и удобен за вървене. Последната част ми хареса най-много като природа, защото ми напомняше за детството ми (израснах в Троянския Балкан).
Почти през цялото време имаше пронизващ вятър, но като се скриеш на завет и ставаше жега. Така че в багажа ви задължително да има топла дреха. Ние си носихме и спални чували, които на места ни спасиха (не навсякъде дават чаршафи и одеяла), така че ви препоръчвам да си носите - не тежи, но пък наистина е малко обемен спалния чувал. Всъщност дори лятото през нощта е студено, както ни каза един от доброволците в едно нечастно албелге (аз бях учудена, че те работят без заплата).
За храната - ако не разбирате испански, и не сте сигурни какво съдържа пилигримското меню, пазарувайте си от супермаркетите. Ние на два пъти останахме гладни, защото малко хора в Испанската дълбока провинция, дори и където чужденци минават всеки ден с тълпи, си правят труда да научат английски или френски. След втората седмица вече всичко знаехме от менюто, но пък то ни омръзна, и си готвихме нещо набързо в кухните на частните албергета. Една порция спагети, сервирана ми само с миниатюрна цвъчка кетчуп, ме убеди окончателно, че ако искам да се храня нормално за парите си, ще трябва да го правя сама.
И накрая, в Сантяго, пристигаме в приповдигнато настроение, след толкова км пеша - ето я заветната цел. Очаквах мнооого красив град, но явно поразглезена от пътуванията ми по света, и от красотите по пътя, не ме очарова толкова, колкото очаквах. Катедралата е великолепна! Течеше ремонт/реставрация на една от кулите, но площада и катедралата са красиво място. Искахме да влезем вътре, но не било сега времето, за месата нямаше места, въобще приповдигнатото настроение взе да се поизпарява. Отидохме да туристическия център да си сложим печатите. Провериха ни като баш терористи, и то само нас, като разбраха, че сме българи. Много обидно ми стана, стоят там французи, италианци, и гледат как ни преджобват багажа, че и нас самите после. Аз се почуствах втора ръка човек, особено след оня патос, който носех в себе си този ден. Вътре ни чакаше една опашка!!! маммма миа!! И понеже не е силния сезон, от 13 гишета работеха само 5. След 1 час и кусур чакане, стигнахме до едно от гишетата, където ни оправиха, без дори да ни погледнат, записахме се в някакво листче, сложиха сертификата на гишето пред мен (очаквах, че лично ще ми го дадат) и извикаха следващия...
Всичко свърши! И какво? Едно празно и безсмислено става....  След толкова дни в път, няма никаква тържественост, признание, или знам ли и аз какво. Усещането за конвеер силно горчеше....

Та мен Каминото ме върна в собствената ми Родина. Тук си имаме всичко, и природа, и пътища, и хора като навсякъде по света! И стига сме плюли по нея, тя си е наша, прекрасна е и трябва да я ценим.
Връщането ми в София съвпадна с блестящото представяне на Поли Генова на Евровизия! Не е случайно за мен!  Hug

Последна редакция: пн, 16 май 2016, 20:46 от Radika

# 211
  • Мнения: 7 029
Благодаря за хубавия и подробен разказ.  Peace Звучи обаче доста разочароващо. Имам позната германка, която наскоро измина пътя, трябва да я разпитам тя с какви впечатления е останала.

# 212
  • До сърцето...
  • Мнения: 5 205
Модератора (който и да е той),

това триене на постове и неудобни изказвания от страна потребителите, като как да се възприема?

Липсата на едно извинение, дори и без допълнителни обяснения (на всеки се случва да сгреши или да се обърка, в края на краищата), като като качество на добрия модератор ли ли се смята??

Последна редакция: чт, 19 май 2016, 19:29 от Radika

# 213
  • Мнения: 10 602
Мога ли да купя от България и откъде карта и/или пътеводител? Трябва ми за подарък.

# 214
  • Мнения: 1 422
Мога ли да купя от България и откъде карта и/или пътеводител? Трябва ми за подарък.

Купи книгата на Шърли Маклейн.

