Пред пубертет ( Tanner stage) и как да подготвим децата?

  • 69 855
  • 749
  •   1
Отговори
# 630
  • София
  • Мнения: 4 349

. Сега съм седнала на компютъра , защото ако говоря веднага с него, ще избухна и ще стане страшно, искам малко да ми размине беса. Че ще има тежък разговор- то е ясно , че ше ми опонира - също.
Давайте съвети откъде да го подхвана.

Според мен на първо място трябва да де разберете, че изключването на телефона не е решение на проблемите, а напротив - създаване на много по-голям проблем. Телефонът на днешно време наистина е да следим децата кой къде е, но не трябва да забравяме, че той е и средството за помощ - когато си в затруднено положение звъниш веднага.
При нас още не е изявявал желание за цяла нощ, но и това предстои. Иначе с гостуване да си поиграят е прекарвал 4 - 5 часа в децата. Но наистина трябва във всеки един момент да знаем къде са и какво правят и това да не го чувстват като контрол.

# 631
  • Мнения: 76
Трябва да го накараш да осъзнае вината си... Да му обясниш, например, как си се чувствала през това време, как ти се е свило сърцето, какви ли не неща са ти минали през главата.... Всичко това да стане в един спокоен разговор, без крясъци и викове...

# 632
  • София
  • Мнения: 4 349
Трябва да го накараш да осъзнае вината си...
С насаждане на вина според мен не става. Да осъзнаеш нещо /реалността/, не винаги означава вина! Всеки постъпва така, както е сметнал, че е най-добре. Именно тава е да осъзнаеш, че решението ти е било неправилно. А не да се чувстваш виновен, а да не осъзнаваш, къде си сгрешил!

# 633
  • София
  • Мнения: 7 673
Нямам опит /по-малко дете/, но за мен основният проблем е, че детето е излъгало., Волно, по принуда... родителят или може да му вярва, или не може.
Според мен в тази ситуация детето не е излъгало. Аз виждам нещата така. Много му се е ходело. Знаело е все пак, че не може просто да изчезне и все пак е уведомило, че ще си изключи телефона и няма да се прибере. По-страшно щеше да е, ако го беше направило, без да предупреди. Не ме разбирайте погрешно. Нито го оправдавам, нито не съм на страната на родителите в случая. Напротив. Според мен трябва да се подходи по-деликатно в тази ситуация. Аз мисля, че щях да подчертая, че оценявам това, че все пак е предупредило за намеренията си. Щях да стъпя на това, за да му кажа, че явно и то е знаело колко много се притесняват родителите му за него. И още веднъж да му обясня, че всичко това са прави за негово добро, че за всичко си има време и т.н...
Не е лесно, предполагам. Не съм имала подобни /да не кажа почти никакви/ проблеми с най-големия ми син, който е почти на 20. Но идея нямам какво ме чака, живот и здраве, с другите двама...
Успех и пиши какво е станало.  Hug

# 634
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Да, права си. И аз нямам предвид да му се каже "ти излъга". Поставило ги е предсвършен факт и е премълчало когато е получило забраната. Това имах предвид като проблем в комуникацията, с който трябва да  е наясно защото може да създаде много проблеми и на самото дете.

Със сигурност е съзнало, че създало тревога, затова и все пак е информирало. Явно е зряло и отоговорно дете. Напористо и смело също изглежда. И балансът между двете е много деликатен, защото подчинено също не е най-добрата алтернатива.

# 635
  • София
  • Мнения: 7 673
Да, права си. И аз нямам предвид да му се каже "ти излъга". Поставило ги е предсвършен факт и е премълчало когато е получило забраната. Това имах предвид като проблем в комуникацията, с който трябва да  е наясно защото може да създаде много проблеми и на самото дете.
Със сигурност е съзнало, че създало тревога, затова и все пак е информирало. Явно е зряло и отоговорно дете. Напористо и смело също изглежда. И балансът между двете е много деликатен, защото подчинено също не е най-добрата алтернатива.
Подкрепям напълно! Детето явно е съвестно и свястно и ще се разбере с него мама. Грешка на растежа има само тук според мен.
Дано се включи авторката и да каже какво е станало.

# 636
  • Мнения: 91
Извинявам се за забавянето- ето как се развиха нещата: Успях да се сдържа вечерта, когато се развиха събитията, на другия ден той повдигна въпроса защо му се сърдя / явно така е възприел мълчанието ми/. Аз съм доста експлозивна и понеже се познавам добре , реших да замълча и да го оставя сам да повдигне въпроса. Аз също не смятам, че ме е излъгал, при моите бурни реакции направо си е смелост, че ни е предупредил/ не че това ме успокои по някакъв начин/. Наистина много му се ходеше на това събиране, мисля, че добре е разбрал ,че няма да го пусна защото се постарах да му го обясня доста подробно.
Та на другата сутрин след като повдигна темата и доста напористо ми обясняваше колко голям е вече, тихо и с усмивка му заявих, че щом се чувства достатъчно голям да подрежда и направлява живота си- така да бъде- аз няма да го притеснявам, няма да му звъня, може да излиза когато и където иска, да се прибира когато той прецени, няма да го натискам за училище и ще го оставя да разполага със себе си както му харесва.
Той се вцепени, отвори уста и забрави да я затвори, няколко пъти попита дали е верно.
Следобяд излезе, след час се прибра, след което седна и ми разказа всичко за вечерта, за това защо го е направил и как се е почувствал. Баща му пък му беще разказал по рано през деня  как сме се чувствали ние и какво ли не сме си помислили.
Та такива работи, мисля , че си взехме урока от тази случка- и ние и той.
Убедена съм, че нещата ще се подредят.

# 637
  • Мнения: 1 615
Свалям ти шапка за търпението!!! Аз не посмях да дам мнение, защото ми се струваше, че каквото и да бях казала, реално ако ми се случи, бих превъртяла...

# 638
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Мерси, че писа. Като урок е.
Аз също не бих могла да да го направя.
Не бих могла да дам такова обещание на детето. Поне сега не бих, ако беше на 13.

# 639
  • морето, сините вълни...
  • Мнения: 510
platinum    bouquet
Мерси, че писа. Като урок е.
Аз също не бих могла да да го направя.
Не бих могла да дам такова обещание на детето. Поне сега не бих, ако беше на 13.


Направо си се представих как се пеня в къщи до степен на несвързаност на думите.... Теорията я знам, но опре ли до спокойствие - стой че гледай.... двамата с баща му... поне акапелно да го докарвахме  hahaha

# 640
  • София
  • Мнения: 39 744
И аз понякога действам така. Казвам "прави каквото искаш" и т.н., но щерката приема всичко все още доста буквално.
Мама пък обаче ми се кара, не можело така, не трябвало така да й говоря, защото ще вземе наистина така да действа.

# 641
  • Мнения: 1 194
Свалям ти шапка за търпението!!! Аз не посмях да дам мнение, защото ми се струваше, че каквото и да бях казала, реално ако ми се случи, бих превъртяла...

И аз. Тръпки ме побиват като си помисля какво ни чака.
Добър урок, platinum, но какво ти е коствало само ти си знаеш. Не съм сигурна, че аз бих се държала толкова уравновесено.

# 642
  • София
  • Мнения: 39 744
Аз също е бих могла да се държа толкова спокойно и уравновесено.
Първосигнална съм. Щях да летя на метлата до безкрай.

# 643
  • Мнения: 2 011
И аз понякога действам така. Казвам "прави каквото искаш" и т.н., но щерката приема всичко все още доста буквално.
Мама пък обаче ми се кара, не можело така, не трябвало така да й говоря, защото ще вземе наистина така да действа.
И  ние сме така ... моя  синковец приема буквално нещата  ...  Tired

# 644
  • Мнения: 1 615
И аз понякога действам така. Казвам "прави каквото искаш" и т.н., но щерката приема всичко все още доста буквално.
Мама пък обаче ми се кара, не можело така, не трябвало така да й говоря, защото ще вземе наистина така да действа.
И  ние сме така ... моя  синковец приема буквално нещата  ...  Tired

Аз май не съм смяла така да я погна моята, че си я знам каква е буквалистка по принцип Simple Smile Тя си е и малко дечко в реакциите все още, няма напън да е прекалено самостоятелна, но за всеки случай винаги почвам с уговорката, че самостоятелните работят, така че можем да й потърсим работа и да се захваща със самоотглеждането си Wink Направо кат' котенце почва да мърка, махайки с опашка Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт