Пред пубертет ( Tanner stage) и как да подготвим децата?

За физическите промени, лесно може да се обясни има и подходдяща литература.Но ,според мен /като майка на 2 пуберчета/ по-трудно е да обясниш психичните промени.Колкто и да повтаряш на детето,че през този период ще мисли с хормоните ,а не с главата си -няма да стане .
Не се опитвай да влизаш в рамки,просто всяко дете си кара различен пуберитет,така че се води по-самото дете.За купуването на играчки или други подаръци-тук лесно ще разбереш  кое интересува детето-просто ще се говри само за това ,компанията също ще е накичена с тези неща.Не се стряскай ,може да са доста странни понякога и нямащи нищо общо с предишните интереси на детето,но пък със сигурност в началото ще има интересен микс-например ще се гледат анимации и романтични филми.
Най-трудно ще е когато обаче се наложи някоя мода-странна прическа,татуировка или пък пиърсинг -тогава отрочето ще се тръшка ,настоява и т.н.
Тук пак всеки родиетл ще прецени какви граници на позволено да постави.

Записвам се да  Ви следя , че имам син на 8 и половина г. 
дори и така да е .... можем да  споделяме идеи и опит ! 

Все още не мога да споделя опит.
Но искам да имам колкото се повече информация, да са уча, за да бъда полезна после за детето си.
Тя съвсем скоро навърши 7.

Имам син почти на 12 г. Не знам дали е минал тази фаза или още е в нея, но за мен си е още с детско мислене. Разликата която забелязвам е, че е станал по чувствителен, по сръдлив, по мързелив и ... играчките му стават все по скъпи. Момичета .... има едно гадженце от 3 години вече и другите май не го вълнуват, повече се интересува от компа и топката. Физически промени няма все още. Опитвам се да бъда търпелива с приумиците му, но ако разреша да ми се качи на главата сега по нататък ще стане страшно. Опитвам се да изграждам приятелска връзка, без да губя авторитета на родител, но не знам дали се получава. Мъжът ми ( не биологичен баща ) иска да направи от него мъжкар, не пухлю и на моменти е грубоват, но пък разрешава повече неща от мен. Изобщо всеки ден е една малка битка, от една голяма война, печеливши и губещи няма.
При момичетата е по сложно. Може би ще ми е по лесно да обясня промените на едно момиче, но не бих намерила път към него, докато път към синът си намирам, но нямам думи да му обяснявам.
Хубава тема, чуждия опит ще ми е полезен.   

Тябва да имам поглед за каво ще говорите, че и мен пубертет ме чака....след няколко години.

Синът ми е на 8!
По лицето му забелязвам пъпки, по челото, дори по носа има малки, но ги има черни точки     това което си мисля ли е или е от топлото!? 
Доста съм озадачена!
Нормално ли е?

  а като започнат и космите!!!
 
споко...ще стане и по-зле ...малкия е след него!