# 215
  • Мнения: 10 602
Мерси!

# 216
  • София
  • Мнения: 12
Здравейте.
Аз извървях своето Камино и да ви кажа, сега не мога да разбера прехласа по него. Чист комерсиално-рекламен продукт, на чиято въдичка се хванах и аз.
Като природа нищо по-различно и по-хубаво от българската. Албергетата - същите си туристически спални. За мене бяха удоволствие само Наварските градчета.
Скрит текст:
Да изминеш за 20 дни разстоянието си е мародерство към своя организъм (това го казвам след като вече го изживях на гърба си).
Хората, които ходят по пътя, за мен, се делят на две групи - тези които го правят за удоволствие и фанатици (религиозни, спортни, личностни). За тези вторите въобще няма да пиша, защото не ги разбирам.
След няколко дни по пътя, и най-вече няколко преспивания в албергета, ми стана интересно защо има толкова хора по пътя и питахме всички, които имахме възможност. 90% от хората бяха от тия с удоволствието - фитнес, разнообразие, да видя какво е - абе общо взето като нас. Само няколко човека има различни причини, едната монахиня, друг - като курбан за излекуване, и само двойката с болното дете искрено ме възхити. Те извървяваха Ел Камино с искрената надежда на отчаяните хора, смятам че Пътят е за такива за тях.
Та ще се опитам да дам няколко съвета на тези от първата група, които са тръгнали както казва народа - г*з път да види.
Почти всички предпочитат муниципалните албергета - по-евтино е. Имайте предвид, че в тях местата свършват най-бързо, те отварят в 13-14 ч. (зависи от албергето) и се напускат в 7.30-8.30 сутринта. Много често вече към 15 часа няма места в тях. Ние така се наложи два пъти да ходим до съседното населено място, защото оставахме без подслон. По същата причина избирайте по-големи градове да нощуване, да има избор от няколко албергета, да има и частни (privatе) в населеното място. Обикновено частните са по-хубави, с повече удобства (например кухня, по-малко хора в стая, топла вода на умивалника, понякога и собствен санитарен възел), но са с 2-3 евро по-скъпи. След като в едно муниципално алберге с капацитет 90 места имаше само 2 мивки, 2 тоалетни и 2 душа, представете си какво е сутрин като трябва да се оправят 70 човека (бяхме в слабия сезон, т.е. не лятото). И след като в друго муниципално пък ни нахапаха дървеници, аз окончателно започнах за предпочитам частните.
Не знам защо е прието, в албергетата, на мивките има само студена вода, измъчих се да си мия зъбите с тая ледена вода. В душа си има топла (не винаги, но по принцип има), а защо на умивалниците няма - странно.
Онези хора от втората група ставаха в 4 часа сутринта и към 5 тръгваха, за да могат да стигнат навреме до следващото алберге и да си запазят места. Което мен ме изумяваше, защото: първо - беше доста студено рано сутрин и неприятно за ходене и второ: рядко работеше някое кафене. Там кафетата масово отваряха към 10 часа и редките такива, които отваряха по-рано, бяха претъпкани от желаещи да пият нещо топло и евентуално, да закусят. Те испанците и сиеста си имат, да не си мислите че се преработват  Mr. Green
Много добронамерени са обикновените хора, страхотни положителни емоции имам от тях. Но тези от администрацията хич не са такива, не се подвеждайте. Абе като у нас са си  Laughing
По пътя вървяха основно възрастни хора, така пътя сам по себе си не е труден. Пътя в повечето случаи е широк и удобен за вървене. Последната част ми хареса най-много като природа, защото ми напомняше за детството ми (израснах в Троянския Балкан).
Почти през цялото време имаше пронизващ вятър, но като се скриеш на завет и ставаше жега. Така че в багажа ви задължително да има топла дреха. Ние си носихме и спални чували, които на места ни спасиха (не навсякъде дават чаршафи и одеяла), така че ви препоръчвам да си носите - не тежи, но пък наистина е малко обемен спалния чувал. Всъщност дори лятото през нощта е студено, както ни каза един от доброволците в едно нечастно албелге (аз бях учудена, че те работят без заплата).
За храната - ако не разбирате испански, и не сте сигурни какво съдържа пилигримското меню, пазарувайте си от супермаркетите. Ние на два пъти останахме гладни, защото малко хора в Испанската дълбока провинция, дори и където чужденци минават всеки ден с тълпи, си правят труда да научат английски или френски. След втората седмица вече всичко знаехме от менюто, но пък то ни омръзна, и си готвихме нещо набързо в кухните на частните албергета. Една порция спагети, сервирана ми само с миниатюрна цвъчка кетчуп, ме убеди окончателно, че ако искам да се храня нормално за парите си, ще трябва да го правя сама.
И накрая, в Сантяго, пристигаме в приповдигнато настроение, след толкова км пеша - ето я заветната цел. Очаквах мнооого красив град, но явно поразглезена от пътуванията ми по света, и от красотите по пътя, не ме очарова толкова, колкото очаквах. Катедралата е великолепна! Течеше ремонт/реставрация на една от кулите, но площада и катедралата са красиво място. Искахме да влезем вътре, но не било сега времето, за месата нямаше места, въобще приповдигнатото настроение взе да се поизпарява. Отидохме да туристическия център да си сложим печатите. Провериха ни като баш терористи, и то само нас, като разбраха, че сме българи. Много обидно ми стана, стоят там французи, италианци, и гледат как ни преджобват багажа, че и нас самите после. Аз се почуствах втора ръка човек, особено след оня патос, който носех в себе си този ден. Вътре ни чакаше една опашка!!! маммма миа!! И понеже не е силния сезон, от 13 гишета работеха само 5. След 1 час и кусур чакане, стигнахме до едно от гишетата, където ни оправиха, без дори да ни погледнат, записахме се в някакво листче, сложиха сертификата на гишето пред мен (очаквах, че лично ще ми го дадат) и извикаха следващия...
Всичко свърши! И какво? Едно празно и безсмислено става....  След толкова дни в път, няма никаква тържественост, признание, или знам ли и аз какво. Усещането за конвеер силно горчеше....

