Малко носталгично от БГ

  • 1 631
  • 30
  •   1
Отговори
  • в гората
  • Мнения: 1 486
Една по една, най-добрите ми приятелки си заминаха от тук. Пръснаха се по широкия свят като мъниста от скъсан гердан и няма събиране повече...Е, идват си от време на време да видят майки и бащи, близки роднини, но така като гледам и това ще е до време... , защото ежедневието някак те поглъща и ставаш част от мястото на което живееш, а България остава някакъв мъгляв спомен, място с което те свързват само най-близките, място, което не е успяло да те задържи. Нещо като старо гадже, на което си се изплъзнал, за да дириш повече щастие някъде другаде...
Та, за приятелите бях тръгнала да пиша, ама дълго лирично въведение направих в темата, та почти забравих до къде стигнах.
Идваха си и тази година както всяко лято. За 1 седмица, за 10 дни, за месец - всеки за колкото може. Общото между тях е, че всички имаха програма запълнена плътно с ангажименти и престоят им протичаше в следния дневен ред:
среща с баба, среща с лелята от Петрич, зъболекар (задължително присъстващ елемент!), среща с вуйчото от Стара Загора, среща с братовчедите, зъболекар, педикюр, фризьор, среща с другите братовчеди, зъболекар, ремонтни дейности по някой имот, среща с баба и нейните приятелки, зъболекар, пак фризьор, пак зъболекар... и хоп, ами то дошло време да си тръгваме. И думите: "Ох, извинявай, че се видяхме на кафе за половин час, нали разбираш, лудница е, ама няма как..." И моят неизбежен отговор: "Да, бе, няма проблем, естествено, че си имаш анагжименти... ще си пишем и т.н".
Обаче ми стана мнооого мъчно ей сега и реших да го споделя с вас... и да ви помоля - когато сте във ваканция, отделете време и за приятелите в БГ, вие наистина им липсвате!
На нас тук ни е мъчно за вас там, колкото и рядко да се сещаме да си го кажем...
На мен лично ми е най-мъчно за това, че моите деца няма да израстнат с децата на моите приятели, че ще ги събираме през година-две, а те ще стоят и ще се усмихват вежливо, но няма да бъдат приятели, както ние сме били. Няма да играят на ластик на площадката на 4ия етаж, няма да събират картинки от дъвки, няма да карат заедно кънки на стадион Дружба, няма да ходят на концерти на Щурците... И да им обясняваме какво сме правили ние на времето, дали ще ни разберат...  можем само да се надяваме...

# 1
  • Мнения: 4 212
Ами вси4ко е много относително. Сигурно ще има такива които ще се върнат, други не. Ами и аз като се върна проти4а ежедневието ми горе долу така, на роднините не можеш да откажеш,а пове4ето които са останали в България са ми просто познати, приятелите ми отдавна са духнали нанякъде. Да живее месинджъра де, 4е редовно си пия кафето с много от тях. Разбира се намирам време и за познатите, оба4е като се видим, ти говорят колко е зле или как нищо ново не се е слу4ило, все една и съща, е, има нови заведения например. Тъжно е наистина, но живота се променя, за добро или зло. Има голяма глобализация, аз ли4но се 4уствам гражданин на света, но ще ти кажа нещо. Много е гадно като се прибереш да те гледат със завист. А го има, много го има.

# 2
  • Мнения: 172
Кофти работа и то от двете посоки. Много съм си мислила и аз по тази тема, ама  нищо ново не измислих де. Живота си тече и всеки гони задачки, никой на никого не бива да се сърди и обижда. Ние от чужбина поне сме облагодетелствани че международните разговори са евтини и не е проблем да звъним, а в БГ под предлог /то си е верно/ че е много скъпо не се и сещат в повечето случаи за нас, и така ден след ден, година след година осъзнаваш че си наистина много далеко /не само на километри/ от много хора. Ама пак ако се замисля /що ли ми трябва/ то и ако сме си там пак се случват тези неща.

# 3
  • в гората
  • Мнения: 1 486
Живота си тече и всеки гони задачки, никой на никого не бива да се сърди и обижда. Ние от чужбина поне сме облагодетелствани че международните разговори са евтини и не е проблем да звъним, а в БГ под предлог /то си е верно/ че е много скъпо не се и сещат в повечето случаи за нас, и така ден след ден, година след година осъзнаваш че си наистина много далеко /не само на километри/ от много хора. Ама пак ако се замисля /що ли ми трябва/ то и ако сме си там пак се случват тези неща.

Така е, така е. Аз не се сърдя, просто тъжно ми става понякога... все пак това са най-добрите ми приятелки и приятели...
Но недей да си мислиш, че не се сещат за теб. Сещат се - ей така като мен сигурно, стоят пред компютъра/телевизора с чаша червено винце и се сещат, сигурна съм!

# 4
  • Мнения: 463
Много правилно си го описала ежедневието при посещение в България.Винаги се получава точно така.Проблемът е ,че в края на краищата човек първо иска да види семейството,да си свърши работата и докато се обърне то станало време за прибиране.
Разбирам те,че ти е мъчно за твоите приятели,но като се замислиш като ти е писала Palatina,живота си тече,всеки си гони задачите.
Аз по принцип контактувам с моите приятели по емейли,ICQ,и така поддържаме връзка,гледам да се обаждам по телефона.Но и на мен ми е мъчно понякога.

# 5
  • usa
  • Мнения: 2 113
и на нас ни е мъчно  Cry... а аз дори никога не ходя на зъболекар когато се прибера в българия. а знаеш ли от кое ми е още по-мъчно? че когато се приберем и съберем старите приятели, за да се видим с всички накуп, се оказва, че те не са се виждали по между си от месеци... и си казвам " мама му стара! тия хора осъзнават ли какво пропускат???" та така... излиза, че не разстоянията ни разделят, а живота. и в края на краищата ми става приятно, че сме повод да съберем хора, които иначе се разминават.

# 6
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
MardiGras , много ми стана мъчно от това, което си написала...
може би ти си такъв тип човек и аз само мога да съжалявам , че не си една от приятелките ми Grinning

знаеш ли, аз съм се обаждала от тук.
някои от приятелите са се радвали, други са ми правили впечатление, че им е все едно , че се обаждам... или говорим си така , сякаш сме се чули преди 2 часа. а по- лошото - защо ми се обади едва ли не.

незнам, много ми е тъжно, когато някой не се е сетил да се обади за личен празник. и после оправдания от сорта, ами то нали се сещаш тук е много скъпо, пари няма.....

за раждането на детето ми не ми се обади никой от бг приятелите.
аджеба, толкова ли е скъпо да звъннеш и да честитиш за някакви си 2, 3 мин.?
ако си бях там нямаше ли да отделят поне 2 лева да ми вземат един букет или една картичка по случая? ами не е ли същото като цена?

тъжно ми е.....

# 7
  • Мнения: 2 452
MardiGras , много ми стана мъчно от това, което си написала...
може би ти си такъв тип човек и аз само мога да съжалявам , че не си една от приятелките ми Grinning

знаеш ли, аз съм се обаждала от тук.
някои от приятелите са се радвали, други са ми правили впечатление, че им е все едно , че се обаждам... или говорим си така , сякаш сме се чули преди 2 часа. а по- лошото - защо ми се обади едва ли не.

незнам, много ми е тъжно, когато някой не се е сетил да се обади за личен празник. и после оправдания от сорта, ами то нали се сещаш тук е много скъпо, пари няма.....

за раждането на детето ми не ми се обади никой от бг приятелите.
аджеба, толкова ли е скъпо да звъннеш и да честитиш за някакви си 2, 3 мин.?
ако си бях там нямаше ли да отделят поне 2 лева да ми вземат един букет или една картичка по случая? ами не е ли същото като цена?

тъжно ми е.....

Въпрос на манталитет и приоритети, а не на пари.
Първи пример: откакто загубих майка си, леля ми редовно ми звъни по повод рожденни дни и др., въпреки че е пенсионирана учителка живееща от пенсията си. Преди изобщо не и минавало през ум да звъни в Канада!
Втори пример: баща ми и майка ми са разведени от сто години. Докато живеех в България той не ме е търсил почти никога!  Откакто съм в Канада ми звъни периодично. Не ми иска пари или подаръци, просто звъни, за да се чуем. И той не е особено заможен.
Не вярвам в предишните години да не е мислил за мен; просто в един момент осъзнаваш, че има по-важни неща от това, да спестиш 1 лв.
Аз не им се сърдя на моите приятели за това, че не ми се обаждат, защото са ми доказали, че са ми истински приятели и дали ще се чуем утре или след месец, пак ще си бъдем такива.

# 8
  • Мнения: 3 491
Много интересно ... не бях се замисляла сериозно върху двупосочността на тези чувства. Може би защото не съм била 5-та година в България, си я спомням като място където се препъваш в социалните контакти и приятелства. Или аз съм позагубила самочувствие може би, че съм достойна за спомен. Wink
За себе си гарантирам, че приятелите ми липсват. Имам тука из форумите едно другарче, което може да потвърди, че току взема и й звънна по телефона.  От друга страна, един от най-хубавите ми събития при връщането в България беше като я видях да ни чака на летището. Hug Hug Ами май ако не бяха приятелите в България, щях да си тръгна с доста кофти чувства.
Но MardiGras като че ли засегна много интересна тема: как да направим така, че и децата ни да се познават и да си общуват? Мислите ли, че това е възможно?

# 9
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
Въпрос на манталитет и приоритети, а не на пари.
да, права си.

аз например съм човек, който мрази да говори по телефон. този апарат за мен служи да си направиш някаква предварителна уговорка- с кой , къде , в колко часa...... средство за бързо общуване Laughing
подробности- на живо.

в моитe среди съм известна с опърничавостта си в това отношение. виж, мобила си е друго. евала на тоз, който го е измислил!

аз говорих за друго:

аджеба, толкова ли е скъпо да звъннеш и да честитиш за някакви си 2, 3 мин.?
това което си удебелила.

с моите приятели преди си "отбелязвахме" къде, къде по- незначителни събития в живота ни.
просто няма как да не го забележа това.

явно моите приятели не са истински, жалко!

# 10
  • Мнения: 2 452
Въпрос на манталитет и приоритети, а не на пари.
да, права си.

аз например съм човек, който мрази да говори по телефон. този апарат за мен служи да си направиш някаква предварителна уговорка- с кой , къде , в колко часa...... средство за бързо общуване Laughing
подробности- на живо.

в моитe среди съм известна с опърничавостта си в това отношение. виж, мобила си е друго. евала на тоз, който го е измислил!

аз говорих за друго:

аджеба, толкова ли е скъпо да звъннеш и да честитиш за някакви си 2, 3 мин.?
това което си удебелила.

с моите приятели преди си "отбелязвахме" къде, къде по- незначителни събития в живота ни.
просто няма как да не го забележа това.

явно моите приятели не са истински, жалко!


Пак грешиш! Имам приятекла от студентските години, с която деляхме квартира и която не бях виждала с години. Тя бе една от малкото, които поканих на сватбата си. Сега рядко контактуваме, но отношенията ни не са се променили. Като се видим пак сме близки; е, не по същия начин както преди, но това не е в резултат от факта, че съм в чужбина, а  защото сме "порастнали" и имаме своите собствени светове. Обаче онова, което ни свързва си е все-още там.
 

# 11
  • Мнения: 2 257
Аз пък понякога си мисля, че приятелите в България просто няма как да разберат какво значат нашите прибирания, колко емоционално наситени са, колко много неща искаме да направим  и свършим докато сме там, където за тях времето някак е спряло(самата аз знам от опит  с мои познати, които преди мен бяха излезли и им се чудех как пък така нямат време за нищо)....Когато се прибрах първата година, на края на визитата ми,  буквално имах едно тефтерче, в което бяха разпределени срещите ми с всички възможни приятели, с роднини, познати и с още знайни и незнайни хора и институции по дни и часове...Излизаше ми душата. Втората година стесних кръга до най-близките ми приятели. Третата година изобщо на никого не казах, че се прибирам, чак след като кацнах и два три дни бях в нелегалност, почнах да звъня. Сърдиха се много, големи разправии и обяснения паднаха, но от тогава са се научили да питат имам ли време, имам ли възможност, става ли, може ли и така нататък. Съжалявам, обичам ги всичките, но не мога да огрея навсякъде и не искам да отговарям на въпроса:"Ма що не се обади?".
Най-големия парадокс е, че напоследък се прибирам за по месец и половина и пак за нищо не ми стига времето #Crazy newsm78 Thinking

# 12
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
ами, дано!

# 13
  • в гората
  • Мнения: 1 486
Но MardiGras като че ли засегна много интересна тема: как да направим така, че и децата ни да се познават и да си общуват? Мислите ли, че това е възможно?

Ами възможно е, няма невъзможни неща, но зависи от хората... Ето тази година за 2-3 месеца си дойде мой приятел от Канада с бебето си (на възрастта на сина ми). Ужасно се радвах и ги чаках с нетърпение - не бях виждала малкия и наистина ми беше много емоционално очакването. Обаче като ги завъртя въртележката, познайте, колко пъти сме се събрали и съответно децата са били заедно... newsm78  Cry

Аз пък понякога си мисля, че приятелите в България просто няма как да разберат какво значат нашите прибирания, колко емоционално наситени са, колко много неща искаме да направим  и свършим докато сме там, където за тях времето някак е спряло  #Crazy newsm78 Thinking

Напротив, разбираме, разбираме!!! Но това не пречи да се сърдим като децата и да искаме да се виждаме с вас въпреки натоварената ви програма! И за времето ще прощаваш, ама не е спряло... и тук ни е подхванало ежедневието здраво и се въртим в омагьосания му кръг!

Обаче, момичета, искам да ви благодаря, защото от отзивите ви по темата разбрах нещо важно, а то е, че трябва да се обаждам на приятелките си по-често... Аз им пиша е-майли, но от време на време ставам ужасно несериозна Embarassed, а ето че тях сигурно ги дразни това... Затова обещавам тържествено пред вас, че ще звънкам по-честичко. Wink

# 14
  • Мнения: 1 178
MardiGras, не е само това с телефона.
Приятелството е като любовта необяснимо чувство, неподлежащо на дефиниране, няма нищо общо с взимането и даването.
Физи4ески се разделих с моите две най-добри приятелки, когато всяка от нас пое по своя път. Често не сме се 4ували с месеци, но аз знам, а и те знаят 4е това не е определящо за връзката ни. Чувството за близост, утехата и съпричастността са истински важните неща в нашето приятелство. Не броя коя колко пъти ми се е обаждала, важното е че я има и винаги ще ме утеши или ще се зарадва с мен. Знам, че ако е по силите й (ми) ще се видим, но ако не, незначи че е (съм)престанала да ме (Я) оби4а(м).

Общи условия

Активация на акаунт