Пред пубертет ( Tanner stage) и как да подготвим децата?

Явно децата  на тази  възраст страшо много  си приличат ! 
 Трябва да им  даваме повече възможности  да се  изявяват  сами  ... Опитвам  се да не  му  говоря  разни фрази от типа  на : Изяж  си  яденето ,  Оправи си  леглото;  Смени си потника ; Загащи  се , че кръста ти  е гол  ....  Оставям  го да  действа  сам.  Е, сам сам  ... ама понякога ела да  го  видиш!   По-сложните  неща е направил перфектно а не може да се огащи като  хората  ....
 Но пък  по-добре да се учи  на самостоятелност  !   
 А  за  цигарите  -  дааа, даваал  съм му  хубавичко да  си опъне и  аз допълнително му  духнах в очите  (  в лицето)   ....беше преди  3 г  - още му държи  влага  ! Но това не е гаранция  че няма да  пропуши. Майка ми е пушач  но  аз като  дете  я тормозех  ужасно  за тези цигари  ..Нооо  ...аз пък пропуших  на 16-17 г   

Моята дъщеря беше така, но в малко по-ранна възраст - четвърти клас. дори беше започнала от немай къде да  прави разни неща - например, нарисувала на стената рисунка със сух дезодорант и после отричаше да го е правила. Седеше по цял ден пред телевизора с отпуснат вид и нищо не искаше да прави и си понижи успеха, нищо не споделяше от училище. Започнах да се притеснявам и случайно разбрах от майка на съученичка, че имат някакви проблеми в класа - делят се на групички, обиждат се подиграват се и моята вече е станала обект на подигравки от две страни, тъй като не искаше да влиза в никаква групичка, доколкото разбрах. Понякога се прибираше разплакана или тъжна вкъщи, но не винаги споделяше какво точно се е случило. Веднъж се обади да я приберем, защото се е сбила с момиче, което и хвърлило чантата някъде.
Решихме да я преместим в по-близко училище до дома, поне да е по-спокойна, мислех, че просто такова си е детето - некомуникативно и предизвикващо с нещо тази агресия. Но тя беше толкова доволна, че се маха оттам и така се промени до края на учебната година, че всеки ден съм доволна от това си решение. Когато дойде ваканцията започнахме да я вземаме с нас когато е възможно на работа /работата ни е частна, семейна/. Детето започна да се чувства някак значимо в семейството. Вече гледам и с нея да поговоря и да и споделя нещичко от моето ежедневие, не само със сестра й.
Споделям този свой опит за да направиш всичко, което е по силите ти за детето, тъй като ти си го познаваш най-добре и можеш да направиш нещо за него преди психолога, а и такова посещение може да го травмира. Поговори с майки на съученици, - може нещо да са подочули за проблеми между тях, говори с детето, но не директно, а правейки нещо заедно с него - може да се изпусне спонтанно какво го мъчи и т н. Много дълго се получи, извинявам се и ще се радвам да пишеш за развитието на този проблем...

Олеле колко много сте изписали 

Много се равам, че се включват родители на по-големи деца, от следващата група. Признавам, че не ми харесва това което чета, но няма начин, трябва да минем и този период.

И аз да кажа, че се възхитих на спокойствието след случката с изключения телефон. Иска ми се да вярвам, че и аз бих постъпила така. Веднага се сещам обаче за инцидент когато не ми вдигнаха телефона а бяха на урок, накарах им се и то пред учителката  Въпроса е там, че позната минавала покрай училището и децата я помолили да ми се обади да ги взема, че нямали урок. Не вдигат телефона да питам какво става и как така няма урок и се наложи да карам на бясна скорост от единия край на града до училището защото децата били чакали на улицата. Ни деца видях, ни нищо. Охранаха хал хабер си няма за какво говоря, не бил видял децата наоколо... сърцето ми падна в петите. Добре, че реших да проверя в класната стая. Учителката доста закъсняла, но дошла! А аз треперех от нерви. Та сещайки се за този случай, незнам просто как бих реагирала на пубертетски изпълнения, сигурно сама ще си говоря 

