Детето ме удря и бие, много е нервен, а е само на 9 месеца.

  • 10 206
  • 33
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
16 апр. 2010, 08:30 ч.
  • Видин
  • Мнения: 4 921
Когато иска нещо и не му го давам, или му извадя ръката от устата следва такъв невероятен побой с писъци и крясъци и не се успокоява докато не му дам нещото, което иска  ooooh! Въпросът ми е - това ли е начинът? Винаги да получава желаното нещо? То, не че има как да му се обясни, че не може да го има в момента...
Как се действа с такива деца? Следващо ще е тръшкането по улиците...
Баща му и дядо му са такива нерваци, явно и той ще е такъв. Доколко може да се обуздае тази негова черта?
Ако на 9 месеца ми нанася физически побой, на 2 годинки в болница ли ще лежа  Joy
Имам нужда от подкрепа и споделен опит  Confused

# 1 16 апр. 2010, 08:32 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Само да вметна, че тръшкането по улиците е неизбежно в периода 2-3 години  Grinning

# 2 16 апр. 2010, 09:03 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 1 718
Малкият ми син е много своенравен от малък.Спеше,ядеше,дете мечта,не мрънкаше.Ако се опитам да му се наложа за нещо и се тръшка или пък хвърля нещо,един вид ми показваше,че не иска да му казват какво да прави.Сега е на 2г и от време на време заляга по улиците.Не му обръщам внимание,изчаквам го да се натръшка и продължаваме.
На 9месеца много добре разбира за какво става въпрос.Има неща ,които са позволяват,както и забраняват.Далече съм била от мисълта да му позволявам всичко.

# 3 16 апр. 2010, 09:09 ч.
  • Мнения: 9 776
Цитат на: daffodil в пт, 16 апр 2010, 08:32
Само да вметна, че тръшкането по улиците е неизбежно в периода 2-3 години  Grinning

Това не е вярно. Дъщеря ми не се е тръшкала никога. Племенницата ми обаче го правеше, докато пък батко и - не.
 
amanita, на мен не би ми било смешно. Работата е там, че детето е твърде малко, за да разбира като му обясняваш Thinking. Обаче явно има модели на подражание, които попива успешно, въпреки крехката възраст. Дали е възможно да се разбереш със споменатите хора да се озаптяват в присъствието на детето? То е ясно, че и генът си казва думата, но все пак. Освен това като започне да нервничи детето, опитай с най-спокойният тон да му отвлечеш вниманието в друга посока. Дано успееш да се справиш. Племенницата ми е доста нервно дете и досега, а вече е в трети клас. Не смятам, че се дължи на семейната среда, но темпераментът и е ooooh!.
Успех Peace!

# 4 16 апр. 2010, 09:13 ч.
  • Видин
  • Мнения: 4 921
Въпросните хора не се държат по никакъв начин пред него, просто генът си играе роля... Такъв им е темпераментът, а в случая как да се боря с природата  Confused

# 5 16 апр. 2010, 09:17 ч.
  • Мнения: 9 776
Цитат на: amanita в пт, 16 апр 2010, 09:13
Въпросните хора не се държат по никакъв начин пред него, просто генът си играе роля... Такъв им е темпераментът, а в случая как да се боря с природата  Confused

Разбирам. Ето защо е нужно ти да си спокойна като комуникираш с него. С равен, спокоен тон отвличай вниманието. Сега ще ти е по-лесно, но с напредването на възрастта ще видиш зор, ако не реагираш сега.

# 6 16 апр. 2010, 09:18 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 1 718
Цитат на: polin_a в пт, 16 апр 2010, 09:17
Цитат на: amanita в пт, 16 апр 2010, 09:13
Въпросните хора не се държат по никакъв начин пред него, просто генът си играе роля... Такъв им е темпераментът, а в случая как да се боря с природата  Confused

Разбирам. Ето защо е нужно ти да си спокойна като комуникираш с него. С равен, спокоен тон отвличай вниманието. Сега ще ти е по-лесно, но с напредването на възрастта ще видиш зор, ако не реагираш сега.
Напълно подкрепям!