Та мен Каминото ме върна в собствената ми Родина. Тук си имаме всичко, и природа, и пътища, и хора като навсякъде по света! И стига сме плюли по нея, тя си е наша, прекрасна е и трябва да я ценим.
Връщането ми в София съвпадна с блестящото представяне на Поли Генова на Евровизия! Не е случайно за мен!  Hug



Аз изминах Моето Камино през есента на 2017г. Това беше невероятно преживяване за мен. Пътят дава свобода. Там човек се вижда какъв е. Там се вижда всичко човешко, което е на изчезване в днешно време. Там човек получава доста осъзнавания за себе си и за живота.
Тази есен аз отново ще бъда по Моя Път Камино.
И не като екскурзиант или турист. А за да извърва Моя Път.
Ако някой се интересува от Пътя, може да ми пише.
Буен Камино

# 217
  • Мнения: 3
Ще ми е много интересно ако разкажеш, защото явно си човек,който разбира смисъла и магията на Камино. Аз ще ходя през май от Леон, вече имаме самолетни билети и сме обхванати от еуфория и нетърпение. В момента сме на етап купуване на раници, четене на форуми и т.н...

# 218
  • Виена, Варна
  • Мнения: 112
ТаняКа, благородно ви завиждам, че сте на етап тръгване. Колко голяма ви е групата?