Roditel ON, мисля, че психолога няма да му помогне много. Ако питаш мен отиди сама, сподели и искай мнение, но не води сина си там. Това може да го накара да се затвори още повече в себе си. Защо не опиташ да разговаряш с него. Питай го какво го притеснява. Може дори да предложиш в събота (на пример) да е негов ден и да правите каквото на него му се прави, всички заедно а в неделя, той да прави каквото вие правите - разходка, кино, пазаруване... Може би се чувства неразбран и не на място защото все пак около него децата не са това което той (или ти) търси в приятел. Може да предложиш да го запишеш на различни занимания, нещо което не иска и нещо което иска. С моите деца така процедираме. Лятото ги записвам на курс (летен) по каквото не са пробвали и след това преценяват дали искат да продължат или не. Това им дава занимание, нови приятели и опознаване на нова дисциплина.
Излизайте с него на разходки, опитай се да забележиш какво харесва. Опитай да го изведеш от дома, ТВ и игри не са най-полезното нещо особено в тази възраст. Четете книги, подреждайте пъзел.. де да знам, нещо което да правите заедно.

Гледам че говорите и за кафе, кола и пушене. Аз съм категорично протв тези дейности. Децата пият кола и газирани напитки много рядко. Тяхното кафе е мляко с какао, а за цигарите не се притеснявам особено защото в държавата в която сме е много рядко да срешнеш пушеща жена, че и мъж е рядкост. Виж алкохола е проблемен но мисля че няма да има проблеми и в тази насока понеже много им говоря за странични ефекти и подобни.

Включвам се отново в темата , за да похваля тези кристали ! 
Купих ги и дъщеря ми е много доволна !

Да, бе! И аз си взех (щерката още не ползва) - да не повярваш каква радост може да си създаде човек за 4 лева...
И една моя приятелка много се изкефи.

Бенджи, да си жива и здрава, душата!!!   

трябва да се разходя до ДМ. А момчешки вариант има ли?

Ами то май няма разлика .
Нашия е сензитив .

Беше последен , жената каза , че много се търсели .

happy mama , благодаря! Да , голям проблем е като бушуват хормоните  а продуктите на Балеа само в ДМ ги има , май...
Дано имам късмет

Е , ще ги намериш , те зареждат редовно .

Благодаря още веднъж на Бенджи ! 

Здравейте,знам за темата от доста време...но ми е време да се запиша като начало.Голямата ми дъщеря/8г и половина/ навлезна в този период и забелязвам промени в поведението.Нормално.Просто да съм в час...и да ви следя като начало...ако може.Нищо фрапантно нямам за споделяне, случва се да се лашка в крайности детето, но все още рядко.Плаче неутешимо, когато и се плаче...или се разлигавя до безобразие.Но-рядко и главно вкъщи вечер е това.Принципно е леко...как да кажа-дръпната.Не обича да говори, не обича да е център на внимание, кон с капаци е за някои неща-не и прави впечатление нечие поведение или друго-ако я дразни нещо-просто го игнорира.Често стои сама.Дори навън ако е, и има от приятелите и се случва да не иска да стане да играе с тях, а просто да си седи.Идват, викат я децата, недоумяват защо тя не иска...пък тя чак се раздразни-не може ли човек да си поседи, защо трябва да имам специална причина, поради която не искам да играя с тях на нещо си...И така, малко е саможива.Иначе се спогажда доста добре с по-големи, но търпи и малки около себе си/сестра и е 4 години по-малка, дракат се понякога, но всичко е в рамките на нормалното/Не я оставям да бездейства като цяло, тренира и е ш отбор=колективно да се учи, да изгражда взаимоотношения, но я виждам, че Точно това и е Трудно.Пример-сега тренира с големите, вчера каза че с Никой не си е говорила, просто си е тренирала... Срам я е да Пита, срам я е да инициира тя може би-опитвам да разбера къде точно е проблема.Иначе, отзивите от класната за изминалата учебна година са добри-като поведение-контактна, взима участие, добра е с другарчетата,няма конфликти, ходи на английски, където също се учудиха, че вкъщи не споделя-на уроците участвала и всичко било ОК, ходи и на занималня, където също отзивите са добри и т.н.Но не споделя, дразни се като я заразпитваш и така.Та-избягвам, но така не може дълго.Иначе не ни липсва диалог по принцип.Смятам я за по-саможива просто, не е тотален катил все пак. Това е визитката ни до тук, а какво ли ме чака тепърва?