# 7 16 апр. 2010, 09:34 ч.
  • София
  • Мнения: 1 524
Аз съм пълен непукис в такива ситуации, даже си мисля, че сега на теб ти е по-трудно, защото няма да те разбере бебето колкото и да обясняваш. Бих показала пълна незаинтересованост към тръшкането и не бих му дала играчката докато се тръшка. Но определено май съм от мамите терористи, като чета колко са добрички някои, как гушката, дават, люшкат...
На тази възраст прилагах също така и тактиката: отвличане на вниманието, понякога действаше, понякога не.

За въргалянето по улицата - имахме едно такова, продължи пет-шест минути, аз в момента говорих по телефона, тя се дереше и въргаляше, само и казах да се изтупа като стане. Второ въргаляне от миналото лято не сме имали.

# 8 16 апр. 2010, 09:46 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Цитат на: polin_a в пт, 16 апр 2010, 09:09
Цитат на: daffodil в пт, 16 апр 2010, 08:32
Само да вметна, че тръшкането по улиците е неизбежно в периода 2-3 години  Grinning

Това не е вярно. Дъщеря ми не се е тръшкала никога. Племенницата ми обаче го правеше, докато пък батко и - не.
 

Е, като отчетем факта, че форумските чеда обикновено са изключение  Grinning, можем да кажем, че значителен процент от децата го правят.

# 9 16 апр. 2010, 09:55 ч.
  • Мнения: 9 776
Цитат на: daffodil в пт, 16 апр 2010, 09:46
Цитат на: polin_a в пт, 16 апр 2010, 09:09
Цитат на: daffodil в пт, 16 апр 2010, 08:32
Само да вметна, че тръшкането по улиците е неизбежно в периода 2-3 години  Grinning
Това не е вярно. Дъщеря ми не се е тръшкала никога. Племенницата ми обаче го правеше, докато пък батко и - не.
Е, като отчетем факта, че форумските чеда обикновено са изключение  Grinning, можем да кажем, че значителен процент от децата го правят.

Намекваш нещо, напомнящо ССФ, което ще пропусна. За значителният процент съм съгласна, но дъщеря ми в случая е била изключение, което доказва, че първото ти твърдение не е меродавно Naughty. Затова пък имам шанс със сина ми Mr. Green. Обаче като се знам и аз какъв терорист съм, надявам се да не го допусна Rolling Eyes.

# 10 16 апр. 2010, 10:20 ч.
  • Мнения: 651
И ние се тръшкаме,но рядко му угаждам.Нерва си е.Все се надявам,че ще се преборим с това.Знам ли?

# 11 16 апр. 2010, 11:12 ч.
  • София
  • Мнения: 146
Бебе на 9 месеца е нервно и реве, когато иска нещо, а не защото се налага.  Пъха си ръцете в устата, защото го дразнят избиващите зъби.  И да, това е начинът, когато не искаш то да получава нещо, просто не му го показваш, забранените неща не са пред очите му. Щом държиш да не си бърка в устата, му даваш да гризе коричка хляб или бебешки бисквити. Представи си че те сърби крака и ти вържат ръцете, ти няма ли да крещиш? Това е начина да покаже че иска нещо, сега е момента да спечелиш окончателно доверието му, като предусещаш в кой момент какво може да поиска и/или да му го дадеш или просто да си го скрила. Ние сме възрастните и трябва с въображение да подхождаме към децата. Например пищи за дистанционното ми дай му го като махнеш батериите.  Те не се налагат, те не са роботи те имат желания и ние просто трябва да ги насочваме. И стига се се притеснявали от това тръшкане, пак казвам, ако предвиждате нещата няма да се стига до там. Децата не са ваши врагове, които целят да ви изтезават, те са малки душички които имат нужда единствено от разбиране. Погледнете света през техните очи, за тях сега всичко е ново и интересно. По-лесно се получава, когато има малко забрани и много позволени неща. Обезопасете дома си и оставете детето да изучава света на спокойствие, престанете да го тероризирате с постоянното повтаряне на "Не".
И всичко това го написах, като приятелски съвет, не като заяждане.

