Пред пубертет ( Tanner stage) и как да подготвим децата?

Лени, много ми беше интересно да изчета постингът ти  
Аз имам някаква тайна надежда Сашата да се преобрази към по-добро в пубертета, ама това е май само защото много ми се иска   Понеже аз много се плаша от тоя период познавайки детето си, то току виж вземе та ме изненада приятно както вашият батко  

Ваче, преобразяване е точната дума. Още с появата на дребния се получи някаква метаморфоза, но процеса стана по-очевиден някъде март, април тази година - тоест на практика съмсем в крак с 13-тата му година. Аз все още стъпвам на пръсти, плюя през рамо и не смея да се хваля ( образно де  ), но силно се надявам, че ще съумеем да сме родителите, които сме мечтали да бъдем - тоест отговорни, но и приятели, изискващи, но и другарчета, безкомпромисни, където се налага, но "готини" когато може.
Иначе и при него (големия) все още си има типични пуберски изцепки, но все пак това се очаква от него в момента, а и като цяло е балансиран и нещата са в нормални за възрастта рамки.
Както казах не искам да формулирам съвети и особено да ги раздавам, защото едва след като и малкия премине успешно през тази възраст бих могла да претендирам за достоверност. Засега както казах същия подход не носи същите дивиденти, но отчитам и разликата във възрастта.
Имам приятелка психолог и от нея понякога взаимствам някои похвати, но понякога резултатите са толкова разностранни, че пак е трудно да се обобщят и да се начертае план кое как да бъде оттук нататък.
В повечето отношения си е все още дечко, но много държи да се чуе личното му мнение и то да остане зачетено, за сметка на това пък никак не държи да чува нашето еле пък да се съобразява с него ....
Нищо лесно не ни чака в близките 3-4 години  , но ще е добре да го обсъждаме тук, защото така описани от различни хора проблемите придобиват облик, набелязват се сходни ситуации и без да иска всеки би могъл да види своите най-добри решения.

Е, и Сашата така.. държи да й чуем мнението. Дори един път на съвет ни свика  . Обаче когато аз говоря явно съм невидима и няма 
Иначе тя имаше един период в началото на годината, в който се преобрази тотално. Когато бях бременна. Направо се обърна наопаки това дете. Промяната беше толкова чувствителна, че аз се учудих. Да, мамо! Добре, мамо!.. направо невероятно 
Напоследък разиграва големи драми за всичко. Говори с ревящ тон, пита нещо и после не чува отговора. От мухата прави слон и когато тръгнеш да й обясняваш спокойно тя не те отразява изобщо. А пък на мен неврите ми не винаги издържат и става много лошо в един момент. Отчитам го като грешка и затова ми е ужасно полезно да чета тук. Милите деца, със сигурност и на тях е много трудно да порастнат. Сигурно дори им е по-трудно отколкото на нас 

Щерка ми на 10г. Няма видими външни белези на започващ пуберитет още...Но психически е започнал при нея от около година: нервни изблици, смяна на насторенията, тряскане на врати, рев без причина...
Запозната е с половите различия и секса. Още на 8г. й подарих споменатите вече книжки за момче и момиче...чете ги и сме разговаряли по въпроса. Даже ги е раздала и на приятелки да се осведомят по темата. 

 Моя син е на 11г. и от няколко месеца,все едно е друго дете.Имам чуството ,че целия свят му е крив,все е недоволен и някой го дразни.Има вече акне и окосмяване ,а на мен ми се струва че още рано за тази трудна възраст.От сега съм се видяла в чудо.
 При тези деца,при които пубертета почва по рано,дали и свършва по рано?

При щерката морето помага, рядко се цупи, на два дена по веднъж и за малко
Явно вниманието им трябва да е заето с нещо, хм, приятно

Привет,момичета.Записвам се и аз в темата за пуберите,тъй като си имам един вкъщи.Връщам се да чета и после ще се включа по обстойно.

Оп и аз да се завърна тук, е нали мойто беше с баща си 1,5 месеца - та бях в почивка..

Сега го намирам..един такъв, абсолютно хистерично-истеричен.Всиите му действия са в кресчендо..

Моята щерка ми сподели, че сигурно е много готино да си тийнейджър и да ходиш на срещи 

уф ами запис по обясними причини... 

Мен любовните трепети не ме притесняват. Емоционалните колебания са ми основния фокус...

И аз тая такива надежди, ама едва ли.

А при момчетата пък изобщо свършва ли   

Рразбира се че  свършва по-рано.
Ако илязат от тази фаза... нали казваме,  че някои хора остаряват без да излязат....

Vache дано да е само черен хумор това....  , че не ми се мисли. Имаше един период /3г пубертет/ в който трудно се разбирахме, да не кажа хич. Сега лятото е със баби и дядовци, като се върне ще ми е "новичък"... дано да нямаме инфарктни състояния