happy mama, 

Тази пубертетска мъка вече диша във врата ми, но нервите ми не издържат понякога, защото контрастът от крайности - вбебеняване в желанията и свръх сериозно или инатливо поведение не веднъж са ме сривали психически. Представете си едно "ангелче", което ми шепне колко ме обича, а в следващия момент съм "най-гадната майка на света", къде била онази "готина надуваема пързалка, висока колкото блок, която ставала и за по-големи", "защо клоунът, който предлагал фигури от балони на децата, вече все едно не я познавал", "защо съм й давала 2 месеца противоалергични лекарства, които й спрели растежа и как сега всички я мислели за по-малка, а момчето, което тя харесва никога нямало да й обърне внимание, защото била с грозни вежди, нисък ръст и без гърди, с тъмна коса и тъмни очи, а пък той харесвал нейна съученичка, много красива, естествено руса и със сутиен!","колко гадни били съученичките й, защото всички носели черни сутиени под белите тениски нарочно", на въпроса - можеш ли да ми помогнеш да отсервираме, отговор "мога, но сега съм изморена " и т.н. Наскоро ми споделя, че най-голямото й желание да бъде дълго малко дете, защото това й харесва повече и не иска нито гърди, нито акне, нито менструация да я спохождат. Малко по-късно ми "доверява", че аз съм виновна, затова, че има окосмяване по краката и ръцете /според мен съвсем детско/, че въобще не съм имала стил в обличането и избора на дрехи и т.н. Не че не вземам отношение по темите, които поставя като проблеми, но не винаги имам търпение за всички емоционални изблици. Ами тиха вода е, но понякога цунами и аз ставам 

Тъй като днес прекалих с кафе и кола в ужасната жега, резултатът е налице- не мога да мигна все още. Това е една от причините да не "акцентирам" на опцията да се пие кола или кафе с мама. Понеже дъщеря ми вече е на 11, естествено е опитала вкуса на тези напитки, но само толкова. Освен чисто физическата страна на порастването има и съвсем философска такава, бих я нарекла дървена философия за неугодни теми и ангажименти. Например, какъв е смисълът да учи по история толкова много, след като учителката си имала фаворити и на тях пишела без особени знания шестици, а ето че с над три часовия изпит без пропуски и два теста без грешка на нея пак й оставила петица. Какъв бил смисълът от математическите състезания, като всичките са за време, а тя обичала да работи бавно и да описва. Естествено при такава ситуация не я записвам, а после тя ме пита "нали вече ме записа", отговаряйки й отрицателно, тя ме забива с "Браво, бе мамо, аз ли съм ти казала да не ме записваш?!"   Ами доста шизофренични ситуации, моля се скоро да не почна да си говоря на глас без събеседник по темата за единство и сблъсък на противополжностите.

FLORARIA , 

Описанието ти е все едно за моята дъщеря !
Такива крайности в настроенията и намеренията .

Аз наскоро й казах , че ще я водя на психолог , но явно е приемливо за възрастта .

FLORARIA и при мене е същото положението . Точно така ми отговаря , което ме докарва до лудост.
 Напоследък след като цял ден съм обяснявала спокойно, вечерта вече почвам да повишавам тон. А това , да викам го мразя много. Каквото и да му кажа да направи , трябва да го повтарям поне 10 пъти. Вече на 11 не ми издържат нервите. Той най невъзмутимо ми казва: Спокойно де , какво толкова. Сега ще го направя.