# 219
  • София
  • Мнения: 12
Леле, като прочетох какво съм написала - цял роман. Само за ентусиасти: Simple Smile

При мен стана така:
През пролетта на 2016г. случайно от интернет разбрах за Пътя Сантяго. Погледнах и си казах - тръгвам (френското Камино). Определих си датата - 15.09.2017г. Не знам чужд език, не слизам от колата, не съм правила преходи, нямам оборудване. Но вярвах, че ще извървя Пътя и ще бъде незабравимо преживяване.
За изминаване на целия път са необходими 30-35 дни. Аз разполагах само с 15 дни. Търсих много информация. Бушуваха много въпроси в мен - от къде да тръгна, с кого да тръгна, какъв багаж да взема, каква раница да избера, какви обувки да си купя, ще поема ли по правилния път?
Гледах маршрута, изчислявах километри. По колко ли ще мога да извървя на ден? За да се вземе креденсиала в Сантяго, е необходимо да се изминат най-малко 100 км пеша. Но за мен беше важно да измина Пътя. И това, което избрах за себе си беше: ще измина целия Път, като тръгвам от начална точка от Франция - Сен жан и до където стигна в рамките на тези 15 дни. Без планове, без измерване на километри. Когато се събудя сутрин и до когато ми се върви през деня. Сама, раница 4.700кг. и дрехите на мен.
Това бяха плановете.

Ето какво се случи:

За пътуването до Сен жан тръгнах с още една българка с уговорката само да пътуваме до там без обвързване по Пътя. Вървяхме заедно два дни, но аз почувствах, че искам да бъда сама. На третия ден се разделихме и до края вървях сама. По този начин се чувствах наистина свободна.
Първият ден в Сен жан валя дъжд. Разгледахме градчето, и на следващия ден потеглихме. Видях вълшебните жълти стрелки, има ги навсякъде и просто трябва да се следват. Беше много забавно и интересно. Прекосихме Пиринеите първия ден - около 1450м надморска височина, като тръгнахме от 200м. Сега мога да кажа, че беше лесно, като се има предвид, че аз пеша не вървя. Но там, на моменти, имах чувството, че няма да мога да премина планината за един ден (няма подслон за нощуване). След това теренът беше ту надолу, ту нагоре. Общо взето средно натоварен терен (доколкото разбирам аз). Имаше и равни терени. Преди Бургос дори вървях по асфалта. Има кратки участъци по шосето, но те са обезопасени. Имаше и гористи местности, където вървях сама, но не се чувствах сама. През цялото време изпитвах голямо спокойствие, дори и когато тръгвах в 5 сутринта в пълна тъмница и сама в гората. Чувствах се дори защитена.
Пътят като път, е лесен за извървяване. На места баирче, после нанадолнище, равно. Но ако се измори човек, може да поспре, да почине. Всеки изминава по свой си начин своя път. Аз изминавах около 25-37км на ден. Най-дългият ми преход беше 47км. Обикновено се тръгва в 6-8ч. и около 13-14ч. хората спират за почивка и нощувка. Но на мен ми се вървеше, вървеше, вървеше, откриваха се нови хоризонти, нови красоти, нови забележителности, облаци, пътища, не ми се спираше. След около петия ден тръгвах в 5 сутринта, толкова много ми се вървеше (сама се учудих на себе си).
Без да усетя, изминах половината път - около 400км. Остава още толкова. Политам за продължение на 14.09.2018г. Отново без планове. Колкото - толкова. Пътят не е състезание за физическо надмощие. Пътят е духовно осъзнаване, духовно израстване, духовно обогатяване. Най-вече да бъдем човеци. Такива, каквито сме се родили - с чисти сърца, отворени за любов.

Спането - за първи път попаднах на такива места за нощуване. Наричат се албергета. По няколко двуетажни легла в стая. Не няколко - минимум 8 в стая. Някъде бяхме и по тридесет двуетажни. Преди това пътуване за нищо на света не бих избрала хостел.
Места винаги намирах. Освен в едно селце. Пренебрежително подминах албергето в началото и реших да нощувам в края на селцето, за да мога да тръгна сутринта директно по пътя. Извървях селото до другият му край (то беше дълго, а аз изморена вече - този ден бях изминала почти 40км), и се оказа, че няма места. Пътьом на връщане всички абергета бяха complete - запълнени. И се върнах в онова, което подминах небрежно. От тогава се спирам в първото алберге, където съм решила да спра, вече не избирах.
Албергетата са чисти. Има тоалетни, бани, топла вода, дори понякога има и сапун. Някъде имаше, някъде нямаше чаршафи, но може да се закупи срещу 1 евро (там пък като цена са по-евтини). Добре е да се носи спален чувал, хем да си е твое, хем да топли, ако е студено, хем замества чаршафа. При второто алберге, при което платих за чаршаф, просто си го прибрах в раницата за следващ път, но така и не се наложи да го ползвам. Цените за нощувка бяха 5-15 евро. Аз плащах 5, 7, 10 евро. Само в Онтанас спах в хостел (то си беше направо петзвезден хотел след албергетата) и платих 25 евро, но си заслужаваше. Този същия ден бях изминала 47км. Хостелът го държи българка и държах да отседна там. В тукашната църква имаше българска Библия. На следващия ден си дадох почивка и тръгнах чак към 8 ч.
След  Камино избирам хостели за спане. Защото там се чувствам по-близо до хората. Почти като у дома е. Всеки е готов да помогне на другия.