# 12 16 апр. 2010, 11:41 ч.
  • София
  • Мнения: 44 231
Ами аз в повечето случаи не бих дала желаното при това положение, както и сега като ми се затръшка не получава  нищо....
Обяснявам от малък, че това не е начинът и  поведението, с което ще получи каквото и да било, като се успокои и помоли(когато вече говори ест) може...но така не....
Ако мога гушкам, разсейвам с друго, успокоявам.
Понякога  го слагам някъде да седне, легне, да тропа и т.н. и спокойно обяснявам, че ако има нужда да си излее нервите ще го изчакам, пък после ще видим какво ще правим...и т.н...
Ако посяга да удря, бих хванала ръчичките и спокойно бих обяснила, че мама не се бие, това боли и мама ще се разтрои и ще плаче и т.н.

Но то зависи и точно за какво става въпрос. Ако е нещо дребно, безобидно, което не може да му навреди, бех му го дала много преди да се стигне до такива нерви чак...

Той какво иска, че така чак се нервира всъщност....

А за тръшкането към 2-3 години...повечето деца минават през такъв период.... при които по-дълъг, при кои по-кратък и кротък.... но това е естествен етап в тази възръст....

# 13 16 апр. 2010, 12:16 ч.
  • Мнения: 9 814
Говорим за деветмесечно бебе все пак.
Не може да говори и май-май единственият му шанс да комуникира с околните наред с бебешкото бърборене, е чрез викове, крясъци, писъци...
На тази възраст детето започва да се сърди, ако му бъде отнето нещо, с което играе в момента и му е интересно.
Започва да защитава своето. Пише го в разни книжки за развитието на децата.
Аааа, и характерът си има своята роля. Млаката ми дъщеря винаги буйно изразява емоциите си.
Но чак пък да нарека това черта, която трябва да се изкорени на тази възраст?  newsm78

# 14 16 апр. 2010, 12:20 ч.
  • София
  • Мнения: 44 231
еее чак пък за всичко да пищи, блъска и удря...не е така...съвсем спокойно може просто с мрънкане, сочене и ъъъъъъъъъъъъъъъ да си поиска и без да удря....
Моят не ме е удрял като беше на 9 защото нещо не съм му дала Wink

А пък и доста лестно им се разсейва вниманието с нещо друго на тази възръст, като едно не може, може друго...

# 15 16 апр. 2010, 12:25 ч.
  • Мнения: 9 814
Едно деветмесечно бебе удря ли с идеята да причини физическа болка?
И ако го прави с тази цел, от къде му е хрумнало в малката главица това?
Има и такива деца, които пищят постоянно, не само защото са нервирани.
В компанията ни от градинката има едно такова момченце. С викове си изразява емоциите и положителните и отрицателните.
Просто е гръмогласен и страшно жизнен. В същото време има едно друго момченце, което си седи в количката като препарирано и само от време на време промрънква. И двете са едногодишни.

# 16 16 апр. 2010, 12:31 ч.
  • София
  • Мнения: 44 231
Не отричам, че има гръмогластни и емоционални деца...
Но да удря, защото се е ядосало е малко по-друго... дали е съзнателно и с умисъл да причини болка...не знам, може да е същото както някои деца скубят или хапят, но така или иначе бих предпочела, още от самото начало да  отклонявам тези идеи и да обяснявам, че не е хубаво, че боли, не е приятно и че така не се прави...Wink

# 17 16 апр. 2010, 12:37 ч.
  • Мнения: 9 814
Може да звучи варварско, но племеничката ми я излекуваха да хапе с....хапане.
Така жестоко захапваше, че още си нося белег на крака от нейните предни 4 зъба.
Като стана към двегодишна децата на площадката се разбягваха:" Лони идваааааааа!".
На детето трябва да му се покаже, че това причинява болка и т.н. абсолютно съм съгласна с теб.
Защото знае какво ни причинява.
 Peace

# 18 16 апр. 2010, 12:51 ч.
  • Мнения: 43
Здравейте,искам и аз да се включа,защото имам подобен проблем.Синът ми е на годинка и от месец започна да се удря по главата сам.Искам само да поясня,че аз не съм го удряла никога и няма от къде да е видял за да го прави.Обикновенно това се случква,когато е изнервен,например когато не му давам някой предмет или го оставям в кошарата.Освен това понякога дори си удря брадичката в решетката на кошарата,чисто умишлено.Незнам какво да правя,съвсем спокойно съм му хваштала ръчичките за да го спра,дори започвах да го галя с тях по главата,пробвала съм и да се карам,но от нищо няма полза.Страхувам се дали това не е някакъв признак на заболяване...изобщо вече незнам какво да мисля.

# 19 16 апр. 2010, 13:26 ч.
  • София
  • Мнения: 39 823
Моя син от около месец започна да показва характер. Ако не получи нещо, или му вземеш нещо, с което не трябва да се играе - прави опит за пищене и посяда на земята Simple Smile
В 1вият момент не му обръщам внимание.
Посягал е с ръка, но следва дълго конско Simple Smile

# 20 16 апр. 2010, 13:37 ч.
  • Мнения: 208
Според мен детето е пробвало с тези методи и е видяло,че са успешни.Просто се налага.Осъзнава,че по този начин всичко получава и усеща,че ти си паникьосана и несигурна как да постъпиш.Ако съм аз ще му кажа,че така няма да му дам нищо и за да получи нещо не трябва да изпада в истерии и след 4-5 дни ще видиш разликата в поведението.Давай му играчките само когато ги поиска със спокоен тон.Работех като детегледачка и следобед бащата на детето се прибираше и аз отивах до кухнята за да му стопля пюрето и да го нахраня.Таткото казваше,че само като затворя вратата и детето ставаше друго-започва да се тръшка,пищи,реве за най-малкото нещо,а като вляза в стаята детето става послушно и ако иска нещо и не му го дам не изпада в такива състояния.Просто знае при кого минава номера.И при мен се пробва,но му казвах,че доста слабо вика и може ли по-силно и не му давах нищо докато не се успокои.Разбра,че със спокоен тон на "ръмжене" и сочене с пръстче получава всичко и така аз нямах повече такива проблеми.

# 21 16 апр. 2010, 13:47 ч.
  • Мнения: 9 814
На 9 месеца, викаш, от разумни приказки разбират?!  Laughing

# 22 16 апр. 2010, 13:51 ч.
  • София
  • Мнения: 44 231
аа разбират Simple Smile
щом на 6 м разбира, че ако хапе, няма да има ядене и на 9 разбират, че като удрят , няма да има играчка Simple Smile

Като казахте за биенето по главата, моят ходеше да си я удря в стената, период си  беше, но колкото повече се опитвах да спася главата от поредният удър, толкова по-голямо удоволствие му доставяше това...

# 23 16 апр. 2010, 13:52 ч.
  • Мнения: 288
И аз се включвам. Rolling EyesСинът ми е едногодишно нерваче,безкрайно емоционален...Като мен. BlushТръшкане,рев почти постоянен,всяко най-малко нещо се приема като края на света. WhistlingЗахласвал ми се е от рев няколко пъти. Rolling EyesЧестно казано,не знам как точно да се справя,не мога дори да го оставя да реве,защото ме е страх точно от това захласване. Tired

mama_desi,и "екстрата" с биенето на главата я увладяхме наскоро.Понеже знае,че не давам да го прави и се ядосвам,като не стане по неговата,започва да удря главички където му падне. Confused
Опитвам с обяснение,с каране,ако не стана,опитвам и да се правя,че не обръщам внимание.Е нищо не помага. Rolling EyesПонякога става с разсейване,но реши ли,че ще истеричи... Tired

# 24 16 апр. 2010, 14:38 ч.
  • Мнения: 9 776
Цитат на: Angel_Dust в пт, 16 апр 2010, 13:51
....Като казахте за биенето по главата...

