- Публикувана: 25 окт. 2005, 00:44 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2006, 01:56 ч.
стресът и неговото влияние върху бремеността
Е нека обсъдим този въпрос... Моля ВСИЧКИ желаещи да се включат - не е необходимо да си се докоснал до проблема за да имаш мнение, така че моля всички да обсъдим този важен за всеки родител проблем
Аз лично съм доста объркана. Причнавам, че съм съгласна, че стреса влияе на плода, но честно казано, не съм сигурна, че може чак пък да го увреди! Да, стреса може да предизвика високо кръвно и по този начин да застраши развитието на плода, да предизвика сърдечни проблеми уе майката и тем подобни, но това е нещо, което се ЗАБЕЛЯЗВА и може да се тушира! Но пък до толкова да влияе и то незабележимо... просто не знам..
Аз лично съм доста объркана. Причнавам, че съм съгласна, че стреса влияе на плода, но честно казано, не съм сигурна, че може чак пък да го увреди! Да, стреса може да предизвика високо кръвно и по този начин да застраши развитието на плода, да предизвика сърдечни проблеми уе майката и тем подобни, но това е нещо, което се ЗАБЕЛЯЗВА и може да се тушира! Но пък до толкова да влияе и то незабележимо... просто не знам..
Гласувах с "да", но мнението ми е "по-скоро да", защото има значение в коя фаза на бременността е причинен стреса и за какъв период от време е продължил. Ако се засягат периодът на оформяне на невралната тръба (до 16 гс), или формирането на някоя от другите жизненоважни структури, то по косвен път, процесите в тялото на майката, могат да повлияят и на процесите на оформяне и развитие на плода.
Според мен това е възможно, чрез реакцията на организма на майката и въпреки че бременността е състояние, което взема приоритет в функциите на майчиния организъм, все пак е възможно да му се повлияе. Дали ще се стигне до увреждане - това е много, много, много индивидуално и както няма две еднакви днк, така няма и две еднакви бременности. По-скоро има еднакви рискови фактори и дразнители.
Често, за съжаление, точно високото кръвно се установява чак след няколко консултации, а през останалото време съседки и познати ти повтарят, че и те така са се чувствали и няма нищо страшно. Друг път точно техните мнения са извор на притеснения или повод за допълнителни прегледи. Човек понякога е по-склонен да отложи някоя проверка, отколкото да приеме, че може да има проблем в себе си.
По същия начин се получават и скритите контракции, които не винаги се усещат от бременните, но се виждат на ултразвуково наблюдение, спирането на нарастването на плода след 6-7 месец и недоброто му хранене, поради промени в развитие на плацентата и т.н. , предизвикването на прекомерни движения на плода и риска от увиването на пъпната връв, да не говорим за активното пушене ("защото ми е нервно") или пийването ("да ми мине стреса и да се дезинфекцираме за грипа").
За тези неща може да има и куп други причини, но когато те не са подкрепени с подробно медицинско изследване (защото е скъпо, защото никой не ти го назначава, или не се "хваща" навреме проблема, защото не винаги се вземат под внимание усещанията и мнението на бременната и се водим само по стандартите... защото понякога нещо се случва), то тогава ако изкараш една бременност в стрес и страхове ...и всичко после е наред... Тогава казваме: "Въпреки стреса и страховете ми, слава Богу, всичко мина добре.", което значи, че през цялото време сме се притеснявали и от самото притеснение.
Стреса причинява вегетативни реакции и психични заболявания при обикновените хора, а бременните, с какво те са по-защитени или по-раними? Бременността е състояние на организма на невероятна мобилизация - това не е здравословен проблем, но изисква много стриктно наблюдение и самодисциплина. Точно тази мобилизация е причина плодът и неговото отглеждане да се поставят на първо място като приоритет на функциониране на майката.
Стресът може да влияе косвено, но че има влияние - да. В каква степен? - на всеки индивидуално силно и продължително, забележимо или незабележимо, според това доколко самият човек е податлив на него.
Затова винаги ми се е искало да знам повече, за да мога да преценя доколко едно нещо е рисково или не, а не да се лутам в догадки и лекарски недомлъвки.
Извинявайте, ако се получи дълго и гневно - провокира се от лични спомени и лични наблюдения на други бременни и раждали лични познати.
Дано не се случва на никой.
Според мен това е възможно, чрез реакцията на организма на майката и въпреки че бременността е състояние, което взема приоритет в функциите на майчиния организъм, все пак е възможно да му се повлияе. Дали ще се стигне до увреждане - това е много, много, много индивидуално и както няма две еднакви днк, така няма и две еднакви бременности. По-скоро има еднакви рискови фактори и дразнители.
Често, за съжаление, точно високото кръвно се установява чак след няколко консултации, а през останалото време съседки и познати ти повтарят, че и те така са се чувствали и няма нищо страшно. Друг път точно техните мнения са извор на притеснения или повод за допълнителни прегледи. Човек понякога е по-склонен да отложи някоя проверка, отколкото да приеме, че може да има проблем в себе си.
По същия начин се получават и скритите контракции, които не винаги се усещат от бременните, но се виждат на ултразвуково наблюдение, спирането на нарастването на плода след 6-7 месец и недоброто му хранене, поради промени в развитие на плацентата и т.н. , предизвикването на прекомерни движения на плода и риска от увиването на пъпната връв, да не говорим за активното пушене ("защото ми е нервно") или пийването ("да ми мине стреса и да се дезинфекцираме за грипа").
За тези неща може да има и куп други причини, но когато те не са подкрепени с подробно медицинско изследване (защото е скъпо, защото никой не ти го назначава, или не се "хваща" навреме проблема, защото не винаги се вземат под внимание усещанията и мнението на бременната и се водим само по стандартите... защото понякога нещо се случва), то тогава ако изкараш една бременност в стрес и страхове ...и всичко после е наред... Тогава казваме: "Въпреки стреса и страховете ми, слава Богу, всичко мина добре.", което значи, че през цялото време сме се притеснявали и от самото притеснение.
Стреса причинява вегетативни реакции и психични заболявания при обикновените хора, а бременните, с какво те са по-защитени или по-раними? Бременността е състояние на организма на невероятна мобилизация - това не е здравословен проблем, но изисква много стриктно наблюдение и самодисциплина. Точно тази мобилизация е причина плодът и неговото отглеждане да се поставят на първо място като приоритет на функциониране на майката.
Стресът може да влияе косвено, но че има влияние - да. В каква степен? - на всеки индивидуално силно и продължително, забележимо или незабележимо, според това доколко самият човек е податлив на него.
Затова винаги ми се е искало да знам повече, за да мога да преценя доколко едно нещо е рисково или не, а не да се лутам в догадки и лекарски недомлъвки.
Извинявайте, ако се получи дълго и гневно - провокира се от лични спомени и лични наблюдения на други бременни и раждали лични познати.
Дано не се случва на никой.
Не знам точно дали има влияние върху плода, но със сигурност има върху бременната. Затова се отказах да ходя по изпити, защото 2 пъти пробвах - още преди да вляза в залата корема ми се свиваше здраво на топка (силна контракция, но без болка) и аз си се прибирах в къщи да почивам, за да запазя бебето. 
Така че прекъднах за 1 година следването, но важното беше че си запазих бебето.
Така че прекъднах за 1 година следването, но важното беше че си запазих бебето.
За да се каже изобщо, си трябва сериозно проучване вьрху много бременни.
За себе си мога да кажа, че бях много сопокойна, в началото на бременността бяхме на море, много спях, не съм се тревожила... а точно тогава, между 5-8 седмица се е случило нещото, което е попречило на небцето на бебо да се затвори. Поне при мен не имало стрес.
За себе си мога да кажа, че бях много сопокойна, в началото на бременността бяхме на море, много спях, не съм се тревожила... а точно тогава, между 5-8 седмица се е случило нещото, което е попречило на небцето на бебо да се затвори. Поне при мен не имало стрес.
Първо гласувах с "не", после го изтрих и гласувах с "не знам", но мисля, че по-скоро не. Съгласна съм, че може да повлияе неблагоприятно на бременната, да се отрази на кръвното и да причини контракции, но физически или психически увреждания на плода, не мисля, че може да причини.И все пак от високо кръвно и контракции може да се стигне до преждевременно раждане, а тогава съществува риск за плода, така че не мога да преценя, не знам .
. 
Не мисля че стресът може да причини увреждания на здрав плод, но може да повлияе на развитието му в по ранна бременност. При стрес се променя хормоналния баланс в организма, а той контролира и развитието на бебето. Поне така си го обяснявам, де... Не съм специалист
Аз лично още си се обвинявам, макар че не е ясно каква е причината бебо да се роди така. По време на бременността ми се случиха куп неприятности и постоянно бях под стрес.
Аз лично още си се обвинявам, макар че не е ясно каква е причината бебо да се роди така. По време на бременността ми се случиха куп неприятности и постоянно бях под стрес.
Гласувах "не знам" . Понеже първото ми дете е с генетична аномалия ,при втората бременност трябваше да правя амниоцентеза. Когато отидох при генетичката бях силно обезпокоена от всичко и най вече имах тревоги около сина ми. Та тя много сериозно ми обърна внимание , ча за бъдещото дете има значение на само физическото здраве на майката , но и психическото и да спра да се тревожа! Това си го повтарях постоянно в моментните пристъпи на отчаяние и избягвах да мисля негативно!
В Русия е популярна "Белая книга жизни", където се разглеждат условията да се зачене,износи и роди едно здраво физически и психически дете. Там се набляга на тясната връзка между начина на живат и мислите на майката и бащата и влиянието на енергийното им поле върху това на детето. Книгата е на руски, може да я свалите от тук http://vedruss.ks.ua/modules.php?name=Downloads&d_op=getit&lid=9
Накланям везните към да. При бременността със Зари бях в четвъртия месец, когато внезапно и неочаквано загубих баща си. Не е сигурно, че диабетът е следствие, но факторите, който сподобстват за появата му по принцип при нас липасват /нямаме наследствена обремененост, не беше пила нито веднъж антибиотик до тогава, не беше боледувала нищо по-сериозно от вирусни инфейции, родена е доносена, кърмена е до 1 година/
Дано никого не стресирам с изваждането на старата тема, но явно мен също много ме вълнува...
Поствам следния текст от сайта на Пирогов - от Детската хирургия, като добавям и линка. Дано това донесе повече знание и полза, отколкото стрес
Мама твърде чувствителна ли е?
Влиянието на майчиния стрес през бременността
Каква е ролята на мама
Майчиният стрес през бременността е свързан с повишена честота на преждевременни раждания, забавено развитие, физически и психически отклонения, ниско тегло при раждането, усложнения при раждането и завишен риск от неврологични и поведенчески нарушения в развитието на детето. Допълнително и майчините грижи в периода след раждането са критичен момент, в който поведенческият отговор на майката към стрес може да повлияе върху физическото и емоционалното развитие на детето, включително и чувствителността към стрес в по-нататъшния му живот.
Влияние през бременността
Много фактори по време на бременността могат да повлияят на нейния ход. Един от най-основните е стресът на майката – емоционален, физически или гладуване. Резултатите от изследвания на хора и животни сочат, че типът и силата на стреса, както и срокът на бременността в момента на въздействие, определят различни увреждания на развиващия се плод. Излагането на емоционален стрес в първия триместър увеличава риска от вродени аномалии като вродени сърдечни малформации, дефекти на невралната тръба и изолирана цепка на небцето. При подобен стрес в трети триместър рискът е много по-малък. Отговорът към стрес е уникален за всеки индивид. Ето защо разкриването на гените и механизмите, водещи до увеличена чувствителност към стрес, е път към профилактика и ново лечение.
Механизми на въздействие на стреса
Ключов фактор в основния механизъм на въздействие на стреса е активирането на кортикотропин-освобождаващ фактор (КОФ). Той и неговите рецептори са важни регулатори на хипоталамо-хипофизо-надбъбречната (ХХН) ос. Докато КОФ чрез част от рецепторите стимулира ХХН ос в отговор на стресово въздействие и играе ключова роля за включването на защитно или агресивно поведение, други, подобни на КОФ вещества, намаляват стресовия отговор чрез друга част от рецепторите. Повишените глюкокортикоиди при стрес потискат образуването на КОФ в хипоталамуса, но го увеличават в лимбичната система (отговорна за поведението на индивида). Тази сложна регулация дава възможност на организма да се адаптира към променящите се условия на средата. Фините взаимоотношения могат да са нарушени по време на бременност, което влияе върху развиващия се организъм. Излагането на стрес в последния триместър може да доведе до увеличена експресия на КОФ рецептори, надбъбречна хипертрофия и повишени нива на плазмени глюкокортикоиди в бебето, а това директно повлиява неговото развитие, типа отговор към стрес и генната експресия в периферията и централната нервна система. Глюкокортикоидите са необходими за нормалното развитие на детето, особено на белите дробове, но наднормените нива могат да имат за резултат нарушения в поведението и развитието на новороденото.
Влияние върху развитието на мозъка
Стресът върху майката драматично променя развитието на мозъка на плода. Специфични области са изследвани за промени – структурни и функционални. Хипокампът е центърът на обучение и запаметяване. Той съдържа множество рецептори за глюкокортикоиди и по тази причина е силно чувствителен на стрес. Проучвания сочат, че при стрес на майката по време на формиране на хипокампа се намалява развитието на връзки между невроните, следователно и способността за запомняне и обучение на детето.
Пренаталният (преди раждането) стрес може да увреди и развитието на кората на главния мозък. Подобни промени са намерени при пациенти с шизофрения, което е доказателство за генетичната предиспозиция към нарушени емоционални реакции към стрес.
Проучванията доказват и връзка между експозицията на стрес в ранните етапи от развитието и промени в генната експресия и структура на хипоталамуса и по-специално паравентрикуларното ядро. КОФ е повишен, а рецепторите за глюкокортикоиди са намалени, но дълготрайните промени в ядрото при деца, изложени на стрес в утробата на майката, все още не са проучени.
Заедно с хипофизата, амигдалоидното ядро е основно място на образуване на КОФ. То е част от лимбичната система и взаимодейства с други системи в мозъка чрез серотонин и норадреналин. Доказано е, че психичните нарушения, като депресия и тревожност, свързани с дисрегулация на тези системи, са свързани и с КОФ. Промените в амигдалоидното ядро могат да засилят хипоталамичния отговор към стрес , което води до засилени реакции и забавено възстановяване след неблагоприятно въздействие на фактори от околната среда.
Освен генетични, за развитието на повишена чувствителност към стрес значение имат и факторите на околната среда. Най-важният от тях е грижите на майката за новороденото. Предварителните изследвания с мишки сочат, че колкото по-малко грижи полага майката за рожбите си, толкова е по-вероятно те да страдат от тревожност. Изследванията ще продължат с по-подробно изучаване и дефиниране на майчиния стрес и ефекта от поведението на майката върху нормалното развитие на децата й.
Множеството разработки по проблема налагат извода, че повишената чувствителност към стрес, водеща до неадекватни и засилени реакции, се дължи както на генетична предразположеност, така и на отключващата роля на околната среда – грижите, които получава новороденото. В съвременното общество, което живее във все по-силен психически, социален и физически стрес, е изключително важно да се разкрият механизмите на въздействие на неблагоприятните генетични и фактори на средата върху майката и нейното дете преди и след раждането му.
http://www.pedsurg.net/za_pacienta_mama.htm
Поствам следния текст от сайта на Пирогов - от Детската хирургия, като добавям и линка. Дано това донесе повече знание и полза, отколкото стрес
Мама твърде чувствителна ли е?
Влиянието на майчиния стрес през бременността
Каква е ролята на мама
Майчиният стрес през бременността е свързан с повишена честота на преждевременни раждания, забавено развитие, физически и психически отклонения, ниско тегло при раждането, усложнения при раждането и завишен риск от неврологични и поведенчески нарушения в развитието на детето. Допълнително и майчините грижи в периода след раждането са критичен момент, в който поведенческият отговор на майката към стрес може да повлияе върху физическото и емоционалното развитие на детето, включително и чувствителността към стрес в по-нататъшния му живот.
Влияние през бременността
Много фактори по време на бременността могат да повлияят на нейния ход. Един от най-основните е стресът на майката – емоционален, физически или гладуване. Резултатите от изследвания на хора и животни сочат, че типът и силата на стреса, както и срокът на бременността в момента на въздействие, определят различни увреждания на развиващия се плод. Излагането на емоционален стрес в първия триместър увеличава риска от вродени аномалии като вродени сърдечни малформации, дефекти на невралната тръба и изолирана цепка на небцето. При подобен стрес в трети триместър рискът е много по-малък. Отговорът към стрес е уникален за всеки индивид. Ето защо разкриването на гените и механизмите, водещи до увеличена чувствителност към стрес, е път към профилактика и ново лечение.
Механизми на въздействие на стреса
Ключов фактор в основния механизъм на въздействие на стреса е активирането на кортикотропин-освобождаващ фактор (КОФ). Той и неговите рецептори са важни регулатори на хипоталамо-хипофизо-надбъбречната (ХХН) ос. Докато КОФ чрез част от рецепторите стимулира ХХН ос в отговор на стресово въздействие и играе ключова роля за включването на защитно или агресивно поведение, други, подобни на КОФ вещества, намаляват стресовия отговор чрез друга част от рецепторите. Повишените глюкокортикоиди при стрес потискат образуването на КОФ в хипоталамуса, но го увеличават в лимбичната система (отговорна за поведението на индивида). Тази сложна регулация дава възможност на организма да се адаптира към променящите се условия на средата. Фините взаимоотношения могат да са нарушени по време на бременност, което влияе върху развиващия се организъм. Излагането на стрес в последния триместър може да доведе до увеличена експресия на КОФ рецептори, надбъбречна хипертрофия и повишени нива на плазмени глюкокортикоиди в бебето, а това директно повлиява неговото развитие, типа отговор към стрес и генната експресия в периферията и централната нервна система. Глюкокортикоидите са необходими за нормалното развитие на детето, особено на белите дробове, но наднормените нива могат да имат за резултат нарушения в поведението и развитието на новороденото.
Влияние върху развитието на мозъка
Стресът върху майката драматично променя развитието на мозъка на плода. Специфични области са изследвани за промени – структурни и функционални. Хипокампът е центърът на обучение и запаметяване. Той съдържа множество рецептори за глюкокортикоиди и по тази причина е силно чувствителен на стрес. Проучвания сочат, че при стрес на майката по време на формиране на хипокампа се намалява развитието на връзки между невроните, следователно и способността за запомняне и обучение на детето.
Пренаталният (преди раждането) стрес може да увреди и развитието на кората на главния мозък. Подобни промени са намерени при пациенти с шизофрения, което е доказателство за генетичната предиспозиция към нарушени емоционални реакции към стрес.
Проучванията доказват и връзка между експозицията на стрес в ранните етапи от развитието и промени в генната експресия и структура на хипоталамуса и по-специално паравентрикуларното ядро. КОФ е повишен, а рецепторите за глюкокортикоиди са намалени, но дълготрайните промени в ядрото при деца, изложени на стрес в утробата на майката, все още не са проучени.
Заедно с хипофизата, амигдалоидното ядро е основно място на образуване на КОФ. То е част от лимбичната система и взаимодейства с други системи в мозъка чрез серотонин и норадреналин. Доказано е, че психичните нарушения, като депресия и тревожност, свързани с дисрегулация на тези системи, са свързани и с КОФ. Промените в амигдалоидното ядро могат да засилят хипоталамичния отговор към стрес , което води до засилени реакции и забавено възстановяване след неблагоприятно въздействие на фактори от околната среда.
Освен генетични, за развитието на повишена чувствителност към стрес значение имат и факторите на околната среда. Най-важният от тях е грижите на майката за новороденото. Предварителните изследвания с мишки сочат, че колкото по-малко грижи полага майката за рожбите си, толкова е по-вероятно те да страдат от тревожност. Изследванията ще продължат с по-подробно изучаване и дефиниране на майчиния стрес и ефекта от поведението на майката върху нормалното развитие на децата й.
Множеството разработки по проблема налагат извода, че повишената чувствителност към стрес, водеща до неадекватни и засилени реакции, се дължи както на генетична предразположеност, така и на отключващата роля на околната среда – грижите, които получава новороденото. В съвременното общество, което живее във все по-силен психически, социален и физически стрес, е изключително важно да се разкрият механизмите на въздействие на неблагоприятните генетични и фактори на средата върху майката и нейното дете преди и след раждането му.
http://www.pedsurg.net/za_pacienta_mama.htm