Храната - до обяд се храних от Пътя - смокини, грозде, бадеми, круши, къпини и други плодове. На обяд си спирах под дърво на сянка, хапвах си това, което съм си купила от магазина, подрямвах около половин час, и продължавах. В албергетата предлагат местна храна и винце, но за мен беше голямо количество, и си купувах от магазина. Но ядох няколко пъти - чудничка беше. За 10 евро предлагат салата, основно и вино. В магазините може да се намери всичко, което има и при нас. Цените са почти същите.

Багажът - моят, заедно с раницата беше 4.700кг. Дори имах излишни дрехи. В албергетата се пера, суша, и на сутринта са ми изсъхнали дрехите. Случих на топло време, а на мен ми е вечно топло. Необходими дрехи за мен - къс клин и потник - по два броя; евентуално дълъг клин за по-студено време; тънко пухено яке; кърпа за баня специална; бикини два броя; сутиен; чорапи два чифта; шапка за предпазване от слънцето; шал копринен; дъждобран; козметика; чехли за баня; спален чувал; аптечка. Излишен багаж, който бях взела - още един потник, блуза с къс ръкав, блуза с дълъг ръкав, чорапи, сандали туристически.
Задължително в багажа трябва да има - игла и конец (за пришките), вазелин ( всяка сутрин се мажат краката), бебешка пудра (слага се в чорапите), лепенки (за пришки).
Ако имате удобни обувки, пришки няма да се появят. Ако се забележи и малка пришка, спирате, почивате, пришката се бодва с игла с конец - да премине през пришката, и се оставя конеца в пришката, като дренаж. Слагате лепенка и продължавате.
Хубаво е да се почива на всеки час. Задължително се събуйте, разтрийте малко крачетата и ги оставете за пет минутки да дишат. Грижете за краката си - те са основното ви движещо средство.
Всеки грам по Камино е от голямо значение. Бъдете готови да се отървете от някои дрехи, ако решите, че са ви излишни.

Хората - пилигримите по Камино са мили, отзивчиви, любезни, в готовност да помогнат, да дадат всичко свое за други пилигрими. Когато си почивах на обяд, всички които минаваха покрай мен, ме питаха дали всичко е наред с мен. В очите им четях любов, възхищение  и съпричастност.
Местните хора - също - отзивчиви, мили и любезни. Свикнали са с пилигримите, много ги уважават и им помагат безплатно.

Вода - имах меко контейнерче (1 литър), не знам кака се казва (в раницата), с тръбичка като сламка, която стига до устата ми. Чешми има на всеки 4-7 км, годна за пиене.

Раницата - да е удобна. Без значение марката. Моята е 36 литра. Да има много джобове, закачалки. Моята е с дишащ гръб, не запотява. Самата раница ми тежи 1.200кг, но пък ми е удобна. Имах и малка чантичка за документи и пари - ВИНАГИ си я носете със себе си, дори и в банята и тоалетната - ВИНАГИ (за по-сигурно). Никой не взима нищо чуждо, но все пак - това са документи.

В албергетата може да намерите обувки, дрехи, щеки, които други пилигрими са оставили - и може да си вземете (безплатно). Ако и на вас ви е излишно нещо, също може да го оставите. Има и кухня, в която можете да си приготвите вечерята.

Езикова бариера - граници за любовта няма (тази чиста безусловна любов). Един ден извървях доста километри с испанец в зряла възраст. Той си говореше на испански, аз на български. Но си разговаряхме, и се разбирахме. Това е магията на Пътя. Там всичко е възможно.

По Пътя - има места, на които се предлага вода и плодове. Това са местни хора, които се грижат за пилигримите. Някъде е безплатно, някъде се оставя кой колкото пожелае. Но е толкова трогателно и мило да видиш такъв оазис сред нищото. Насълзяват ми се очите като ги видя. От умиление, от любов. Там, просто човек, е решил да зарадва нас, пилигримите, с парче хладна диня или студена вода. Хамак, на който можем да си починем. И го прави защото е свят човек, знае къде сме тръгнали. И без да очаква нещо в замяна. Посреща ни с усмивка и ни изпраща с Буен Камино. Sparkling Heart

Ами май това е основното.
Имах много осъзнавания, които ще оставя само за себе си. Главното от Пътя, което знаех, но ми се потвърди отново - Вярата води човека. Няма значение в какво вярваш. Достатъчно е силно, ама много, много силно да вярваш в това, и да го искаш. И тази вяра ти дава нечовешка сила да отидеш там, където си пожелал. Това се случва с мен.
Пътят ме повика - и аз тръгнах. Нито за секунда не съм се съмнявала в каквото и да е. Доверих му се.
Ако и вие чувствате, че Пътят ви вика - отдайте му се.

Пътят е магия, Пътят е наслада, Пътят е учение, Пътят е Любов, Пътят е Вяра, Пътят е милосърдие..............

Буен Камино Sparkling Heart



Последна редакция: ср, 17 яну 2018, 13:46 от bubibob

# 220
  • Мнения: 39 285
С удоволствие го прочетох  Heart Eyes

# 221
  • Мнения: 3
И аз с удоволствие го прочетох. Благодаря, Bubibob, за споделения опит!! Дори и да имах някакви колебания след твоя разказ бих се навила да тръгна ( а нямах такива). Може би разочарованието ми в последно време от хора, които губят човешкия си облик ми беше една от подсъзнателните мотивации да взема това решение... не знам. Но знам, че е правилно. Ние тръгваме само двамата с мъжа ми  (надявам се и да се върнем заедно Simple Smile ) , но съм сигурна, че ще се запознаем с много хора. Минаваме по най-населената част от Пътя, а и аз говоря испански, поне езикова бариера няма да имаме. Бях чела за един испанец, който е тръгнал сам, но е искал да се запознае с хора и накрая са пристигнали в група от 14 човека.

# 222
  • София
  • Мнения: 12
Супер, Таня. Човешкото в човека го има. Аз вярвам в това. Заради езикът, само съжалявам, че не мога да говоря с местните хора и да разбера повече за живота там.
Всичко ще е наред
Буен Камино

# 223
  • Мнения: 3
Благодаря! И аз вярвам, разбира се, но нали знаеш- има моменти.....
Буен камино и на теб!

# 224
  • Виена, Варна
  • Мнения: 112
На доста места имаше споделено как се стига най-лесно до началото на френския път. Не намерих как е връщането от края на пътя. От Мадрид ли се връщате?

# 225
  • София
  • Мнения: 12
Креденсиалът се взима от Сантяго. А нулевия километър-краят на света, Финистере-е на стотина километра след Сантяго. Аз лично ще летя от Сантяго до Мадрид с вътрешен полет. И после от Мадрид до София.

# 226
  • Мнения: 131
Рози и рози, вече си получила отговор от ambrozia^. И аз мисля, че все ще има какво да си избереш без месо от групата на т.нар. "основно". Сега се опитвах да си спомня по-подробно какво съм яла, но тази част ми е поизбеляла...заедно с много други. Sad Затова е хубаво да си имаш пътешественически дневник.
Едно е сигурно, гладна няма да останеш. Simple Smile

Шани, благодаря за комплимента!


# 227
  • Варна
  • Мнения: 123
Изчетох темата на един дъх......Мислила съм го и друг път, но взех решение, живот и здраве през 2020 година. Благодаря за превъзходните разкази на Хайда и Bubibob, увлекателни, представящи реално предизвикателството на Пътя. Дано и други, които ще го извървят, споделят своите емоции.

# 228
  • Мнения: 570
Здравейте!
Имам въпрос относно алберге-тата: там само в брой ли се плаща, или в някои може да се плати с карта?
Как стои въпросът с носенето на пари в брой по време на Пътя?
Благодаря предварително.
Поздрави!😊

# 229
  • София
  • Мнения: 12
Здравейте!
Имам въпрос относно алберге-тата: там само в брой ли се плаща, или в някои може да се плати с карта?
Как стои въпросът с носенето на пари в брой по време на Пътя?
Благодаря предварително.
Поздрави!😊
Здравейте, в повечето албергета се плаща в брой, тъй като сумите са 5-7-10 евро (2018г). На места приемат и с карта, но за по-сигурно си носете в брой. Тегленето на банкомат е около 6 лева.
Парите си ги носех в чантичка, закачена на тялото ми, която беше неотлъчно с мен , включително и в банята.
Не съм чула за кражби, но документи и пари много пазя, особено в чужбина.
Успех 🍀

# 230
  • Мнения: 2
Има ли някой желаещ да отпътуваме заедно през май/юни до нач.градче от френския път без ангажимент за после. Ще съм благодарна, ако някой се съгласи.

# 231
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Здравейте! Изчетох всяко едно мнение! Благодаря за страхотните разкази, за случките и съветите ви!

С приятелка почваме да планираме нашето Камино, което ще е чак май месец 2021 г. (живот и здраве), заради отпуски и пари.

Пътят ще е Леон-Финистере.
Смятаме да отделим 20 дни, дали ще ни стигнат?
Има ли полети Мадрид-Леон или само автобус?
Смятаме да останем 2-3 нощувки във Финистере като награда- да се насладим на океана, някой практикувал ли го е това?
Как седи въпросът със самолета- само с ръчен багаж ли бяхте?

# 232
  • Мнения: 7 029
Ери, ако имаше фейсбук, потърси групата "Пътят Камино" там можеш да намериш адекватни отговори на всичките ти питания от хора, които са изминали Пътя многократно.
Буен Камино!

# 233
  • Мнения: 6 166
Илияна, обиковено пропускам такива постове, но нещо ме кара да се въна към твоя. Кажи ми какво имаш предвид? Страхуваш се да пътуваш сама ли?

# 234
  • София
  • Мнения: 12
Здравейте! Изчетох всяко едно мнение! Благодаря за страхотните разкази, за случките и съветите ви!

С приятелка почваме да планираме нашето Камино, което ще е чак май месец 2021 г. (живот и здраве), заради отпуски и пари.

Пътят ще е Леон-Финистере.
Смятаме да отделим 20 дни, дали ще ни стигнат?
Има ли полети Мадрид-Леон или само автобус?
Смятаме да останем 2-3 нощувки във Финистере като награда- да се насладим на океана, някой практикувал ли го е това?
Как седи въпросът със самолета- само с ръчен багаж ли бяхте?

20 дни ще ви стигнат. София-Мадрид има полет. Мадрид-Леон с влак или автобус. Раницата вече не се вмества в допустимия ръчен за уизеър и райънер. Но зависи каква раница имате. Аз вече имам такава с размери 40/30/20, и ще пътувам с нея. От Сантяго до Финистере и Мушия има еднодневни или двудневни турчета, може да се възползвате.
И както някой каза, включете се в групата "Пътя Камино" във фейсбук, там има всичко.

# 235
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Благодаря! В групата съм, но все пак реших да питам и тук Simple Smile

Да разбирам, че трябва да си заплатим като за нормален багаж, тъй като не само размерът на раницата, ами и всички нужни кремове, лекарства, течности и остри неща не може да се качат  в ръчния багаж...
Отдавна не съм летяла със самолет, та не знам колко горе-долу ще е оскъпяването....

# 236
  • София
  • Мнения: 12
Цената на багажа зависи с коя компания ще летите. Лекарствата могат да се съберат в ръчния багаж. Остри неща аз не нося. Ножичка имам със заоблени върхове. Приборите са ми туристически и не са метални.
Тази година багажът ми е в малка раница 42/30/20, 25 литра, и с багажа тежи малко под 2 кг. Вземете само най-необходимото. Защото раницата ще е винаги на гърба. И натежава за целия преход.

# 237
  • Мнения: 6 880
Ел Камино е известен отдавна. Но вече си имаме български поклоннически път - пътят , по който в средновековието  са върнати чудотворните  мощи на Св. Иван Рилски - от Велико Търново до Рилския манастир.
От миналата година, в чест на 550 години от връщане на мощите на светеца, е направен първият поход, преповтарящ маршрута, по който са пренесени мощите.
От 01.06. 2020г, Светият път ще бъде изминат за втора година.  Походът е на етапи.

Ето изискванията:
https://holypath.eu/conditions

На сайта ще намерите още информация.

# 238
  • Мнения: 5
Здравейте, днес създадох тази тема, защото търся мнение по един въпрос. Чувавали ли сте за пътя Ел Камино, и ако сте ще може ли някой да изкаже мнение? Това е нещо на което ще отида след няколко години и бих желала да чуя какво мислят хората! #елкамино #пътя

# 239
  • бургас
  • Мнения: 739
Баща ми го мина с колело. Отиване и връщане. Изключително преживяване

# 240
  • Мнения: X
Една позната го извървя преди 2 години. Сама. Иначе си има мъж и деца, но беше решила сама да отиде. Пречистващо действа за ума и душата, според нейните думи. Беше много позитивно заредена след като се върна. Да не говорим, че дори само очите ти ще се нагледат на безкрайна красота.

# 241
  • Мнения: 4 400
Темата не е ли създадена преди има-няма 10-тина години?...  Има доста изчерпателна информация и мнения назад. По-скоро ще е интересно дали някой е минавал по Камино през пандемичната 2020 г.
Здравейте, днес създадох тази тема, защото търся мнение по един въпрос. Чувавали ли сте за пътя Ел Камино, и ако сте ще може ли някой да изкаже мнение? Това е нещо на което ще отида след няколко години и бих желала да чуя какво мислят хората! #елкамино #пътя

Последна редакция: пт, 08 яну 2021, 18:50 от Stella Gemella

# 242
  • Sofia
  • Мнения: 4 009
Темата не е ли създадена преди има-няма 10-тина години?...  Има доста изчерпателна информация и мнения назад. По-скоро ще е интересно дали някой е минавал по Камино през пандемичната 2020 г.
Здравейте, днес създадох тази тема, защото търся мнение по един въпрос. Чувавали ли сте за пътя Ел Камино, и ако сте ще може ли някой да изкаже мнение? Това е нещо на което ще отида след няколко години и бих желала да чуя какво мислят хората! #елкамино #пътя

Има хора, които са го минавали през 2020,но имформацията е във Фейсбул групата Пътят Камино.

# 243
  • Мнения: 2 266
А какво стана с авторката на темата,тя извървя ли пътят?

# 244
  • Мнения: 193
Здравейте,има ли желаещи да извървят пътя Камино?

# 245
  • Под Слънцето
  • Мнения: 3 752
Всеки трябва да го направи сам! По Пътя ще срещнеш и сродни души. Ще се разминаваш с други.. Не търси компания. Сама ще те намери.

# 246
  • Мнения: 1 720
Страхотна тема, от няколко години обмислям такъв тип пътуване и се надявам един ден да осъществя. Тази година прекарах със семейството си малко в Кантабрия, от където минава пътя и се влюбих! Направи ми впечатление че имаше доста жени на средна възраст(като мен), пътуващи сами. Единственият проблем, който виждам, е ходенето с багаж на гърба.

Бубибон, невероятно полезен пост на стр 14!

Общи условия

Активация на акаунт