.....моят почва да се бие, ако преди това я е чукнал някъде hahaha. Иначе понякога като вижда, че се забавляваме, почва да си я удря във вратата или стената до безкрай ooooh!.

# 25 16 апр. 2010, 14:51 ч.
  • София
  • Мнения: 39 823
Моя преди малко изеде едно шамарче, точно заради посягане. Ще видя колко време ще му държи влага Simple Smile

# 26 16 апр. 2010, 15:14 ч.
  • Мнения: 332
Цитат на: Angel_Dust в пт, 16 апр 2010, 13:51
аа разбират Simple Smile
щом на 6 м разбира, че ако хапе, няма да има ядене и на 9 разбират, че като удрят , няма да има играчка Simple Smile

Като казахте за биенето по главата, моят ходеше да си я удря в стената, период си  беше, но колкото повече се опитвах да спася главата от поредният удър, толкова по-голямо удоволствие му доставяше това...
Я кажете как точно да му обясня на моя син, че хапането и скубането в моменти когато иска да ме гушне не е начинът  да покаже любовта си? И изобщо , че не е хубаво така, че боли, опитах много неща - той хапе, хапя и аз, за да види че боли, обаче НЕ, смее се и си мисли че е игра. Спрях да го правя. Започнах да говоря докато хапе, правя се че плача, той вместо да се жегне вземе та ме оскубе. А кажете какво да правя, подложена съм на физически тормоз, помогмнете Cry. Сега шегата на страна. какво да правя, не искам да обича като мечките, дори като гали играчките ги гали с удър и хапане, а която има къде мъх, къде коса, хапе и скубе.

# 27 16 апр. 2010, 15:24 ч.
  • Мнения: 383
Когато посяга да удари й хващам ръката и обяснявам, че така боли, но може да ме погали ето така...и превръщам удара в милувка.Това го научих от една статия за съвместно съжителство на бебе и коте...понеже ние сме така...и го прилагаме с таткото не само за котето, а и за себе си.Обяснявам, показвам как се прави, понякога леко повишавам глас / така предупреждавам и котката да внимава /, но никога не съм удряла, скубала или хапала в отговор.Дано и никога да не го направя Hug
Да...има етап на мечешка обич, но не е нищо странно, не си знаят силата и изпробват кое и как става, опознават света и на родителите се пада тази "чест" да покажат как се обича.

Последна редакция: пт, 16 апр 2010, 15:31 от andreata

# 28 16 апр. 2010, 15:36 ч.
  • Мнения: 332
Цитат на: andreata в пт, 16 апр 2010, 15:24

Да...има етап на мечешка обич, но не е нищо странно, не си знаят силата и изпробват кое и как става, опознават света и на родителите се пада тази "чест" да покажат как се обича.
От три месеца показвам как се обича, как не може да разбере, а всичко друго разбира, като например кое се пипа, и кое не, кое може и кое не може. дано отмине по- бързо този период.

# 29 16 апр. 2010, 16:49 ч.
  • Мнения: 15 379
Цитат на: amanita в пт, 16 апр 2010, 09:13
Такъв им е темпераментът, а в случая как да се боря с природата  Confused
С говорене и обясняване - постоянно!
Имам много темпераментно дете, моят опит показва, че нещата се получават само и единствено с говорене.
Шляпане, заплахи, принуда - не помагат Stop.

П.П. И на 9 месеца разбират прекрасно. Иначе как и защо ще те удря, щом не получава желаното?

