Пред пубертет ( Tanner stage) и как да подготвим децата?

  • 69 886
  • 749
  •   1
Отговори
# 405
  • Мнения: 22 785
Мустачки също вече се очертават,както и по-очертано окосмяване по краката,ръцете,има черни точки на челото.

ДХ3, това за Бубачко  Simple Smile ли се отнася? ...
Aха..да... Crazy

# 406
  • Русе
  • Мнения: 2 153
 Joy направо ме убихте с боичките. чак пък метлата - гледай от забавната страна. Hug имам чувството, че мамите по-тежко преживявате този цикъл от децата. цикъл, като цикъл какво толкова страшно, без него няма да се мине - рано или не, когато - тогава. повече ме притесняват психичните промени - направо истерични кризи имаме - колкото повече се опитвам да я успокоя толкова по-лошо става.

# 407
  • Мнения: 54 347
При нас цикъл още няма , но като имам предвид , че на мен ми дойде на 11,5г. няма да се изненадам .

Иначе има окосмяване и гърдичките й почват да се оформят , но като цяло фигурата й е детска , дори момчешка . Повечето й приятелки вече имат цикъл и тя психически е подготвена .
Опасявам се как ще се оправя , защото е много разсеяна ! ooooh!

Настроенията не ги коментирам , при нея е вече въпрос на характер , а като се включат и хормоните , не знам ...

Да са живи и здрави , че се справим , няма начин ! Grinning

parsy , много ме развесели с твоята щерка !  Hug

# 408
  • София
  • Мнения: 39 746
Ау, Парси, твоята щерка ме развесели Simple Smile
На моята не са й идвали такива идеи на главата.
Окосмяване няма, но гърдите й започнаха да се развиват. Не се е оплаквала да я болят.

Емоционално е "нервна бомба".

# 409
  • на майната си
  • Мнения: 425
И за да не ми мине спокойно деня, ми сервира, че ме викат при г-жата.
Забравила тетрадка по нещо си, домашна по друго, бележник не носела - аз съм виновна, че съм искала да му сменя облеклото и тя затова си го държала у дома  #Crazy.
Как пък веднъж не каза, че вината е в нея - все другите.

Настроенията и са ужасни, и след всеки разговор се почва - ама аз не съм такъв човек, защо постъпвам по този начин - и се ронят едни сълзи и обещания, че няма вече.
Да не говоря, че тази година успеха и драстично се развали и класната го вижда, няколко пъти говорихме и от ден до пладне. Няма такъв разсеян човек, направо съм изумена и се чувствам толкова безсилна... да направя каквото и да е.

# 410
  • Мнения: 54 347
Как пък веднъж не каза, че вината е в нея - все другите.

Да не говоря, че тази година успеха и драстично се развали и класната го вижда, няколко пъти говорихме и от ден до пладне. Няма такъв разсеян човек, направо съм изумена и се чувствам толкова безсилна... да направя каквото и да е.


Ако това ще те успокои , при нас е същото ! Grinning
Успеха не го е намалила драстично , но има спад , което за мен е нормално , понеже е в ново училище . Peace

За разсеяността  обаче и тя е така . ooooh!

# 411
  • Мнения: 15 169
повече ме притесняват психичните промени - направо истерични кризи имаме - колкото повече се опитвам да я успокоя толкова по-лошо става.

И мен това ме тормози. Има ситуации, в които не знам как да реагирам, защото последствието е непредсказуемо. Имаме спокойни и нормални дни, но има и такива, в които всичко е гадно, неприемливо. Тя никога не е виновна, напротив .... Изправя ми се косата като чуя "Вие не разбирате ли .....?"
Живея с надеждата, че нещата ще се уталожат, но на моменти направо ми става страшно.

 

# 412
  • София
  • Мнения: 39 746
Моята щерка поне има с кой да се оправдава, брат си Simple Smile За всичко той е виновен. И защо баща й не иска да й повярва Simple Smile
И моята е много разсеяна. Успеха за сега е ок.
Имала е за сега само 2 големи нервни изблици, когато наистина беше страшно.

# 413
  • Някъде в търсене ............
  • Мнения: 920
При нас липсват и обяснения за това кой е виновен Crazy
Започва някакво оправдание и на втората дума вече циври с пълен глас ooooh!
Почти не питам ,нямам нерви да я слушам как ми говори пълни глупости Tired

Парси , смях се с глас, но мога да си представя как си се почувствала.
МОята поне няма такава развинтена фантазия, още си е дете и изобщо не я блазнят женските неща, дай и кукли и анимация

# 414
  • София
  • Мнения: 395
Много тежко изживява разликата в ръста. Една глава е по нисък и мнооого му тежи. Заглежда се по момичетата, но няма още тръпка. Доста е разсеян и напоследък много разхвърлян дори в действията си.

Така е и моя син...Направо ме разбива.Понеже върви малко по-дребен от съучениците му, си прави пънкарски прически.Една сутрин вече издивях а той ми отговаря, че така изглежда .

# 415
  • София
  • Мнения: 57
Много тежко изживява разликата в ръста. Една глава е по нисък и мнооого му тежи.

Така е и моя син...

Е така е и моя син (на 12 е). Проблема е, че не казва, че ръста го тревожи, а тайно търси инфо в нета по въпроса колко е нормално..За успеха да не говоря, че ме е срам...четири и половина няма да върже...Срам го е да пита съучениците си за домашните, когато отсъства. Лятото го беше избило на сълзи, и като го питах какво има, той ми каза "няма причина, просто се чувствам тъжен, сигурно е от възрастта"...

# 416
  • София
  • Мнения: 7 673
И аз да се разпиша в темата. Че тъкмо големият мина "критичната възраст" и ето, че скоро е време на средния.  Crazy Живи и здрави да са!

# 417
  • Мнения: 1 587
А задават ли ви въпроси относно вашия личен сексуален живот?
Аз за тази част не бях подготвена-искренно и лично да разкажа най-ранните си сексуални преживявания.И то на сина си.
За всичко друго сме говорили,колкото мога съм обяснявала,дори му беше интересно за месечния цикъл при момичетата(все пак ме е виждал да си вземам превръзки от шкафа и пита) и за това говорихме.Сега сме на последния етап,уж-говорим за предпазване от болести и бременност.Но тази част не му е интересна и човека започна да задава въпроси за моя сек.живот-аз кога...аз с кого...
Как да реагирам?

# 418
  • София
  • Мнения: 39 746
happy_mama, зависи колко откровено си говорите и каква част от живота си искате да разкриете.
Лично за мен не ми се струва много редно детето ми да знае чак такива подробности.

# 419
  • Мнения: 1 587
Лично за мен не ми се струва много редно детето ми да знае чак такива подробности.


Именно,и за мен не е нормално.Веднъж смених темата,след това му намерих работа...не искам да го лъжа....не става да му кажа"не е твоя работа".Все пак сме изградили някакво доверие един между друг,а за мен това е много важно.Искам да продължи да ми вярва,но как да постъпя?

Общи условия

Активация на акаунт