# 30 16 апр. 2010, 17:00 ч.
  • Мнения: 453
Цитат на: Амелия в пт, 16 апр 2010, 11:12
Бебе на 9 месеца е нервно и реве, когато иска нещо, а не защото се налага.  Пъха си ръцете в устата, защото го дразнят избиващите зъби.  И да, това е начинът, когато не искаш то да получава нещо, просто не му го показваш, забранените неща не са пред очите му. Щом държиш да не си бърка в устата, му даваш да гризе коричка хляб или бебешки бисквити. Представи си че те сърби крака и ти вържат ръцете, ти няма ли да крещиш? Това е начина да покаже че иска нещо, сега е момента да спечелиш окончателно доверието му, като предусещаш в кой момент какво може да поиска и/или да му го дадеш или просто да си го скрила. Ние сме възрастните и трябва с въображение да подхождаме към децата. Например пищи за дистанционното ми дай му го като махнеш батериите.  Те не се налагат, те не са роботи те имат желания и ние просто трябва да ги насочваме. И стига се се притеснявали от това тръшкане, пак казвам, ако предвиждате нещата няма да се стига до там. Децата не са ваши врагове, които целят да ви изтезават, те са малки душички които имат нужда единствено от разбиране. Погледнете света през техните очи, за тях сега всичко е ново и интересно. По-лесно се получава, когато има малко забрани и много позволени неща. Обезопасете дома си и оставете детето да изучава света на спокойствие, престанете да го тероризирате с постоянното повтаряне на "Не".
И всичко това го написах, като приятелски съвет, не като заяждане.
Peace Подкрепям, но не отричам, че има моменти, в които се чудя къде да избягам (беше с баткото).

# 31 16 апр. 2010, 17:13 ч.
  • Мнения: 9 814
Твърдо не приемам, че едно бебе на 9 месеца удря целенасочено с цел да причини болка.

# 32 16 апр. 2010, 18:38 ч.
  • Мнения: 2 090
Цитат на: Франческа Салиери в пт, 16 апр 2010, 17:13
Твърдо не приемам, че едно бебе на 9 месеца удря целенасочено с цел да причини болка.
Аз също.Дъщеря ми ръкомаха и понякога здраво цапардосва брат си.Най-вече когато му се радва Grinning.
Хващам и ръчичките,научи се и той да прави същото,за да се предпази от ''радостта'' и Crazy.Говорим и.Дори и да не разбира сега,в един момент ще започне.

А по това,че сега детето крещи,удря и блъска не може да се правят заключения какво ще бъде след година,2 или 3.Поне така си мисля.Има разлика,когато детето е в бебешка възраст,и когато е по-голямо.Иначе сина ми не е бил чак толкова ''нервен'' като бебе,но м/у 2 и 3 години,в продължение на няколко месеца,не спря да ми се търкаля по улиците,да ближе асфалта и да си бие челото Twisted Evil.

# 33 16 апр. 2010, 19:31 ч.
  • Мнения: 4 297
Цитат на: daffodil в пт, 16 апр 2010, 08:32
Само да вметна, че тръшкането по улиците е неизбежно в периода 2-3 години  Grinning
Това не е вярно.  Simple Smile Има деца, при това немалко, които не се тръшкат, дори и в този период. Подчертавам, че синът ми не беше от тях, но ги има. С дъщеря ми тепърва предстои да установявам какво поведение ще следва.
Мен пък никой не може да ме убеди, че толкова малко дете, все още бебе, удря ей така, защото  му е скимнало. Със сигурност не го прави, за да причини болка, но при всички положения е видяло - запомнило - приложило. Вкъщи, навън, от някое дете в парка.
Безспорно, това няма как да означава, че след година или две то ще е агресивно, но и не бива да се игнорира ситуацията. На първо време бих коригирала средата - спокойна обстановка и ограничаване на всичко, което може да засили проявите на агресия. Това с гена... малко ми звучи като заравяне на главата в пясъка.  Wink

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата